Елизабет Лоуел
Тъмни страсти (6)

Пета глава

— Сан Хуан де… каквото и да е там — измърмори Синди, опитвайки се да си припомни реда на селата, от които Сюзан си набавяше платовете. — Това не е далеч.

Трейс се спря, но не се обърна.

— Ей там на изток, на другото било.

— Добре — каза Синди с облекчение. — Не можем да се доберем дотам преди полунощ.

— Едва ли.

Синди погледна към небето. Слънцето вече беше зад склона на планината, но имаше вероятност да бъде светло още час. Както обикновено, облаци от най-различен вид се носеха насам-натам, но нямаше опасност от истински дъжд.

— Времето е добро.

— Но ти не си добре — каза Трейс сухо. — Имаш нужда от храна, баня и сън, в този ред.

— Но…

— Не.

Синди здраво стисна устни пред неизречените възражения. Ти Тарзан, аз Джейн. Това е облачната гора на Трейс и неговите правила. Спорът нямаше да промени нищо.

Пък и беше много изморена, за да спори.

Без да поглежда назад, за да види как краткият му отказ се е отразил на Синди, Трейс влезе в кръчмата. Едва озовал се вътре, той започна ожесточена борба със себе си. Ругаейки липсата си на воля, когато ставаше дума за Синди Райън, той атакува дебеличката сервитьорка. Обеща си, че ще принуждава Синди да го моли за всичко, за което имаше нужда, но я виждаше жадна и гладна, сломена пред него. Ще организира експедицията по по-нормален начин веднага щом тя се нахрани и отпочине. Дотогава нямаше да може да я гледа такава мръсна, с изпито лице, без да му се прище да се обади в най-близкия полицейски участък, за да започне да си признава престъпления, за каквито никога не беше чувал, още по-малко извършил.

Десет минути по-късно, когато Трейс се появи от кръчмата с храна, намери Синди, неудобно свита на седалката в джипа и дълбоко заспала.

Обзалагам се, че ако бях казал, че се нуждае от сън, храна и баня в този ред, щях да я намеря гола-голеничка натопена в селския кладенец, помисли си Трейс тъжно, загледан надолу към сплъстения воал от черна коса, който се беше разпилял на седалката. Може би ако й кажа да спи в джипа тази нощ, няма да има нищо против двамата да спим в единственото легло в единствената стая в града.

Трейс се добра до джипа и разтърси Синди, за да я събуди. В момента, в който започна, мънкайки, да протестира, задето я връщат насила в съзнание, той натика чинията с храната под носа й. Ефектът беше незабавен и здравословен. Черните очи се отвориха, впериха се в купчинките от дребни картофчета, печено пиле и царевични питки. Синди вдъхна аромата и посегна към храната. Видът на мръсните й пръсти я спря по средата.

— Душът ти ще бъде готов едва след няколко минути — каза Трейс отривисто. С нетърпеливо рязко движение на китката си той разгъна влажно подобие на пешкир, който носеше. Подхвърли й го на китките.

— Ще се върна за чинията. По-добре да е изпразнена.

След това Трейс отиде към роувъра и започна да го разтоварва. Синди беше твърде заета да изтрива лицето и ръцете си, за да забележи какво прави Трейс. По средата на почистването, когато меката бяла тъкан, която използваше, беше станала непоправимо мръсна, тя я огледа отблизо и стреснато извика. Старателно набиваше кал в някога чиста фланелка. Ако се съдеше по размера й, можеше да принадлежи само на един мъж — Трейс Ролингс.

— Е, вече е твърде късно — измърмори тя. — Поне да си свърша работата докрай и да я унищожа напълно.

Изчисти пръстите и лицето си, преди алчно да атакува чинията с храна. Ароматът на печените картофи беше неочакван, деликатен и направо прелестен. Пилето беше с шоколадов сос, също така неочаквано и прелестно. Месото беше толкова жилаво, колкото питките бяха сочни и крехки. Изяде всичко, без да се спира, реши, че странният шоколадов сос постепенно започна да й харесва.

Когато след половин час Трейс се върна, очите на Синди бяха затворени и в чинията нямаше нищо, освен старателно оглозгани кокали. Надяваше се, че пълният стомах ще подобри настроението й.

Посегна да я събуди, но се спря, загледа се в бляскавата фина кожа, обрамчена в кичури гарвановочерна коса. Дишаше дълбоко, спокойно, съвсем дребна трохичка от питката се подаваше от ъгълчето на пълните й устни.

Бавно Трейс отдръпна ръката си. Ако докоснеше Синди, щеше да се наведе и да оближе малката трохичка… след това да плъзне езика си в топлата уста и да я целува така, както искаше от момента, в който за първи път я видя в задимения бар в Кито.

— Банята ти е готова — каза Трейс с дълбок глас.

Синди се размърда. Трейс похотливо се загледа, докато розовият й език се разходи по меките алени устни, наслаждавайки се на наскоро погълнатата храна и облизвайки малката трохичка. Започна да се изправя, изохка тихо и се сви в друга неудобна поза на изкорубената седалка.

— Можеш ли да ходиш или предпочиташ да те пренеса? — най-накрая попита Трейс, надявайки си, че Синди ще предпочете да ходи.

Ако точно сега я усетеше в прегръдките си, нямаше да може да отговаря за целувката, която със сигурност щеше да изиска от тези алени устни.

— Мммм — съгласи се Трейс, въздъхна, без да може да реши дали да се усмихне или да прокълне възможността, която току-що се откри пред него.

Той вдигна Синди от предната седалка на джипа, мина през страничната врата на кръчмата и я вкара в малко помещение. Подът беше дъсчен, от стената надничаше ръждясала тръба, а на високия перваз на прозореца стърчеше невероятно син сапун. Собственият й шампоан, балсам и гребен бяха оставени близо до вратата заедно с пешкира, на който се виждаха инициалите ТЕР.

— Събуди ли се? — Трейс попита тихо.

Тя измърмори нещо като „не“ в съня си.

— Добре.

Бавно Трейс остави Синди да се плъзне покрай тялото му и я изправи на крака. Не я пусна, само премести ръцете си, докато тялото й така прилепна към неговото, както мъглата беше прилепнала към планинските склонове — без ръбове, без пропасти, без нищо помежду им. Загледа се надолу към устните й и се зачуди дали и на вкус са толкова сладки, колкото изглеждат. Мълчаливо изруга за последен път, задето толкова не може да се владее, когато става дума конкретно за тази жена, той се наведе и внимателно, невероятно деликатно долепи устата си до нейната, без да остави и частица от чувствената повърхност недокосната.

Няколко мига Трейс бавно движеше главата си, разделяйки устните на Синди малко по малко, усещайки неуловимите промени в телесното й напрежение, докато тя преминаваше от сънна замаяност към сладостна полуразсъбуденост. Изведнъж той повече не можеше да чака да я вкуси. Настървено извъртя глава.

Устата на Синди изненадано се разтвори в отговор на целувката, правейки я уязвима на нежното проникване на езика му. Не можеше нито да говори, нито да помръдне, толкова здраво беше стегната в ръцете на Трейс. Нямаше физическа защита срещу бавното, пламенно настъпление на езика му. Нямаше и съзнателна отбрана срещу унищожителната целувка, защото никога не е била целувана с една десета толкова плам дори от мъжа, за когото някога мислеше да се омъжи.

Синди простена и се отпусна в прегръдките на Трейс, движейки езика се по неговия, усещайки го все по-дълбоко и по-дълбоко с всяка секунда, докато накрая се вкопчиха във всепроникваща целувка, от която костите й омекнаха.

Рязката поява на земя под краката й изненада Синди. По същия начин й подейства и внезапната празнота, която усети, когато Трейс отлепи устни от нейните. Бавно тя отвори очи с безспорното чувство, че току-що е направила грешка. Лоша. Никой друг мъж след Джейсън — първия й любовник — не е успявал и най-малко да я възбуди. И беше се заклела, че той ще бъде последният. Ако трябваше да направи изключение от това конкретно лично правило, знаеше, че щеше да го направи с някого, много по-слабо потентен от Трейс Ролингс. Той превишаваше равнището на сексуалния й опит.

Но я изкуши почти неудържимо. Късната златиста слънчева светлина, която проникваше в умивалнята през високия прозорец, придаваше блясък на очите му в почти смарагдов цвят, два зелени огъня, които я наблюдаваха.

— Вярвам, че най-после съм намерил начин да общувам с надменната малка принцеса — каза Трейс, усмихна се и отново се наведе към устата на Синди.

Синди се стегна и се опита да се освободи от прегръдките на Трейс. Не постигна никакъв успех. Беше дори по-силен, отколкото изглеждаше, държеше я без никакво усилие, възбудено. От милувката на мустака му по чувствените й зачервени устни тръпки полазиха нагоре-надолу по ръцете й.

— Хайде не се напушвай пак — промълви Трейс, леко хапейки долната устна на Синди. — Само реших, че след като думите толкова те затрудняват, има смисъл да ти предложа друг начин да ми благодариш, задето изпълнявам всичките ти прищевки.

— Много великодушно от твоя страна — Синди успя да процеди през стиснатите си зъби.

— Така си и помислих. Имаш ли нещо против да включа в сметката ти бъдещи слугински услуги? — попита той и прокара върха на езика си по затворените й устни.

— Не, благодаря — отвърна Синди хладно, чувствайки се като глупачка, задето така цялостно откликна на Трейс, след като целувката за него не е била нищо друго, освен шега. — Винаги възнаграждавам с щедър бакшиш прислужниците.

Трейс се изправи и я пусна.

— Вече си напълно събудена, нали принцесо?

— По-добре късно, отколкото никога.

— Аз не мисля така. Спящата версия е много по-женствена.

— Женствено не е синоним на глупаво — тросна се Синди.

— Знам. Но съм учуден, че и ти го знаеш.

При тези думи Трейс излезе и затвори вратата след себе си. Гласът му се чу през зле уплътнените дъски, предупреждаваше я, че има само петнадесет минути, за да се измие. Тя затвори очи, овладя разстроената си нервна система и пусна душа.

Тънка, непостоянна струйка студена вода излезе от тръбата. Тя огледа дрехите си, сви рамене и пристъпи под водата. С бързи движения намокри и насапуниса всичко от глава до пети с шампоана си, изплакна се, след това смъкна надолу бельото си и повтори процеса. След като изми и изплакна косата си още веднъж, тя се почувства прелестно чиста.

Спря водата, която вече едва-едва капеше, свали дрехите си, изстиска ги, избърса и косата си и изследва прогизналите си маратонки с тъжна усмивка. По начало бяха бели. Сега бяха нещо като мърляво бежово. Също блузата и панталоните й. Макар и почистени, тук-там се виждаха петна от кафява кал и следи от зелена растителност.

— О, по дяволите — измърмори Синди на себе си. — Някои жени плащат цяло състояние само за да добият този лепкав вид.

Взе пешкира, набързо се избърса, след това зави дрехите си в големия пешкир, силно ги изви, изви ги още веднъж.

Трейс почука на вратата и се провикна:

— Времето ти изтече.

— Почакай! — извика Синди, отви бикините си и като обезумяла ги нахлузи. — Не съм облечена.

— Това покана ли е?

— Ама че дързост! — каза тя, опитвайки се да нагласи лепкавите чашки на сутиена си, докато го закопчаваше с неуверени пръсти.

— Сега дързост, а някой ден покана.

— Проклет да си, Трейс…!

Синди знаеше, че е немислимо бързо да успее да прекара влажните си панталони през заобления си ханш. Тя напъха ръце в късите ръкави на блузата и дръпна и двете й лепкави страни над пълните си гърди.

— Успокой се — каза Трейс, който отвори врата и влезе вътре, с една ръка разкопчаваше ризата си, а в другата носеше чисти дрехи. — Нямаш нищо, което вече да не съм виждал по-рано и обратно.

След като Трейс окачи дрехите си на един пирон и затвори вратата, той се оказа само на крачка от Синди в малкото помещение. В продължение на дълъг миг тя стоя като закована с влажните панталони, увиснали в едната си ръка, и с пешкир в другата, докато се взираше в мъжките гърди, които се подаваха под ризата. Чисто технически това, което Трейс каза, беше абсолютно вярно. Виждала е мъже без ризи и друг път. Виждала е и Джейсън, облечен единствено в победоносната си усмивка.

Но да наблюдава Трейс беше съвсем различно изживяване. Джейсън изглеждаше добре, но не… непреодолим. Трейс излъчваше някаква силна мъжественост, която без усилие се разливаше през чупливата му черно-кафява коса и еластичните мускулни влакна, които пресичаха гърдите му. Пращеше от жизненост, преливаше от топлина и живот и успя да я накара цялата да пламне от една-единствена дълбока целувка, нещо, което Джейсън не беше успял да направи през цялото време, докато бяха любовници.

Синди си даде сметка, че е гледала Трейс, докато той спусна ръце към кръста си. Тя нададе лек вик, който се заглуши от стърженето на свалящия му се цип. Тя се завъртя и се обърна към стената. Той се изсмя.

— Ти си не… — каза Синди ядосано, но не можа да изрече повече срички, тъй като дъхът й се спря в гърлото й.

— Неудържим? — подкачи я Трейс.

Тя издаде задавен звук. Той се изсмя дълбоко, забавлявайки се за първи път, откакто напусна Кито, където усети тъмния огън, който гореше вътре в Синди. Е, добре, да уточним, за втори път се забавляваше. Беше се забавлявал много повече, докато я целуваше, за да може да бъде спокоен. Да я дразни беше много по-безопасно, доколкото успяваше да задържи панталоните си вдигнати.

— А си мислех, че разглезените, свръхцивилизованите жени обичат да бъдат сваляни от пеони.

— Кой го казва?

— Ди Ейч Лорънс — каза Трейс спокойно.

Синди рязко затвори устата си. С огромно усилие на волята успя да не обръща внимание на Трейс достатъчно дълго, за да нахлузи мокрите си панталони.

— Нашата стая е втората врата вляво. И не се отдалечавай много с тези дрехи, принцесо. Мокри те далеч не скриват дори и толкова, колкото когато бяха сухи.

Вратата се затвори зад Синди с подчертан трясък. Тя се огледа, издаде приглушен звук и изтича до укритието зад втората врата вляво. Едва след като влезе вътре и здраво затвори вратата, осъзна намека в думите на Трейс.

— Нашата стая? — попита тя с дрезгав глас, оглеждайки се наоколо.

Нямаше много за гледане. Изкорубеното легло беше или голям единичен или мизерен двоен матрак, положен на пода. Имаше одеяло, но нямаше нито чаршафи, нито възглавница. Черги, пердета, електричество, течаща вода — също бяха сред липсващите удобства. Да не говорим за уединение. Дори не можеше да заключи вратата поради простата причина, че ключалка не се виждаше, нито дори бурма или стол, който да подложи под дръжката.

Сакът на Трейс седеше на пода редом до нейните куфари, точно до единствения матрак.

Синди смъкна мокрите си дрехи и с бързи движения се преоблече в сухи, тъй като не знаеше колко време й остава, докато Трейс свърши с душа. Знаеше, че не трябва отново да бъде заловена в прозиращи дрехи. Не че това смущаваше Трейс. Ако се съдеше по всичките му реакции, тя можеше да е облечена и в дрипавото одеяло, което беше небрежно сгънато в долния край на още по-опърпания матрак.

От своя страна Трейс прекара необичайно дълго време под душа, опитвайки се да забрави как изглеждаше Синди, когато влезе в банята. Дълбоките, пищни извивки на тялото й му подействаха като шок. Сигурно много усилено се е старала да избере дрехи, с които да сведе до минимум сладкият контраст между тънката талия и стегнатия пълен бюст и ханш. Грациозни стъпала, дълги крака, тучна триъгълна сянка горе между бедрата… и розовите зърна, набъбнали под мократа материя на блузата.

Трейс я искаше точно такава — студена материя и гореща плът, а езикът му да оформя зърната във възбудени кадифени остриета. Дори при самата мисъл дълбоко от гърлото му се разнесе стържещ звук. Виждал е други жени, много по-разголени, но нито една от тях не е успявала веднага и напълно да възбуди тялото му. Синди беше успяла. Все още беше твърд, туптящ, толкова разгорещен, че почти очакваше водата да зацвърти по кожата му.

Едно легло. Господи. Тя е толкова мека, а проклетият под сигурно е толкова твърд. Може би ще се смили над мене и ще ми позволи да спя до нея.

Да, сигурно. И сигурно всичките й пари ще се превърнат в трева и кравата, която прескочи луната, ще я изяде и ще даде зелено мляко.

Когато Трейс свърши с душа и облече чисти дрехи, тялото му неохотно беше приело посланието, което умът му беше изпратил: Забрави.

Трейс и без това се чувстваше достатъчно зле, че трябваше да тръгне на експедиция с разглезена принцеса, която го беше изгледала надменно и решила, че той може да бъде купен с дребните й пари. Да я остави да му се качва на главата, защото я искаше, щеше да бъде най-глупавото нещо, което някога е правил през дългия си живот, осеян с глупави неща.

Господи, та тя дори не се унижава да ме попита колко е часът, а аз тук изгарям от мерак по нея? Аз съм глупак. Ето какво съм. Глупак!

Ядосан на себе си, на света и на мисълта, че трябва да прекара дълга нощ на твърдия под, Трейс пристъпи през неосветения коридор към спалнята. След леко почукване той влезе.

Синди беше сменила мокрите си дрехи с панталони, които висяха отвсякъде, откъдето едни панталони могат да висят — около кръста, бедрата, краката. Блузата й беше достатъчно голяма, за да се оформи като къщичка на кученце. Трейс знаеше, че трябва да е благодарен, задето Синди вече не носеше секси, прогизнала от водата, прозрачна памучна блуза, но не беше. Очевидно се дразнеше, че тя полагаше специални усилия да бъде толкова непривлекателна за него, колкото изобщо можеше.

— Да не би да си нападнала сервитьорката, за да й вземеш тоалета? — попита Трейс, нави на кълбо мръсните си дрехи и ги захвърли настрани.

Синди погледна надолу към панталоните и ризата. Ръчно тъкани от боядисани естествени влакна, дрехите бяха цветни, непретенциозни и много модни, както и греховно удобни.

— Това е един от моделите на Сюзан.

— Нищо чудно, че се е загубила. Тя не е в състояние да следва линиите на женското тяло, камо ли на пътна карта.

— Все пак е стигнала до Попокакстил — отвърна му Синди.

Трейс изсумтя и се огледа.

— Това не е препоръка.

Синди се насили да овладее яда си. Никой не е успявал така бързо да я ядоса, дори не и Рай, когато е бивал най-непоносим.

Трейс се загледа в нея.

— Знаеш ли, че за човек, който е толкова силно привързан към Сюзан Паркър, безспорно не си много любопитна. Дори не си попитала дали селяните не знаят нещо друг за нея, освен че е си е тръгнала.

— Знаеш, че обичам Сюзан. Ако научиш нещо друго — и ако искаш да ми кажеш какво е то — ще ми го кажеш. Питането ми няма да промени нищо.

Въпреки апатичния тон, Синди наблюдаваше Трейс с неспокойни очи.

— Селяните са й продали някакъв плат, храна и бензин и са продължили да си гледат работа. Казаха, че е муй ермоса, много хубава — добави Трейс почти ядовито — както и че разговаря с ръце и с усмивка.

Синди продължително въздъхна и се отпусна, успокоена за Сюзан за първи път, откакто се оказа, че приятелката й липсва.

— Това е Сюзан — каза тя разгорещено, погледът й отново светнал и засмян. — Коса в канелен цвят, тънко, кръшно тяло, което изглежда добре във всичко, и тя може да накара всеки да разбере всичко с очарователната си усмивка и с едно размахване на елегантните си ръце. Ако се окаже покрита с кал като мен, ще започне ревностно да създава нова мода.

— Да не би от мен тук да се очаква галантно да изтъкна, че ти самата не си някакво чудовище?

От хладния сарказъм в гласа на Трейс усмивката от погледа на Синди веднага изчезна.

— Галантен? Ти? — възкликна тя невярващо, като се сети как Трейс си седеше и я наблюдаваше, докато тя се мъчеше да освободи джипа. — Как ли пък не. Например галантно би означавало, като има един матрак, един мъж и една жена, мъжът да…

— Стига, принцесо — Трейс хладно я прекъсна. — Тази нощ ще спя на пода, но не от погрешно чувство за галантност. Не си струва да делим един продънен матрак, за да спя с гнева ти.

Без да обръща внимание на Синди, Трейс започна да прави от матрака легло. Първо взе мухлясалото вълнено одеяло и го захвърли в голия ъгъл на стаята. С умел замах на китката си разстла мушамата си на матрака. Когато започна да развързва спалния чувал на Синди, тя издаде неволен звук. Твърде болезнено усещаше Трейс като мъж, за да може спокойно да спи в една и съща стая с него, независимо кой е на матрака и кой на пода.

Трейс внезапно вдигна очи и закова ледения си зелен поглед върху Синди.

— Успокой се. Няма да си напъхам ръката под блузата ти, докато спиш. Няма и да пропълзя при теб в леглото. А точно това ще изискаш от мъжа — да пълзи, ако иска да се доближи до теб, така ли принцесо? Е, аз пък изобщо не пълзя. Колкото по-скоро си го избиеш от главата, толкова по-лесно ще бъде пътуването и за двама ни.

С друго нетърпеливо движение на ръката си Трейс разви спалния чувал на Синди толкова бързо, че материята издаде плющящ звук, когато се отпусна на матрака. Тя изчака, докато той пусне чувала, преди да се наведе и да го вземе. Без да казва нищо, тя се обърна и тръгна към вратата, грабвайки собствената си мушама пътьом. Едва беше отворила вратата, когато ръката на Трейс я сграбчи за рамото и с трясък затвори вратата под носа й.

— Да не би да се каниш да спиш в коридора? — попита той с престорено тих глас.

Синди не искаше да отговори, но един поглед към лицето на Трейс през рамото й подсказа, че по един или друг начин той ще си получи отговора.

— Не. В джипа.

— Ще ти бъде по-удобно да лежиш в леглото, а не да седиш в джипа.

— Свикнала съм. А освен това, след като цял ден правих калени бисквитки, достатъчно съм изморена и мога да спя и права. А тъй като денят ти беше значително по-малко напрегнат — каза тя с хладна усмивка — сигурна съм, че ще оцениш матрака повече от мене. И не се тревожи, господин Ролингс. Където и да спя, няма да има никакво значение за бакшиша ти.

Трейс изсъска нещо ядосано под носа си и обърна гръб на Синди. Не се помръдна, преди да чуе вратата да се отвори и да се затвори зад него. След това се съблече, загаси фенера, работещ с батерия, който беше донесъл от роувъра, и легна на конфликтния матрак.

Беше още буден, когато започна да вали.