Елизабет Лоуел
Тъмни страсти (2)

Първа глава

Добра работа, Инвърс. Колко труд и усилия се спестяват на ловеца, когато плячката сама си влиза направо в капана, саркастично си помисли Трейс, докато наблюдаваше високата жена с гарвановочерната коса грациозно да се придвижва през задимения бар към него.

В този момент Трейс беше готов да приеме всеки удар, който съдбата би му нанесла. Беше се разделил с Инвърс преди по-малко от двадесет минути. Никакво време да си вземе душ, да се обръсне, да се преоблече или да направи каквото и да било, за да се съвземе след последните шест седмици, през които се опитваше да попречи на Джей Айвар Полански, прочутия колекционер на орхидеи, да се самоубие или да убие някого, докато събираше живи дрънкулки, за да украсяват разглезени богати жени като тази, която точно сега преминаваше през претъпканото помещение.

Не че Синди Райън се нуждаеше от някакво украшение, реши Трейс, когато тя се приближи. Снимката, на която се виждаше само лицето й, не я представяше добре. Тя имаше фигура, от която мъжът ставаше… неспокоен.

— Господин Ролингс? Аз съм Синтия Райън.

Гласът беше дрезгаво контралто, от което окончанията на мъжките му нерви още повече настръхнаха. Физическата му реакция го раздразни. Затова вместо да отговори веднага, Трейс отпи от чудесния скоч, който сервитьорката беше сложила пред него преди няколко минути. Без да промълви и дума, той остави парещия познат вкус на напитката да се разлее в него като целувка на жена, каквато винаги е търсил и никога не е намерил. Едва след като парещият вкус почти напълно се разнесе от езика му, той вдигна поглед.

В този момент Синди вече се надяваше, че е сбъркала и че този мъж не е Трейс Ролингс. Тя едва не отстъпи назад, когато студените му зелени очи се спряха на нея. Мъжът, небрежно облегнат на малката масичка, протегнал напред дългите си крака, не беше това, което очакваше да наеме. Не можеше да повярва, че този мъж с изцапаното тропическо облекло от каки, с одрасканите ботуши, с тъмната, от три дена набола брада на едрата му челюст, е водачът, който американското посолство въодушевено й беше препоръчало да наеме. Можеше ли това да бъде двуезичният местен гений, който нямаше равен на себе си в Кито, Еквадор, или където и да било другаде из Южноамериканските Анди?

— Трейс Ролингс? — повтори Синди, съзнавайки, че гласът й е твърде дрезгав, твърде скептичен и че не може нищо да направи по въпроса. Мъжът направо я нервираше. Той излъчваше някакво непринудено, диво присъствие, каквото хората свързват с котки, изтегнали се на слънце. Големи котки.

Черни ягуари например. Опасно красиви, опасно силни, опасно мазни… опасни.

— Аз съм.

Гласът на Трейс напълно отговаряше на вида му. Резонансът беше дълбок, хищнически и властен. Нервни окончания, каквито Синди не знаеше, че притежава, се раздвижиха и затрептяха в отговор.

— Имате ли някакъв документ за самоличност? — най-накрая попита Синди и още веднъж намръщено погледна мъжа.

Мнението й не се промени след първия поглед. У Трейс нямаше нищо успокояващо, а Синди точно сега много се нуждаеше от успокоение. Сюзан липсваше от десет дни, а Сюзан, каквото и да й хрумнеше, не беше от тези, които изчезват, без да оставят поне една бележка за приятелката си.

Трейс усети, че раздразнението му преминава в остър гняв заради двойственото впечатление, което продължаваше да добива за надутата дъщеря на Еди. Невъзмутим, Трейс огледа Синди също така критично, както тя огледа него.

— Самоличност? — попита той тихо. — Разбира се. — Той се обърна, провикна се към бармана на скоротечен испански. Незабавно му отговориха по същия начин.

— Още нещо? — попита Трейс невъзмутимо и пак посегна към уискито.

— Моля?

Някой ден ще правиш точно това, принцесо — не се шегувам, помисли си Трейс с пристъп на чисто мъжка емоция, докато отпиваше от ароматната златиста напитка. Нафукани богати момичета, които се скитат из места, където не им е работа, могат като нищо да станат причина мъж да падне, прободен с нож в някоя тъмна алея. А зад тази мисъл имаше друга: Господи, ако партньорката на Синди е наполовин толкова секси, нищо чудно, че Раул е поискал да саботира всички радиоприемници, да заключи всички врати и да хвърли ключовете в най-близкия кладенец.

— Искахте самоличност? Пако поръчителства за мене — каза Трейс небрежно. — Познаваме се от години.

— Но аз не разбирам испански.

— Чисто тако, принцесо. Това е езикът на деня тук.

Черните очи на Синди се присвиха. Когато Трейс отново прехвърли вниманието си към скоча, тя се пребори с внезапен, рязък пристъп на раздразнение. Обикновено тя първа успяваше да се приспособи към положението, в което се оказваше, но точно сега нищо не беше нормално за нея. Беше изморена, имаше ужасно главоболие от трите хиляди метра надморска височина, на която се намираше Кито, и се тревожеше за Сюзан.

По никакъв начин нямаше намерение да се подчинява на приумиците и мъжките капризи на мършавия, тъмен, неугледен американец, превърнал се в туземец.

— Добре, Тарзан, преведете това на вашия тако — провлачено каза Синди. — Инвърс от посолството ми каза, че мъж на име Трейс Ролингс би се съгласил да бъде нает… ако цената е добра. Предполагам, че трябва да започна да назовавам числа. Когато цената е добра, Трейс Ролингс да благоволи да даде знак.

Само фактът, че Синди е била отгледана от абсолютен диктатор, маскиран като баща, и имаше по-голям брат, чийто характер беше направо противен, й даде смелост да не се обърне и побегне, когато Трейс вдигна поглед към нея. Настъпи дълго мълчание, докато двамата взаимно се фиксираха. Трейс бавно се усмихна.

Синди усети леки тръпки да пробягват нагоре-надолу по гърба й. Ако вярваше, че може да надбяга Трейс, щеше незабавно да се втурне към вратата. Но знаеше, че това е невъзможно, затова дори и не се опита. Трейс беше аклимитазиран към задушаващата височина на Кито, а липсата на кислород би я повалила, преди да е направила и тридесет крачки. За нея нямаше друг избор, освен на място да се стегне и без да й мигне окото, да действа, както винаги е правила с баща си.

Освен това Сюзан беше някъде сама, захвърлена из безлюдната пустош и това беше дивакът, който можеше да я намери.

— Сто долара на ден — каза Синди, гласът й прозвуча твърде дрезгаво, почти задъхано.

Студените зелени очи на Трейс отново най-безцеремонно огледаха младата жена, възхищавайки се на всички меки извивки и съблазнителни сенки, смътно давайки си сметка, че не беше положила никакво усилие дори да намекне за кенската си надареност под дрехите. Беше облечена с джемпър в мръсно бял цвят, широк и измачкан. Коланът около кръста й можеше да се стегне още няколко дупки, без да се вреже в нежната плът. Беше избрала плоски сандали, а не токчета, които биха подчертали гъвкавите движения на красиво оформените й бедра. Ноктите на краката й не бяха лакирани. Също и на ръцете. Ако имаше грим, той не си личеше на смътната светлина в бара.

Ето защо Големият Еди продължава да избира мъже за нея — тя е толкова богата, че никога не си е давала труд да изучи малките трикове и капани, които използват бедните момичета, за да възбудят интереса на мъжете.

— Двеста.

Трейс хвърли нов пренебрежителен поглед към Синди, след това го сведе към скоча си. Най-важното нещо, на което ще я науча, е, че има неща, които не могат да се купят с пари — и Трейс Ролингс е най-отгоре в списъка.

— Триста.

Ядосано, Трейс съжали, че веднага не каза на Инвърс да върви по дяволите. Но не му стигна дързост. Вместо това обеща да следи явно разглезената дъщеря на Големия Еди. И за да го направи, трябваше да си даде вид, че тя го наема… което би означавало тя да си помисли, че го е купила.

Бойно заплащане. И ще оправдая всеки цент от него.

Трейс отново сви рамене. Гордостта му можеше да се справи. Беше понесъл много по-лоши удари и беше оцелял. А и беше задължен на Инвърс.

— Четиристотин.

Трейс се протегна и вдигна дългите си, широки ръце над главата. Синди го измери на дължина и ширина и установи с внезапна странна слабост в коленете, че е само на една ръка разстояние от него.

— Петстотин — побърза да каже тя.

— Принцесо, току-що си наехте водач.

Синди погледна Трейс и се зачуди как ли би се почувствала Малката червена шапчица, ако трябваше да наеме Големия лош вълк, за да я води през ужасите и капаните на гората.

Щеше да се почувства така, както аз се чувствам сега. Изплашена!

— Добре. — Синди си пое дълбоко въздух, казвайки си, че се чувства облекчена, след като си нае водач. Искаше й се да повярва в това. — Приятелката ми, която е и моя партньорка в бизнеса Сюзан Паркър дойде в Кито, за да купи местни платове. Но не говори испански, затова си има местен купувач, с когото се среща тук и той й предава всички платове, които е купил от селата в региона си. Нали разбирате, имаме магазини за платове на двете крайбрежия на Съединените щати, а Сюзан е дизайнер и… Няма значение, това не е важно сега — каза Синди, установявайки, че се е раздрънкала, но че не може напълно да се спре.

Трейс много я дразнеше. Искаше й се да избяга, но не можеше, затова най-подходящото нещо, което й оставаше да направи, беше да спре с наемането на дивата котка, да намери Сюзан и да се разкара от тези презрителни зелени очи.

— Сюзан пристигна в Кито преди десет дни — побърза да каже Синди. — Педро, местният купувач, не се появил. Тя ми се обади и каза, че ще обиколи селата от региона на Педро. Това беше преди десет дни. Оттогава нямам никакво известие от нея. Не се е отписала от хотела, но не се е прибирала в стаята си, откакто е попитала за маршрута на автобуса. Чиновникът го записал на фонетичен испански, за да може да произнася правилно думите.

Трейс посегна към скоча.

— Автобус? Фонетичен испански?

— Тя не може да кара кола и не говори испански. Родена е в Манхатън.

Трейс изсумтя.

— Нека да се изясним.

Той допи скоча си и погледна към Синди с притворени очи.

— Приятелката ви не говори испански, не кара кола и е тръгнала из тия диви места да търси туземец, за когото знае само, че е „Педро“.

Руменина обагри скулите на Синди. Казано по този начин, прозвуча сякаш коефициентът на интелигентност на Сюзан беше колкото на четка за зъби. А случаят не беше такъв.

— Уверявам ви, господин Ролнигс, че Сюзан е опитен пътешественик. Не говори нито арабски, нито китайски, но е пътувала извънредно много — при това сама — из Близкия изток и в Китай.

Трейс изсумтя.

— Тогава защо се тревожите за нея?

— Винаги ми съобщава програмата на пътуванията си. Ако това е невъзможно, се обажда през няколко дни. Никога повече от една седмица. А вече минаха десет дни от последното й обаждане.

— Може би е намерила Педро или някои друг туземец и са се уединили някъде да се гушкат и полюбуват един на друг.

Трейс остави погледа си да обходи отново тялото на Синди.

— Случва се, нали разбирате.

— Не и с мен — незабавно отвърна Синди.

— Но нали не вие сте се изгубила?

— Господин Ролингс…

— Да, Синди? — прекъсна я той. Непринуденият начин, по който се обърна на първото й име, не убягна на Синди. Трейс ясно даваше да се разбере, че той контролира положението, а не тя.

— За петстотин долара на ден очаквам по-малко арогантност, Трейс.

— Кажете го пак, принцесо — рече той.

— Какво? — каза тя разгорещено. — Името ви?

— Не. Арогантност. Самата вие доста арогантно вирите нос — добави мъжът, подигравателно прокарвайки палеца под носа си. — Завършила сте изискан пансион за девойки от висшето общество, предполагам. Жалко, че не са ви научили на нещо полезно, например на добри обноски.

Синди усети как нова гореща вълна заля бузите й и направи отчаян опит да задържи напускащото я самообладание. Каза си, че възбудата й се дължи на височината, тревогата, недоспиването… всичко друго, но не и на факта, че й е противно да вижда мъжко презрение в студените зелени очи на Трейс. Затвори собствените си очи, надявайки се мракът да успокои режещата, крещящата болка в главата й.

Никакъв късмет.

— Господин Ролингс, нямам времето и енергията да си играя на думи с вас. — Синди отвори очи. — Приятелката ми е изчезнала. Казаха ми, че вие сте мъжът, който трябва да я намери. Приех цената ви. Ще можем ли да се разберем?

— О, имате достатъчно време да си поиграете на игрички — каза Трейс и направи знак за нова напитка. Противно на убежденията си, той използва десния си крак, за да избута един стол за Синди. — Седнете, преди да сте паднала.

Над рамото на Синди Трейс каза нещо на сервитьорката, която се приближаваше със скоча му. Синди разбра точно толкова от испанския, колкото да се ядоса на това, което той поръча за нея.

— Достатъчно съм възрастна, за да пия — каза тя.

— И достатъчно глупава, обзалагам се.

— Гласът на опита ли говори? — попита тя, поглеждайки многозначително към скоча, който Трейс току-що беше поел.

— По-добре го повярвайте, принцесо.

Хапливият тон на Трейс рязко върна вниманието на Синди към лицето му. За сетен път тя установи, че той не е мъж, чийто вид вдъхва нежност и успокоение у жената. Без да поглежда встрани от бледото, напрегнато изражение на Синди, Трейс повиши глас и отново извика нещо на скоротечен испански. С невероятно бързина се появиха още два скоча, придружени от топла бутилка с кока-кола.

— Пийте — каза Трейс, като посочи към алкохолната напитка и същевременно сграбчи бутилката с кока-кола в една ръка, така че тя да не може да я достигне.

Синди внимателно погледна към скоча.

— Защо?

— Точно сега чувствате главата си, сякаш някой е погребал секира в нея, стомахът ви се измъчва от киселини, а прекосяването на стаята е като изкачване на стълби. Нарича се височинна болест. Ако искате още да се влоши, поемете глътка-две от напитката. Вярвайте ми, колкото по-бързо пиете, толкова по-бързо ще разберете, че познавам тази територия. А вие не. Може да съм пеон, но се нуждаете от мен, принцесо. Колкото по-бързо го разберете, толкова по-добре ще се чувствате.

Синди седна и отклони погледа си от зелените като джунглата очи, вперени в нея, които я изучаваха, преценяваха. Болката в главата й изведнъж стана двойно по-силна, тя чак се задъха. Стюардесата беше предупредила пътниците, че височинната болест не е нещо необичайно през първите няколко дни в Кито. Най-добрият съвет било да се почива, колкото се може повече, да се приема лека храна, да се пият сокове й да се взема аспирин против главоболието. Ако не се почувствате по-добре след няколко дни, по-добре да се спуснете на по-ниска височина. И да си останете там.

Синди въздъхна, опря лакти о масата и масажира слепоочията си.

— Съжалявам, господин Ролингс, че трябва да ви разочаровам. Харесвам си главоболието такова, каквото е. Нямам нужда от болкоуспокояващи средства. Затова изпразнете си чашата. Аз черпя.

Настъпи продължително, неловко мълчание. Тя направи гримаса.

— Първото село в списъка на Сюзан е Попокакстил. Знаете ли го?

— Да.

— За колко време можем да се доберем дотам? — Синди вдигна глава и без да трепне, срещна зеления поглед на Трейс. — Не се опитвайте да ме убеждавате да не тръгвам натам без вас. Ако Сюзан е пострадала или има нужда от помощ, трябва да бъда при нея.

— Сестра ли ви е?

— Не.

— Любовница?

Челюстта на Синди увисна. Опита се да каже нещо, но от устата й не излязоха никакви думи.

Беше ред на Трейс да въздъхне. Това беше очевидното обяснение на факта, че жена, която изглежда като Синди — и на всичкото отгоре е богата — не беше нито омъжена, нито, ако можеше да се вярва Инвърс, изобщо се интересуваше от мъже.

— Известно е, че има жени, които предпочитат жени — каза Трейс спокойно.

— След като се запознах с вас, започвам да разбирам защо!

Синди замахна с тънките си ръце и избута двете чаши със скоч.

— Колко далеч е Попокакстил? — попита тя.

— Зависи.

— Чакам със затаен дъх. От какво зависи?

— Времето — каза кратко Трейс.

— Когато преди час се приземих, времето беше хубаво.

— Имала сте късмет. Дъждовният сезон тази година започна рано. В района около Попокакстил преди четири-пет дни бушува страхотна буря. Част от главния път с черно покритие е отмит. А що се отнася до последните петнадесет „къмъта“ по мръсния път до селото… — Трейс сви рамене. — Ще минат два, може би три дни, преди пътят да изсъхне достатъчно, за да бъде проходим.

— Къмъта?

— Километри.

— О, петнадесет километра са около седем мили, нали?

— Приблизително.

— Не е много далеч.

По начало много тъмните вежди на Трейс бяха доста извити. Когато скептично вдигна една от тях, той доби почти дяволско изражение.

— Зависи — каза той.

— От времето? — отвърна Синди.

— Учите се.

— Просто трябва да се преборим с времето. Не мога да стоя тук и да чакам.

— Принцесо, току-що се върнах от шестседмичен лагер в низината — прекъсна я Трейс. — Ако си мислите, че следващите два дни ще прекарам да измъквам роувъра си от мочурите, вместо да се отпусна и да се насладя на някои от удоволствията на цивилизацията, докато планинските пътища изсъхнат, много се лъжете.

— Не мога да повярвам, че чувам това. Сюзан вероятно се е загубила, изплашена е и е ранена, а вие можете само да си мислите за скоч?

— Не забравяйте горещия душ — тихо добави Трейс.

— Защо не? Очевидно имате нужда, както и да се обръснете, и от чисти дрехи!

Синди направи рязко движение с ръката си.

— Няма значение. Няма смисъл да се моля на по-добрата ви природа. Съмнявам се дали изобщо имате такава. Седемстотин на ден и тръгваме незабавно.

Трейс взе втория си скоч, задържа чашата пред лампата на масата и се наслади на красивия цвят на течността.

— Не.

Отказът беше толкова тих, че на Синди й отне цял миг да го регистрира.

— Осемстотин — каза тя ядосана.

— Не.

— Девет!

— Принцесо, има неща, които не могат да се купят с пари. Ако се нуждаете от помощта ми, помолете се. Не размахвайте пари.

— Да се помоля? Да се помоля! Какво мислите, че правех досега?

— Изисквахте или купувахте.

— Вместо да прося? — ледено отбеляза Синди. — Още ли не сте разбрали, Тарзан? От просията могат само да те заболят колената.

Синди се отблъсна от масата и се изправи, пренебрегвайки режещата болка в главата си.

— За щастие, не се налага да хабя колената си за вашето мъжко его. Нямам нужда от вас. Сама ще обиколя селата.

— Как? Не говорите испански, още по-малко някой от местните индиански диалекти.

— Също и Сюзан.

— И вижте докъде стигна.

— Не се шегувам!

Трейс презрително се изсмя.

— Сигурно.

Той се загледа в бледнината на Синди, в устните, сплескани от болка, в слабия трепет на ръцете й.

— Приберете се в стаята си и си легнете, принцесо. В четвъртък сутринта на зазоряване ще ви взема от хотела.

Синди се завъртя на петите си и излезе, без да поглежда назад към Трейс, нито встрани към любопитните посетители, които наблюдаваха как високата гринга с горда походка напусна бара. Беше много ядосана на себе си заради толкова лошия начин, по който се отнесе към Трейс, ядосана и на него, задето беше толкова непреклонен, високомерен, проклет, ядосана на живота, че я е поставил в положение, в което дори парите на баща й — до които никога, по никаква причина не би се докоснала за нещо по-маловажно от изчезването на Сюзан — не можеха да й купят приличен водач.

Усмихвайки се хладно, Трейс проследи Синди, докато излизаше. Беше груб с нея и го знаеше. Но това си беше чиста проба случай на самоотбрана. Беше го сварила по бели гащи, със зяпнала уста. Нищо от брифинга на Инвърс, нито от снимката на Синди, която бяха дали на Трейс, не създаваше и най-малка представа за истинската жена. Пъргава, интелигентна, жизнена, с черни очи, които предизвикваха мъжете с бистротата и тайнствената си дълбочина. А и притежаваше нещо повече, нещо, за което Трейс винаги е мечтал, но никога не бе срещал.

Под хладната външност на Синди Маккол пламтеше такава страст, тъмен огън, нещо, за което мъж би извършил убийство. Или би умрял.

Трейс усети, че у него е пламнал подобен огън, който изгаряше цялото му тяло. Той все още беше там, гореше, все повече се разпалваше. Сега не обръщаше внимание, както не му обърна внимание в присъствието на Синди, знаеше, че ако му се поддаде, щеше без никаква съпротива да отстъпи пред чувствената поборничка. Нямаше да позволи това да се случи.

Усмивката на устните му се изви по-високо, след като установи, че вероятно е първият мъж, казал „не“ на госпожица Синтия Едуина Райън Маккол. Това трябва да е бил оздравителен урок за нея. Най-малкото в бъдеще едва ли ще посмее да гледа Трейс Ролингс така надменно, с толкова изтънчено презрение. Тя се нуждаеше от него. Какво удоволствие би било да я чуе, че си го признава.

Трейс се усмихна и отпи от скоча си.

Все още се усмихваше в четвъртък сутринта, когато отиде с колата да вземе Синди, но установи, че тя е наела джип и още във вторник е поела по магистралата към Попокакстил.