Елизабет Лоуел
Тъмни страсти (13)

Дванадесета глава

— Добре де, няма защо да изглеждаш толкова щастлива, задето ме виждаш — каза Сюзан ядовито, раздразнена от стреснатия вид на Синди, когато отвори вратата на хижата и видя гости на прага.

Синди се опита да не изглежда виновна, но не успя.

— Разбира се, че се радвам да те видя — побърза да каже тя.

— Хайде, хайде, на мен ли тия. Вече не ми минават.

Раул се изсмя и изпитателно впери поглед в Трейс през рамото на Синди.

— Щях да се обадя, братовчеде, но знаеш, че е трудно.

— Да. Значи телефоните все още не работят? Или може би имаш предвид моста, който ни държи откъснат от света?

Саркастичният тон и усмивката на Трейс не убягнаха на Раул. Нито явното раздразнение, което се появи в изражението му, когато погледна над главата на Синди и видя другата двойка, застанала на вратата на хижата. Трейс разбра, че е наближил краят на пленничеството на принцесата, но не очакваше да реагира така бурно, когато дойде краят.

— Тия ви кани на вечеря — каза спокойно Раул. — Може би ще има и други гости, ако пътищата са достатъчно сухи. В такъв случай ще съжаляваме, ако не можете да присъствате.

Раул не каза нищо повече, но Трейс бързо схвана задната му мисъл. Външният свят не можеше повече да приема мълчанието на радиото му. Ако съобщенията не бъдат възстановени с хасиенда Алмеда, някой от Кито ще да дойде да им „оправи“ уредбата.

И вероятно този някой щеше да бъде Инвърс, подтикнат от Големия Еди Маккол.

Синди не забеляза мрачното изражение на Трейс. Беше много увлечена да се наслаждава на главозамайващото физическо съвършенство на Сюзан, спомни си как Трейс първия път, когато зърна Сюзан, прехвърли погледа си от Сюзан към нея и след това го отмести настрани. Синди въздъхна. Не можеше да се мери с красотата на Сюзан и го знаеше. Колкото и да се опитваше да забрави този неприятен факт, застанала там в дрехите на Сюзан — малко широки около талията и твърде тесни на гърдите и около ханша — тя непрекъснато си го спомняше.

Синди отново въздъхна и се примири, че трябва да прекара една вечер на неизбежни сравнения и че ще й се наложи да организира цялото си благоприличие, на което беше способна.

Трейс забеляза помръкналото изражение на Синди и си спомни, че е виждал вече това изражение — първия път, когато срещнаха Сюзан и Раул.

— Синди? — попита Трейс, вперил поглед в загадъчните бистри среднощни очи на любимата си. — Няма нужда никъде да ходим, ако не искаш.

— Най-добре е да дойдете, макар и за няколко минути — спокойно отговори Раул, преди Синди да успее да се обади. — Тъй като радиоприемането е разстроено, подозирам, че някой се тревожи за сеньорита Мак… ах, сеньорита Райън.

— Подозираш? — попита Трейс натъртено.

— Аха — съгласи се Раул. — Нормално е, не мислиш ли? Сеньорита Райън е сама жена на чужда земя. Сигурно семейството й се тревожи, че не може да се свърже с нея вече девет дни.

— Девет? — замига Синди. — Ох, това е невъзможно. Не може да е толкова дълго.

— Простете, че настоявам — каза Раул, като леко се усмихна и закачливо погледна към Трейс, — но вече са по-скоро десет, отколкото девет.

Наум Синди започна да брои дните от момента, в който напусна самолета в Кито. Първо, разправията с Трейс, след това два дни по пътя, след това той я намери и спаха в селото, след това бурята, след това пристигнаха в хасиендата Алмеда и след това…

Образи на Трейс изведнъж започнаха да проблясват в мисълта й. Трейс я съблича, Трейс я люби с думи, с ръце, с уста, с всяка частица от себе си, а сладострастният дъжд на облачната гора къпе отвсякъде преплетените им тела. Трейс, застанал гол пред нея с невероятната орхидея в ръце и тъжни сенки под очите му. Трейс се съединява с нея бавно, дълбоко, отново и отново, така прекрасно раздухващ тлеещия екстаз, който чака вътре в нея.

— Не може тук да сме от шест дни — каза тя тихо. — Струва ми се, че са два, може би три.

Раул едва се въздържа да не се усмихне.

— Очарован съм, че толкова ви е харесал престоя ви при нас. Особено след като домакин ви е Трейс. Братовчедът ми обикновено уважава облачната гора много повече, отколкото хората.

— Все пак Синди е жена — каза Сюзан натъртено.

— Ама, разбира се — каза Раул, леко покланяйки се, без да успее да прикрие усмивката си. — Това е обяснението.

Трейс изсумтя. Въздържаше се да не даде израз на искрената си враждебност към Раул само защото Синди едва беше погледнала към другия мъж — както и заради явното й объркване, когато отвори вратата на хижата и видя края на безкрайните дни на взаимно опознаване и страст. Фактът, че Синди не беше по-готова от него да се върне в света, удовлетворяваше нещо дълбоко вътре в него, нещо, което той не знаеше, че го има.

— Кажи на Тия, че ще дойдем в голямата къща за вечеря — каза Трейс с груб глас. — Би било добре, ако дотогава сте поработили здравата върху радиовръзките. Дори ако не можете да приемате съобщения, навярно ще можете да изпращате. Опитай например американското посолство. Имат най-мощните съоръжения. Кажете им, че Синди е много добре, никой не трябва да се тревожи, ако остане в облачната гора, докато пътищата изсъхнат.

Раул вдигна вежди. Той се обърна към Синди:

— Това ли е съобщението, което искате да предадем на семейството ви?

Синди се обърна към Трейс, чиято жизненост и топлина дори в този момент продължаваха да се изливат към нея, да я докосват, да я обгръщат. Силните му ръце се протегнаха и нежно погалиха лицето й. Наведе се и леко прокара устните си по нейните — един път, два пъти, три пъти, вкусвайки топлината на дъха й, който излизаше като невидима милувка.

— Това ли искаш? — прошепна Трейс твърде тихо, за да бъде чут, между думите докосвайки устните на Синди със своите. — Само ме помоли и ако зависи от мен да ти го дам, твое е. Обещавам ти, принцесо. Трябва само да ме помолиш. Ще те пусна да си отидеш, ако искаш, или ще те задържа и ще те любя сред орхидеите и в дъжда.

Внезапно сълзи блеснаха между гъстите черни мигли на Синди. Тя се изправи на пръсти и пристисна устни в жадната, чувствената, позната уста на Трейс. Ръцете му се затвориха около нея с ужасна сила. Тя не се противопостави на тази прегръдка. Просто затвори очи и на свой ред се притисна в него толкова здраво, колкото й позволяваха силите.

— Казах ти, че сеньорита Райън не е задържана против волята й — каза сухо Раул, обръщайки се към Сюзан, сякаш продължаваше някакъв спор. — На Трейс понякога може да му липсва известен повърхностен чар, но в него има повече благоприличие, отколкото в цял полк шлифовани аристократи.

Скептичните сини очи на Сюзан се прехвърлиха от Раул към Трейс. Като видя приятелката си, сгушена в силната прегръдка на Трейс, тя въздъхна. В това нямаше никакво съмнение. Ако Синди беше пленничка, тя определено беше доброволна пленничка.

Сюзан срещна яркозелените очи на Трейс и отчетливо каза:

— Тя няма нужда от друг Джейсън.

— Не ме познавате — каза Трейс с хладен равен глас.

— А Синди? — отвърна Сюзан.

— Сюзан, недей — бързо се обади Синди. — Всичко е наред. Трейс не е Джейсън. Повярвай ми. Няма да става нужда отново да ме съвземате, след като ние… обещавам. Това е различно.

— Надявам се да е така — каза Сюзан, докосвайки ръката на Синди. — Заслужаваш да бъде обичана повече от всеки друг, когото познавам.

Усмивката на Сюзан беше и красива, и много тъжна, когато се обърна към Раул.

— Как го казвате вие испанците? Que sera, sera.

— Каквото ще става, ще става — измърмори Раул. — Да.

— Примитивна гледна точка — каза Сюзан, впервайки поглед в Трейс.

— Не отричай примитивното, преди да си го опитала — обади се Синди тихо, поглеждайки към Сюзан. — Установих, че самата аз съм по-скоро примитивна. Като брат си. Той прекара живота си да търси жена, която да го иска заради него самия. Именно мъжа на име Рай. След това откри Лайза и сега прекарва дните си с вида на мъж, който току-що е глътнал слънцето.

Трейс чу сложния резонанс в гласа на Синди — радост за брат й, примесен с копнеж и мъка. И точно в този момент разбра защо Синди е пътувала и живяла под друго име. Не се е страхувала от отвличане, а защото са я искали поради други причини. Надявала се е да има късмет като брат си, който е желан заради самия него, а не заради положението му.

— Бях престанала да се надявам, че ще намеря мъж, който ще иска мен, просто мен, Синди Райън — продължи тя, притискайки ръцете си в ръцете на Трейс. — Не семейните ми връзки, не очакванията за богатство или власт, нищо друго, освен мен.

Усмихвайки се, тя доближи една от силните ръце на Трейс до устата си. Със затворени очи целуна дланта му и я притисна до бузата си, преди тихо да изрече:

— Сега вече знам как се чувстваш, когато си изгълтал слънцето.

Трейс срещна загадъчния черен поглед на Раул, без да мигне, докато думите на Синди ечаха помежду им.

— Мъж, който иска мен, просто мен, Синди Райън. Нищо, освен мен.

Трейс стегна прегръдката си около Синди, но знаеше, че скоро ще трябва да я пусне. Нямаше никаква надежда тя да не установи, че той е знаел истинското й име, преди да я срещне. Подобна тайна никога не може да остане скрита. Единствената му надежда беше да я пусне да си тръгне, преди да разкрие тайната. Тогава, след като научи истината, тя може би ще погледне назад и ще разбере, че той е искал нея, просто нея, защото ако е искал парите й, нямало е да я пусне да си тръгне.

След като установи това, тя отново може да се върне при него в облачната гора. И той ще бъде там, очаквайки я, искайки я със стихийна дълбока страст, каквато никога преди това не е изпитвал.

— Но няма да направя грешката на Рай — продължи Синди, завъртя се в прегръдката на Трейс и го погледна. — Брат ми не искаше Лайза да знае за семейството му, защото се страхуваше, че това ще промени начина, по който тя го възприема. Страхуваше се, че ще види пари, а не просто мъж. Не й вярваше, наистина не й вярваше и за малко, не я загуби заради това.

Синди си пое дълбоко въздух и впери поглед в помътнелите зелени очи на Трейс.

— Искам да знаеш, че ти вярвам.

Тя млъкна, за миг затвори очи и пак ги отвори. Когато отново заговори, гласът й беше ясен, сякаш искаше да е сигурна, че Трейс разбира всяка дума.

— Пълното ми име е Синтия Едуина Райън Маккол. Баща ми е много… заможен.

— Заможен — като ехо развеселено повтори Сюзан, застанала настрани до Раул.

— Вероятно си чувал за „неприлично богатите“? Това е Големият Еди Маккол. Неприличен. Богат. Синди е единствената му дъщеря.

Синди потърси погледа на Трейс, опитваше се да открие някаква промяна, след като разбра за богатството й. Нищо не се промени, освен едва забележимата мимика на болка в изражението му в мига, в който ъгълчето на устата му отскочи нагоре и се оформи в познатата горчиво-кисела усмивка.

— Винаги съм знаял, че си принцеса — каза Трейс и леко целуна Синди по обърнатото й нагоре лице.

— Няма значение — каза тя почти ядосано.

— Не. Няма значение — каза Трейс просто. — Не и за мен. Вярвай ми. Няма значение.

— Сега, след като и това се изясни — каза Синди, усмихвайки се — готова съм да приема вечеря в сянката на Сюзан.

— В какво на Сюзан?

— Сянката й, нали разбираш.

— Не, боя се, че нямам и най-малка представа — призна си Трейс, гледайки объркано.

— Нали помниш първия път, когато видяхме Раул и Сюзан в джипа?

Трейс бавно кимна.

— Ти погледна от Сюзан към мен и след това повече не ме погледна. — Синди сви рамене. — Това е нормалната реакция на мъж. Сюзан чисто и просто засенчва всяка жена.

Почти неспособен да повярва на чутото, Трейс погледна от Синди към Сюзан.

— Винаги ли е била толкова сляпа? — попита той направо.

Сюзан се усмихна, но очите й не изразяваха смях.

— Големият Еди купуваше мъже, за да съблазнят дъщеря му, откакто е навършила осемнадесет години, за да създаде династия. Нищо чудно, че не се мисли за привлекателна. Мъжете никога не виждаха нея заради доларовите знаци в очите й. Затова тя падна като зряла праскова в ръцете на първия мъж, който поиска тялото й, а не банковата сметка на баща й.

— Това е дяволски хубаво тяло — съгласи се Трейс сухо, поглеждайки Синди отново с любовен копнеж, от което костите й омекнаха, — но не заради това те исках.

Очите й се разшириха от учудване.

— Има тъмен огън в теб, който няма нищо общо с тялото ти — каза Трейс, загледан в Синди с очи, които отразяваха този огън. — Това ме привлече, това ме влуди. Щях да те пожелая дори ако беше къса, дебела и руса. Ти… гориш — каза той, прокарвайки пръст по пълната долна устна на Синди. — И ако Сюзан не изглежда зле за човек, който харесва кльощави жени…

— Господи, какво се раздрънка този мъж — каза Сюзан сухо.

— Причината, поради която погледнах настрани, след като видях теб, застанала до сладкодумната ти приятелка — продължи Трейс, без да обръща внимание на Сюзан — е, че се почувствах ужасно виновен заради това, което те бях накарал да преживееш. Беше изтощена, мокра до кости, изкаляна, ожулена, дрехите ти висяха на парцали и всеки път, когато те поглеждах, ми се искаше да наема трима мъже да ме набият, задето съм бил такъв безчувствен нехранимайко, който още от самото начало те принуди да прекосиш облачната гора. Затова се опитах да не поглеждам към теб. Но не успях. Макар и да изглеждаше, сякаш те е влачил кален порой, за мен пак беше по-красива, отколкото някога може да бъде която и да е друга жена.

Очите на Синди се разшириха.

— Ох — въздъхна тя.

Трейс се усмихна почти тъжно, устните му се извиха съвсем леко, така че мустакът му едва помръдна. Той отново докосна долната устна на Синди, милувка, която беше и интимна и странно въздържана, сякаш се страхуваше да се приближи повече.

— Никак не искам да те върна обратно на света, принцесо — прошепна Трейс. След това вдигна поглед към Раул. — Ще доведа Синди в голямата къща преди смрачаване.

— Елате с нас. Някой от мъжете може да докара джипа.

— Не — каза Трейс, поглеждайки към Синди. — Остават ми няколко часа с принцесата. Не искам да споделям тях или принцесата с който и да било друг.

Без да изчака отговора на Раул, Трейс издърпа Синди обратно в хижата и затвори вратата. Тя го погледна в очите и усети паренето на сълзи в очите си. Преди да успее да зададе въпрос, той започна нежно с мустаците си да гали устните й, докато те с въздишка се разтвориха и пуснаха горещия му език да се плъзне вътре в меката й уста. Той я пое с болезнена страст, докато същевременно я притискаше към себе с бавни, силни движения на ръцете си.

За времето на една целувка Синди и омекна и настръхна, тъй като вече познаваше екстаза, който дремеше в жарта на съединените ми тела. И изведнъж вече не можеше повече да чака.

Същото се случи и с Трейс, примитивен копнеж, който не можеше да бъде отречен, шеметно предусещане за това, което можеше да бъде, ако се лиши от върховното изживяване, до което само Синди беше успяла да го доведе. Той изсумтя и със замах разтвори ризата си, а горещата й уста се плъзна надолу по гърдите му. В момента, в който беше стигнала до корема му, той беше изритал настрани дрехите си и застанал пред нея разтреперан, гол и светнал от сладострастна нужда.

— Люби ме, Синди — каза Трейс дрезгаво и посегна към нея, докато устата й го къпеше със знойната си жар. — Люби ме така, сякаш е за последен път.