Елизабет Лоуел
Тъмни страсти (11)

Десета глава

Синди толкова се изненада, че не можа да проговори, още по-малко да се помръдне. Преди да успее да се съвземе, Трейс се наведе, постави едната си ръка под колената й, другата — зад гърба й, вдигна я и я измъкна от джипа.

— Май си изоставаща ученичка? — каза той грубо.

Вече без никакво предупреждение Трейс жадно впи уста в устата на Синди и отново вкуси от меките дълбини зад устните й. Този път страстта му не я изненада. Ръцете й се приплъзнаха зад коравия му врат, докато му отговаряше на целувката със страст, равностойна на неговата. Трейс изсумтя и ръцете му се стегнаха, а Синди започна да се задъхва. Тя не възрази. Това дори не й направи впечатление. Трейс така изпълваше сетивата й, че място за друго нещо нямаше. Тя с радост се отдаде на това чувство и не искаше нищо друго, само него.

Когато Трейс най-после откъсна устата си, той дишаше неравномерно, трепереше, здраво държеше Синди, а топлият дъжд продължаваше да се излива и върху двамата. Тя издаде нечленоразделен звук и обърна главата си нагоре към дъжда, слепешката потърси отново устата на Трейс.

— Синди — каза той и изохка, като забеляза, че светлината от вратата превръщаше дъждовните капки по устните й в златисти скъпоценни камъчета. — Господи, принцесо, знаеш ли какво ми обещаваш?

Този път Синди нямаше нищо против да я наричат принцеса. По гласа и изражението на Трейс разбра, че той не й се подиграва. Тя прошепна името му и облиза дъждовните капки от брадичката и контурите на челюстта му. Когато с върха на езика си погали ъгълчетата на устните му, той потрепери и от гърлото му се изтръгна дълбок звук. Прегръдката й се стегна около врата му и тя се издърпа нагоре към устата му. Жадуваше за жарта и вкуса на целувката му, за насладата от плътското изживяване, от сливането на езиците им, а топлият дъжд къпеше телата им.

Синди не разбра точно кога Трейс я премести в обятията си, леко разхлаби прегръдката си, така че краката и тялото й се спуснаха надолу по силното му тяло. Разбра само, че ръцете му изведнъж се оказаха свободни, за да галят закръглените очертания на ханша й, от което коленете й омекнаха, почувства се обезкостена като дъжда. Дългите му пръсти масажираха таза й, той я люлееше и притискаше към пламналите си слабини, караше я да почувства силата на собствената му възбуда.

Искрената страст на Трейс изцяло сломи Синди. Тя не познаваше подобно нещо от мъж. Издаде слаб дрезгав вик и с гърч се притисна към Трейс, леко галейки тялото му със собственото си тяло, от което сладкият, тъмен огън вътре в тях се разгоря още по-буйно. Пръстите на Трейс се спуснаха надолу по задната част на бедрата й, раздалечи ги и я вдигна, интимно я притисна към втвърдената част на плътта си, която доказваше колко неудържимо я желаеше. Бедрата му помръднаха веднъж, поривисто, сякаш се гмуркаше в нея, след това съвсем целенасочено се раздвижи, разтреперан, вслушвайки се в неравномерното й дишане, усещайки трепета й, докато се опитваше да се приближи още повече към него.

В този миг Трейс разбра, че Синди го искаше толкова, колкото и той нея — а той толкова силно я желаеше, че му се струваше, че може да умре от това. Отново и отново прошепваше името й между страстните, дълбоки целувки, искаше му се да се намести като в калъф в сатененото й тяло, докато тя загуби контрол и двамата се окъпят в горещото, жаркото освобождаване.

Но не още. Не тук. Не в този миг.

Сега, когато Трейс знаеше, че след като Синди толкова много го иска, тя не може да го отхвърли, той беше в състояние да контролира собственото си силно желание. Искаше да сподели с нея много повече от някакво бързо катурване в дъжда. Той имаше нужда да опознае всяка частица от кожата й, да вкуси дивата й страст, да я погълне в себе си. Едва след това можеше да започне да облекчават бушуващата си страст, която го разяждаше от първия момент, в който усети недокоснатата жена, която тлееше под хладната външност на Синди.

Неохотно Трейс пусна Синди да се хлъзне надолу по тялото му, докато отново успя да се изправи на меката, покритата с мъх земя в облачната гора. Тя несигурно се олюля, почти не беше в състояние да се крепи. Не разбираше защо я пусна, вкопчена в твърдите му голи ръце за равновесие, гледаше с пламнали очи.

— Трейс? — Синди успя да промълви. — Не искаш ли…

Въпросът завърши в дрезгав писък, когато ръцете на Трейс се задвижиха по намокрената от дъжда блуза на Синди и започнаха да галят зърната, които се бяха превърнали във втвърдени връхчета под мократа, прилепнала материя.

— О, да, искам — каза Трейс, гласът му дълбок и тъмен като очите на Синди. — Искам те до подлуда. Искам с теб да правя неща, които доскоро само си представях, и искам неща, каквито никога не съм си представял досега. Ти ме влудяваш — каза той, потрепервайки, докато се опитваше да овладее страстта, която го изгаряше до мозъка на всичките му кости, изгаряше цялата му самодисциплина, която той винаги е смятал, че поначало си я има.

Но вече не. Чрез Синди той откри буйни, почти неконтролируеми потоци дълбоко вътре в себе си, нужда да бъде едно с нея — толкова стара, колкото облачната гора, и толкова нова, колкото всеки дъх, който вдишваше.

Бавно Трейс вдигна Синди, докато гърдите й се изравниха с отворената му уста. С върховно внимание той ухапа връхчето на първата гърда, след това на другата, преди да се върне към първото зърно, всмуквайки го в зажаднелите горещи глъбини на устата си. Вълна след вълна от сладострастие се изливаха вътре в Синди, докато накрая тя почувства, че се разтопява в горещия дъжд, че се зашеметява, изгаря в невидимите огнени езици, които струяха през нея.

Звукът на тихия, слаб стон, който издаде Синди, беше най-сладката музика, която Трейс някога е слушал. Пръстите му погалиха другата й гърда и от устните й отново се разнесе приглушена музика. Той пак я пусна на земята.

Без да откъсва устата от гърдата й, той започна да разкопчава блузата й, започна най-отгоре, където копнееше да я целува. Когато разкопчаната блуза се разтвори между пълните й гърди, той прокара езика си по все още неразголеното зърно, с уста се зае бавно да го открива и нежно я хапеше, а ромоленето на дъждовните капки поглъщаше трескавите й стонове.

Накрая Трейс откъсна и двете си ръце от кръста на Синди и ги придвижи нагоре до топлата дълбока долчинка между гърдите й. Бавно разпери широко пръстите си, отлепвайки мократа блуза от тялото й, докато тя се оказа облечена само с дъжда, който добиваше златист цвят от светлината на лампата. Прозрачни капки падаха по високите й пълни гърди и се събираха около двете венчета.

Никога не беше виждал нещо толкова красиво. Ръцете му разтрепериха, когато усети топлата им тежест в дланите си. С тихи думи на обожание той падна на колене и изпи дъждовните капки от голите й гърди.

Синди видя как устните на Трейс се разтварят видя бледия проблясък на зъбите му и почувства пронизващата сладост на устата му, която я боготвореше. Вълна след вълна на удоволствие се разливаха през нея и тя се олюля. Инстинктивно се опря в силното тяло на любимия си, придържайки главата му с примитивна, дивашка наслада на гърдите си.

Ръцете на Трейс проследиха линията на гърба й, на хълбоците й, на бедрата й, на прасците й, мачкаше ги и ги галеше още и още, остро усещаше плътта й при всяко докосване на кожа в кожа. След последното пътешествие на ръцете му надолу по дължината на тялото й, и последното парче от облеклото й се свлече около глезените й. Усещането от топлия дъжд, който се стичаше по кожата й толкова интимно, беше неописуемо. Тя понечи да каже нещо, но дъхът и мислите й се разсеяха, когато една от ръцете на Трейс се плъзна нагоре между краката й до мястото, от което повече не можеше да продължи.

— Отвори се за мен, принцесо — прошепна той, нежно хапейки гърдите и корема на Синди, галейки я с езика си, докосванията му бяха топли и меки като дъжда, който я къпеше.

— Няма да те нараня. Просто искам да те докосвам. Това е всичко. Просто… да докосвам.

С приглушен писък Синди ритна и се освободи от дрехите, които се увиваха около краката й. След това застана трепереща, отворена за дъжда и за сластните милувки на мъжа, коленичил в краката й.

— Трейс — прошепна тя. — Трейс, аз… — Думите на Синди отново преминаха в тих стон, когато той отново бавно започна да я милва. Тя потръпваше при всяко движение на ръката му, при всяко нежно проникване и хлъзгаво оттегляне, напрежението вътре в нея растеше, докато накрая сладко се взриви, едновременно я изненада и задави от удоволствие. Разтрепераните й крака се огънаха. Бавно тя се отпусна на облечената в мъх земя, докато се оказа на колене пред Трейс, опряна в широките му плещи. Той се усмихна загадъчно, изблиза дъжда от устните й и отново проникна в тялото й, милвайки я, вкусвайки прелестната й слабост, поглъщайки интимния й трепет, докато тялото й се променяше в очакване на много по-дълбоко споделено удоволствие.

Синди се притисна към Трейс с устните и тялото си и удоволствието се разля от него към нея. Той потисна напиращата разкъсваща нужда, когато усети как тя се отдава на милувките му. Искаше я толкова, че беше истинска агония да не я вземе. Изгаряше от нетърпение да разкъса дрехите си, да навлезе в нея с един горещ порив на тялото си. Но въпреки непрекъснатия загадъчен прилив на удоволствие, тя все още реагираше стегнато на милувките му и той се страхуваше, че не беше готова да го приеме.

А той искаше — нуждаеше се — да е сигурен в удоволствието й. Откакто я беше срещнал, твърде много страда заради неправилните си преценки. Когато накрая той проби в изгарящата й жар, вече нямаше никакво съмнение, че звуците, които излизаха от сладките й устни, издаваха възторг, а не болка.

Трейс раздвижи ръката си и с палец започна да разтрива кадифения израстък, скрит в мекотата на Синди. Очите й се затвориха, главата й се отпусна безпомощно назад, докато удоволствието се пръскаше в нея на трепетни горещи вълни. Пръстите й се впиха в раменете му, тялото й се изви и приближи толкова плътно до неговото, че тя дори не беше в състояние да оформи думи, с които да му каже, че той или трябва да я вземе, или тя ще умре.

Трейс разбра, но не даде на Синди това, за което плачеше. Със силната си ръка я хвана през кръста, за да я придържа, защото милувките му й отнемаха възможността да стои изправена. С полузатворени очи, усмихнат въпреки собствената си дива нужда, той поглъщаше сладките писъци, искаше цялата да я погълне, да я поеме в себе си, така че никога да не почувства празнотата от раздялата си с нея.

След като изтръгна последен, безпомощен вик от Синди, Трейс притисна устата й със собствената си. Помогна й да дойде на себе си, галеше я, прегръщаше я, непрекъснато я целуваше нежно. Тя въздъхна от удоволствие, когато усети топлината и вкуса му. Бавно с ръце започна да изследва широките му гърди и силните ръце, които я придържаха, докато сладкият огън цяла я поглъщаше. Никога не беше изпитвала удоволствие като това, което той й достави така безвъзмездно. Тя дори не знаеше, че подобни чувства са възможни.

— Ти си… — Синди потрепери и се загледа в златистата светлина и черните сенки по лицето на Трейс. — Нямам думи — каза тя хрипкаво. — Мъжествен. Горещ. Силен. Всичко е истина, но не истината. Не знам как да те опиша, освен може би така…

Нежни ръце обрамчиха бузите на Трейс. Меки устни докоснаха устата му отново и отново. Влажното връхче на езика й проследи чувствените очертания на неговите устни и страстно проникна в устата му, оттегли се, преди той да беше успял да реагира. Зъбите й любовно захапаха долната му устна, задържаха я като пленник на галещия й език. Той простена името й и стегна прегръдката си около нея, сякаш да я задържи за целувката, от която внезапно изпита такава отчаяна нужда. Пръстите й се разпериха широко по гърдите му, но без да правят опит да го отблъснат. Тя погали плътта му, открито наслаждавайки се на твърдото му тяло, което беше толкова развълнувано, колкото езика й, който го възбуждаше.

Жадно Трейс улови с пръсти главата на Синди и изцяло превзе устата й, завладяваше я с дълбоките страстни ласки на езика си, усещаше непосредствените й напълно искрени реакции. Ръцете й се движеха по гърдите му, дърпаха копчетата на ризата му, докато тя изведнъж се разтвори. Пръстите й жадно се вплетоха в гъстото влажно килимче от косми, което й се искаше да погали още първия път, когато го зърна съблазнително да се подава под отворената му яка. Не можеше да се спре да го милва. Нежно го хапеше, вкусваше, скубеше, ръцете и устата й се разхождаха по мъжката територия, която беше разкрила.

С помощта на Синди Трейс издърпа ризата си настрани, небрежно я остави да падне на земята. Дланите й се хлъзнаха по мокрите му рамене, надолу по ръцете му до връхчетата на пръстите му, след това обратно, докато пръстите й се заровиха във фините косми под мишниците му. Тя издаде сладострастен звук и нежно го погали, вкусвайки неочакваната мекота, скрита в толкова твърдото мъжко тяло.

Дъхът на Трейс се спря и се заклещи като дебел клин в гърлото му. Не знаеше колко чувствен можеше да бъде, нито колко възбуждащо е да има жена, която бавно, нежно го разкъсва. Усещането за устните на Синди, за горещия й език, който се разхождаше надолу по шията му, за зъбите й, които хапеха във възбуждащ контрапункт, за дъха й, който го галеше на меки горещи струи — всичко, идващо от явното удоволствие, което тя изпитваше от тялото му, го наелектризираше. Когато езикът й намери едно от стегнатите малки зърна, скрити между космите на гърдите му, той потрепери и се задъха, неспособен да си поеме достатъчно кислород, за да подхрани изгарящите потоци от удоволствие и страст, които се разливаха по тялото му. Опита се да задуши една въздишка, когато тя обиколи зърното му с език и след това продължи да го гали с език. Повече не можеше да издържи, без да й извика да спре, но същевременно щеше да умре, ако тя спреше.

— Синди — най-накрая промълви Трейс с дрезгав глас. — Така сладко ме убиваш.

В отговор ръцете й се спуснаха надолу по мускулестото тяло до кръста му. Пръстите й опряха в плат и се поколебаха, но след това се промъкнаха под колана. Трейс си пое въздух с възторжен звук, който проеча отново миг по-късно, когато топлите й мокри пръсти смъкнаха ципа му. Дясната й ръка се промъкна в панталоните му, безпогрешно откри и започна да гали твърдата мъжка плът с длан, наслаждавайки се на топлината й и на съзнанието, че тя беше причината толкова да набъбне и да се твърди.

— Спри — каза Трейс хрипкаво, отдръпвайки се от Синди съвсем явно против собствения си порив.

— О, скъпа спри.

— Не мога — призна си Синди с треперещ глас. — Трейс, никога по-рано не съм искала да… милвам мъж. Никога не съм искала… това.

Ръката на Синди се освободи от пленничеството и се промъкна под гащетата на Трейс. В момента, в който голата им кожа се срещна, Трейс се стегна и потрепери сякаш тиха, жарка, дива светкавица го прониза. Повече не можеше да спре бавното надигане на таза си към нея, така, както и дъждът не можеше да бъде спрян да вали в гората, която го очакваше.

— Синди — промълви Трейс, улови ръката й, която плътно се притискаше о него, опита се да не помръдне, не успя, искаше да умре от удоволствието, което думите и милувката й му доставиха.

— Синди, толкова те искам, че дори не мога… — Думите му преминаха в стон, когато пръстите й го обгърнаха, здраво го стегнаха като в плен и започнаха да го изучават така, както той беше изучавал потайните женски зони на желанието й.

— Ако ме искаш, вземи ме — накрая измърмори Синди и ухапа твърдата изпъкналост на гръдния му мускул.

— Не тук. Не сега. Не в дъжда.

— Да, тук. Сега. В дъжда.

Устните й леко засмукаха бицепсите на Трейс, рамото му, шията му, загадъчната му секси усмивка. Тя му се усмихна.

— Знаеш ли, че дъждът има вкус на вино, когато го пия от кожата ти?

При тези думи цялото тяло на Трейс се разтресе от удоволствието, което като шок премина през него. Когато тя вдигна глава, той я наблюдаваше, очите му с натежалите клепачи блестяха в златистата светлина и тя разбра, че той ще я вземе там, точно там, а топлият дъжд щеше да къпе телата им.

— Съблечи ме — почти грубо каза Трейс, хапейки устните на Синди, караше я да стене.

Почувства дланите й по кожата си, които се промъкнаха под гащетата му и започнаха да го събличат.

— Чакай — каза той през стиснати зъби, полусмеейки си, полустенейки. — Ако не започнеш с ботушите ми, кълна се в Господ, че все още ще бъдат на мен, когато те взема.

Ръцете на Синди се поколебаха. Тя вдигна поглед към Трейс, в очите й се четеше желание, насмешливост и любопитство:

— Ще ти хареса ли с ботушите?

Трейс се усмихна на Синди и същевременно прокара връхчетата на пръстите си по едно от зърната й, вдигна ръката си до устните си и облиза водните капки, които беше поел от набъбналото венче.

— Бих предпочел да съм като теб, принцесо, гол като дъжда. Но ако искаш да бъда с ботуши, които са за джунглата, няма да споря. Ще те взема по всякакъв начин, по който ми се отдадеш.

Синди задъхано дълбоко си пое въздух и бавно посегна към дрехите на Трейс, любовно го погалваше дори когато се отдръпваше.

— В никоя от фантазиите ми не участва мъж с ботуши за джунглата — призна си тя с хрипкав глас, задъхана.

— А какво участва?

— Във фантазиите ми ли?

— Да — прошепна той.

— Да ме желаят заради самата мен. Само заради мен.

— И това е всичко?

— Това е светът, Трейс.

— Тогава ти го давам — промълви той тихо до устните на Синди, целуна я бавно, дълбоко. — Желая те до пълно изтощение. Теб, Синди. Просто теб.

Прехапа нежно устните й, от което тя потрепери и жадно се пресегна към него. Той улови търсещия й език между зъбите си и нежно започна да предъвква влажната плът, наслаждавайки се на тихите стонове от удоволствие, които тя издаваше.

— Толкова те искам, че ще умра, ако не те имам. Но преди да навляза в сладкото ти тяло, трябва и ти толкова да ме пожелаеш. Кълна се.

Бавно Трейс пусна Синди. Седна и започна да развързва десния си ботуш. Тя се залови с левия, напредваше бавно, защото всеки път, когато се загледаше нагоре по дългите му крака до неразтворените му панталони и голата му гръд, пръстите й така се разтреперваха, че не можеха да свършат никаква работа. След няколко мига тя се отказа и само се загледа в него, отдадена на прелестната наслада, която изпитваше от тялото му.

Когато ръцете на Синди съвсем се обездвижиха, Трейс я погледна, забеляза, че тя го наблюдава с искрено сладострастно одобрение и сам почти разгневен си зададе въпроса как ще успее да задържи ръцете си достатъчно дълго, без да я докосва, за да се разсъблече.

— Затвори си очите, принцесо — каза Трейс дрезгаво, ритна единия ботуш и посегна към другия.

— Защо? — каза тя, стресната от унеса си. — Да не би да се срамуваш?

— Едва ли — каза той, тонът му беше нещо средно между смях и дива страст. — Но никога няма да успея да сваля този ботуш, ако продължиш да ме гледаш така, сякаш не можеш да решиш дали ще бъда по-вкусен с кетчуп или с горчица.

Настъпи кратка тишина, преди смехът на Синди да се разнесе в музикален контрапункт на дъжда.

Все още усмихната, тя си затвори очите и започна да опипва въздуха и дъждовните капки, докато откри крака на Трейс с ботуша. Тя пречеше повече, отколкото помагаше, вплиташе пръстите си в неговите, разхлабваше връзките, докато накрая двамата заедно успяха да свалят и този ботуш. Опипом тръгна нагоре от голите му стъпала към все още облечените му колена и продължи нагоре по бедрата му.

— Никога не съм го правила със затворени очи — каза Синди, слепешката търсейки, милвайки, бавно напредвайки към колана на панталона му. — Нито съм разкопчавала — каза тя разсеяно, галейки силните му прасци, бедрата му, вкусвайки силата и пъргавостта на мускулите му. — Много си силен. — Тя чу собствените си думи и тихо се изсмя. — Все едно да твърдя, че дъждът е мокър. Разбира се, че дъждът е мокър и Трейс Ролингс е силен. Това е, защото никога не съм почувствала… а ти си толкова…

Гласът на Синди се провлече и загуби в звука на дъждовните капки, които продължаваха да падат, докато тя бавно милваше все по-нагоре. Някак Трейс успя да смъкне останалите дрехи от бедрата си, докато Синди продължаваше да изследва краката му. Сега я гледаше, вцепенен, докато тънките й пръсти напредваха нагоре по голата му, къпана от дъжда плът. Чувстваше се, сякаш го разпъват с диба. Когато повече не издържаше, изведнъж се завъртя и изрита и последната част от облеклото си.

— Трейс? — попита Синди.

Той се загледа в разширяващите й се очи, в разтварящите й се устни, пръстите й се протегнаха към него, треперейки. Изведнъж тя се закова и се загледа право в очите му.

— Трейс? — прошепна тя.

— Какво искаш, принцесо? — попита той дрезгаво.

Тя се усмихна замечтано.

— Ето ме без капка горчица или кетчуп — измърмори тя.

Трейс се изсмя, а дланите на Синди го галиха по целия път нагоре по бедрата му и пръстите й проследиха гънките, където краката му се съединяваха със силното му тяло. След това смехът му премина в хрипкав стон. Тя рязко отдръпна ръцете си.

— О, Трейс, съжалявам! Не исках да те нараня.

Първо Трейс не можа да повярва, че е чул Синди правилно. Един поглед надолу към лицето й му подсказа, че точно това е искала да каже. Сети се за стегнатите й сатенени глъбини. Девствена бариера нямаше пред изследователските му милувки, но сега му стана ясно, че какъвто и опит да е имала Синди с мъже в миналото, то е било много отдавна и не е успяла много да научи.

— Не ме нарани — каза Трейс с глас, който беше едновременно и нежен, и груб. Хвана ръцете на Синди със своите и ги притегли отново към слабините си. — Само още веднъж — изохка той, — след това… стига, моля те, стига.

— Толкова си горещ — прошепна Синди, чувствайки жизнеността на Трейс чрез ръцете си, които го прегръщаха и галеха, възхищаваше се, наслаждаваше се на неочакваната реакция, пръстите й усещаха нещо повече от приятната топлина на дъжда.

Потръпвайки от удоволствие, Трейс се освободи от сладострастното си пленничество в ръцете на Синди. Постепенно я вдигна, докато тя го яхна през бедрата. Дъждовните капки и светлината от лампата, която излизаше през отворената врата на хижата, позлатиха гърдите й, и леката издатина на корема й, и плътния черен облак, сгушен между краката й, и те тайнствено заблещука. Той бавно прокара пръсти през облака, търсейки, преоткривайки глъбините на женствеността й и изгарящото удоволствие от тайнствения й, сладострастен дъжд, който се изливаше от нея. Когато накрая се отдръпна, от гърлото й се изтръгна дълбока въздишка.

— Заболя ли те? — попита Трейс, макар че вече знаеше отговора.

— Само когато спря. — Очите на Синди се отвориха и се впериха в грубите опънати черти на лицето на любимия й. — Не спирай, Трейс — въздъхна тя.

След това видя дъждът, който блестеше на устните му, и хрипкаво добави:

— И целувката… вкуса ти… Обичам вкуса ти. — Ръцете му трепереха, когато притегли Синди към себе си. Още щом езикът му навлезе през устните й, щръкналите връхчета на гърдите й се отъркаха в килимчето от косми, което покриваше гърдите му, и тя цялата се разтрепери от силните чувства, които разтърсиха тялото й. Тя стенеше в устата му, вкусваше го, желаеше го, тръпнеше от страст. Когато ръката му се плъзна между телата им, улови едно зърно и започна да го разтрива и притиска, тя почувства как горещ огън се разля от кухината на стомаха й. Инстинктивно бедрата й се раздвижиха, галеха го, докато търсеха начин да облекчат болката, породена от силното желание между краката й.

Трейс знаеше какво иска Синди. Той също го искаше, така, както и тя го искаше, разтреперан от желание. Изведнъж дланите му се плъзнаха по бедрата й, отзад по краката й. Дълги, силни пръсти се забиха сладострастно в меката плът високо отвътре на бедрата й, все повече и повече ги раздалечаваха, докато устата му се сливаше ритмично с нейната, а езикът му обещаваше удоволствия, каквито тя никога не си е представяла. С галещите си пръсти той я насърчи да забрави всякакво колебание, възбуди я до такава степен, че тя се разплака и се отвори за него и за горещия дъжд, който се изливаше по чувствената й кожа.

Когато Синди почувства първия допир на плътта му, тя изпъшка. Трейс я милваше бавно, следваше контурите й, отново я изучаваше, даваше й възможност тя самата да опознае собственото му тяло, показваше й, че въпреки цялата си груба сила, можеше да бъде изкусително гладък като кадифе, разстлано върху пулсираща жар. Дълго време той я възбужда, подготвяше я с леки прониквания и отдръпвания, докато тя задъхано застена и разтвори бедрата си, инстинктивно опитвайки се да вземе повече от него.

— Спокойно, принцесо — каза Трейс с тих глас въпреки жестоката нужда от която тялото му се гърчеше като подложено на мъчения. Още веднъж той докосна външните гънки на топлата й женственост, деликатно разтваряше краката й, отдръпваше се, връщаше се.

— Ще го правим бавно… сладко… бавно…

— Трейс — каза Синди с дрезгав глас, разтреперана, страстно желаейки да поеме повече от него, но не достатъчно опитна, за да знае как да го направи. — Сега? Така ли?

— О, да. Точно така… това. Толкова си стегната, толкова хлъзгава. Бавно, скъпа, бавно… — простена Трейс в устните й. — Красива си, Синди… гореща… прекрасна. Не ми позволявай да те нараня — каза той хрипкаво, навлизайки по-дълбоко, усещайки трепетната й реакция като своя. — Причинявам ли… ти болка?

Синди се опита да отговори, но не можа. Бавното отдаване й отне въздуха, гласа, ума, душата. Опита се да каже на Трейс колко е приятно взаимно да се изпълват толкова нежно, толкова внимателно, толкова пълно, но й беше невъзможно да говори. Тя непрекъснато потръпваше, докато вълни на удоволствие се разливаха от слетите им тела и се разбиваха, къпейки я в сладост и топлина.

Трейс усети трепета на сатенената й плът, разливането на тайнствения дъжд от удоволствие. Неочакваната, дълбоката интимност на споделянето доведе до крайност самоконтрола му и от него се изтръгна стон, гласът и дъхът му се разкъсаха, самият той се разкъса.

— Тъмен… огън — простена Трейс, целувайки Синди между всяка дума, нежно хапейки я, притискайки я все по-силно с всяка следваща милувка, всяка дума. — Толкова горещ… толкова дълбок. Ах, любима, аз…

Трейс не можа да каже нищо повече. Двамата споделяха всеки откъслечен дъх, всеки тих стон, а горещият дъжд се стичаше по тях, съединяваше телата им в пламенна интимност, толкова силна, че той не знаеше дали ще оцелее.

Синди усети трепета, който разтърсваше Трейс, докато се движеше в нея. След движението прелестни чувства се разливаха в нея, завладяваха й. Тя пъшкаше и се движеше в инстинктивен контрапункт на Трейс, подсилвайки напредването и отдръпването на твърдата му плът в нея, тихичко се провикваше, отново и отново обзета от екстаз, тъмен огън бълваше мощни пламъци, които тръгваха нагоре, поглъщаха я, докато тя накрая нададе почти изплашен вик.

Въпреки собствената си буйна страст, Трейс чу Синди и замря. Ръцете му трепереха, когато ги прокара по мократа й коса, вдигна главата й от гърдите си и се загледа в очите й. По лицето й струяха сълзи и дъжд, очите й бяха широко отворени, погледът й — почти див, устата й — подута от страстните целувки, които беше раздавала и получавала.

— Причинявам ли ти болка? — попита Трейс с хрипкав глас.

Главата на Синди бавно се поклати в знак на отрицание, при което гърдите й се размърдаха по горещата мокра кожа на Трейс.

— Беше толкова приятно… невероятно… но и почти… страшно.

— Страшно? Как?

— Не знам… Не мога. — Тя заекна. — Когато се движиш… когато те чувствам вътре в мен…

Тя потрепери и тихо извика, когато тялото й потръпна от спомена за екстаза от преживяното и тя почувства нужда да се отдаде на любимия си още веднъж.

— Това е най-сладкото горене — прошепна тя. — И то ме поглъща с всеки дъх, който си поемам, всеки път, когато ти…

— Правиш това? — попита Трейс, бавно раздвижвайки се в Синди, загадъчно усмихвайки се, когато тя стенеше от удоволствие.

— Да — каза тя разтреперано и затвори очи. — О, да, Трейс!

— Така искам да се чувстваш — промълви той, измъкна ръцете си от косата на Синди, намери и погали гърдите й, разтри зърната, докато тя изстена и той отново почувства разтопяващата се жар от удоволствието, което изпитваше, докато се стягаше около него.

— Аз се чувствам по същия начин, когато ти се движиш. Погледни ме, Синди.

Очите й бавно се отвориха с натежали клепачи и почти диви, пламнали едновременно от страст и колебание.

— Наистина ли се чувстваш като мен? — попита тя.

Трейс отново се раздвижи в нея, отдръпваше се и се връщаше безкрайно внимателен, доставяйки удоволствие и на двамата, докато и двамата се разтрепериха.

— Да, чувствам го. Аз съм навлязъл дълбоко, дълбоко в тебе и ти идеално ме приемаш… ти също си в мен — каза той с подрезгавял от вълнение глас, плъзвайки се бавно в Синди, усещайки как тя отново се движи с него, искаше му се да се удави в дивия, меден дъжд на страстта й. — Оттук идват сладостта и страхът — каза той.

Видя как изражението й се променя, когато екстазът я поглъщаше при всяко негово движение вътре в нея. Като видя как тялото му я променя, възбудата му мина границите на поносимото.

— Никога преди не съм бил толкова близо до някого — каза той почти грубо, треперейки от въздържаността, която си налагаше. — Така приятно, така горещо ме палиш, че сякаш умирам. Движи се с мен, принцесо. Моля те. Кажи, че се чувстваш добре…

Думите замряха, когато тих стон се изтръгна от Трейс, предизвикан от движенията на бедрата на Синди.

— Да — каза той с плътен глас. — Да, така. Ела с мен, любима, имам нужда да бъдеш… с мен.

Думите, ръцете и жарта на Трейс стопиха всички страхове на Синди. Когато пръстите му любовно се затвориха около зърната й, горещи сладострастни струи я заляха. Тя безпомощно се изви към милувката му, отри се в него, докато и двамата извикаха от удоволствието на споделянето. Гореща вълна отново се надигна в нея, трепетна нужда, която вече не можеше да бъде отречена. Той навлезе дълбоко в нея, вземайки всичко, която тя можеше да му даде, давайки й всичко, което имаше, в замяна.

Гласът на Синди потрепери от учудване, когато пак се затърчи от екстаза, който завладяваше цялото й тяло, отново и отново и я поглъщаше. Трейс чу развълнуваните й провиквания от достигнатия връх, така, както чувстваше сладките спазми, които разтърсваха тялото й. Собственото му освобождаване се пръсна от него, все по-проникващо с всеки нов тласък, екстаз, който се разливаше в него, докато той реши, че това е краят, но тласъците продължиха, докато накрая той се изви като опънат лък и дрезгаво извика, отдавайки й се на нея така, както на нищо не се беше отдавал, дори не и на притихналата тайнственост на облачната гора и дъжда.