Елизабет Лоуел
Тъмни страсти (10)

Девета глава

— Сюзан! Наистина ли си ти? Добре ли си? — Синди бързаше да пита, едва повярва на очите си, когато видя поразяващата красавица с коса в канелен цвят, спокойно да седи в един джип.

— Взе ми думите от устата — каза Сюзан, загледана в Синди с истинска тревога. — Какво, за бога, ти се е случило? Да не би да си преживяла злополука?

Синди погледна приятелката си, която изглеждаше безупречно в бледосиния копринен джемпър, който идеално се връзваше с красивите й очи. След това Синди огледа себе си. Непретенциозните й дрехи отдавна бяха преминали точката на модно неглиже. Бяха мокри, изподрани и изцапани с кал и растителност до точка, в която преобладаващият им цвят беше станал отблъскващо зеленикавокафяво.

Синди понечи да обясни какво се беше случило, но думите заседнаха в гърлото й. С крайчеца на окото си беше зърнала Трейс. Той съзерцаваше Сюзан като омагьосан. Синди не за първи път виждаше мъж така да реагира на Сюзан. Но за първи път я заболя.

— Попитай Тарзан — каза Синди кратко.

— Тарзан? — Широките сини очи на Сюзан без колебание се обърнаха към Трейс. — Да, май отговаря на името.

Усмивката на суровото лице на Трейс подейства като извивка на ятаган.

— Казах ти, че Сюзан е добре, принцесо. Раул е много добър с жените. Нали така, Раул?

За първи път Синди насочи погледа си към мъжа, който седеше на шофьорското място в джипа. Очите й незначително се разшириха. Косата на Раул беше копринено руса. Кожата му имаше цвят на наситено, тъмно злато, а очите му — черни като нейните. Беше невероятно съчетание, особено при подчертано много мъжката структура на костите на лицето му.

С циничен поглед Трейс проследи реакцията на Синди към Раул. Нямаше да бъде първата жена, която ще падне в краката на Раул още при първия поглед. Нито щеше да бъде последната. Това не означаваше, че на Трейс му доставяше удоволствие да наблюдава. Някак си мислеше, че Синди имаше повече ум, за да се остави да бъде подведена от външния вид на един мъж. Бог е свидетел, че успя без затруднение да не обръща внимание на собствения си вид, а не една жена му е казвала, че е красив. Но не и Синди. Не го удостои дори с един кос поглед. Единственото силно желание, която беше изпитала към него, когато го погледнеше, бе да осакати много по-силното му тяло.

— Сигурно сте сеньор Алмеда — каза Синди. — Аз съм Синди Райън, партньорката на Сюзан.

Смолисточерните очи на Раул се разшириха, докато оглеждаха измачканото, кално, разчорлено създание, застанало пред него.

— Много ми е приятно, сеньорита Райън — каза той. — Сюзан много ми е говорила за вас.

— Пропуснах да кажа, че си пада по кални бани — обади се Сюзан, все още невярваща на очите си. След това добави:

— Наистина ли си добре?

— Нищо, което няма да се оправи с гореща баня и удобно легло.

— Ама разбира се — незабавно се намеси Раул.

— Моля, влезте в джипа.

— Помислих си, че никога няма да попиташ — каза Трейс сухо.

Преди Синди да успее да възрази, той я вдигна и я хвърли на задната седалка на отворения джип.

— Точно оглеждахме моста над Дерето с орхидеите — обясни Раул, докато се спускаха по калния път.

— И? — попита Трейс.

— В момента не бих пробвал моста — отговори Раул любезно.

Трейс изсумтя и стрелна зелен като джунглата поглед към Сюзан, която се усмихваше на Раул… Мълчаливо Трейс реши, че ако Синди го гледаше така, както Сюзан гледаше Раул, Трейс в никакъв случай нямаше да бърза отново да възстанови връзките си с цивилизацията.

— Изглежда, трябва да ни приемеш за ден-два — каза Трейс. — Тръгнахме по пътеката, която мъжете ти бяха прокарали по отдалечената страна на вододела Хиляда извора.

— Ние? Сеньорита Райън е била с теб? — попита Раул изненадано.

— На всяка стъпка по пътя.

— Ла побресита — измърмори Раул. — Бедничката. Аз съм мъж и въпреки това не би ми се искало да измина този път с теб.

Синди тъжно се усмихна.

— И на Трейс никак не му се искаше да влачи и мен.

Смехът на Раул прозвуча тихо, хрипкаво, интимно.

— Много се съмнявам. Приятелят ми никога не е отхвърлял компанията на очарователна и красива жена.

Синди установи, че е склонна да се поласкае от комплимента, но здравият разум надделя. В момента беше толкова красива, колкото шепа кал, също и толкова очарователна.

— Много мило от ваша страна да твърдите подобно нещо — измънка Синди, — макар че това е гигантска заблуда.

— Какво значи „гигантска заблуда“? — попита Раул.

— Голяма лъжа — отсече Трейс.

Раул мигна, след това пак се изсмя.

— Сега вярвам, че наистина сте Синди Райън.

— Език като оса — съгласи се Трейс.

— Колкото по-остро е ужилването, толкова по-сладък е медът — каза Раул, като се усмихна с характерно мъжко задоволство.

Синди прехапа езика си и не каза нищо. Сюзан й намигна и започна да събира информация с изтънчеността на стара доверена приятелка.

— Какво правиш тук? Докъде я докара с Трейс?

— Тръгнах да те търся. Трейс ми помага.

— Защо?

— Защото му плащам — отговори Синди.

— Хайде, хайде — каза Сюзан. — Искам да кажа, защо тръгна след мен? Не получи ли бележката ми, с която те уведомявах, че променям плановете си?

— Това беше почти преди две седмици. Тре… тревожех се.

Сюзан издаде тананикащ звук, който прозвуча едновременно скептично и музикално.

— Значи си тръгнала, защото Рай и Лайза са били заети да правят още едно бебе, а Големият Еди е обикалял наоколо пак да ти купува мъже за разплод.

— Сюзан! — възмути се Синди.

— Какво? Знаеш много по-добре от мен, че е предложил на последното добро попадение премия от десет хиляди долара, за да те забремени. Разбирате ли — обърна се Сюзан любезно към Трейс, — баща й напоследък реши, че на жената й трябва просто мъж, който да я забремени. Бракът не е необходим. Дори още по-добре, ако Синди не се омъжи, децата й ще носят последното й име, което е името на Големия Еди. Откритието много му хареса, тъй като иска сюрия внуци и той ще ги има дори и ако трябва за целта да унищожи собствените си деца. Обвинявате ли Синди за това, че е пратила стария булдозер по дяволите и вместо това е тръгнала да ме търси?

— Боже мой — каза Синди тихо с лице в ръцете си, без да се съобразява със следите от растения, които все още лепяха по пръстите й.

Трейс премести погледа си от Сюзан към Синди. Използва най-безобидната част от информацията.

— Рай и Лайза, а? Значи тя е победителката? — попита Трейс.

— В какво? Забременяването? — попита Сюзан.

— Нямаше състезание. Лайза и Рай искаха деца.

— А Синди не искаше? — попита Трейс.

— Тя е старомодна. Първо иска съпруг.

— Какво му има на Рай?

— Едни и същи родители, ето какво. Той й е брат.

Трейс осмисли това.

— О!

— Някога тя ме пробутваше на Рай, но беше твърде късно. Той вече беше срещнал Лайза.

Раул се усмихна.

— Не мисля, че това би имало значение, стига само да те зърне, корасон.

— Не си виждал Лайза — Сюзан и Синди се обадиха в един глас.

— Тя е дребна, деликатна, очите й са с цвета на аметисти, а естествено платинената й коса стига до бедрата й — продължи Сюзан, изброявайки качествата на Лайза. — И невинна. Господи, беше невинна! Сякаш е израсла сред племена, каквито сте виждали само в извънредните издания на „Нешънъл Джиографик“.

— Трябваше да пратя Лайза да те издирва — тихо се обади Синди. — Всеки, който може да направи остър нож от еленов рог или парче стъкло, би се чувствал много добре в облачната гора. Тя щеше да помага на Трейс, а не да му бъде в тежест.

— Сигурен съм, че вие не сте му били в тежест — мигом възрази Раул.

— Много сте любезен — каза Синди, затваряйки очите си. Тъжно се усмихна.

— Сигурна съм, че ако вие бяхте водачът, нямаше да се чувствам като бреме. Но все пак щях да бъда бреме.

Сюзан хвърли на приятелката си тревожен поглед, след това погледна към Трейс. Той отвърна на погледа с непроницаеми зелени очи.

— Просто си изморена, Пепеляшке — мило се обади Сюзан, като се наведе над облегалката и погали мократа, сплъстена коса на Синди. — Светът ще изглежда различен, след като се изсушиш, измиеш и починеш.

Синди издаде звук, който можеше да се изтълкува като съгласие, но от извитата й надолу уста Трейс се усъмни дали беше така. Мръщейки се, Сюзан изследва изпитото лице на приятелката си и затвори очи, преди да се обърне и отново да впери поглед през предното стъкло.

Няколко минути по-късно джипът се удари в някаква буца. Синди не отвори очи, когато кичур от косата й падна отпред на лицето й. Нежно с пръсти Трейс отметна косата й зад ухото. Тъй като тя изобщо не помръдна, той реши, че е заспала. Точно когато джипът се удари в друга буца, той се протегна и я придърпа наполовина на скута си. Тя измърмори някакъв въпрос, който съдържаше и име, но Трейс вече знаеше какво да каже.

— Да, Рай е. Спи, Синди. Всичко е наред.

Главата на Синди помръдна. Трейс отново я погледна с очи зелени и непроницаеми като облачната гора. Една голяма ръка бавно галеше косата на Синди, нежно, докато другата я придържаше към гърдите му. Синди измънка нещо и се сгуши по-дълбоко в прегръдките на Трейс.

След минутка Сюзан проговори.

— Когато майка й умря, Синди беше просто дете. Рай я чуваше да плаче посред нощ. Отиваше и я държеше, докато отново заспеше.

Клепачите на Трейс трепнаха, но той не каза нищо.

— Какво сте й направили? — попита Сюзан направо.

— Нищо особено. За проклетия слабо чета мислите на хората, затова се опитвах да науча Синди да помоли за това, от което се нуждае. Това е всичко.

— Това е всичко? — Очите на Сюзан се разшириха и напомниха на дълбоки леко наклонени езера в синьо. — Тя не моли никого за нищо. Никога. Дори и мен. Нито Господ. Нито дори Рай. Но е готова да откъсне сърцето от тялото си и да ти го даде, ако мисли, че се нуждаеш от него… или ако я помолиш за това — добави Сюзан.

Устата на Трейс се изви в тънка, саркастична усмивка.

— Единственото нещо, което с удоволствие би ми дала, е нож между ребрата.

— Не прилича много на Синди.

— Може би не я познавате толкова добре, колкото си мислите.

— А може би я познавам — отвърна Сюзан. — Ако сте успял да влезете под кожата на Синди толкова дълбоко, че да я ядосате, поздравления. Никой мъж не е успял да й повиши температурата дори с четвърт градус, откакто подвижното бедствие, наречено Джейсън, влезе в живота й. Сигурно щяхте добре да се разбирате с Джейсън.

Трейс скептично изви едната си вежда нагоре.

— Също като Джейсън — каза Сюзан хладно. — Джейсън вярваше, че ще успее да накара Синди да проси за всяка дреболия — от хамбургер до хубава целувка за лека нощ.

„Налагало ли ви се е някога да просите? Е, добре, на мен ми се е налагало, но вече никога няма да го направя.“

— Все пак има разлика между молене и просене — процеди Трейс през стиснатите си зъби, сякаш се опитваше да убеди Синди, а не Сюзан.

— Опитайте се да обясните това на Синди.

— Опитах.

— И не даде резултат, нали?

— Не.

— Но не се отказахте, така ли? — продължи Сюзан с леден глас, загледана в бледото лице на Синди, в изпитата й от умора кожа. — Продължил сте да я изтезавате, докато я смачкате. Както казах, вие и милият скъп Джейсън по много неща си приличате.

— Корасон — обади се Раул. — Трейс не е такъв.

— Не с теб, разбира се — каза Сюзан. — Вземи му главата, и се сдобиваш със сеялка на орхидеи.

— Подценяваш Трейс — каза Раул сухо. — А и не го разбираш.

— Казал братът на крокодила на любопитната малка рибка — намеси се Сюзан възмутено. — Единствената причина устата на крокодила да е пълна със зъби е, за да се усмихва красиво, така ли?

Трейс се усмихна.

Сюзан вдигна ръце и не каза нищо, преди джипът да спре пред внушителната многоетажна къща, която елегантно се извисяваше насред облачната гора. Синди се размърда. Неохотно Трейс я пусна на седалката. Не изчака никой друг да излезе, скочи отстрани на колата. Когато широко, усмихнато лице на жена се появи на предната врата, Трейс се провикна на скоротечен испански, примесен със съскащи, хриптящи звуци. Едрата жена се изсмя и върна мечешката прегръдка на Трейс.

Сюзан въздъхна.

— Да разбирам ли, че Трейс е приятел на семейството?

— Той е член на семейството — поправи я Раул.

— Ах, чудовищно.

— Моля?

— Няма значение — каза Сюзан, избутвайки настрани дълъг кичур канелена коса. — Продължавам да си мисля, че е бил много груб със Синди.

— Така е.

Сюзан се стресна. Преди да измисли какво да каже, Трейс се върна.

— Тия казва, че можем да се измием и да вечеряме тук, след това ще откарам джипа и Синди в моята хижа.

Веждите на Раул се извиха точно като тъмните вежди на Трейс.

— Няма да спите тук?

— Не. — Усмихвайки се, Трейс премина на испански. — Тия иска да ти даде повече време да опознаеш… гостенката си. Внимавай, братовчед. Тия вече наум прави сватбени списъци.

Красивото лице на Раул доби раздразнено изражение и помръкна. След това сви рамене и отговори на испански:

— Както винаги, с Тия е най-добре да си като гората и да се огъваш на вятъра, така ли?

— Винаги по-добре от мен си успявал да се огъваш, компадре — съгласи се Трейс. — Наведе се в джипа, взе Синди на ръце и премина на английски. — Събуди се, принцесо, или ще те целуне жаба.

— Приказката не е така — сънливо се оплака Синди, завъртайки лицето си към врата на Трейс.

Той затвори очи, като усети случайното докосване на устните й в кожата си. Едва успя да потисне напиращата бурна реакция.

— Така е в живота — каза той с дрезгав глас. — Винаги е толкова ужасно неочаквано.

Например, не беше очаквал да прекара друга нощ сам със Синди. Фактически беше я влачил по половината път нагоре по планината само за да предотврати перспективата… само за да не се окаже като в капан в ухаещата, притихнала, смълчана Облачна хижа. Един мъж. Една жена. Едно легло.

— Една проклета бъркотия — измърмори той. Никога не му се е струвало толкова отблъскващо да прекара една нощ на твърдия под.

 

 

Синди премести погледа си от черната стена на гората, която се издигаше от двете страни на джипа, към черните сенки, които светлините от таблото хвърляха по лицето на Трейс. Отгоре не се виждаха нито луна, нито звезди. Мъглата преминаваше на сребърни струи през ярките лъчи, които излизаха от фаровете на джипа.

— Не е много далеч — каза Трейс.

Тонът му беше като линията на устата му. Равен, твърд, невъзмутим. Синди въздъхна. Очевидно беше ядосан, че не му разрешиха да остане в голямата къща.

— Не обвинявай Раул — каза тя колебливо. — Той не можеше да знае, че идваме, следователно едва ли можеше да се очаква да приготви стаи за нас.

Трейс хвърли саркастичен кос поглед към Синди.

— Стаите винаги са приготвени. Раул просто има нужда да остане сам със Сюзан. Той я желае.

— Както и всеки мъж, който някога я е виждал.

— Аз не я желая.

— Да. Точно така. И затова я изгледа, сякаш никога преди това не си виждал жена.

Синди внезапно се изсмя, припомняйки си как самата тя изглеждаше преди няколко часа.

— Или най-малкото преди няколко дни — добави тя.

Синди се огледа и направи гримаса. Беше облякла тоалет на Сюзан. Блузата и полата от памучен трикотаж, която стигаше до средата на прасеца й, изглеждаха блестящо на Сюзан. Но Синди имаше повече сантиметри около бюста и ханша си, отколкото грациозната си приятелка. Полата й ставаше на кръста, дължината също беше добра. Но същото не можеше да се каже за блузата. Единственото нещо, което можеше да се каже, е, че покриваше всичко, което законно се изискваше.

Общо взето, Синди се чувстваше като колбас, натъпкан в чужда кожа. Всеки път, когато си поемаше въздух, си спомняше за деликатната, елегантна фигура, също и за своята, която не беше толкова деликатна.

— Пак ли си просиш комплименти?

Горчиво-сладката усмивка на Синди се стопи.

Не се обади повече дори и когато Трейс спря джипа достатъчно дълго, за да вдигне платнения му гюрук. Тишината започна да им действа потискащо много преди фаровете на джипа да уловят малка хижа, която надничаше от мрака и се къпеше в мъглата и топлия дъжд, който току-що беше започнал да вали. Звукът на стичащата се вода по платнения гюрук на джипа беше успокояващ, почти галещ.

С частица от мозъка си Синди се зачуди как Трейс разбра, че ще завали, преди да стигнат до хижата. Така той още веднъж доказа, че се чувства напълно като у дома си в облачната гора. И при всяко ново доказателство Синди заемаше, по-отбранителна позиция, за да му покаже, че не беше просто някакво бреме, което трябва да бъде пренесена през дивата местност като двете прасенца, които пищяха в конопения чувал.

Но тя беше бреме. Болеше я, като си го признаеше, но си беше самата истина.

Трейс спря близо до хижата, включи габаритите и изключи двигателя на джипа.

— За да си спестим голямата сцена в хижата — каза Трейс с твърд глас — ще ти кажа три неща точно сега. Първо, има само едно легло. Второ, ти ще спиш в него. Трето, аз ще спя на пода или в джипа, където реша, че е по-удобно.

Синди се опита да каже нещо. Нищо не й дойде наум, освен болезненото осъзнаване, че Трейс ще трябва да прекара много неудобна нощ заради нея.

— Не се налага — каза тя тихо. — Бихме могли да спим в едно легло. Знам, че ти няма… че ти не би…

— Пъхнал ръката си под блузата ми? — прекъсна я Трейс с хладен глас.

Синди направи безпомощно движение. Знаеше, че сексуално не привлича Трейс, но не искаше то да бъде заявено толкова грозно.

— Точно — каза тя, поемайки си дълбоко дъх. — Знам, че не ме искаш, следователно няма причина да…

Гласът й замря, когато се вгледа в присвитите, непроницаеми очи и суровите линии по лицето му.

— Неблагодарница съм, нали? Трейс, не съм достатъчно силна, за да те пренеса в удобното легло, след като заспиш. — Пое си дълбоко въздух и бързо продължи. — Дори не ти благодарих за това, както и за всички останали неща, които направи за мен. Трябваше да ти благодаря. Исках. Просто… не можах. Ако ти бях благодарила, щеше да прозвучи като признание, че не бих могла сама да се справя сама, че имах нужда от теб. А преди години се заклех, че вече никога няма да се нуждая от никого.

Смехът на Синди прозвуча тъжно, унило, от което на Трейс до болка му се прииска да я прегърне, но не се приближи към нея. Страхуваше се, че ако я докосне, няма да може да се спре, нямаше да бъде само за да я успокои. Искаше я до подлуда.

— Но аз се нуждая от теб — Синди продължи. — Като в небрано лозе съм в облачната гора. Нуждая се от теб, както никога от никого не съм се нуждаела и това много ме смущава. Не се справих добре. Разбираш ли, от години сама си водя всичките битки, но този път загубих. Сама.

Синди отново безпомощно махна с ръка и след това свали прозореца откъм пасажерското място, искаше да докосне дъжда. Светлините от таблото осветиха лицето й и превърнаха водните капки, които миеха протегната й ръка, в разтопено злато. Тя доближи връхчетата на пръстите до устните си и нежно изблиза проблясващите капки.

— Сладко — измърмори тя разсеяно. — Защо това винаги ме изненадва?

Трейс стисна челюстта си, за да спре дивия звук, който напираше в гърлото му. Спонтанната й, напълно естествена чувственост го убиваше, а тя дори не го съзнаваше.

— Опитвам се да кажа — продължи Синди, като отново подаде ръката си навън на дъжда, загледана как течността се събира и се стича по пръстите й — съжалявам, че ти бях в тежест. Обещавам, че на връщане към Кито, ще се постарая по-малко да ти преча. А що се отнася до тази нощ, няма основателна причина да не спим в едно легло.

— Страхотно грешиш.

Мрачният, дрезгав глас на Трейс прозвуча толкова близо, че Синди изненадано се обърна към него.

— Какво?

— Това — каза той хрипкаво.

Раменете на Трейс затъмниха светлините на таблото в момента, в който силните му ръце обрамчиха лицето на Синди. Устните му се притиснаха в нейните, жадно засмукаха, езикът му проби в топлия женски мрак, където така болезнено искаше да проникне. В течение на дълга минута правеше точно това, неколкократно, страстно търсеше устата й, от което тя се разтрепери. Тогава усети, че и Трейс трепери.

Трейс откъсна устата си от Синди и с едно-единствено гневно движение скочи от джипа. Шофьорската врата така се тресна, че Синди подскочи. Почти не можеше да повярва, че така страстно са я целували, докосна горещите си, леко наранени устни с връхчетата на пръстите си, все още мокри от дъжда. Влагата, която облиза с върха на езика си, имаше вкус не само на дъждовни капки. В нея имаше страст и копнеж, жар и сила.

Тя имаше вкус на Трейс.

При осъзнаването на този факт тя затвори очи, тръпки на силно желание и върховно удоволствие преминаха през нея, които за миг, за два мига се разгоряха в тъмен огън.

Силна светлина блесна вътре от малката хижа, след това избледня, когато Трейс постави стъкления абажур на лампата. Вратата придоби вид на златен четириъгълник, изцяло изпълнен от Трейс, който излизаше от хижата. Пристъпи през терасата и се запъти към шофьорската страна на джипа, без да го е грижа за топлия дъжд, който продължаваше да вали и мокреше косата и раменете му. Отвори вратата, напълно изключи фаровете с едно нетърпеливо завъртване на ръката си и се пресегна към задната седалка. Там имаше само един куфар. Куфарът беше на Раул. Съдържанието беше осигурено от Сюзан. Трейс грабна куфара, сякаш очакваше той да се съпротивлява, хвърли го в дъжда и отново тръшна вратата зад себе си.

С широко отворени очи Синди наблюдаваше всяко движение, което Трейс правеше. Не беше останало нищо от нехайно похотливото и закачливото му настроение в умивалнята. Нямаше нищо бездушно и игриво в начина, по който я целуна точно сега. Той я искаше.

Толкова я искаше, че се разтрепери.

Златистата светлина, която се разливаше от хижата, беше затъмнена още два пъти, когато Трейс влезе, хвърли куфара на пода и пак се върна при джипа. Рязко отвори вратата откъм страната на Синди.

— Вън — заповяда той.

Синди отвори уста.

— За твое сведение, принцесо, това, че те желая, не ме прави по-щастлив от теб, задето се нуждаеш от мен — излая той. — Затова те съветвам да си изнесеш задничето от джипа и марш в хижата, още сега.