Барбара Делински
Магията на древността (7)

Седма глава

Целуваше я все по-настойчиво. Убеждаваше я, възпламеняваше я — докато най-сетне тя остана без дъх. Точно този тласък й бе необходим и когато Сам посегна към фланелката й, желанието й да я захвърли бе не по-малко от неговото.

След миг дрехата й се озова до неговата, дланите му бавно обхождаха ръцете й, но вниманието му бе погълнато от гърдите й — болезнено втвърдените зърна копнееха да бъдат докоснати. Дишането му ставаше все по-тежко, а когато срещна погледа й, гласът му бе станал неузнаваем:

— Ти си съвършена, Челси! Възхитителна и съвършена!

Тя знаеше, че я бе виждал и преди, но при съвсем различни обстоятелства. Сега, в центъра на този романтичен декор, чувствено възбудена до краен предел, тя изпита гордост, задоволство и бе обзета от страст, каквато не познаваше.

— Ти също — прошепна тя и бавно плъзна длани по гърба му. Изгаряше от влудяващо нетърпение, но същевременно искаше мигът на изживяваната наслада да се проточи до безкрайност. И поде борбата за търпение, а разтворените й пръсти бавно погалиха мускулестите му гърди и рамене.

Той тихо изстена и затвори очи, но ръцете му възбуждащо се плъзнаха по тялото й. Когато докосна гърдите й, тя потръпна под леко грубите му, изкусителни пръсти, които потриваха зърната й. Вкопчи се в раменете му, а неспирните й въздишки му въздействаха като стимулант. Притисна тялото й с неподозирана сила. От допира на горещата кожа до втвърдените зърна, сладостни тръпки разтърсиха тялото й. Дланите му обхванаха бедрата й, пръстите му нежно се плъзнаха към разгорялата се жарава на нейната женственост. Дъхът й спря и тя инстинктивно се отдръпна, но Сам отново я привлече към себе си.

— О, Сам…

— Спокойно, мила! Не се плаши! — продължи ласките той, като потъваше все по-надълбоко.

— Като… огън е…

Той леко отслаби натиска, но само за миг. И тя осъзна, че копнее за милувките му — по-страстни и всепроникващи. Изстена и ръцете й се спуснаха по стегнатите мускули на гърба му, надолу към кръста и колана на шортите му. Ароматът на кожата му я упойваше и изтласкваше всички мисли от главата й, а нежните му ласки я тласкаха към неизследвани висини.

Нетърпелива, тя плъзна ръка по шортите. Усети силната му възбуда. Мъжът внезапно се отдръпна и свали ципа.

— Погали ме, Челс — изхриптя той. — Искам да усетя ръцете ти… Сънувал съм ги… Докосни ме…

Тя изпита непреодолимо желание за интимност, мощ, удовлетворение. Вярно, понятието за „добро“ бе относително. Докато доскоро бе щастлива само да държи ръката му, да го целува и гали по гърдите и раменете, сега внезапно изпита остра нужда да отиде по-нататък. Пръстите й бавно се плъзнаха между бедрата му.

— О, Челс — изстена той, а тялото му се сви в конвулсия. С тих шепот я насърчи: — О, Господи… Да! — собствената му ръка бе замръзнала неподвижна, но Челси нямаше нищо против, защото неговата жар изгаряше пръстите й, пълзеше по ръцете й, нажежаваше гръдта й. Възбудата й бе по-силна отпреди, а доколкото усещаше по реакцията му, и неговата страст бе неудържима.

Неочаквано той укроти ръцете й и леко се отдръпна, за да свали шортите — последната бариера. В блестящите му очи кипеше бурна страст, и Челси безпомощно наблюдаваше това, което ръцете й вече така добре познаваха. Почти несъзнателно съблече собствените си шорти, без да отклонява поглед от възбуденото тяло на Сам. Той я хвана за ръка и я поведе към брега на езерото. Спря и я обърна към себе си.

— Не те е страх, нали? — попита много нежно, с едва доловимо колебание.

— Малко — срещна тя очите му. — Но толкова силно те желая!

— Мен също ме е страх — ако това е някакво утешение — обхвана той лицето й с длани. — Искам да ти бъде хубаво, но толкова отдавна не съм…

Тя положи пръст на устните му.

— Нямаш повод за тревога — отвърна му с нежна усмивка. — Луда съм по теб! — тя се повдигна на пръсти и го целуна с копнеж.

Сам я вдигна на ръце и пристъпи в езерото. Устните им бяха като споени и едва по-късно тя осъзна, че той по чудо не е паднал. Но вероятно това бе техният ден на чудесата, защото мъжът се движеше непринудено — стъпка по стъпка — докато най-сетне много нежно позволи на тялото й да докосне кристалната повърхност. Устните му се откъснаха от нейните само за да се гмурне за миг и после да излезе от водата като прекрасен бог. Повдигна покритото й с капчици тяло и впи устни в гръдта й.

Прохладата на водата мигновено бе отнесена от пожара, който устните, езика, зъбите и ръцете на Сам разпалиха. Пръстите й се вкопчиха в косата му, а гърбът й се изви в дъга, за да се приближи колкото може повече към тялото му.

Дланите му обхванаха бедрата й, а езикът му бавно се плъзна по корема й и се устреми най-после към другата копнееща гръд. От гърлото й се изтръгна вик на наслада, а устните му жадно се впиха в нейните.

— Желая те, Челси! — хълбоците му начеваха древния танц.

— Побързай, Сам! Моля те!

— Обхвани ме с крака, скъпа! — той насочи бедрата й, увиващи се около неговите. — А сега ме погледни! Отвори си очите и ме гледай!

Тя се подчини. Обичаше го и още първия ден, на шега, той й бе подметнал, че я обича. Но сега… изражението на искрено обожание, завладяло лицето му… Е, ако не бе любов, то бе нещо, за което мнозина мечтаеха през целия си живот.

Усети как ръцете му се плъзгат по бедрата й. Бавно, нежно той проникна в нея. Собственото й лице вероятно изразяваше учудване, защото, когато усети мощната му плът да прониква все по-дълбоко в нея, я овладя неописуемо усещане за цялост, пълнота и неземно щастие.

Той потръпна и отново плени устните й. Целувката му сякаш я разтапяше и тя обви ръце около врата му, като се остави да я води в бавен ритъм, който не след дълго се ускори и премина в дивашки неистов танц.

Предусещаше и най-дребните й желания, като че ли тялото му бе фино настроено към нейното. Което недвусмислено се потвърждаваше от тихите й стонове и страстни въздишки.

Водата около тях се набразди, стените на пещерата погълнаха любовния им шепот. Светлосинята светлина ги обгръщаше като магически ореол и придаваше своеобразна безплътност на любовния акт, но те не забелязваха нищо — пленници в своя свят на неутолима страст.

Името на Сам — неусетно, но с могъща сила — се изтръгна от устните й. Никога не се бе доближавала до подобен екстаз, който всеки миг щеше да я залее, и първичната му сила я изплаши.

— Отпусни се, любов моя! — насърчи я Сам.

Звукът на гласа му, осезаемото докосване на ръцете му й вдъхнаха кураж, че той е там, за да я спаси, когато я напусне и последната искрица самообладание. И тогава всичко се срути — самоконтролът, трезвата мисъл, физическото и емоционално усещане — и тя полетя в царството на всепоглъщащия екстаз, заслепяващ и пулсиращ.

Сам бързо я последва. Тялото му потръпна, но ръцете му я държаха уверено, като без думи й нашепваха колко безценна и скъпа е тя за него. Най-после, отмалял, той внимателно я остави да стъпи и щастливо се усмихна. Не каза нищо — като че ли думите щяха да стопят магията на красивата емоция. Но я целуна и устните му бяха по-красноречиви в израза на възторга и благодарността му — и естествено, на любовта — от най-прекрасната поема.

— Беше невероятно… — прошепна тя, когато устните й спечелиха свободата си и успя да си поеме дъх.

Той я държеше здраво и леко я полюляваше. Едва чуто се засмя и рязко се хвърли във водата заедно с Челси. Тя изплува, тръскайки глава, но очите й се смееха.

— Мръсен номер, Сам Лъндън!

— Нали дойдохме да се поохладим? — той също се смееше и когато тя плисна вода срещу него, мъжът се гмурна. — Прекрасно е!

— Водата или аз?

— И двете! Ти си като фонтан жива вода! Не съм се чувствал така от векове!

— Не би ли трябвало да си напълно изцеден? — подразни го тя.

— Така е! Но, Господи, колко съм щастлив! — с един плясък той я настигна и я взе в обятията си, а мощните движения на краката му ги крепяха и двамата над водата. — Ти си чудесна, Челси! Знаеш ли?

— Да. Но не е зле да го чуя и от друг за разнообразие! — тя го погледна дяволито. Всъщност чуваше тези думи доста често — от благодарни родители — но сега другият забързан свят й се струваше нереален и нежелан.

— Е, тогава ще го кажа още веднъж — по-тихо и с чувство. Ти си чудесна, Челси!

Тя отметна глава и се разсмя, но Сам я пусна, тя потъна и нагълта вода. Когато изплува, твърдо решена на отмъщение, той бе вече в другия край на езерото и спокойно плуваше. Тя го последва, но бързо се измори и излезе да го чака на скалата.

— Приличаш на Бог — промълви тя.

— Гол и мокър — той клекна на скалата до нея и полека се изтегна по гръб, като я притегли към себе си. — Как си?

— Чудесно!

— Радваш ли се, че дойдохме?

— Нима се съмняваш?

— Сърдиш ли се, че те попритиснах?

— Ти за нищо не си ме насилвал!

— Нали? — намигна й той дяволито. После стана сериозен и в очите му се появи онази напрегнатост, която Челси познаваше. Като че ли се спускаше нейде в дълбините на душата й. — Какво те накара да го направиш, Челс? Зная, че искаше да изчакаш.

За секунда тя изпита вина. Знаеше, че той има право да се съмнява. Но сега не бе времето и мястото да се впуска в подробности, затова подбра думите си грижливо, като се стремеше да бъде честна:

— Мисля, че беше прав, когато каза, че е неизбежно — проследи очертанията на тялото му — еднакво мъжествено при възбуда и покой. — И след като цял ден прекрасното ти тяло ме омайваше, реших, че изчакването е абсурдно.

— Тялото ми… те омайвало? Искаш да кажеш, че не си видяла нищо друго в Чичен?

— Разбира се, че видях! Всичко това… и още! — тя се притисна към гърдите му: — Нека кажем, че просто съм подценявала… апетита си!

— Значи си благодарна на прасето за откритието му?

Челси се протегна към дрехите си и въздъхна щастливо.

— Да… съвсем определено. Да!

 

 

По пътя обратно вървяха ръка за ръка, и докато вечеряха във Валядолид, и докато пътуваха към селцето, се прегръщаха и целуваха на воля. Любовният акт бе разтопил бариерата. Единствената спирачка бяха заобикалящите ги хора.

Когато най-после отбиха от шосето, беше доста късно. Паркираха и тичешком прекосиха тъмното пространство до колибата, сподавяйки смеха си като деца, нарушили вечерния час. Сам не запали лампата, а направо дръпна Челси в малката стаичка.

— Преоблечи се и се приготви за леглото. Ще потърся вино.

— „Приготви се за леглото“ — заучена фраза от миналото! Не е ли по-добре да кажеш: „Приготви се за хамака“?

— Всъщност реших да пропуснем виното! И без това ми се струваш в приповдигнато настроение!

— Така е! — грабна тя ризата си от хамака. — Идвам след минутка!

Когато се върна, Сам се бе изтегнал в хамака в плажните шорти, събудили възхищението й. Е, не толкова самите те, колкото начина, по който му стояха. Няколко мига тя остана неподвижна в мрака, без да откъсва очи от него. Той й протегна ръка, но тя се поколеба.

— Никога не сме били заедно в хамак! — подсети го.

— Забравила си! Ами когато беше болна и те разтривах? — той я сграбчи за китката и я дръпна. Приземяването й не бе от най-меките, но след известни маневри бе удобно настанена с гръб към гърдите му. Той я прегърна през кръста й подпря брадичка на главата й.

— Разкажи ми за детството си, Челси!

Тихите му думи, в хармония със спокойната нощ, я предразположиха.

— Всъщност имах голям късмет! Израснах в спокоен дом с любящи родители. Винаги се борехме да свържем двата края — баща ми бе работник, а майка ми — е, жените тогава не мислеха много за работа. Сега татко е пенсионер и мама вече не е самотна по цял ден — сърцето й тревожно подскочи, предугаждайки следващия въпрос.

— Единствено дете ли си?

— Не, имах по-малка сестра.

Опита се да запази спокойствие, но не успя или може би Сам бе настроен към мислите й, както към поривите на тялото й.

— Имаше? Какво се случи?

Тя пое дълбоко дъх и усети, че ръката й търси неговата.

— Сюзан бе седем години по-малка от мен. На шестнайсет избяга — или бе отвлечена. От тогава не сме я виждали.

— О, Господи, Челс, толкова съжалявам! — притисна я той към себе си. — И от тогава нямате вест от нея?

— Не.

— Полицията търси ли я?

— По стандартния път. Обявиха я за изчезнала след двайсет и четири часа и спазиха формалните процедури. Това бе всичко.

— Родителите ти сигурно са били съсипани от мъка!

— Аз също. Вече бях изкарала пет години в колежа и се обвинявах, че не съм била близо до нея. Всъщност голямата разлика винаги ни е раздалечавала. Тя бе кротко дете.

— Имаш ли някаква представа защо го е сторила — ако е било по нейно желание?

— От шест години си блъскам главата над този въпрос, но не мога да си отговоря. Аз бях щастлива у дома, Сам! Колежът и работата ме накараха да го напусна. Родителите ми са толкова тихи и разбрани хора. Може би майка ми бе прекалено мека, но винаги сме знаели, че ни обича.

— Има организации, които биха могли да помогнат…

— Не и тогава. Но аз опитах, Сам! — изстена тя. — Направих всичко възможно! Погрижих се снимката й да се появи във всички по-големи градове. Пуснах обяви във вестниците! Звънях непрестанно на приятелите й и на техните приятели, но без никакъв успех!

— Успокой се! — ръката му милваше челото й. — Не се измъчвай! Вината не е твоя и ти го знаеш!

— Винаги ще ме гризе съвестта, че не й бях по-добра приятелка — тя въздъхна и опита да се овладее. — В крайна сметка, не мога да направя почти нищо! Все още питам тук-там, но ако Сюзан е жива, сигурно би изглеждала съвсем различно! Опитваме да се примирим със съдбата — доколкото е възможно, но за родителите ми е много тежко, защото непрестанно размишляват.

— Знаят ли, че си тук сега?

— Да, обадих им се, преди да тръгна — гореше от нетърпение да смени темата, защото, както винаги когато ставаше въпрос за Сюзан, потъваше в дълбоко отчаяние. — Разкажи ми за себе си, Сам, за детството си!

Той се поколеба за миг и Сюзан се замисли дали не бе казала нещо, което да събуди подозренията му за сегашната й дейност. Но Сам се предаде.

— Много привилегировано, безупречно и програмирано.

— Звучи интересно.

— За някои — може би.

— Но не и за теб!

— Не. Приличах на баща ми. Обичах да майсторя за училището и лагерите. Най-спокойно можех да мина без другото — празненствата, морските пътешествия, приемите. Най-накрая те направо го влудиха. Не, всъщност майка ми го съсипа!

Челси можеше да изрази изненада, но нямаше да бъде честно. Затова запази мълчание и Сам продължи с охота — като че ли искаше да й обясни как е стигнал до последното си решение.

— Майка ми е с много труден характер. Обичам я, защото ми е майка, но се държа възможно по-надалеч. Тя е студена и властна. Разпорежда се с живота на заобикалящите я с желязна ръка. И двамата с баща ми имахме амбиции, но когато майка ми го подгонваше, той просто се отдръпваше.

Сам замълча. Челси погали ръката му, за да го успокои и насърчи. Вътрешен глас й нашепваше да го подтикне, но жената, която го обичаше, знаеше, че има нужда от време.

— Като завърших колеж, навлязох в семейния бизнес. Чувствах, че мога да стана съюзникът, нужен на баща ми, а и работа имаше не малко. Тогава се сблъсках с майка ми — бизнес дамата — и видях нещата отвътре. Тя непрестанно сновеше из офиса, мърмореше, командваше, пъхаше си носа навсякъде, критикуваше, когато работата ни не я задоволяваше. След няколко години разбрах, че повече не мога да издържам. Отидох при баща ми и му казах какво чувствам, че мисля да напусна и че той трябва да ме последва, ако не иска тя да го погребе, защото вече бе на ръба — забелязваше се отстрани!

Значи това е било недоразумението, за което й спомена Беатрис Лъндън! Нищо чудно, че никога не е разбрала подробностите!

— И как реагира баща ти? — попита тя тихо.

— Каза, че не можел да напусне бизнеса и майка ми! Че я обичал. По дяволите, и аз я обичах, но не можех да й позволя да ми съсипе живота! Открих нова фирма, а татко остана! Преди няколко години получи масивен инфаркт и умря за секунди, може би — благословия! Майка ми никога не би му разрешила да намали темпото, а още по-малко — да се пенсионира!

— Изпитваше ли вина, че си го напуснал?

— Да, може би, но бе въпрос на оцеляване — гласът му стана по-плътен. — Разбира се, после се оказа, че не съм тръгнал по по-добър път!

— Но компанията ти е отбелязала значителни успехи!

— Да, но на каква цена! Напрежение, непрестанни тревоги, главоболия — заради всичко онова, което не успявах да свърша! Разбираш ли, Челси? Не майка ми, аз самият си държах ножа до гърлото — ето едно от откритията ми откак съм тук.

— Мислех, че много-много не разсъждаваш! — пошегува се тя.

— За бъдещето — да! — целуна я той нежно. — Но като се връщах към миналото, установих, че съм наследил дяволски много неща от майка ми!

— Хайде, хайде! Не си студен и властен! — внимаваше да използва неговите думи.

— Това — може би не. Но безграничната амбиция, лудата гонитба — стигнах дотам, че вече нищо в живота не ми бе забавно. Всичко, което вършех, трябваше да има цел!

— Не постъпваме ли всички така?

— Не и в такава крайност като при мен — единствената ми цел бе да работя повече, по-добре и по-бързо!

Предпазливо, съобразявайки се с хамака, Челси се извъртя, за да го погледне в лицето.

— Бягството ти тук е разрушило онзи стереотип. Не е ли възможно да се върнеш, да преосмислиш задълженията си и да ограничиш участието си в бизнеса? — опакото на ръката й нежно галеше бузата му. — Осъзнаването на проблема е половин спечелена битка. Ами ако се върнеш в Бостън с твърдото решение да редуваш работа и удоволствия?

— Не зная — очите му задържаха погледа й.

— Не си ли струва поне да опиташ?

— Не зная! — повдигна се той и я целуна по бузата.

— Аа, ти си отчайващ! — измърмори Челси със смесица от разочарование и закачливост. — Тъкмо се доближим до същността, и отлиташ!

— А какво очакваш, като ме гледаш по този начин? — усмихна се той дяволито. — И без това ме омагьосваш, а като се вторачиш така в мен, мозъкът ми отказва да функционира!

Тя отлично знаеше, че той избягва темата, но погледът му също не я оставяше безучастна. Не трябваше да се обръща, но се налагаше, а тялото му бе така стегнато, възбуждащо и силно! Той потърси устните й и я целуна. Следващата целувка бе наситена с повече чувства. При третата тя усети, че тялото му е напълно подвластно на вулкана страст, но и нейните ръце се обвиха около врата му, а копнежът й бе храна за неутолимия му глад.

Целуваха се, галеха се и Сам докосна гръдта й. Нежните му ласки я притеглиха с неподозирана сила и тя се притисна към него. Мъжът бавно разкопча ризата й.

— Имаш толкова красиви гърди…

— Ти ги омагьосваш! — плъзна тя пръст по мускулестата му гръд и леко потърка зърното.

Той изстена и на лицето й засия усмивка.

Сам вече сваляше шортите си. Когато разтвори бедрата й, гласът му бе дрезгав от желание:

— Прекрачи ме… ето така…

— Нали каза — едва си поемаше дъх тя, — че не можеш да се любиш в хамак.

Той я притисна към себе си и понеже тя бе възбудена и топла, проникна в нея с невероятна лекота.

— Казвах… Чудех се дали би могла… О, Господи, Челс!

И двамата не промълвиха нито дума повече, защото телата изразяваха много по-добре чувствата им. Устните им вкусваха и пиеха. Страстта им се разпалваше. Сам се движеше бавно, но въздействието му върху Челси бе така експлозивно, като че ли я любеше с дива страст. Този бавен ритъм — монотонен, почти набожен, й се стори невероятно възбуждащ.

Кракът й бе подвит под бедрото му, а хълбоците й се притискаха към неговите и се отдръпваха само за да се върнат с нова стръв. Постепенно темпото се засили, докато най-после, с всеки мускул, изопнат до скъсване, двамата изпаднаха в екстаз почти едновременно.

Дълго след това сърцата им биеха силно и неравномерно до пръсване. Едва по-късно, приласкана до гърдите на Сам, Челси си помисли дали това не е пророчество за бъдещето. Защото, както не можеше да се бори с любовта, която я изгаряше, така не успяваше да потисне усещането за вина. Беше приела пари — половината, от които вече в банковата й сметка — за да „прелъже“ Сам да се прибере. Той и не подозираше. Все някога обаче истината щеше да излезе наяве — но кога? И дали отзвукът нямаше да бъде гибелно разрушителен?

В следващите дни Челси правеше всичко възможно да подражава на Сам и да не мисли за бъдещето. Знаеше, че постъпва егоистично, но го обичаше до полуда и за нищо на света не би рискувала сегашното си щастие.

Сам много деликатно успя да убеди индианките Челси да прекарва повече време с него. Помагаше му да събира продълговатите сребристозелени листа на сизала, редом с него коленичеше пред дървената статуя на древно божество на маите. С интерес наблюдаваше как по стар обичай издълбаха едно дърво, замазаха го отстрани с кал и му пробиха дупка, за да могат пчелите да влизат.

Всяка нощ си записваше впечатленията в тетрадка. Първата вечер й бе много неловко — като че ли приготвяше нова клопка на Сам. Нали го бе излъгала, че е писателка? Но писането бързо й хареса — искаше да си спомня за този чуден свят? Тя разказваше и за чувствата си към Сам и тетрадката се превърна в дневник. Може би подсъзнателно се надяваше Сам да я прочете, но той бе прекалено порядъчен за подобна инициатива.

Измина една седмица от пътешествието им до Чинен. Челси свикна с живота на индианците като че ли никога не бе водила друг. Всеки нов ден бе по-спокоен, по-интересен, по-благодатен от предишния. Сам винаги бе до нея — жизнерадостен и грижовен през деня, любящ през нощта.

След три седмици обаче нещо неуловимо започна да се променя. В съзнанието й започнаха да се прокрадват мисли за дома. Тя упорито ги отпъждаше, но те все повече зачестяваха. Сам като че ли имаше същите проблеми — понякога Челси улавяше онова напрегнато изражение. На пръв поглед трябваше да е благодарна. Та това бе нейната задача! Но неизвестното я плашеше. Ужасяваше се от мисълта за раздяла.

Един ден, по средата на третата седмица, той предложи да се разходят до Канкун. Тя с радост прие. Да се върне там със Сам й се стори интригуващо, като не на последно място стоеше и въпросът с куфара й. Не че имаше нужда от нещо. Но би могъл да се загуби, след като бе напуснала хотела.

Челси с ръчната си чанта и Сам с все още неотворения си куфар паркираха пред „Камино Риъл“ и резервираха стая с намерение да останат няколко дни, преда да се върнат в селцето. За нейна радост куфарът пътешественик бе пристигнал, но когато пиколото го внесе в стаята, видът му й се стори доста страховит.

— Странно — измърмори тя, когато най-после останаха сами. — Мислех, че без него съм загубена, а сега не ми се иска да го отворя.

— Напълно те разбирам — отвърна той тихо и пое дъх, като че ли за кураж. — Но тъй като е горещо, не вали и освен това е обедна почивка, защо не отидем на плажа?

Гледаше я и тя усети, че е обхванат от същата неувереност като нея. Нещо, свързано със стаята, хотела, американците в салона. За пръв път двамата заедно навлизаха в цивилизования свят. Дали магията, свързала ги сред индианците, ще издържи на изпитанието?

Сам предприе първата стъпка и нежно я прегърна през раменете.

— Измина много време откак напуснах това място. Случиха ми се толкова много неща, че сега ми се е свило сърцето. Ще ми помогнеш ли, Челс? Дали не сбърках, като се върнах тук с теб?

В този миг тя разбра, че магията не е отлетяла, защото в гърдите й избликна такава нежност, та чак сърцето й се сви. Вдигна дланта му и я притисна към бузата си.

— Разбира се, че ще ти помогна! Аз също се нуждая от теб!

Мъжът я привлече в прегръдките си — без никакъв сексуален намек — и тази близост на душите дълбоко я трогна. Развълнувана, Челси последва примера му и потърси банския си костюм в куфара.

След петнайсет минути вече бяха на плажа — излежаваха се под слънцето, разхлаждаха се сред вълните, поръчаха си пина-колада и се шегуваха с пищното сервиране, което изглеждаше твърде екстравагантно след живота в селцето.

Когато се наситиха на слънцето, се прибраха в хотела, където се насладиха на горещите душове — поотделно, заедно, поотделно и пак заедно — докато се уплашиха, че възмутената управа ще заудря по вратата. Почти срамежливо си облякоха чисти дрехи от куфарите: Челси — розово-бял къс гащеризон и нови сандали; Сам — къси бели панталони, жълта риза и маратонки. Погледнаха се неуверено, в един глас се засипаха с комплименти и най-после избухнаха във весел смях.

Поеха към магазините, но в последния миг Сам я дръпна встрани:

— Къде отиваме? — попита тя, когато той я поведе по главната улица.

— Изведнъж ми се прииска нещо! — възкликна той с такъв плам, че тя се зачуди защо се движат в посока, обратна на хотела. — Прияде ми се хамбургер със сирене!

— Значи нещо ти е липсвало! — засмя се тя.

— Не! Далеч от очите, далеч от сърцето. Но като ги видях…

Сандвичите бяха прекрасни — с домати, салата, лук и кетчуп. Сам се пребори с три срещу два за Челси и когато отново се озоваха на улицата, въздъхнаха блажено.

Обиколиха магазините безцелно и спокойно. Сам настоя да й купи две неща, от които тя остана дълбоко впечатлена. Първото бе кръгъл календар на маите, резбован от дърво в различни оттенъци. Не можа да го разшифрова, въпреки че Сам се опита да й обясни някои от знаците, но си представи как чудесно ще украсява хола й.

Второто бе много по-лично — пръстен от чисто сребро с плоска овална повърхност отгоре. След доста колебания избраха издължен заоблен шрифт и очаровани наблюдаваха как младият мексиканец гравира инициалите й. Пръстенът бе красив и Челси не можеше да се сдържи да не го поглежда през минута.

На връщане поседнаха във фоайето на хотела и се заслушаха в изпълнението на състав от певци и китаристи. Музиката бе местна — любовни песни в бавен ритъм. Сам хвана ръката й и Челси усети как между тях премина неочаквана тръпка — много нежна, но необяснимо тъжна — като че ли се бяха вкопчили в безметежно отлитащ сън.

След концерта отидоха да поплуват в басейна, после си взеха душ и излязоха да вечерят. Този път Челси бе в светлосиня рокля с гол гръб. С грим и на високи токове, Челси реши, че изглежда добре, докато не видя Сам.

В първия миг й се стори странен, почти чужд и се стресна. Той беше в риза на широко винено и сиво райе, отворена покрай врата, сиви ленени панталони и черни кожени обувки. Косата му бе грижливо сресана, а финият аромат на лосиона му се носеше като дихание.

— Много си елегантен — отбеляза тя нервно.

— И ти също. При това си много красива! Мисля, че ще ни пуснат в ресторанта — усмихна се той и това й бе напълно достатъчно. Ако се абстрахираше от всичко останало — дрехите и обстановката — той несъмнено бе мъжът, когото обичаше.

Излязоха от стаята под ръка и наеха такси. „При Максим“ се оказа елегантен френски ресторант с прекрасно приготвена храна, безупречно обслужване и приятна атмосфера. Шегуваха се безспир — колко е странно да ги обслужват; как несъмнено ще се разболеят от калоричната, лишена от бактерии храна. Разговорът им бе непринуден и приятен — за други курорти, за любимите ресторанти у дома. Но имаше и неловки мигове, когато всеки се уединяваше с мислите си и това само по себе си бе тъжно.

Когато се върнаха в хотела, Челси бе като на тръни. Стоеше на балкона, зареяла поглед над Карибско море и отчаяно желаеше да се върнат в селцето, където всичко й се струваше толкова просто и естествено.

От Сам я делеше не повече от метър, но нещо я възпираше да го докосне, въпреки че самотата неимоверно й тежеше.

— Ще се справим! — промълви той толкова тихо, че тя се подвоуми дали не мисли на глас. Погледна го. Лицето му бе осветено от бледата луна, очертала трептяща пътека по водата, и тя видя, че е стиснал зъби. Тогава осъзна, че думите му са били по-скоро молитва и си спомни как сутринта бе потърсил помощ. Но тя бе така потънала в собствените си тревоги, че дори не помисли за изпитанията, които го дебнеха при завръщането му към цивилизацията. Любовта й би могла да му бъде само утеха.

— Ще успеем! — тя преодоля опасенията си и обви ръце около врата му, а после нежно го целуна. Наградата не закъсня — ръцете му я притиснаха в непрестанно затягащ се обръч, докато най-после едва си поемаше дъх.

— Ела! — поведе я той към стаята, където бързо се съблякоха в безмълвно съгласие. С всяка паднала дреха тя се чувстваше все по-добре. Когато се изправиха голи един срещу друг, клопките на външния свят избледняха, защото те, двамата, бяха както преди — мъж и жена. Познати и в безопасност. Неумолимо привлечени един към друг.

Любиха се страстно и дълго. За първи път на легло — шегуваха се — и се прегръщаха страстно без страх от нараняване или неудобство.

В един мимолетен проблясък на разум Челси се сети, че от Самюъл Прескот Лъндън се очакваше да бъде „несръчен“. Нима? Напълно немислимо! Тя самата бе преодоляла всички задръжки, като непрестанно, с ръце, устни и език, откриваше нови ерогенни зони по тялото му.

Достигнали екстаза, двамата започнаха отначало. Когато Челси мислеше, че е на предела на силите си, Сам й доказваше, че греши. Когато Сам се кълнеше, че не би се помръднал, тя го караше да си вземе думите назад. В един миг, когато тя бе с гръб към гърдите му, той я облада и я остави без дъх. Беше силен, но невероятно нежен, искащ, но неизмеримо раздаващ се, и когато най-сетне, призори, сънят ги понесе в обятията си, тя реши, че не би могла да го обича повече!

 

 

Сутринта спаха до късно, а после дълго се угощаваха с кексчета, потопени в сироп, сладки кифли с масло и конфитюр и всички онези лакомства, които отдавна не бяха вкусвали. Плажът бе необходимост. Пълните стомаси не им разрешаваха нищо друго, а и мускулите ги боляха от нощните приключения. Излежаваха се под слънцето, а хладната вода бе приятно облекчение. От време на време Челси поглеждаше към шезлонга на Сам и сърцето й преливаше от щастие. Строен, загорял и мъжествен, в доста скромен синьо-бял бански, който й напомняше за шортите му и за нощите в селцето. Мислите й продължиха да блуждаят и тя се пренесе в бъдещето.

Утре щяха да се върнат в селцето, но колко дълго би могла да остане там? Отново и отново се връщаше към дилемата дали да притиска Сам с идеята за отпътуване и дали би я последвал, ако му съобщи, че заминава. О, разбира се, че го искаше до себе си! Потръпна, като си помисли какъв би бил животът й без него. Не се съмняваше, че я обича, но дали любовта му би могла да го накара да се приспособи към всекидневните тегоби на големия град? Дали чувствата му биха устояли на обясненията, които им предстояха?

В един миг прокле Беатрис Лъндън, в следващия я благослови. Ако не беше тя, Челси не би се озовала в тази непоносима ситуация. Но не би срещнала и Сам, нали?

Сам сигурно също размишляваше, защото към обяд вече копнееше за промяна. Предложи да отидат на борбите с бикове и Челси с радост прие.

След спектакъла се поразходиха с кола из Канкун — съвсем млад град на не повече от десетина години. Освен магазини и ресторанти за туристите той приютяваше и местния обслужващ персонал. Сам бе прекрасен екскурзовод — сочеше й различни паметници и непрестанно обясняваше.

Вечеряха в „Богарт“. Огромните вентилатори на тавана напомняха за филма „Казабланка“, но обстановката бе модерна, а храната — интернационална. Челси хапваше без удоволствие, защото я измъчваха странни предчувствия за нощта. Последната им нощ в Канкун — несигурност пълзеше по вените й.

Сам бе необичайно мълчалив. Дали не го мъчеше същата неловкост? Особено след като в мига, в който прекрачиха прага на стаята, той силно я прегърна и започна да я люби със страст, граничеща със страх. Тя му отвърна с диво желание. Бе на ръба на отчаянието.

Този път нямаше нежни думи и тихи милувки. Но когато всичко свърши и Сам заспа, Челси му прошепна, че го обича — отново и отново, докато най-сетне очите й се затвориха сами.

На следната утрин, когато се размърда до топлото му тяло, тя усети необяснимо напрежение, нямащо нищо общо със страстта. Отвори очи и се надигна. Мъжът срещна погледа й — бе напълно буден — и Челси разбра, че мигът на истината бе настъпил.