Барбара Делински
Единствен цвят (9)

Девета глава

Дъждът се изливаше на топъл порой от гъсти, ситни капки и само за броени секунди Шей бе напълно измокрена.

— Ной, това е истинска лудост! — продължаваше да се дърпа тя.

Едрата фигура на мъжа се извисяваше над нея като някакъв великан, решил да предизвика на борба природните стихии. Лицето му блестеше на светлината от фенера, окачен на кърмата, а очите му излъчваха непоколебимост.

— Отиваме на брега! — заяви той.

— В този порой!?

Ной зарови пръсти в косата й и устата му се впи в нейната в най-изгарящата, пламенна целувка, която някога бе получавала. Най-сетне напрежението и копнежът, натрупвани през целия ден, намериха израз в жадната неудържимост на устните. Когато след миг Ной отметна глава назад, Шей усети как цялото й тяло трепери и се олюлява.

— Отиваме на брега! — повтори той.

Нощта бе тъмна и бурна, но бледата светлина от фенера бе напълно достатъчна, за да може Шей да забележи твърдото намерение, изписано на лицето на Ной и желанието, което гореше в неговите очи. В този миг тя разбра какво точно искаше той и със същата увереност почувства, че не ще намери сили да му откаже. Изгарящата я отвътре страст бе неподвластна на контрол от този момент нататък, заличавайки всяка друга мисъл, унищожавайки с един замах всяко колебание.

— Как ще отидем до там? — прошепна дрезгаво.

— С гумената лодка.

При тези думи Ной включи едно фенерче и насочи снопа лъчи през борда, така че Шей успя да види подскачащата нагоре-надолу, подхвърляна от вълните, малка спасителна лодка, току-що надута от него. Той прехвърли въжената стълба през парапета и заслиза по нея. По средата изчака Шей да го настигне и след това скочи в лодката. Когато и младата жена се настани удобно, Ной започна да гребе към брега.

С трепереща ръка Шей отметна мокрите кичури коса назад. Питаше се дали постъпва правилно, но същевременно знаеше, че не й остава друг избор. Тъмнината подхранваше първичните импулси, които в този миг упражняваха контрол над нея; реалността избледняваше, отстъпвайки място на неудържимия копнеж. Всяка частичка от тялото й тръпнеше в очакване на интимните мигове, които щеше да сподели с Ной, а погледът й не се откъсваше от едрата му, мъжествена фигура, застанала на носа на лодката. През цялото време на пътуването този силует караше стомахът й да се присвива — сякаш от него се излъчваше някаква възбуждаща, чувствена сила, която държеше в плен мислите и тялото й и която дъждът не успяваше да потуши.

Гумената лодка се блъсна рязко в брега, като ги накара да подскочат на местата си. Ной побърза да слезе преди младата жена, огледа за миг плажа под светлината на фенерчето, хвърли го на дъното на лодката и като я метна на пясъка с едно-единствено движение, се завъртя рязко и придърпа Шей в прегръдките си.

Тя сякаш бе създадена за неговите обятия — сля се с тях, а ръцете й се заровиха в мокрите му коси в същия миг, в който устните им се допряха. Напрежението, желанието, неустоимият импулс на плътта — всичко това се смеси в пламъка на настоящето и избухна с мощта на вулканично изригване. Ной я поглъщаше с език, с уста, с цялото си същество, и Шей му отвръщаше със същата сила на страстта, захапвайки устните му и всмуквайки техния огън.

Ной изстена и с трескави пръсти понечи да свали просмуканата от дъжда тениска през главата й. Тъй като обаче не желаеше да откъсва нито за миг устните си от нейните, той я издърпа само до раменете и като преустанови по-нататъшните усилия в тази насока, се зае да развързва шнура на бермудите й. Шей му помогна и когато мокрият памучен плат се смъкна до глезените й, с едно рязко движение тя ги отметна встрани, освобождавайки краката си, а ръцете й се насочиха към колана на неговите къси панталони. В следващия миг Ной обхвана бедрата й, разтвори ги и я придърпа към възбудения си орган. Вкара го мигом в нея и Шей извика.

— Всичко е наред, мила! — успокои я той. — Няма от какво да се страхуваш!

Тя произнесе задъхана неговото име, обвила плътно ръце около шията му.

— Чувствам се истински изпълнена…

— Харесва ми да те усещам в прегръдките си — толкова си топла и мека! — обхвана заоблените й бедра, притискайки я към туптящия, сладостен копнеж, който изгаряше слабините му. Така прилепени един към друг, те се свлякоха на колене върху пясъка.

— Заболя ли те? — попита я, откъсвайки само за миг устни от нейните.

— Не, не!

— Боях се, че можеш да се разколебаеш и да не успея да изпитам това невероятно усещане да съм вътре в теб! — ръцете му галеха гърдите й през коприната на сутиена, но в следващата секунда той ловко го разкопча и потърси нежните й, гладки, заоблени форми.

Шей извика повторно. Усещаше пръстите му навсякъде — той описваше кръгове около зърната й, размиваше дъждовните капки по тях, притискаше ту едната, ту другата й гръд, мачкаше ги, а после започваше да ги гали още по-нежно. Шей усещаше как пропада в лагуната на страстта, на дивия, неистов копнеж. Не виждаше нито плажа, нито очертанията на джунглата, но знаеше, че това място е вече нейният рай. Без никаква друга мисъл, тя се отдаде на насладата също както Ева в градината на Боговете.

Ръцете й започнаха жадно да изследват тялото му, проследявайки всяка извивка на гърдите под ризата, спускайки се надолу по кръста, стегнатия задник, яките, силни бедра. Той не се движеше в нея, но Шей усещаше неговото прилепнало към потната й плът тяло и изпълващата я пълнота — дори най-лекото помръдване я караше да губи дъх и да се разтреперва. Шепнейки името му, тя се опита да раздвижи таза си, но той също размърда бедра в унисон с нейните движения, като не допусна близостта им да бъде нарушена.

— Сега си моя… — гласът му прозвуча напрегнато от усилията да удържа възбудата си. — Няма защо да бързаме.

Шей потърка със зъби брадичката му.

— Искам да почувствам как да се движиш в мен.

— Добре, мила, ей сега.

Устните му обсипаха нейните с унищожителни целувки, докато палецът му стимулираше зърната на гърдите й с бавни, кръгови движения. Шей усещаше как през цялото й тяло преминава ток, който я изгаряше, просъскваше във вените й, караше кожата й да настръхва — във всеки един миг тя имаше чувството, че и най-малката частица от нея е толкова наелектризирана, че ще пламне като светкавица в дъжда. Казваше си, че това не може да стане, защото бе заземена към тялото на Ной — но въпреки всичко, огънят в нея бушуваше с все по-страшна сила. Шей зарови пръсти в косите му, целувайки го с ненаситна жажда, поглъщайки цялото му същество с устни. Прокара нежно нокти по раменете му, след което ги заби по-дълбоко в повторен опит да размърда тялото си под неговото. Той не й позволи.

— Ной…

Той издърпа тениската през главата й, смъкна презрамките на сутиена, оставяйки я съвсем гола в дъжда, но същевременно толкова топла, пламнала от желание, притисната към него в неистов копнеж.

— Сега, сега… — прошепна с дрезгав глас в отговор на нейния повик. В същия миг устните му се впиха в гръдта й.

Можеше единствено да държи главата му в ръце, отметнала своята назад, със затворени под дъждовните капки очи, наслаждавайки се на техните гальовни ласки, толкова нежни и възбуждащи по лицето й. Също като жадните устни на мъжа върху нея. Сега, когато нощта се бе спуснала и мракът я лишаваше от ясен взор, сетивата й се изостриха още повече — усещаше всяко докосване с двойно по-голяма сила, а пламъкът на страстта в нея растеше със същата главоломна скорост.

Питаше се от къде Ной черпи този самоконтрол и реши да го предизвика, да го накара най-сетне да се предаде на желанието. Започна да го целува още по-пламенно, още по-изгарящо, а пръстите й галеха гърдите му, приплъзваха се между мокрите косъмчета, караха зърната да се втвърдяват, а гръдния му кош да се надига в задъхан, ускорен ритъм. Започна полека да прокарва длани по гладката кожа на корема си, а когато Ной се притисна плътно към нея, за да възпре ръцете й, тя приплъзна пръсти по бедрата си с бавни, възбуждащи движения. Усети го да потръпва в нея и, насърчена в начинанието си, продължи още по-настойчиво.

Вече не искаше просто да го накара да изгуби контрол над нарастващия повик на кръвта и желанието — целта й бе да му достави истинското удоволствие на пълното отдаване, да събуди най-дълбоките дебри на похотта, да го бележи с пламъка на страстта по същия начин, както я бе белязал и той. Протегна ръка надолу и обхвана с жадната си длан възбудената издутина между краката му.

С това дойде и неговият край. С едно-единствено дрезгаво стенание той я повали по гръб и извивайки гръб назад, навлезе още по-навътре в нея със силен тласък, който разтърси цялото й тяло. Усещането бе неописуемо — бе права да пожелае това ритмично, изпълващо я с жив огън движение на неговия орган вътре в нея, този приплъзващ се, разпращащ искри до всяко кътче на съществото й, плавен, и същевременно настойчив, болезнено сладостен натиск в слабините й. Той също се бе оказал прав да забави това усещане — сега много по-желано, търсено, очаквано. Много по-пълноценно и вкусено с двойно по-голяма наслада — насладата от нарасналото и неутолено желание.

Ной установи точния ритъм, който прилягаше най-добре и на двамата, като умело го нагаждаше към потребностите на мига. В по-бързо или по-бавно темпо, телата им бяха установили пълна хармония помежду си и всеки нов тласък, всяко ново приплъзване превръщаше сладостният огън, изгарящ слабините им, в дълъг, все по-ненаситен копнеж, във все по-удължената чувствена тръпка на божественото удоволствие.

Наелектризиралата телата им страст достигна своята кулминация с един върховен тласък, който разтърси в сладостна агония слетите им в едно същества. Всичко в тях експлодира в същия този миг, в който насладата от оргазъма замъгли съзнанието им, изведе ги в други, непознати измерения, предизвика общия вик на постигнатото върховно удоволствие. Сякаш около тях се разпръснаха искри и просъскаха в изливащия се над тях порой. Опитваха се да си поемат дъх, от време на време Ной изпускаше глух стон, който се примесваше с тези на Шей. Притискаха се плътно един към друг, докато най-накрая не усетиха пълната отмала на задоволеността. И тогава дъждът ги обви в своята нежна, утоляваща огъня пелена, пречиствайки и охлаждайки телата им, зареждайки ги с нова енергия.

След малко Ной се посъвзе и се изправи на колене по същия начин, както в началото, все още държейки здраво Шей в прегръдките си. Искаше да продължава да бъде в нея, не желаеше да се отдели от нея, а и от силата, с която тя се притискаше към него, бе ясно, че ще му е трудно да го направи, дори и ако имаше подобно намерение. Чувстваше се доволен и му харесваше да удължава близостта между тях в този миг, който представляваше съвършената развръзка на едно разтърсващо изживяване.

Ной разпростря ръце върху голия гръб на Шей, изпитвайки спокойно насладата от досега с нейните великолепни форми, който преди малко не бе могъл изцяло да усети, потопен в огъня на страстта.

— Сигурен бях, че ще се получи — прошепна нежно той в ухото й. — И двамата сме като барут — необходима е една-единствена искра, за да пламне пожарът. Всъщност — изсмя се дрезгаво, — аз все още горя целият.

Шей го усещаше с всяка трепереща фибра на тялото си и бе удивена от това, че възбудата все още караше и нея самата да копнее за неговия досег.

— Страхотен любовник си — прошепна тихо тя. Тези думи не успяваха да изкажат всичко, което мислеше и усещаше, но едва ли и би могла да намери достатъчно изразителен начин да обрисува чувствата си.

— Същото мога да кажа и за теб — отвърна той. Мислеше си, че сега не го интересува колко мъже е имала преди него в живота си, нито кой е бил първият, събудил у нея пламъка на страстта. Мълчеше — и не защото не искаше да узнае тези неща (мъжът в него несъмнено ревнуваше), а поради факта, че не желаеше да нарушава покоя на великолепната близост помежду им в този миг. Единственото, което каза, бе:

— Притеснява ли те дъждът?

— Не. Има нещо много еротично в това, че вали!

— Всъщност, има нещо много еротично в цялата обстановка. Ако можехме само да се погледнем отстрани!

Шей се изкиска, полагайки глава на рамото му. Знаеше какво има предвид, но що се отнасяше до нея, предпочиташе тази тъмнина около тях — не искаше Ной да я вижда сега, нито желаеше самата тя да се вижда. Все още се притесняваше от малкия белег на едната си гърда — не знаеше какво обяснение би могла да даде за него, а и не беше сигурна дали изобщо искаше да дава обяснения. Боеше се от последиците, а и не искаше подобни мисли да заемат съзнанието й точно сега — в тези прекрасни мигове на чувствена отмала.

— Свали си ризата — прошепна вместо това, като приплъзна ръце към кръста му, придържайки телата им прилепени едно към друго, докато той изпълняваше молбата й. Беше вече напълно съблечен, също като нея. Шей го прегърна през врата и се наведе напред, като притисна за първи път голата си гръд към непокритите му с нищо гърди. Усещането бе неописуемо, великолепно. Тя се размърда леко и това накара Ной да потрепери, поемайки си рязко дъх. В следващия миг Шей усети как органът му в слабините й започва да нараства и мускулите й автоматично се стегнаха.

— О, скъпа…

— Усещаш ли го? — попита Шей и се усмихна, когато в отговор се чу единствено красноречивото изстенване на Ной. В следващия миг обаче целувките му отнесоха нейната усмивка, а гальовните му, настойчиви ласки превърнаха съществото й в една обща маса от чувственост и копнеж, податлива на всяко негово докосване. Шей въздъхна щастливо, когато устните му за малко се отлепиха от нейните, но в следващия миг пое рязко дъх, усещайки ръката му да се приплъзва надолу между прилепените им тела, галейки я във все по-ускоряващ се, възбуждащ, настойчив ритъм, който съвсем скоро я докара до втори, влудяващ със силата си, оргазъм, който разтърси цялото й същество.

Дишаше тежко, положила глава на рамото му, поставила ръце на гърдите му, усещайки под пръстите си втвърдилите се отново зърна. В следващия момент той се напрегна целият, издаде сподавен вик и навлезе в нея с още по-необуздан тласък. Шей почувства как тялото му се разтърсва в спазмите на удоволствието и освобождаването и как отвътре я залива невероятна топлина, донасяйки й най-върховното щастие, което бе изпитвала някога.

— О, Шей… — прошепна Ной, когато най-сетне успя да си поеме дъх. — Ти си просто невероятна!

Младата жена изпита неописуема наслада от думите му. И преди беше чувала същите слова, но никога произнасяни с толкова благоговение, така прочувствено и искрено. За нищо на света не би заменила подобно признание от негова страна.

Притисна лице към шията му и се настани удобно в прегръдките му. Той също се отпусна, гушнал я нежно, доволен просто да стоят така прегърнати, споделяйки тишината на нощта.

В един миг обаче на Шей й мина през ума, че дори и райската градина не е най-доброто място за спане, когато над теб се излива истински порой. Трябваше им легло. Искаше да лежи до Ной в тъмнината, да вдишва неговата силна, упойваща мъжка миризма, да чувства неравномерното биене на сърцето му. Мечтаеше да се отпусне в прегръдките му и да вкусва заедно с него покоя на отмората. Внезапно усети колко е изтощена.

— Струва ми се, че е по-добре да се връщаме — прошепна тихо Ной, заровил лице в косите й.

Шей се почуди как бе успял да прочете мислите й. По гласа му личеше, че е също толкова уморен, колкото и тя, но същевременно в него се прокрадваше и нотка на тъга, която младата жена разбираше добре. Независимо от прекрасното изживяване преди малко, те отново нямаше къде да отидат, за да бъдат един с друг през нощта.

Ной й помогна да се изправи на крака и да събере дрехите си. Не светна фенерчето, сякаш се страхуваше да не наруши магията на близостта й бързо изтегли гумената лодка във водата. След като Шей се настани вътре, той се качи също и загреба към „Златно ехо“, но много по-бавно, отколкото на идване към брега. Както тогава, така и сега, погледът й не се откъсваше от едрата му, гордо изправена на носа фигура, но съществото й бе изпълнено с едно много по-дълбоко и по-нежно чувство от сексуалното желание. Не искаше да назовава това чувство, нито да мисли какво означава то. Просто се оставяше на него, желаейки единствено да го съхрани в себе си.

След като привързаха лодката към кърмата, двамата се изкачиха обратно по въжената стълба. Ной хвана Шей за ръката и отправи отчаян поглед към надвисналите по небето черни облаци и продължаващия да се изсипва пороен дъжд. Поеха бавно надолу по стълбичките за към каютите.

— Искаш ли да се преоблечем и да поседим малко в салона? — предложи той. В гласа му се долавяше огромна нежност.

Шей кимна в съгласие, но въпреки това не се помръдна, а само стисна преплетената му с нейната ръка. Страхуваше се, че дори съвсем кратката раздяла може да наруши очарованието на мига.

Ной повдигна дланта й и целуна един по един нейните тънки, фини пръсти, след което се наведе и притисна горещите си устни към нейните.

— Ще те чакам тук.

Бързайки да се преоблече за колкото се може по-кратко време, Шей се завъртя рязко към вратата на каютата си и, съвсем естествено, се препъна. Щеше да падне, ако Ной не бе реагирал така светкавично и не я бе задържал. Като продължаваше да я притиска към себе си, той се намръщи при вида на двете големи торби, стоварени пред вратата, които за малко не бяха причинили инцидента.

— Но това са моите пътнически торби! — възкликна тихо и погледна объркано към Шей. Отново насочи очи към товара на земята. — И освен това, багажът ми е вътре! — постоя още няколко секунди с навъсено изражение, след което леко се подсмихна: — Ама че са дяволи! — бе схванал за какво става въпрос.

През това време Шей бе надникнала в каютата, която деляха с леля си. Вътре нямаше никой.

— Май и двамата са в твоята кабина — прошепна тя, прегръщайки го, доволна от неочакваното развитие на обстоятелствата.

— Така изглежда.

— Но… как са разбрали?

— Може би са били инсталирали скрит микрофон в лодката.

— Невъзможно!

— В такъв случай са изключително досетливи!

— Или просто твърде големи егоисти!

— Е, не пресилвай нещата! И те имат право да си доставят някакво удоволствие. От друга страна, може би така искат да ме накажат за поведението ми тази вечер.

— Вероятно си бил прав.

Ной отново се намръщи.

— Не очаквах да кажеш точно това — произнесе сърдито той.

— А какво се очакваше да кажа? — изгледа го тя най-невинно, докато в същото време сърцето й преливаше от щастие.

— Че съм се държал заядливо от объркване и смущение — помълча малко, след което продължи с умолителен тон: — Нали няма да ме оставиш да спя на канапето в салона?

Шей бързо разтърси глава.

— И мога да споделя леглото ти?

Тя кимна утвърдително.

— Защото ме съжаляваш?

— Защото искам да си с мен.

Ной се усмихна толкова щастливо, с такава нежност и топлина в погледа, че Шей бе стократно възнаградена за искреността си. Той вече нямаше желание да я подкача за досегашното й старание да се държи благовъзпитано и морално, за превземките и докачливостта й. Не се пошегува, че всъщност сега няма и следа от тях, нито я обвини, че е ненаситна в сексуалните си желания. Просто стоеше и се усмихваше, като по този начин окончателно срути всичките защитни стени, с които Шей се бе обградила.

Мълчаливо, Ной вдигна брезентовите торби и последва младата жена към каютата й. Остави ги на пода веднага щом влязоха и мигом придърпа Шей в прегръдките си. Не я целуна, нито започна да я гали. Просто я държеше и я гледаше.

— Искаш ли да светна лампата? — попита я тихо.

— Не.

— Ще ми се да махна тези мокри дрехи от себе си.

— Аз също.

— Ще ми дадеш ли някаква хавлиена кърпа?

Шей кимна и отиде да я донесе. Когато се приближи отново, Ной вече бе съблякъл ризата и късите си панталонки, а минута по-късно, след като тя също се бе измъкнала от прилепналите, прогизнали от дъжда дрехи, той се зае да избърсва и нейното голо тяло. В досега му нямаше нищо еротично, нищо преднамерено възбуждащо — Ной просто бе безкрайно внимателен и нежен, карайки я да се чувства като най-специалния, най-важен в момента за него човек на света. Усещането остана и след като двамата се разположиха удобно в леглото, притиснати един към друг. В обятията на Ной Шей се изпълваше с такова спокойствие и блаженство, че бе готова да му разкаже всичко, което би пожелал да узнае за нея.

Единственото, което обаче я попита, бе:

— Добре ли си?

— Аха.

За известно време настъпи мълчание, преди Ной отново да проговори:

— Изпитвам такава наслада, просто да лежа тук, до теб, да усещам близостта на тялото ти, топлия ти дъх.

— Знам — прошепна тя в отговор, целувайки го нежно по шията.

— Желая само да те държа в обятията си!

— Аз също!

— Искам да се събудя до теб.

— И така ще бъде.

— Сритай ме, ако започна да хъркам.

— Добре — прозя се тя.

— Дано на Самсон не му хрумне да ни събуди още при изгрев-слънце, за да търсим проклетото му съкровище! Направо ще му извия врата.

— И аз ще ти се притека на помощ в това.

— От друга страна — произнесе Ной с неясен глас, вече започвайки да задрямва, — вероятно и те ще спят до късно.

— Или най-малкото ще се съжалят над нас и няма да ни събудят.

— О, надявай се…

— Ммм…

В края на краищата, оказа се, че всяко нещо в живота е относително. Наистина, бе вече осем часът сутринта, когато на вратата им се почука, но Шей и Ной все още не бяха готови да посрещнат предизвикателствата на новия ден. През нощта се бяха будили на няколко пъти и сега най-после спяха дълбок, здрав сън, от който обаче ги пробуди най-жестоко силния вик на Самсон:

— Чакаме ви вече два часа! Трябваше поне да посочите някакво ВВС!

— Това значи: Вероятно Време на Ставане — провикна се и Виктория.

Ной, който се бе изправил в леглото, стреснат от първото думкане по вратата, сега се отпусна с тежка въздишка обратно, заравяйки лице в гъстите коси на Шей.

— Накарай ги да се махнат! — прошепна й в ухото.

— В дванадесет! — извика тя в отговор на въпроса, зададен отвън.

— В дванадесет? — повтори възмутено Виктория. — Но това е просто възмутително!

Самсон се присъедини към нея.

— Дълбоко грешите, ако смятате, че ще ви чакаме толкова време, за да слезем на брега!

— Ами тръгвайте сами тогава — предложи младата жена, придърпвайки чаршафа върху лицето си. — Лично аз смятам да поспя още малко.

— Нуждая се от помощта на Ной! — възпротиви се Самсон.

— Идеално — ще го намериш на плажа. Оставих го там снощи.

— Какво искаш да кажеш с това?

— Държа се като пълен простак! Какво друго можех да направя? — Шей се размърда, за да заглуши кикота на Ной. — А май направих добре, като го зарязах на брега — не виждам къде, иначе, щеше да спи!

От другата страна на вратата настъпи тишина. Шей продължи:

— Страхотен номер ни изиграхте, няма що! Постъпката ви е като на някакви примрели за секс тийнейджъри! — усети Ной да потърква нос о ключицата й, обърна се настрани и го обхвана с ръце през врата. — И какъв пример само ни давате с поведението си! Трябва да призная, че бях доста шокирана от…

Последните думи на Шей бяха прекъснати от рязкото отваряне на вратата. На прага се появи леля й, хванала с една ръка дръжката, а другата поставила на кръста. Зад нея надничаше Самсон. Очите им се преместиха от лицето на младата жена на леглото към очертанията на, без съмнение, двете тела под завивките.

— Не е далеч от ума, че Ной се крие някъде под тази гъста грива червеникави коси — произнесе бавно Виктория. — В противен случай, мила племенничке, остава да ти е израснал още един чифт крака и да имаш още една глава, и то с брада на лицето.

— Кажи й да се махне! — достигна до Шей заглушеният глас на Ной.

— Върви си!

— ВВС? — повтори настойчиво Самсон.

— Дванадесет часа!

Виктория се намръщи.

— Девет! — каза тя строго.

— Единадесет!

— Десет часа, и това е окончателно! Нито минута повече! — отряза чичото и като повиши глас, добави: — Чуваш ли ме, Ной?

— Чувам… — изпъшка племенникът му.

— Е, добре. Значи се разбрахме — точно в десет ви чакаме на палубата — поставяйки длан върху ръката на Виктория, Самсон затвори вратата и двамата се отдалечиха.

Шей се примъкна още по-надолу и постави глава на гърдите на Ной. Той я прегърна и промълви:

— Бих искал да си лежим така цял ден!

— Ммм…

— Добре ли спа?

— Ммм…

— Шей? — прошепна, играейки си с косите й.

— Ммм?

— Този малък белег на едната ти гърда — какво представлява?

Младата жена отвори рязко очи. В продължение на няколко секунди се опитваше да си поеме дъх.

— Не е нищо особено — каза най-накрая.

— Напротив, прилича ми на татуировка.

Шей мълчеше.

— Нека да видя.

Шей не помръдна, а само го прегърна още по-здраво.

— Моля те, покажи ми я — хващайки я за раменете, Ной я извърна на една страна, но не отмести очи надолу, а продължи да я гледа в лицето. Произнесе нежно: — Не можеш да я криеш вечно, нали? Докоснал съм всяка частица от теб, вкусил съм уханието на твоята плът, но не по-малка наслада за мен е просто да те гледам и да ти се възхищавам.

Шей прехапа устни — знаеше, че не може да му се противопостави. Ако се бе държал самоуверено или похотливо, тя веднага щеше да му окаже отпор. Не бе способна обаче да се съпротивлява на подобна загриженост и нежно внимание.

Ной издърпа бавно завивката надолу, после я отметна, облегна се на лакът и очите му се плъзнаха по великолепното й голо тяло, проследявайки всяка негова извивка — нежно и гальовно прокара длан по пръстите на краката й, по тънките глезени, красивите колене, нагоре по стройните бедра, докосвайки едва-едва малкото хълмче червеникави косъмчета и преминавайки нагоре през гладкия корем. В следващия миг ръката му потрепери, той преглътна и си пое дълбоко дъх.

— Прекрасна си! Наистина! — прошепна възторжено, а пръстите му продължила своето проучване нагоре през гръдния й кош до изваяната сякаш от мрамор извивка на гърдите й.

Шей лежеше на лявата си страна. Ной я обърна по гръб и предпазливо докосна малкия белег точно над мястото, където сърцето й биеше в луд ритъм.

— Роза… — прошепна възхитен, разглеждайки внимателно татуировката. Бе почти незабележима, по-дребна от половината от нокътя на малкия му пръст, деликатно нарисувана в червено и черно. Не можеше да откъсне поглед от нея. Най-накрая запита:

— Откога я имаш?

— От много време — промълви Шей задъхано.

— И защо?

— Просто така… прищявка. Някакво глупаво хрумване.

— Не я ли харесваш?

Шей поклати глава, готова да се разплаче.

— За съжаление, няма никакъв начин да я махна.

Ной се наведе и целуна нежно изрисуваната роза, после я докосна с език и прошепна:

— Това си самата ти…

— Не!

— Точно така е. Изразява нещо, което криеш дълбоко в себе си. Някаква твоя тайна.

Шей бе свила ръце в юмруци, впила нокти в дланите си.

— Моля те, покрий я. Умолявам те, наистина!

Младият мъж се отзова на молбата й, закривайки татуировката, но не със завивката, а със собствените си устни, като в същото време с тялото си обви нейното.

— Прекрасна си, дори още повече с тази татуирана роза. Чувствам, че целият горя отвътре — промълви възбудено и като се подпираше на ръцете си, за да не й натежи, започна да я целува, притискайки се плътно към нея.

Тя също усещаше как цялото й тяло изгаря в огъня на страстта. Въпреки че през тази нощ бяха правили любов толкова пъти, че вече бе изгубила представа за броя им, Шей продължаваше да го желае — когато Ной я любеше, я изпълваше някакво странно чувство на пълнота, завършеност и блаженство. Чувстваше се цялостна, единствено когато бе в неговите прегръдки. Само с него се чувстваше истински жива.

Нямаше логика да изпитва подобно усещане, при положение, че връзката й с Ной сега се случваше в един момент някак извън времето, без отношение към действителното й битие — и то с човек, който въплъщаваше всички качества, които си бе обещала да презира и отбягва, всичко, от което се страхуваше. Знаеше обаче че няма смисъл да търси логика и обяснение на случилото се. За подобно нещо силите не й стигаха — особено сега, когато неговите устни я поглъщаха с жадна страст, а пръстите му галеха гърдите й; в този миг, в който краката им бяха преплетени, а близостта на телата им бе толкова пълна. Шей не бе способна да мисли за каквото и да било, усещайки ерекцията му между бедрата си. Присви колене, за да му бъде по-удобно, отзовавайки се с не по-малък плам на неговите страстни целувки. Харесваше твърдостта и подвижността на устните му, както и досега с гладката му, мека кожа. Гърбът му представляваше преплетена маса от яки, добре оформени мускули, докато бедрата му бяха по-гладки, макар и също толкова силни. Пламъка на желанието, който го изгаряше, подклаждаше същия огън и у нея. Естествената му мъжка миризма се примесваше с парфюма на възбудата.

Влезе в нея с равномерен, внимателен тласък и когато телата им се прилепиха плътно едно към друго, той изви гръб, все още придържайки се на ръце и потърси очите й.

— Искам да те гледам и в този миг — прошепна дрезгаво.

Дишаше неравномерно, а мускулите на ръцете му потреперваха. Полагаше всички усилия да обуздае същото желание, което изпълваше и нея самата, и се справяше много по-добре, което я накара да се усмихне леко виновно.

Ной внимателно я повдигна, така че да седне върху бедрата му и, притискайки я здраво към себе си, бавно се заплъзга на колене назад, докато не достигна ръба на леглото. Тогава спусна крака и след малко вече бе коленичил на пода, докато Шей се държеше за него, обвила краката си около кръста му, с кръстосани отзад глезени. Нито за миг проникването му в нея не бе нарушено.

Младата жена не можеше да повярва, че това, което последва, наистина се случва. Докато всеки друг мъж на негово място щеше да започне да се движи в нея, Ной само я съзерцаваше с невероятна любов и нежност. Взе лицето й в ръце и я целуна страстно. Обожаваше нейната уста, великолепно оформените скули, красивата брадичка. Със същия пламенен възторг обхвана гърдите й, галейки ги с неистов копнеж, и чак когато Шей вече си мислеше, че още миг и ще се побърка от това невероятно блаженство, той отмести поглед от лицето й. Тя затвори очи.

Излезе от нея, но в миг възбуденият му орган проникна отново — съвсем, съвсем бавно. Ной издаде продължителен стон на върховно удоволствие, отметна глава назад и затвори очи, потопен в дълбините на това невероятно изживяване.

Нуждаейки се самата тя от опора, Шей обви ръце около шията му и отпусна глава на рамото му. Задъхана, усещаше как в тялото й бушува истински огън. Беше като зашеметена от силата на това, което се случваше между тях, от урагана от чувственост и страст, който разтърсваше телата им, от завладялата я пълна увереност, че най-сетне с нея се случва нещо истинско, нещо, което най-сетне не бе погрешно.

Ной притисна лицето си към нейното, повдигна леко ханш и се тласна отново напред, прониквайки дълбоко в нея. Повтори същото движение няколко пъти в равномерен, все по-ускоряващ се ритъм, при който всяка частица от тялото й тръпнеше в неимоверната възбуда на оргазъма.

В един миг Шей се побоя, че силите може да не й стигнат, за да го изчака и затова раздалечи крака и се придърпа по-близо до него. Неспособен да устои на напора на желанието, Ной прокара длани по стегнатите й, закръглени форми. Допирът с нейната гладка и мека плът му дойде твърде много — чу се ниско, гърлено стенание и в следващата секунда той достигна върха на чувственото удоволствие. Едва тогава Шей също се отдаде на тръпнещата сладост, разтърсваща цялото й същество.

Шепнеше името й отново и отново, докато телата им постепенно се успокояваха в спокойствието на отмалата. Внезапно обхвана лицето й с ръце и го повдигна към своето.

— Обичам те, Шей — промълви, запечатвайки това признание с дълга, сладостна целувка. Когато я погледна пак, забеляза в очите й сълзи. — В теб има още тайни, уверен съм. Но също така знам, че те обичам, заедно с всичко друго, което ми предстои да открия за теб. Не ме интересува как си живяла досега и с кого. Обичам те.

Шей не отвърна нищо. Не каза нито дума за силата на своите чувства, а само се притисна още по-здраво към него с треперещи ръце. „А аз — обичам ли го също? Възможно ли е въобще да го обичам? Нима това няма да доведе единствено до излишни тревоги? Не съм способна да упражнявам контрол върху него, още по-малко върху себе си, когато той е до мен. Ако любовта е нещо вечно, дали ще може да просъществува между нас?“

Заниманията им през останалата част от деня бяха добре дошли за Шей, тъй като й предоставиха възможност да намери отдих от тревожните мисли. След като се облякоха и закусиха набързо, двамата с Ной се присъединиха към Виктория и Самсон. Макар вече да не валеше, небето продължаваше да е облачно, но чичото, който бе вечният оптимист на компанията, сметна, че всичко това е само за добро — щяха да се чувстват много по-добре без слънчевия пек над главите им.

Шей не бе съвсем сигурна — дори и сега времето бе твърде горещо и задушно. Един поглед към Ной й подсказа, че и той храни същите съмнения. Дори Самсон се бе отказал от пиратския си костюм, заменяйки го с далеч по-практичните тениска и къси панталони. Естествено, на главата му отново се мъдреше триъгълната адмиралска шапка, но Шей ни най-малко не му завиждаше за това.

Тъй като през току-що изминалата бурна нощ не бяха имали възможност да се ориентират по звездите, сега на Самсон му се налагаше да прецени дали това бе търсеното място единствено на базата на нагледното сравнение. На първо време, огледа внимателно околността от палубата на платноходката и реши, че заливът несъмнено прилича на отбелязания върху картата. Попита Ной и Шей какво са видели, докато бяха пребивавали за кратко на брега предишната вечер, но те само се спогледаха и виновно повдигнаха рамене. Самсон не повтори въпроса си.

Натовариха гумената лодка с лопати и кирки, провериха дали „Златно ехо“ е добре закотвена и най-сетне се отправиха към сушата. Веднага щом пристигнаха и изтеглиха лодката далеч от вълните, професорът извади картата.

— Е, добре! Време е да потърсим „Розата“.

При тези думи Шей трепна. Ной обаче й смигна весело и тя се поуспокои.

— Според отбелязаното тук — подхвърли племенникът, — това скално образование трябва да се намира някъде близо до средата на задния край на лагуната и не много далеч от брега.

Самсон кимна разсеяно. Погледът му непрекъснато се местеше от разгърнатия пред тях жълт пергамент към простиращия се наоколо плаж.

— Според картата, това е точно така, но ми се струва, че тя не е начертана в точния мащаб. По-добре да поогледаме.

Сгъна картата, постави я в джоба си и ги поведе напред. Ной остави двамата с Виктория да ги изпреварят, след което хвана за ръка Шей.

— Вълнуваш ли се? — попита я.

— Естествено.

— Защо ми се струва, че звучиш малко резервирано?

— Аз ли? Резервирано?

— Хмм. Вярваш ли изобщо, че ще намерим някакво съкровище?

— Разбира се — проследи с поглед Самсон, който крачеше напред с уверена стъпка.

— Не мисли за чичо ми сега. Искам да ми кажеш твоето собствено мнение.

— Наистина ли? — Шей се поколеба, но продължи: — Е, добре. Честа казано, доста се съмнявам.

— В настроение ли си да се хванем на бас?

— Значи смяташ, че съкровището съществува?

— Честно казано, и аз доста се съмнявам.

— Защо тогава искаш да се обзалагаме?

— Защото е забавно. Ти казваш „не“, а аз казвам „да“. Да видим кой ще спечели…

Шей се усмихна.

— Съгласна. Ти какво залагаш?

— Да кажем, два билета за мач на „Метц“.

— О, не. Не става.

— Ами, уикенд в провинцията?

— Не е зле — каза Шей, като присви превзето устни, след което попита: — А защо не направо отвъд граница? Някакви идеи?

Ной се изкиска — тя хитроумно бе успяла да отклони предложението за престой в неговата къща във Вермонт.

— Ами… да кажем, в Канада. На полуостров Гаспе.

— Близко си.

— В Англия? Корнуол?

— Още по-близко.

— Франция?

— Да речем, в малък замък в Нормандия? — Шей се изсмя на свой ред, когато той закима доволен. — Е, тогава се обзалагаме.

Ной впери внимателен поглед във вдигнатото й нагоре лице.

— Изглеждаш щастлива. Вероятно си уверена, че ще спечелиш баса?

— Не съвсем. Така или иначе обаче ще посетя Нормандия.

Младият мъж отметна глава назад, въздъхвайки престорено разочаровано, без да споменава факта, че независимо кой спечелеше, Шей щеше да отиде в Нормандия, но не сама, или с някой друг, а с него. Само за един уикенд? В никакъв случай — най-малкото една-две седмици, стига да му дадеше възможност той да определи условията.

Прегърна я през рамо. Продължиха напред, а бедрата им се докосваха при всяка стъпка. Започнаха да се побутват на игра, докато в един миг ръкоплясканията на Самсон не прекъснаха палавите им закачки.

— Браво, браво! Добре се справяш с краката, Шей! Твоите обаче Ной, са прекалено дълги — предлагам ти да се откажеш от двубоя! — слагайки ръце на кръста, той им обърна гръб и се загледа в бреговата линия. — Ето откъде трябва да тръгнем.

— Значи да се откажа! Хубава работа! — мърмореше си под нос Ной, докато оглеждаше околността. Нямаше и следа от скали. Наведе се към Шей и прошепна на ухото й: — Виждам единствено водорасли, донесени от водата клони, пясък и палмови дървета. Нищо друго.

— Да, но отвъд палмовите дървета…

— Още палмови дървета.

— А също и най-различна друга растителност, храсти и…

— … маймуни, папагали и алигатори.

— Алигатори? Шегуваш се!

— Нима бих се шегувал за такова нещо!

— Виктория! — извика Шей с жалостив глас. — Не ми каза, че ще трябва да се борим и с алигатори!

— Не се притеснявай, миличка! — отвърна весело леля й. — Само внимавай къде стъпваш!

Самсон се запъти към редицата палми в дъното на лагуната, като направи знак на останалите да го последват. Само десетина минути им бяха достатъчни, за да стигнат до извода, че ще трябва да разширят обсега на търсенето. На няколко пъти бяха зървали различни скали измежду гъстата растителност, но нито една от тях не отговаряше нито на формата, нито на размерите на търсената „Роза“.

— По-добре да се разпръснем — предложи Самсон. — Шей и Ной тръгват на юг, а ние с Виктория поемаме на север. Не навлизайте по-навътре в острова от сегашното ни положение. Уговаряме се да се чакаме отново тук на плажа след, да кажем… — той погледна часовника си — половин час. Съгласни ли сте?

— Съгласни сме — отговориха едновременно Ной и Шей. Двамата постояха известно време, наблюдавайки как Самсон и Виктория се отдалечават в обратната посока. Младият мъж отметна няколко потни кичура от челото си.

— Господи, каква жега!

— Защо не си съблечеш ризата?

— И комарите да ме изпохапят целия? — тупна се по врата, където нещо току-що го бе жилнало. — Видя ли дали в лодката няма някакъв спрей против насекоми?

— Мисля, че Самсон носеше нещо такова в джоба си.

— О, там ще ни свърши чудесна работа, няма що! — измърмори сърдито племенника, след което се обърна и заоглежда района, който чичо му им бе предоставил за проучване. — Като гледам, ще ни трябва мачете, ако искаме да си проправим път през тази растителност.

— Не е чак толкова непроходима — подхвърли Шей, поемайки си дълбоко дъх. — Ной, нали алигаторите предпочитат по-блатиста земя?

— И навътре в острова има мочурища — отвърна й той, разглеждайки джунглата, която ги заобикаляше. — Струва ми се, че ако се придвижваме диагонално напред и назад, ще покрием най-голяма територия за най-кратко време.

— Алигаторите ли нападаха хора, или крокодилите?

— Май бяха крокодилите — Ной потри ръце в престорен ентусиазъм. — Е, добре… Да тръгваме…

Шей гледаше да върви на известно разстояние зад Ной, като разчиташе, че едрата му фигура ще подплаши всяко живо същество, застанало на пътя им. Въпреки това, непрекъснато се оглеждаше и на няколко пъти сърцето й се сви от страх, когато преминаваха покрай някоя скала, заприличала й на дебнещ в тревата алигатор. Отдъхваше си чак когато видеше, че това нещо не се движи и няма нито издължена муцуна с подаващи се зъби, нито люспест гръб с извита опашка.

Движеха се в зиг-заг, навлизайки навътре в джунглата и след това връщайки се диагонално към брега. При третото обръщане неочаквано спряха.

— Това наистина е голяма скала — подхвърли предпазливо Шей.

— Смяташ ли, че вълните са я оформили по този начин?

— Зависи. Без съмнение обаче видът й е доста странен. Мислиш ли, че прилича на роза?

Ной повдигна глава, оглеждайки внимателно скалата през присвитите си очи.

— С малко повече въображение — несъмнено.

— Все пак, нека поогледаме и по-нататък.

Извървяха още няколко диагонала и наистина откриха още няколко скални образования, напомнящи роза — нито едно от тях обаче не приличаше толкова силно на цветето, колкото първата скала. Нито едно не бе толкова голямо и съвсем отделено от околните камъни.

— Тази трябва да е — реши Ной.

Шей усети необяснимо вълнение, макар да бе решила да не се поддава на подобни емоции.

— Да кажем на Самсон и Виктория — предложи тя и двамата се отдалечиха към плажа. Там видяха чичото и лелята да се приближават бавно към уреченото място на срещата.

— Открихме я! — извика Шей.

Виктория спря рязко.

— Не може да бъде! Ние я открихме!

— О, по дяволите! — измърмори Ной.

Самсон обаче грееше целият — очевидно им предстоеше да разрешат още една загадка, което несъмнено правеше приключението двойно по-вълнуващо.