Барбара Делински
Единствен цвят (4)

Четвърта глава

— А, ето ги и моите прекрасни гостенки! Вечерята е сервирана на палубата. Последвайте ме, моля!

Думите бяха произнесени на френски и Шей, свила се на кравай върху един от шезлонгите в салона, хвърли учуден поглед на Виктория, преди да го насочи към Самсон. Преди известно време той бе започнал да приготвя нещо в кухнята, отказвайки категорично помощта им. Сега младата жена бе изненадана да чуе поканата за вечеря, отправена към тях на перфектен френски — нали уж Самсон бе професор по латински? — и още по-изумена да види, че техният домакин се бе пременил в костюм, с кокетно червено копринено шалче около врата и елегантна черна барета на главата.

Виктория си помисли, че е просто прелестен. За Шей целият този маскарад бе само проява на ексцентричност. От каквото и да бяха продиктувани обаче действията на Самсон поне бяха безобидни, за разлика от тези на неговия племенник. Освен това, в момента определено се нуждаеше от малко развеселяване.

Следобедът се бе проточил дълъг. След като Ной бе напуснал стаята й, младата жена не бе успяла да заспи отново. Прокле горещината, неудобния дюшек, полепващите по тялото й чаршафи, неудобното легло, а след това и всичко останало в каютата и най-накрая, изтощена още повече от усилията си да върне съня, Шей стана, облече се, стегна косата си в обичайния кок и излезе на палубата.

Не видя Ной — бе отишъл да си легне, както й обясни Самсон. Това окончателно я вбеси. Значи, след като се бе постарал да я лиши по най-груб начин от сън, сега той си спеше доволен и без да бъде притесняван от никого! Разтрепери се от ярост и за известно време гневът й взе превес над всичко. Постепенно обаче нежното, спокойно поклащане на лодката я накара да се отпусне и, без да ще, тя скоро се отдаде на други мисли.

А сега Самсон ги викаше на вечеря. Скоро Шей установи, че храната всъщност бе сервирана върху обикновена сгъваема масичка, покрита с карирана покривка, а за сядане трябваше да използват възглавничките от салона. Ной бе свил кливерите и фиксирал движението на руля, с което разруши надеждите на Шей, че ще бъде зает и няма да присъства на вечерята. Сякаш за да усложни още повече ситуацията, той се отпусна небрежно, кръстосвайки дългите си крака, точно върху възглавничката, вляво от тази, на която седеше Шей.

Вечерята се състоеше от огромно количество рибена супа, приготвена с най-различни подправки, мускатово вино, хрупкави франзели, а за десерт — малинов сладкиш със сметана. Шей не само че не поздрави домакина им за превъзходната храна, която бе приготвил, но почти през цялото време мълча, слушайки разговора между Виктория и Самсон и техните разкази за необичайните пътувания, които всеки от тях бе предприемал преди.

Ной също мълчеше, но през цялото време внимателно я наблюдаваше. Погледът му бе като жив — докосваше я, проникваше в нея и сякаш искаше да я накара да разкрие нещо от себе си така, както Виктория и Самсон споделяха сега част от своя живот. Шей обаче нямаше никакво намерение да сключва примирие с Ной и затова седеше безмълвна, като се стараеше по възможност да избягва погледа му.

Слава Богу, Самсон охотно се съгласи с предложението й да помогне с раздигането на масата и Шей му бе истински благодарна за предоставения й шанс да се измъкне за кратко от вечно следящите я очи на неговия племенник. Когато приключи с измиването на чиниите, тя вече се бе почувствала по-добре и с чаша кафе се настани в салона, за да си почете на спокойствие. Помещението се осветяваше от няколко ветроупорни фенера, които, трябваше да признае, придаваха особена атмосфера и усещане за уют. Всъщност, май до известна степен грешеше и в преценката си за „Златно ехо“. Платноходката не бе чак толкова лоша — с опънати отново платна, тя плавно и грациозно пореше вълните, а насрещният вятър преминаваше с тих шепот през прозорчетата и приятно освежаваше въздуха в салона. Шей си даваше сметка, че вече дори не усеща предишния мирис на плесен, макар че по-скоро бе просто привикнала с него.

Беше се нахранила до насита и сега се чувстваше наистина чудесно. Четеше спокойно книгата си и от време на време се замисляше, че и в Бъркшир вероятно щеше да прекара отпуската си по същия начин. Всичко зависи от собствената ти нагласа, бе подхвърлила Виктория. Нали тя й бе казала, че Ной можеше да представлява някаква заплаха, единствено ако самата тя го допуснеше! Стига да не мислеше за него, той просто нямаше да съществува!

За известно време Шей намери утеха в тази мисъл. Прочете набързо първите стотина страници от книгата, но след това усети как клепките й започват да натежават. Виктория все още стоеше на палубата, а Самсон бе отишъл да си легне, за да поспи докъм два часа, когато щеше да смени Ной при руля.

Тя самата смяташе да спи много, много по-дълго и затова се отправи към каютата си. Когато се събуди обаче часовникът не показваше десет сутринта, както очакваше. Бе едва три часа, нощта бе тъмна, а топлината, която обливаше цялото й тяло — непоносима.

Дали всъщност не изгаряше от треска? Едва ли. Беше се събудила внезапно, сънувайки Ной. Кошмар ли беше? Опита се да си припомни, лежейки по гръб и поемайки бавно въздух, за да регулира учестеното си дишане. Да, но само в началото. Събуди се, защото постепенно сънят й бе станал толкова еротичен и възбуждащ, че дори сега цялото й тяло бе влажно от пот.

— Не е честно — прошепна си тихо, раздразнена. Успяваше да го прогони от мислите си, когато бе будна, но как можеше да контролира демона, обсебващ съзнанието й нощем, в дебрите на съня? И какъв беше този демон, каращ я да сънува страстни сцени и то с някакъв абсолютно случаен мъж? В младежките си години Шей бе живяла доста бурно и освободено и се бе убедила, че такъв стил на живот далеч не я задоволява. Сега изцяло го отхвърляше — беше го надживяла и се приемаше и харесваше такава, каквато бе понастоящем.

Тогава защо този демон се явяваше в съня й? Дали не носеше някакво послание?

Подобни мисли не й се нравеха, затова Шей стана от леглото, като внимаваше да не събуди Виктория, навлече дълга до коленете памучна блуза направо върху тениската, с която спеше и с тихи стъпки се отправи към вратата на каютата.

Навсякъде цареше пълна тишина, нарушавана единствено от плясъка на вълните в корпуса и шепота на прокрадващия се през люковете вятър. Прекоси салона и малкото коридорче, като хвърли пренебрежителен поглед към капитанската каюта, където Ной несъмнено вече спеше, след което се заизкачва по стълбичките към палубата.

Вече горе, тя отметна глава назад, позволявайки на вятъра да разроши косата й, този път оставена да пада свободно по раменете й. Почувства с наслада как вятърът нежно докосва кожата й, преминавайки безпрепятствено през памучната блуза, която същевременно й държеше достатъчно топло. Почти без желание Шей отвори очи с намерение да каже на Самсон, че би могла да го замести за малко при руля.

Само че пред нея не стоеше Самсон. Макар светлината от закачения на напречната греда фенер да оставяше лицето му в сянка, огромната фигура зад кормилото, заела небрежно отпусната, предизвикателна поза, не оставяше никакво съмнение кой е в действителност на вахта. Можеше да бъде единствено Ной.

На Шей тази неочаквана среща подейства като шок. Тя стоеше зашеметена, неспособна да отмести поглед от мъжа срещу нея, който в този миг й се струваше живо въплъщение на пиратите от филмите. Не беше нужно да е облечен в широка, бяла копринена риза и тесни черни панталони, да е препасан през рамо със задължителния колан с окачена на кръста сабя и обут в неизменните, високи до над коляното кожени ботуши. В действителност, облеклото на Ной се състоеше само от къси, прилепнали към тялото, панталони и яке с вдигнат до средата цип, останалото той го притежаваше по рождение — гъста черна коса, развявана от вятъра, широки и яки рамене, силни ръце, стиснали здраво кормилото, дълги, мускулести крака, непоклатимо стъпили върху палубата. Приличаше й повече на потомък на капитан Блъд, отколкото на племенника на Самсон Ван Баар — истинско въплъщение на бунтовник-пират, въстанал срещу целия свят. А плячката му бе тя, или по-скоро нейното душевно спокойствие… като начало.

— Добре дошла — поздрави я неочаквано любезно той. — Би ли подържала кормилото за минута, докато отида да си взема чаша кафе от кухнята?

Шей не можеше да си позволи да прояви страх и да побегне сега, след като Ной вече я бе забелязал, но въпреки това трябваше поне по някакъв начин да обясни своето присъствие на палубата. Последното нещо, което би понесла, бе възможността Ной да си помисли, че е дошла тук заради него.

— Бях останала с впечатление, че е ред на Самсон да стои на вахта.

— Чувстваше се доста изморен и затова му предложих да поспи още малко.

— И ти самият не ми се струваш съвсем отпочинал — чу се да казва Шей. Можеше да й изглежда като пират, но в този миг определено не се държеше като такъв.

Ной сви рамене.

— Ще компенсирам със съня по-късно.

Младата жена кимна и отклони поглед встрани. Сякаш близостта, която се бе установила между тях в съня й, по някакъв начин бе притъпила гнева и уплахата й. Той също се държеше много по-мило, но вероятно при него промяната бе продиктувана от преумора. Може би им въздействаха галещият морски бриз и нежното полюшване на платноходката? Или това, че звездните и топли карибски нощи пораждаха желание за любов, а не пориви за война?

Както и да е, помисли си Шей, като се обърна и понечи да тръгне надолу по стълбичките.

— Не си отивай — чу го да прошепва.

— Ще донеса кафе.

Не й отне много време — трябваше само да стопли останалото от преди в каничката. Когато се върна след няколко минути с две чаши, тя подаде едната на Ной, който й благодари с тих, топъл глас.

Младата жена отново само кимна и отстъпи няколко крачки назад, за да се облегне на парапета. Известно време мълчаха — Ной бе вперил поглед пред себе си, а Шей гледаше към морето встрани.

Филаделфия й се струваше на огромно разстояние и през ума й мина мисълта, че определено не чувства липсата й. Всъщност, трябваше да признае, че не съжалява ни най-малко и за това, че не бе заминала за Бъркшир. Вероятно, когато настъпеше денят, щеше да разсъждава по различен начин, но сега изпитваше единствено чувство на покой и задоволство, сякаш… сякаш сънят преди малко бе запълнил някаква отдавнашна празнина, която до този момент бе крила дълбоко в себе си. Сякаш току-що бяха правили любов с Ной в действителност и сега се наслаждаваха на миговете на спокойствие и задоволеност.

— Не успя да заспиш, а? — прекъсна мислите й Ной.

— Сигурно защото поспах следобеда.

— Да, понякога после човек е прекалено бодър.

Отново потънаха в мълчание. Шей отпи от кафето си, Ной направи същото, след което остави чашата и погледна към компаса.

— Питах се — подхвърли Шей най-накрая, — по какъв начин ще се ориентираме накъде да плаваме по време на пътуването — вчера, когато Самсон ни развеждаше из яхтата, не забелязах никакви навигационни уреди.

— Не знам с каква апаратура са разполагали в началото на века, когато Хорган е построил платноходката, но предполагам, че при всички положения, както той, така и после семейство Пейн са счели, че наличието на модерна техника на подобно корабче ще бъде по-скоро светотатство — Ной направи лека промяна в курса и се обърна към младата жена:

— Ще го подържиш ли за малко?

Като постави чашата на земята до себе си, Шей хвана с две ръце дървения рул, а Ной се зае да оправи платната. Когато се върна обаче той зае нейното място до парапета, оставяйки я да управлява сама яхтата. Стоеше облегнат отзад, малко вдясно от жената.

— Значи разчитате на данните от компаса?

— И от секстанта. Чичо ми е истински експерт в използването им.

— Имаме ли точно набелязана цел на пътуването?

Ной отпи една голяма глътка от кафето си.

— Самсон разполага с необходимите координати, ако това имаш предвид.

— Координатите на съкровището?

— Аха.

Шей гледаше право напред, стиснала здраво кормилото с две ръце, сигурна, че събеседникът й щеше да се намеси, ако тя случайно отклонеше яхтата от набелязания курс.

— Чичо ти не говори много за това.

— Просто държи да подрежда задачите по важност. В момента целта е да стигнем успешно до Коста Рика. Едва след това започваме търсенето на съкровището.

Шей усети побутване по лакътя и когато се обърна, видя Ной да й подава чашата с кафе. Взе я, повдигна я към устата си, но вместо да отпие, само замислено докосна с устни ръба й.

— Колко странно…

— Кое?

— Че макар да е професор по латински, Самсон има такъв авантюристичен дух. Не че го критикувам. Просто ми се струва… някак си необичайно.

— Не, не е — понечи да обясни Ной, но замълча, замислен как точно да се изрази. — Въпросът опира до уравновесяването на различни неща в живота на човек. От една страна, Самсон има своята преподавателска кариера и научна работа, които му дават сигурност и не са нещо променливо, докато приключенията и изследователските експедиции предлагат друг вид преживяване — свързани са с опасност, неочаквани случки, емоционална възбуда. Между двете неща обаче съществува тясна връзка. Така например, Самсон открива същата привлекателност в латинския език, каквато вижда и в тази платноходка. Както латинският, така и яхтата принадлежат на отдавна отминали епохи, носят духа на древността — предци са на съвременните езици и на модерните плавателни съдове. Ето защо за Самсон те носят романтика, богатство и красота. По природа чичо ми е заклет романтик.

— Не съм забелязала — пошегува се Шей.

След малко Ной също се засмя.

— Сигурно ти се струва доста странен и до известна степен старомоден.

— Не, всъщност Самсон много ми харесва.

— Е, да, за него празникът на Вси Светии продължава през цялата година.

Шей се запита дали някога това нейно изказване ще й бъде простено, но реши повече да не се защитава, тъй като явно Ной вече не й бе ядосан.

— Май наистина е така — усмихна се смутено тя.

Ной се зарадва, че Шей не бе започнала да спори и продължи:

— Самсон винаги е правил нещата, които харесва и които са му интересни. Той обича да преподава и именно затова се занимава с това — протегна ръка към един непокорен кичур, падащ над лицето й и нежно го пъхна зад едното й ухо. — Радва се, когато успява да възроди за своите студенти този отдавна мъртъв език. И е наистина много добър преподавател — присъствал съм на някои негови лекции. Макар че обикновено е тих, спокоен човек, същевременно е и изключително весел и забавен.

На Шей й бе трудно да повярва.

— Да, но историите му не са точно такива.

— Значи си слушала?

Шей му хвърли един бърз поглед.

— По време на вечерята ли? Разбира се, че слушах — нямаше намерение обаче да му признава, че именно разказите на Самсон й бяха помогнали да не мисли за него. — Беше ми наистина интересно, а и не виждах защо да се намесвам в разговора, когато самата аз нямах нищо толкова вълнуващо и любопитно да разкажа. Жалко, че Самсон не описва своите пътувания. Мисля, че биха станали истински бестселър.

— Те са.

— Значи все пак пише за разни списания? — запита Шей развълнувано, представяйки си чудните цветни корици на „Нешънъл Джиографик“ с името на Самсон Ван Баар отгоре.

— Не. Пише книги.

— Шегуваш се!

— А, откъде, според теб, намира пари за своите малки пътешествия?

— Никога не съм се замисляла — сбърчи чело младата жена. — Тази вечер изобщо не спомена, че пише книги.

— Просто не обича да се изтъква, а и не ги приема за нещо кой знае какво.

— Но как така? Та нали по този начин човек придобива и някаква известност!

Ной се наведе към събеседничката си и й прошепна със заговорнически тон:

— Не и ако публикуваш творбите си под друго име — изправи се.

— Ооо! Ето какво било!

— Именно — Ной отпи още една глътка кафе. — Само не му казвай, че съм ти разкрил тази тайна.

Шей се ухили.

— А мога ли да го попитам откъде се е научил да готви толкова вкусно?

— За кулинарните си умения може да говори по цял ден. За него готвенето е истинска страст.

Страст. Думата прокънтя в съзнанието й с хиляди образи и се завъртя в кръг като диамант, излъчващ едновременно блясък и мрак, радост и болка. Тя разтърси глава назад, за да почувства отново гальовния полъх на вятъра.

— Двамата със Самсон явно сте много близки. Ти също ли живееш в Хановер?

Измина близо минута, преди Ной да осъзнае, че Шей му е задала въпрос. Той стоеше зад нея, запленен от грацията, с която тя бе отметнала косите си — беше го направила, съвсем естествено, но въздействието бе неотразимо. Застанала до кормилото с боси крака и с прекрасните си, червеникави коси, спускащи се като водопад по гърба й и развявани от вятъра, тя вече никак не му приличаше на претенциозното, високомерно момиче, както я бе нарекъл отначало.

Ной затвори очи за миг, за да прогони този образ от съзнанието си и да си възвърне спокойното, непринудено държане от преди малко. Питаше го дали живее в Хановер, както Самсон?

— Не, но се виждаме често. Тези срещи са само за нас двамата и тогава не допускаме никой друг. Изпитваме силно взаимно възхищение и това ни е напълно достатъчно.

— Не допускате никой друг? Имаш предвид родителите си?

— Както и съпругата на Самсон. Те са без деца, а тъй като освен него и баща ми във фамилията няма други братя и сестри, аз бях галеното хлапе и в двете семейства.

Шей се усмихна.

— Сигурно си прекарвал страхотно.

— Така е, наистина.

Младата жена си припомни собственото си детство и своите родители. Не би използвала определението „страхотно прекарване“, за да опише точно как се беше чувствала през онези дни.

— Твоят баща прилича ли по характер на Самсон?

— Не, много по-сериозен е. По някакъв начин това, че живеех ту при единия, ту при другия, придаде уравновесеност и на моя живот.

За втори път Ной говореше за уравновесяване в живота и Шей се запита дали не бе нарочно. Нейното собствено съществуване бе по-скоро хаотично, без някаква определена подредба. Работата й бе нейното професионално призвание, но и нейно хоби — с нея бяха свързани всичките й любими занимания, в нея влагаше и цялата си енергия. Виктория спореше с племенницата си, че животът се състои и от други неща. Тогава Шей се усмихваше, кимаше в съгласие и изтъкваше като доказателство за това мъжете, с които излизаше и приятелите, с които се виждаше. В действителност обаче единственият й истински близък човек бе нейната сестра, а останалите бяха просто познати или приятели само на думи. И Шей знаеше причината — за да поддържа устойчив и стабилен курс в живота, тя целенасочено избираше да бъде само с такива хора, които не представляваха заплаха да прекатурят лодката. За съжаление, подобни индивиди обикновено бяха скучни и безинтересни. Караха я да се чувства самотна и объркана, за което единственото лечение си оставаше работата й.

Ной обаче нямаше как да знае всичко това.

Почувства необяснима празнота и отпи голяма глътка от кафето, сякаш в опит да я запълни. После постави обратно чашата на земята и хвана още по-здраво кормилото. Въпреки това, нито твърдостта на дървото, нито топлината от течността в стомаха й успяха да прогонят чувството на хлад, което я обзе. С несъзнателно движение, Шей потърка едното си босо стъпало о другото.

В следващия миг почувства върху тях трети крак — много по-голям и много по-топъл. Огромната фигура, застанала зад нея, я предпазваше от поривите на вятъра, стоеше като щит между нейното тяло и всички тайнствени сили, които се носеха над Карибите и идваше един Бог знае откъде.

Ной бе застанал, обкръжавайки я от три страни по начина, по който го бе направил предишния ден в кухнята, но сега Шей не изпита онова чувство, че е приклещена като безпомощна птичка. По-скоро усещаше сигурност, топлина и защитеност. Затвори очи, почувствала лицето му да се заравя в косите й, и прошепна:

— Защо се държиш толкова мило с мен?

— Вероятно съм твърде уморен за словесни битки — отговори й с приглушен глас.

— Значи тайната на моето спасение се състои в това да си непрекъснато уморен?

— Тайната — неговият топъл дъх опари бузата й, когато устата му докосна ухото й, — се състои в това да държиш косата си разпусната по този начин, да виждам прекрасните ти боси крака и да усещам сладостта на устните ти. Мисля, че напълно се променяш с онзи стегнат кок и безлични, строги дрехи. Сякаш цялата се сковаваш — включително и чертите на лицето ти. А и начинът, по който говориш също става превзето сериозен и дори язвителен.

— Не е вярно! — възпротиви се Шей, но с не твърде убедителен тон. Не можеше да повярва, че се чувства толкова хубаво в неговите прегръдки сега и нямаше никакво намерение нито да го отрича, нито да се противи. Когато Ной сведе лице до шията й, Шей отпусна глава на неговото рамо.

— Няма да споря — промълви той дрезгаво. — Поне не в този момент.

— Защото си прекалено изморен.

— Не, просто съм доволен.

Ной обсипа шията й с целувки. Полуотворените му устни си проправяха бавно път надолу, към мястото, където започваше блузата й. Шей усети тръпки по цялото си тяло и стисна кормилото още по-здраво, макар да нямаше намерение да се отдръпва.

Усети фигурата на мъжа да я обгръща, краката му бяха от двете й страни, а ръцете му вече галеха бедрата й, като постепенно се приплъзваха нагоре.

— Ной… — прошепна тя.

— Толкова си мека… — с разтворени длани той прокара пръсти по вътрешността на бедрата й, преминавайки бавно по венериния хълм и после нагоре по гладката кожа на корема, докато в следващия миг тя не усети как неговите ръце обхващат плътно гърдите й. Сърцето й бясно туптеше. Тя изви тяло назад и устните й потърсиха неговите.

Шей чувстваше как всичко в нея се разтапя — сякаш всяка отделна кост, всяко мускулче и дори най-малката частичка плът губеха форма, превръщайки се в обща, изгаряща от страстен копнеж маса. Внезапно тя осъзна колко много й бе липсвало това усещане на превъзбуда, на изпълващо цялата й същност предвкусване на насладата. Дали въобще някога бе изпитвала подобно чувство?

Сега той галеше гърдите й, леко мачкайки ги с пръсти, но това не й бе достатъчно и Шей му го подсказа, като устните й жадно се впиха в брадичката му. В следващия миг неговата уста я погълна във властна, изпиваща, унищожителна целувка, в която двамата се сляха в общото вкусване на език, устни, страст.

Неспособна да мисли за нищо друго и напълно забравила за управлението на лодката, Шей изви ръце назад и обгърна Ной през кръста, спускайки постепенно длани надолу по бедрата му в настойчива ласка, докато в следващия миг пръстите й не обхванаха стегнатите, извити форми на бедрата и не придърпаха напред към тялото й пулсиращия в сладостна, пареща болка мъжки орган.

— О, Боже… — Ной откъсна устни от нейните, опитвайки си да си поеме дъх, притискайки я плътно към себе си с разтреперани ръце, дишайки учестено и усещащ се неспособен да контролира зова на тялото си.

Шей понечи да се обърне, завладяна от още по-дива страст. Копнееше да обвие ръце около врата му и да впие устни в неговите, жадна като никога преди за целувки. Искаше да преплете краката си около неговите и да почувства мъжката топлина и твърдост в себе си. Ной обаче не й позволи, като стисна здраво китката й и я застави да остане с гръб към него. Това неочаквано движение бе достатъчно да възвърне разсъдъка й и когато усети, че Шей вече успяваше да се контролира в някаква степен, той отпусна натиска на пръстите си върху ръката й, като обаче продължи да я държи нежно.

Бавно поеха дъх и с усилие възстановиха нормалния ритъм на пулса си.

Шей беше като зашеметена — не толкова от самата случка, колкото от неочакваната готовност и желание, с които се бе поддала на импулса. Чудеше се какво да каже, но нищо не й идваше на ум.

За сметка на това, Ной намери точните думи.

— От доста време не си го правила, нали? — попита я нежно той.

Младата жена отново стискаше кормилото, макар да усещаше пръстите си напълно изтръпнали.

— Да — прошепна в отговор.

— И не бе подготвена за подобно нещо?

— Да — чу се отново нейният шепот.

— Мислиш ли, че ще съжаляваш за това утре сутринта?

— Предполагам.

Ной пусна ръката й. Не бе ядосан. Протегна се, за да хване руля и да поеме на свой ред управлението на яхтата, а Шей се дръпна встрани. Чу го да казва с дрезгав, пресеклив глас:

— Би ли слязла долу, моля те.

Знаеше какво прави и му бе благодарна, че я предупреждаваше, като по този начин й спестяваше допълнителните угризения, които вероятно би изпитвала на следващия ден. Преди малко бе почувствала твърдостта и напора на възбудата му, към което тя самата го бе подтикнала и сега трябваше да поеме отговорността за случилото се и да се съобрази с молбата му. Ной бе нормален човек с естествени реакции. Желаеше я и искаше същото от нея, но не тази вечер:

Мълчаливо, Шей заслиза надолу по стълбичките. На последното стъпало се закова на място, като едва успя да спотаи напиращия в гърлото й вик.

— Изглежда те уплаших — каза Самсон. — Много съжалявам. Май нещо се беше замислила дълбоко.

Така беше. Сърцето й обаче в този миг биеше учестено поради друга, съвсем различна от предишните, мисъл, от която тялото й се скова в ужас. Ами ако Самсон се бе събудил по-рано и се беше качил на палубата, докато… докато…

— Трябваше да съм горе от по-рано — чу го да обяснява. — Сигурно Ной е вече страшно уморен. Радвам се, че поне ти си му правила компания.

За разлика от чичото, Шей не беше сигурна дали е доволна от това. След като прекоси тихо коридора към каютата си и също толкова безшумно се пъхна под завивките, тя вече изпитваше много по-силни съмнения, наред с убеждението, че вероятно съвсем скоро ще съжалява истински за станалото.

Не просто съжаляваше. Беше направо бясна. Не само че не успя да се наспи, но и през цялото време се будеше от спомена за преживяното на палубата, мяташе се насам-натам, заравяше лице във възглавницата и се молеше забвението на съня да я избави от натрапчивите мисли и картини. За щастие Виктория бе излязла още в седем и Шей остана сама и необезпокоявана в тревожното си и мъчително безсъние.

В един момент задряма, но не за дълго. Няколко пъти се унася и това изтощително, накъсано състояние на полусън продължи почти до обяд, когато най-накрая Шей се предаде и успя да събере достатъчно кураж, за да се изправи пред следващото изпитание.

Завари Ной в кухнята. Беше си мечтала единствено за чаша кафе, но очевидно дори това щеше да се окаже нелека задача.

— Добре ли спа? — попита я с равен тон, от който тя не можа да се догади за чувствата му.

— Не особено.

— Лоши сънища ли имаше?

— Лошото беше състоянието между сънищата, не те самите — измърмори Шей, докато с треперещи пръсти наливаше кафе.

— Винаги ли си в толкова бодро настроение сутрин?

— Винаги.

— Ако се беше събудила в едно легло с мен, сега щеше да се чувстваш много по-различно.

Стиснала здраво ръба на печката, Шей затвори очи, но успя да преброи само до осем, преди да чуе следващата реплика.

— Хващам се на бас, че сигурно си истински динамит там.

Шей продължи да брои.

— Такава поне се изяви снощи на палубата.

Сега вече тя усети, че стомахът й се свива.

— Не ми напомняй.

— Ти да не си шизофреничка?

Изумена, Шей рязко се обърна.

— Моля?

— Питам дали не страдаш от раздвоение на личността.

— Разбира се, че не!

— А защо се държиш така дръпнато тази сутрин, след като снощи бе толкова сладка и отзивчива? — изгледа я внимателно отгоре до долу и отсъди с решителен тон: — Сигурно е заради дрехите, дето си навлякла. Вярно, този път си с къси панталонки, но вероятно си ги стегнала до последната дупка на колана — тениската й, прецени той, бе достатъчно широка и за него да се пъхне вътре, така че едва ли усещането за скованост се пораждаше от нея. — А и косата ти… Пак си я вързала на кок. Да не би да го правиш, за да можеш ти самата да се чувстваш по-сигурна и по-уверена?

Шей взе чашата си и рязко се обърна в посока към салона, без да отговори.

Ной тръгна плътно след нея.

— Внимавай! Разливаш го по пода!

Шей се завъртя към него с бясно движение, готова да му се нахвърли, но замря с отворена уста и вперила стреснат поглед в пръските кафе, стичащи се по дрехите му.

Ной отскочи назад.

— По дяволите! Как ме опари!

Не бе имала намерение да излива кафето си отгоре му и сега съвсем импулсивно протегна ръка, за да го избърше. Той обаче я отблъсна рязко.

— Няма нужда, благодаря.

— Изгори ли те? — попита го колебливо.

— Все ще оживея някак.

— Ще останат петна, ако не се изпере веднага.

— Тази фланелка е преживявала и по-страшни неща, уверявам те.

Май наистина е така, помисли си Шей, след като го огледа преценяващо. Несъмнено, едно време това е била моряшка фланелка, но вече почти по нищо не личеше. Беше протрита по ръбовете и под мишниците, а около врата се бе размъкнала и висеше унило — но именно затова Ной изглеждаше още повече като непокорен хлапак. А това определено й харесваше!

Въздъхвайки уморено, Шей се запъти към един стол, като вървеше по-внимателно, и седна с отпусната назад глава и затворени очи. Усети по движенията, че Ной се разположи в стола насреща.

— Защо се държиш така с мен? — прошепна тя.

— Интересна си ми. Успя да възбудиш моето любопитство — на Ной не му бе нужно да се замисли, за да даде обяснение, защото през последните няколко часа единствено тази мисъл бе занимавала ума му.

Това обаче не бе отговорът, който тя очакваше.

— Не мислех, че такива наежени като таралеж жени като мен могат да предизвикат интерес у теб.

— Да, но въпросът е дали наистина си толкова наежена, каквато се показваш.

— Е, най-малкото съм високомерна и претенциозна.

— Така ли?

— Ти сам го каза.

— Може би съм сгрешил в преценката.

— Не, не си.

— Тогава значи снощи си ме подлъгала да мисля различно.

Все още здраво стиснала очи, Шей се намръщи и подхвърли раздразнено:

— Дали не можем да забравим за случилото се?

— Ооо, надявам се, не! Според мен снощи се случи нещо наистина специално.

Шей опита да се възпротиви, като произнесе с умолителен тон името му, но Ной побърза да се възползва и от този факт.

— Снощи се обърна към мен по същия начин. Хареса ми. Желаеше ме — толкова ли е страшно да го признаеш?

Шей рязко отвори очи и го погледна право в лицето.

— Не те желая.

— Да, но вчера ме желаеше.

— Вчера бях прекалено уморена, за да се замисля какво върша.

Той седеше насреща й, разтворил широко дългите си крака и преплел пръстите на ръцете си, с лакти, поставени на коленете.

— Именно това имам предвид. Защитните ти прегради бяха свалени и мисля, че точно тогава се разкри такава, каквато си в действителност.

— Каквато съм в действителност ли? Сега, тук пред теб, съм такава, каквато в действителност съм, щом те интересува — произнесе го с възможно най-равнодушен тон. Трябваше да го накара да й повярва. Нужно бе да го убеди. Нужно бе да убеди и самата себе си. — Старая се да водя нормален, уравновесен и благоразумен живот, в който всичко да е под мой контрол.

— И какво забавно има в това?

— Няма значение. Направила съм своя избор — за теб може и да е отегчително, но за мен е най-доброто.

— Затова ли цялата пламна от възбуда в ръцете ми?

Шей отново се почувства в безизходица. Каквото и да кажеше, Ной винаги успяваше да й противопостави нов аргумент. От мига, в който бе напуснала палубата рано тази сутрин, младата жена знаеше, че е загазила, и то доста, без да може да разчита, че Ной би й помогнал по какъвто и да било начин. Всъщност, как въобще можеше да разчита на това! Предпочете пак да затвори очи и да се постарае да не му обръща внимание.

— Копнееше да бъдеш задоволена!

Шей мълчеше.

— Тормози те истински сексуален глад! — увеличи той натиска.

Отново мълчание.

Ной стисна насмешливо устни.

— Няма да можеш да съблазниш Самсон — той е метнал око на леля ти. Така че оставам единствено аз!

— Дори и да исках, нямам никаква представа как се съблазнява мъж — промълви тихо Шей. Знаеше, че подобно изказване съответства точно на образа на сериозна и твърде морална жена, който се опитваше да изгради за пред Ной. Същевременно обаче това не бе и далеч от истината. До този момент никога не й се бе налагало да съблазнява, когото и да е. За кръга от хора, сред които се движеше, сексът винаги бе представлявал нещо напълно естествено, леснодостъпно и необременяващо. Може би затова никога досега не бе имал кой знае какво значение за нея. Преживяното миналата нощ, или, ако трябваше да бъде точна — тази сутрин, бе усетила по съвсем различен начин. Все още се опитваше да проумее защо и поради каква причина.

— Вече ти казах — достигна до нея отговорът на Ной. — Достатъчно е човек да види голи тези прекрасни дълги крака, да се опие от разпуснатата ти коса и да чуе нещо мило от устата ти — той се размърда на стола и изкриви физиономия. — Господи, в момента е изпълнено само едно от тези три условия и въпреки това усещам как оная работа ми се втвърдява!

Шей го стрелна с очи.

— Държиш се просташки!

Ной помисли за момент.

— Думата „просташки“ всъщност съдържа основното значение на „прост, обикновен“, тоест, естествен, или с други думи, воден от естествените си, природни инстинкти. Което пак определя състоянието между краката ми!

Шей скокна от стола и се втурна към каютата си.

— Не можеш да се криеш там цял ден, скъпа! — подвикна след нея Ной.

— Нямам намерение да се крия! — кресна тя в отговор. — Отивам да си взема книгата… — грабна я от куфара, който й служеше за импровизирана нощна масичка — и отивам на палубата!

Прекоси салона, профучавайки покрай Ной, като се спря рязко само за миг, за да грабне една възглавничка от канапето.

— И там не можеш да се скриеш от мен! — предупреди я той.

— Така да е! — отряза Шей, отправяйки се с твърда крачка към стълбичката. — Поне ще има и други хора наоколо, така че се надявам най-малкото да държиш хапливия си език зад зъбите!

Ной се изправи и тръгна след нея.

— Предпочитам да усещам твоя там! Хареса ми как се целуваше снощи!

— Имаш предвид тази сутрин! — Шей изтича нагоре с възможно най-голяма скорост. — Гарантирам ти обаче че повече няма да се повтори!

— О, недей така! — произнесе умолително той и отново й заприлича на сърдито малко момченце в тяло на мъж. — Наистина успя да ме възбудиш!

— Шшшт! — обърна се рязко назад Шей, като му хвърли поредния гневен поглед, след което изправи глава и излезе на палубата със спокойно изражение и приветлива усмивка. — Добро утро, Самсон!

Ной стоеше зад кормилото, хванал здраво дръжките с ръце и широко разкрачил крака за опора. Управлението на „Златно ехо“ не изискваше кой знае какви усилия, но по някакъв начин му създаваше усещане за контрол. Нуждаеше се от това, макар и да не разбираше точно защо.

Отвръщайки поглед от ширналия се отпред океан, той забеляза Шей, която четеше, разположила се върху една възглавничка в сянката на платната и облегнала гръб на фалшборта. Беше свила колене и не повдигаше очи от книгата нито за миг. Дори един-единствен кичур нямаше измъкнал се да се вее на воля от вятъра от здраво стегнатия кок.

Господи, колко беше скована тази жена! Държеше се превзето и високомерно, готова всеки миг да ти се нахвърли с някоя язвителна нападка недопускаща никаква близост! Той обаче знаеше, че в нея се крие друг човек. Неговият усет за хората никога не го лъжеше, независимо, че тя всячески се стараеше да прикрие това. И колкото повече се опитваше да я накара да се държи свободно и естествено, толкова по-дръпната и нападателна ставаше!

Ной бе натрупал доста познания за противоположния пол и макар да не беше точно развратният тип, за какъвто се представяше пред Шей, работата му бе свързана с непрекъснат контакт с най-различни жени. Някои от тях бяха чаровни и привлекателни, други — сприхави и невротични, трети — истински агресивни и противно амбициозни. Шей не бе по-грозна от която и да било от тях, дори — трябваше да признае, по-хубава от повечето, но единствено в редките моменти, когато се отпускаше и даваше воля на истинските си емоции. Предишната вечер се бе случило именно това, но за съжаление тъмнината му бе попречила да я види както трябва. Затова искаше същото нещо да стане и на светло — да я гледа как разпуска косата си, как отмята глава назад, усмихва се, а напрежението, сковаващо тялото й, изчезва без следа. Знаеше, че подобен образ би помнил през целия си живот.

Но Шей никога не би направила това, никога не би се съгласила да му достави подобно удоволствие! Помисли си за многобройните им спречквания, язвителните й отговори на неговите, не дотам дружелюбни, закачки. Представи си я как си поема дъх, за да не избухне, как го стрелка ядно с поглед или се опитва да си придаде безразличен вид, когато я подиграваше. Понякога губеше контрол и му отвръщаше с гневен тон, но дори и в тези редки моменти успяваше бързо да възвърне самообладанието си.

Как се бе изразила — че се стреми да води нормален, уравновесен и благоразумен живот? Това беше всичко, което му бе известно за нея, а също и факта, че живее във Филаделфия, че няма съпруг и не разполага с личен готвач. Знаеше обаче че без съмнение й въздействаше физически. Шей нямаше как да отрече станалото тук, на това място, преди не повече от дванадесет часа.

Той също не можеше и не искаше да го забрави, макар да съзнаваше, че със сигурност го очакват главоболия, ако решеше да се обвързва с жена, която очевидно имаше комплекси по отношение на секса. Същевременно не го интересуваше единствено сексът. Личността й възбуждаше любопитството му, чувстваше се привлечен от загадката, която представляваше. Беше й го казал и не бе излъгал. Необяснимо защо, Ной изпитваше истинска нужда да разбере тази жена, да проникне в дълбините на нейната същност. Това означаваше, че трябва да я опознае, да пробие през дебелата защитна преграда, която си бе изградила.

Съществуваха два начина да постигне това. Единият вариант бе да се държи учтиво и да се опита да проведе един нормален и любезен разговор с нея. За жалост, в този случай щеше да бъде необходимо доста време, за да изгради доверие в нея и да я накара да се разкрие. Като знаеше колко е опърничава, Ной се съмняваше, че двете седмици ще са достатъчни.

Вторият вариант бе по-директен, но и не съвсем почтен. Можеше да се държи с нея както досега, да се заяжда, да я подиграва — нямаше да й хареса, но вероятно така щеше да успее да я изтощи и след като несъмнено бе податлива на физическото му въздействие, той можеше да се възползва и от това, дори и ако му се наложеше да събира информацията на съвсем малки парченца.

Нуждаеше се от повече сведения за Шей — само посредством тези данни можеше да си изгради пълна представа за нея. А това му бе необходимо на първо място, за да си изясни защо, по дяволите, тя толкова го интересуваше!

— Е, как е, дами?

Шей вдигна поглед от книгата и видя Ной, който бавно се приближаваше към тях. Значи вече бе предал управлението на яхтата на чичо си. Трябваше да признае, макар и не много охотно, че момчето вършеше добросъвестно своя дял от работата.

— Тъкмо мислех да те питам същото! — усмихна му се Виктория в отговор. — Добре ли напредваме?

Ной погледна на запад, в която посока носът на платноходката пореше вълните.

— Не е зле. Ако пасатът продължи да духа така благосклонно и успеем да поддържаме сегашната скорост от пет възела в час, ще пристигнем в Коста Рика точно по разписание.

Новината бе добре дошла за Шей. За Виктория обаче нещата не стояха съвсем така.

— Много ми харесва пътуването! — каза, протягайки се лениво назад. — Имам чувството, че мога да изкарам цял месец на тази платноходка!

Ной се изсмя и се обърна към Шей.

— Ами ти? Би ли плавала цял месец с нас?

Канеше се да се усмихне и да кимне утвърдително, но забеляза предизвикателния блясък в неговите очи. Устоя на втренчения му поглед и отговори със саркастичен тон:

— Не и в този живот. Трябва да се връщам на работа.

Ной клекна пред нея, подпирайки се на пети, и продължи:

— Но ако напрегнеш малко въображението си и си представиш, че тази работа не съществува, би ли плавала, просто ей така, без определена цел?

Шей сбърчи нос.

— О, не… Предпочитам да усещам твърда земя под краката си. Ако можех сега да съм в някоя вила в Бъркшир, щях направо да се чувствам като в рая!

— Какъв ти рай, миличка! — намеси се Виктория. — Та това би било живо заточение!

— Така ли си прекарва обикновено отпуските? — запита Ной.

— По принцип предпочитам…

— Така щеше да си прекара тази отпуска, ако не й бях предложила да дойде тук с мен!

— Предложила? По-скоро бих казала…

— Разбирам какво я е привлякло в Бъркшир — прекъсна безцеремонно думите й Ной, като дори не й даде възможност да протестира. — Самият аз притежавам малка къщичка в южен Вермонт и макар рядко да прекарвам там повече от няколко дни, преживяването винаги е страхотно. Нищо не може да се сравни с това да си сам със себе си в някое тихо местенце, където можеш да си отпочинеш и да възстановиш енергията си, необезпокояван от никого.

Виктория не беше съгласна.

— Не, не. Разбирам да си с човек, на когото държиш и с когото ти е приятно, но абсолютно сам…

— Но ти също много често прекарваш времето сама! — намеси се бързо Шей, преди да са я прекъснали.

— Естествено! Не мога през цялото време да съм с хора. Съвсем различно е обаче да се изолираш нарочно някъде, само и само да бъдеш самичка, и то дни наред! Не ми се струва особено здравословна идея. И издава, че нещо в живота ти не е както трябва, след като се нуждаеш от подобни бягства.

— Все пак, всички се нуждаем от време на време да се измъкваме от рутината, от еднообразието. Нали, Шей? — намеси се Ной.

Последните думи бяха произнесени с почти заговорнически тон, който не остави никакво съмнение у Шей, че нейният събеседник искаше да намекне за общото им преживяване през нощта.

— Мисля, че Виктория е права. Понякога е нездравословно да се изолираш напълно от другите хора.

— За това пък преживяването си заслужава — продължи със същия тих, многозначителен тон Ной.

Виктория местеше очи ту към единия, ту към другия.

— Защо ми се струва, че нещо съм пропуснала?

— Да, наистина, пропусна едно чудесно изживяване — усмихна се Ной на Виктория и продължи, без да отделя поглед от племенницата й: — Снощи двамата с Шей си изкарахме страхотно!

— Ной!

— Вярно ли е, Шей? Ти нищо не ми спомена.

Младата жена стоеше като зашеметена, без да може да повярва, че подобен разговор наистина се провеждаше.

— Всъщност Ной иска да каже, че снощи имахме малко спречкване и…

— Това стана впоследствие, а и не беше точно спречкване.

Обръщайки се към Виктория, Шей произнесе с престорено съчувствие:

— Миличкият, започна да се обърква! Толкова е свикнал да се държи грубо, че вече дори му е трудно да го осъзнае!

— Добре, но какво е станало снощи?

— Нищо не е ста…

— О, не ми ги разправяй тия! Нали те усетих как се измъкваш тихомълком, мислейки, че спя. Голяма хитруша си била! — после се обърна към Ной и добави: — Надявам се, че не се е държала твърде предизвикателно!

— Всъщност…

— Моля ви, престанете! И двамата! — извика Шей, като гневно вдигна крака и удари силно пети в палубата.

Погледът на Ной също се вдигна, проследявайки нейното движение.

Шей побърза да събере отново плътно колене. Ной наведе глава встрани, като въздъхна с разочарование едва чуто.

— Племенницата ти има прекрасна коса, Виктория. Също толкова гъста и мека като твоята, но цветът е различен. Мисля, че е просто невероятен.

— Баща й е червенокос, почти рижав. Като дете, Шей…

— Стига, Виктория!

Леля й обаче не обърна никакво внимание на гнева й и продължи невъзмутимо:

— Като дете, Шей имаше същата рижа коса като него.

— А характерът също ли е наследила от баща си?

— Ти как мислиш?

— Виктория, ако вие двамата още сега не…

— Убеден съм, че е така — отговори Ной с насмешлива усмивка. — Не съм сигурен обаче дали трябва да съм благодарен на баща й за това или, напротив — да го виня.

— Въобще няма какво да го обсъждате! — Шей преливаше от възмущение.

— Е, хайде, скъпа — успокои я Виктория. — Няма за какво да се разстройваш!

Ной побърза да добави:

— Наистина ми е интересно да чуя за баща ти, а ти си прекалено неразговорлива на каквито и да било теми. Досега почти нищо не си ми разказала за себе си…

— Но как може, Шей — упрекна я със закачлив тон леля й. — Държиш се така, сякаш имаш нещо за криене.

Думите й си бяха чисто предизвикателство, макар и вероятно продиктувано от добри намерения. Ако отречеше, че има нещо за криене, Шей щеше да бъде принудена да отговори на въпроса на Ной. Заявеше ли, че наистина си има тайни, които не би искала да споделя, той несъмнено щеше да стане още по-любопитен. В продължение на една дълга минута тя ги гледаше ядосано и изпълнена с безсилие, без да може да вземе решение как да действа.

Най-после Ной я съжали. В края на краищата, помисли си дяволито той, можеше да отложи разговора за родителите й за по-късно. В никакъв случай обаче не трябваше да пропуска предоставилата му се възможност.

С едно-единствено плавно движение младият мъж се премести до Шей, облягайки се като нея на фалшборта.

— Какво ще кажеш да поплуваме малко?

Шей не отговори веднага. Усещаше как цялата й дясна страна гори — рамото, ръката, бедрото й — всяка частица, където чувстваше допира на Ной до тялото си. Най-накрая се изкашля и вперила поглед пред себе си, каза:

— Щом ти се иска, плувай.

— Предложих ти да плуваме заедно.

— Не, благодаря! Нямам желание да се боря с вълните и вероятно да бъда зарязана в океана, докато в същото време платноходката си плава спокойно напред! — каза го по начин, чрез който даде да се разбере, че не би имала нищо против, ако той бъдеше зарязан във водата.

Ной обаче моментално отхвърли подобна възможност.

— Не съществува такава опасност — ще свием платната и ще оставим яхтата на дрейф. „Златно ехо“ няма да продължи без нас, така че ще можем да се забавляваме колкото си искаме — избърса с пръст капчиците пот над горната й устна. — Уверявам те, че ще останеш доволна.

Шей не смееше да помръдне.

— Предпочитам да гледам.

— Ще съжаляваш — водата е чудесна — наведе се напред и допълни: — Толкова е горещо, че фланелката ми е направо залепнала за гърба от пот. А си мислех, че морският бриз е достатъчно прохладен.

— Струва ми се, че по-скоро вътрешната ти температура е прекалено висока. Като гледам, кръвта ти май направо кипи.

— Може и така да е, щом казваш — хвърли й изпиващ, страстен поглед той. — Наистина кръвта ми просто кипи.

Ной се наведе и с едно бързо движение съблече тениската през глава. Шей примря. Никога преди не бе виждала толкова мускулест и красиво оформен мъжки гръб. Гледката се запечата в съзнанието й и тя не можеше да се отърси от усещането, което я завладя, дори и след като Ной отново се бе облегнал назад. С мъка успя да преглътне буцата, заседнала в гърлото й.

— Каза ли нещо? — запита я невинно Ной.

— Не, не.

— Гласът ти звучи особено. По-висок от обикновено.

— Сигурно е от промяната в атмосферата. Вероятно сме на по-висока надморска височина.

— Май забрави, че се намираме на морското равнище.

— О, да, вярно. Прав си.

Без никакво предупреждение, Ной неочаквано сграбчи ръката й, като преплете пръстите си с нейните, и я постави на голото си бедро. После се обърна към Виктория:

— Искаш ли да се присъединиш към нас?

— С удоволствие.

— Разбира се, ако дойдеш, ще трябва да се държа прилично.

— Като сега ли? — измърмори Шей сърдито. Опита се да издърпа ръката си, но в отговор усети Ной да я притиска още по-силно към голия си крак. Изтръпна от досега с топлата, гладка кожа.

Ной се направи на обиден.

— Но аз се държа прилично!

— Как не! Съблякъл си се почти гол!

— Което значи, че съм и полуоблечен. Или може би предпочиташ да остана по тениска и да си събуя панталоните?

Виктория се изсмя. Този млад мъж наистина си го биваше. Сега се обърна към нея и с уж обидено изражение, попита:

— А, ти, Виктория, също ли мислиш, че има нещо, заради което трябва да се срамувам?

Тя не издържа и отново се изкиска.

— О, не, не, разбира се! Аз…

— Но това никак не е смешно! Нараняваш достойнството ми!

— О, стига, Ной — едва успя да изрече Виктория, заливайки се от смях. — Нямах намерение да…

— Вече е твърде късно. Аз съм дълбоко обиден и страдам — изрече го с тъжен поглед, който я накара да избухне в нов изблик на неистов кикот. Това го накара да си придаде още по-строго изражение и със сериозен тон той добави: — Щом е така, сега ще ви докажа, че наистина съм солидно оборудван.

— О, уверена съм…

— Не, не, виждам, че не ми вярваш — каза той с престорен израз на наранено самочувствие и се обърна към Шей: — А и ти също — пусна ръката й и започна да развързва връзките на късите си панталони. — Ще ви докажа и на двете! — пъхна палци под колана и понечи да ги смъкне надолу, но в същата секунда Шей го спря, притискайки ужасено длан към корема му.

— Не, не, моля те, недей! — прошепна с широко разтворени очи.

Никога преди Ной не бе виждал толкова молба в нечий поглед. Пръстите й прогаряха дупка в стомаха му, но тя явно не забелязваше. Още миг и щеше да се разплаче.

Това вече го накара да изгуби всякакво желание за шеги.

— Не се притеснявай, само се преструвах — каза той нежно.

В продължение на една дълга минута Шей го гледаше мълчаливо, разучавайки внимателно лицето му. Долната й устна трепереше. В следващия миг тя скочи на крака и се втурна по палубата в посока към стълбите, отвеждащи към долните помещения. Ной понечи да я последва, но Виктория го спря.

— Остави я малко да се успокои. Струва ми се, че има нужда да си изясни някои неща сама за себе си.

— Не исках да я обидя.

— Знам. Имам ти доверие. Чичо ти се оказа много разговорлив човек и чудесен разказвач. Страшно се гордее с теб и, както ми се струва, съвсем основателно.

Ной се намръщи.

— И кога успяхте да си поговорите толкова добре? Да не би снощи, докато с Шей бяхме тук на палубата? — очите му се разшириха от учудване.

— Не, докато ние със Самсон стояхме при кормилото тази сутрин — отговори Виктория с дяволита усмивка. — Двамата с племенницата ми спахте до късно, а, както се оказа, и аз, и Самсон сме любители на ранното ставане.

— Ахаа… — произнесе бавно Ной, като в същото време сбърчи отново чело. — Опитвам се да разбера Шей, но ми е трудно. Не желае да говори за себе си.

— Сама се е научила да бъде такава.

Ной се канеше да попита за причината. Искаше да узнае и всички останали неща, за които тя отказваше да говори. Помисли си обаче че не бива да намесва Виктория. Отношенията му с Шей засягаха само тях двамата и той не желаеше да поставя леля й в ролята на предателка, като знаеше колко е отзивчива и сърдечна.

— Един ден сама ще ти разкаже за това — подхвърли Виктория.

— Откъде знаеш?

— Имам предчувствие. Само че трябва да проявиш търпение.

Ной прокара пръсти през косата си, съзнавайки, че, така или иначе, няма друг избор. Въздъхна, вдигна фланелката си и се отправи към носа.

— Ной?

Обърна се.

Виктория хвърли многозначителен поглед към късите му панталони, които, непридържани от шнура, бяха започнали леко да се смъкват надолу.

— А, да… — пристегна ги разсеяно и продължи напред.

„Колко спокойно и естествено се държи, помисли си Виктория. Не се притеснява от тялото си, от сексапилността, която излъчва. Дано успее да научи и Шей на същото…“