Барбара Делински
Единствен цвят (3)

Трета глава

Присвила очи под силното слънце, Виктория погледна към Самсон.

— Още колко ще бъдем теглени на буксир?

— Не много. Вече почти излязохме от зоната на по-малките плавателни съдове, а и вятърът започна да се усилва.

Точно в този миг към тях приближи Шей и дочу отговора.

— И какво ще правим, ако силата му намалее, а нас вече няма кой да ни дърпа?

Самсон се ухили широко.

— Ще се излежаваме на палубата, ще се печем на слънце и ще чакаме да се появи вятър.

Шей си представи картината — дни наред, на едно и също място, без да правят нищо друго, освен да лежат по цели часове на слънцето. Не й се стори никак привлекателна. Все още гневна от разпрата преди малко с Ной, младата жена усещаше, че ще изпадне в дива, необуздана ярост, ако й се наложи да прекара по този бездеен начин цялото кошмарно пътуване.

— При добър вятър, за колко време ще стигнем до Коста Рика?

— При добър вятър — за около четири дни. „Златно ехо“ не е построена да развива високи скорости.

— А за какво е построена? — Шей не успя да овладее язвителността, която отново взе връх над чистото любопитство.

— За развлечение и просто заради ефекта — чу се резкият отговор на племенника, вече застанал до нея.

Започваше се. Наистина я следваше неотлъчно. Момичето обаче се овладя и като изправи гордо глава, погледна Ной право в очите.

— Бихте ли обяснили по-подробно?

Младият мъж отправи въпросителен взор към чичо си, който се славеше като изкусен разказвач на истории, но Самсон само поклати глава, обърна се и, отдалечавайки се от тях, подхвърли през рамо:

— Оставям на теб да запознаеш нашата гостенка с историята на лодката. Трябва да се погрижа за платната.

Ной се готвеше да му предложи помощта си, но се отказа по две причини. Първо, Самсон без съмнение щеше да откаже: той се гордееше с уменията си на мореплавател и предпочиташе да върши всичко сам, когато бе възможно. Второ, Ной искаше да остане с Шей — знаеше, че това, че е с нея, я влудява и смяташе да се възползва от този факт. Всъщност, признаваше си, че изпитва някакво, макар и породено от не особено благородни подбуди, задоволство от нейното присъствие на яхтата.

— „Златно ехо“ е построена по модела на платноходка от началото на осемнадесети век, епохата на колонизирането на Африка и Америка — започна да разказва Ной, леко обръщайки се към Шей, но без да я поглежда. — През 1920 година, един моряк и патриот на име Хорган решава да конструира нещо различно от модерните, доста еднообразни по форма плавателни съдове, нещо, носещо духа и красотата на класическата епоха. Целта му е била не само да й се наслаждава, но и един вид да изрази определено отношение.

— Успял е, без съмнение — подхвърли Шей с лека ирония в гласа, след което съвсем импулсивно запита: — Къде е плавал с нея?

— В началото главно покрай източното крайбрежие.

— Ей така, просто за удоволствие?

— Някои хора намират удоволствие в такива неща — прониза я с поглед Ной.

Виктория, която от известно време ги бе наблюдавала мълчаливо, облегната с гръб на парапета, запита тихо:

— Участвал ли е с нея в паради и състезания?

— Сигурно, макар че по онова време едва ли е имало толкова голям интерес към подобни лодки — спомени от миналото — отвърна Ной с далеч по-любезен тон, обръщайки се към лелята. — Самсон научил, че Хорган успял да осъществи няколко плавания през Атлантическия океан, преди най-накрая „Златно ехо“ да пусне котва в Бермудите. След време и собственото му семейство вече не било толкова ентусиазирано от платноходката, а и самият Хорган се разболял, така че бил принуден да я дава под наем. През шестдесетте била продадена на търг, заедно с останалото му имущество.

— И какво е правела „Златно ехо“ през следващите двадесет години? — подтикна го Шей да продължи.

— Сега ще разберете.

Все пак Ной не поднови разказа си веднага, а отмести поглед към чичо си, който в този момент се занимаваше с опъването на платната. Когато реши да продължи, Шей вече се бе обърнала и наблюдаваше морето.

— Новите собственици на платноходката — семейство Пейн, разширили чартърния бизнес, като отначало, докато живеели в Бостън, я давали под наем през лятото за различни частни партита, а също и при организирането на благотворителни увеселения. В един момент обаче решили, че летният сезон е прекалено кратък и затова се преместили на юг.

— Защо сега собствениците не са с нас? — запита Шей, но без да обръща глава.

— Защото няма достатъчно място и за тях. Освен това, притежават още няколко яхти, а и основната част от бизнеса им протича в Ямайка.

— Тогава какво прави „Златно ехо“ в Колумбия?

— Тук е завършил предишния чартърен курс на лодката. Били са някакви…

— Ной! — прекъсна го енергичния вик на Самсон. — Освободи яхтата!

Като се хвана здраво с едната ръка за бушприта, Ной се наведе ниско над парапета на носа, протягайки другата си ръка, за да освободи тежката метална скоба, която бе задържала до този момент „Златно ехо“ привързана към теглещата ги на буксир моторница. Само след миг тя вече се бе отдалечила значително от тях, след което направи рязък завой на сто и осемдесет градуса и се насочи обратно към брега. Управляващият моторницата — мургав колумбиец с широка усмивка, разкриваща ред блестящи бели зъби, им махна за поздрав, когато мина покрай тях. В отговор, Виктория също замаха с ръце, като се насочи към кърмата, за да проследи по-добре отдалечаващата се лодка.

Шей не забеляза нито че леля й вече не стои до нея, нито че моторницата си бе тръгнала. Тя не отместваше поглед от мястото, откъдето преди малко Ной бе разхлабил скобата с привързаното за нея въже. Голямата стоманена и покрита с ръжда халка сама по себе си бе достатъчно впечатляваща, но това, което накара Шей да изпита странна смесица от изненада и весело изумление, бе фактът, че скобата всъщност бе закрепена към пъпа на доста оскъдно облечената, издялана в носа на платноходката фигура на момиче. Голотата й изпъкваше още по-ясно поради обстоятелството, че времето бе оставило своите следи по нея и тук-там боята бе олющена.

— Носът на този тип платноходки обикновено е бил оформян като глава на девойка — осведоми я Ной, застанал отново до нея със скръстени на гърдите ръце.

— Зная — рязко отвърна Шей, която веднага усети как чувството на весело изумление я напуска, за да отстъпи място на познатото раздразнение. — Просто не я бях забелязала преди.

— Стори ми се, че се смутихте от недотам облечения й вид.

— Не за пръв път виждам голи гърди.

— Искрено се надявам, че е така — подхвърли младият мъж с насмешка, като нагло впери поглед в бюста й.

Шей овладя моментния импулс да закрие с ръце гърдите си. Съвсем не се смяташе за толкова превзето морална, за каквато очевидно я вземаше Ной, но макар да се бе научила да се контролира, начинът, по който той я гледаше, я караше да настръхва гневно. Чувстваше се почти толкова гола под този пронизващ, ироничен поглед, колкото и дървената фигура, само че, за разлика от нея, бе от плът и кръв. Шей се опита да преодолее това усещане, като предприе контраатака.

— Възбужда ли ви?

— Кой?

Тя посочи с глава към носа, наблюдавайки реакцията на Ной, който се приведе отново, за да разгледа по-подробно фигурата.

— Не изглежда никак зле — подхвърли, като се изправи. — Може би изражението й е малко прекалено строго и високомерно за вкуса ми. Каквото е и вашето.

— Вкусовете ви май са също толкова смешно патетични, колкото и на онзи Хорган. Ако бе построил подобна абсурдна лодка днес и се осмелеше да постави фигура като тази на носа й, предполагам, че нямаше да може да се отърве от групите активистки, демонстриращи денонощно по кея.

Ной се изправи в целия си огромен, застрашителен ръст и хвърли яден поглед на Шей.

— Ако има нещо, което да ненавиждам искрено, това е войнстваща феминистка.

Младата жена му отвърна със същия гневен тон:

— А ако има нещо, което аз не мога да понасям, това е надутият невъзпитан грубиян. Виждам, че горите от нетърпение да се заяждате с мен, нали?

— Точно така.

— И защо?

— А защо не?

— Според мен, причините може да са две — поде Шей, поемайки си дълбоко дъх, за да се овладее. — Или сте раздразнен от моето присъствие на яхтата, или още от самото начало не сте изгарял от желание да тръгнете на това пътешествие.

Вятърът се бе засилил и сега косата на Ной се развяваше на всички страни от буйните му пориви.

— Напротив, при всички положения бих се чувствал извънредно щастлив да плавам със Самсон. Той е сърдечен и непретенциозен човек, така че с него винаги бих си изкарал супер.

— Значи тогава проблемът съм аз. И защо, ако смея да попитам, ви дразня толкова?

— Защото сте жена и при това ужасно превзета. Правите се на адски възпитана и то подчертано претенциозно.

Шей не успя да сподави смеха си. „Превзета и адски възпитана!“ Колко смешно! В следващия миг обаче й хрумна, че може би именно такова трябваше да бъде поведението на всяка една жена с мъж като този.

— Значи съм „адски възпитана“, така ли? — тя се изкашля и продължи: — Е, всъщност, признавам, че наистина се старая да съблюдавам известно приличие.

— Според мен придавате съвсем ново значение на тази дума.

Шей се готвеше да обясни на Ной, че по-скоро той не бе запознат с основното й значение, когато до слуха й достигна шумът на разгъващ се брезент. Погледна нагоре навреме, за да види как главното платно вече се издуваше под порива на вятъра, след което обърна очи към Самсон, който завързваше въжетата.

— Не е ли редно да му помогнете?

— Той не се нуждае от асистенти в тази работа.

— Тогава защо въобще сте на платноходката?

Усмивката на Ной би могла да бъде наречена закачлива, ако не бе отговорът му:

— За да направя живота ви тук непоносим, естествено.

С тези думи той обърна гръб на Шей и се отдалечи с небрежна походка.

Този път последната дума бе негова, помисли си младата жена, докато го наблюдаваше да слиза бавно по стълбите, водещи към салона. Обърна се към носа на платноходката и затвори очи. Неговият образ обаче остана пред погледа й — едрата му фигура с развети тъмни коси, широките гърди, яките бедра и дългите крака — все още го виждаше съвсем ясно в съзнанието си. Не можеше да отрече — бе привлекателен на външен вид, но всичко свършваше дотук. Иначе Шей продължаваше да изпитва все по-силна неприязън към него.

Освен това й действаше изтощително. Отдавна не й се бе налагало да води толкова дълги, безсмислени и изнервящи словесни битки — не че от време на време нямаше спречквания с някои от колегите си, но нещата определено се различаваха. В офиса споровете бяха от професионално естество. В личния си живот Шей предпочиташе спокойствието и избягваше конфликтните хора и ситуации. Познатите и приятелите й бяха обикновени, уравновесени хора, които не създаваха сериозни проблеми. Излизаше с мъже, които преценяваше като достатъчно безобидни, за да не я тормозят излишно, като обикновено ги оставяше да изразят волята си на представители на силния пол единствено по отношение избора на ресторанти и театри. Всичко останало бе под неин контрол. Дори родителите й, които имаха доста патриархални виждания за живота, не можеха да й се противопоставят, нито да я ядосат.

Ной Ван Баар обаче несъмнено бе успял. Шей се питаше каква бе причината, за да станат врагове толкова бързо. Той ли имаше вина за това или грешката бе нейна? Дали всъщност наистина не правеше впечатление на прекалено претенциозна и превзета?

Шей се усмихна, но усмивката й издаваше чувство на безсилие и обърканост. Превзета. Представи си как Андре и останалите момчета от мансардата, където и да бяха сега, биха умрели от смях, ако чуеха това! На родителите й обаче подобно нещо никак не би се сторило смешно. По-скоро щяха да се задавят от изненада, след което сигурно щяха да въздъхнат с облекчение и да се впуснат в дълги проповеди по въпроса за това как вече й е време да се ожени и да създаде семейство!

Превзета и претенциозна. Май всъщност нямаше да има проблеми с Ной. След като толкова ненавиждаше такъв вид поведение у жените, може би щеше я остави на мира. Най-голямото й желание в момента бе да е сама и необезпокоявана от никого.

Тези размишления й подействаха успокояващо и ободрително и тя потърси с поглед Виктория. Видя я да разговаря оживено със Самсон, който в този момент вдигаше единия от двата кливера. Шей се приближи до тях, но се обърна не към леля си, а към техния домакин.

— Имате ли нужда от помощ?

Самсон привърза с бързи и ловки движения въжето към кнехта и се изправи, като наблюдаваше как вятърът постепенно издува платното.

— Не, благодаря. Всичко вече е под контрол — хвърли им кос поглед и запита: — Дамите закусвали ли са?

— Виктория — да, но аз… малко се успах тази сутрин.

— В хладилната кутия има пресни яйца и бекон. По-добре да се изядат сега, преди да са се развалили.

Пресни яйца и бекон. Изглеждаше примамливо, макар „хладилна кутия“ да й се струваше доста остаряло определение. Произнесени от Самсон обаче думите не звучаха толкова странно. Като сама не си даваше сметка, че държанието й към него се бе променило, Шей запита:

— А за вас? Искате ли да ви донеса нещо?

— О, не, тази сутрин хапнах предостатъчно — отвърна й той, потупвайки се по корема.

— А кафе?

— Това е добра идея! Наистина ме изкушавате, особено ако обещаете да го приготвите силно и с много сметана и захар!

Шей се усмихна и се обърна към леля си:

— Нещо за теб?

— Благодаря, мила, няма нужда.

— Е, ще се видим след малко тогава.

Все още усмихната, Шей изтича надолу по стълбичките и зави в посока към кухненското помещение. Тук обаче усмивката й бързо се стопи, когато видя Ной, излегнал се в цял ръст върху вграденото в стената около масата канапе във форма на буквата „U“. Той вече бе застанал нащрек при звука от стъпките й и я очакваше, стиснал вилица в ръка и бавно и замислено предъвквайки храната.

— Я виж ти! — произнесе с провлечен глас, след като преглътна хапката си. — Ето я пак желязната девица!

— Мислех, че вече сте закусвали.

— Самсон — да, но лично аз нямам неговия навик да ставам с изгрева на слънцето.

Шей хвърли поглед към чинията му, все още препълнена с впечатляващо количество бъркани яйца и бекон, към препечените и намазани с масло кифла и половина, а освен това и към огромния резен пъпеш за десерт.

— Това ще ви стигне ли?

— Надявам се. През следващите няколко дни ще се нуждая от цялата сила, която притежавам.

— За да се излежавате, както сега, и да наблюдавате как Самсон се справя сам с управлението на лодката?

— Не. Трябва да съм готов за предстоящата борба с теб.

Забелязвайки, че вече бе преминал на „ти“ и решена този път да не му позволи да наруши самообладанието й, нито да попречи на закуската й, младата жена се насочи към хладилната камера.

— Не си заслужава усилията, уверявам те.

— Сам ще преценя това.

Шей повдигна пренебрежително рамене, изваждайки две яйца и пакет бекон, постави ги върху печката и започна да отваря един след друг кухненските шкафове в търсене на някакъв тиган, в който да ги изпържи.

— В мивката е — осведоми я Ной.

Тя погледна натам и се погнуси от гледката.

Мръсен е. Много благодаря!

Пак заповядай!

Инстинктивно, младата жена понечи да завърти крана, но бе принудена да установи, че такъв всъщност липсваше.

— Опитай с крачната помпа. Ако ти трябва вода, това е единственият начин. Макар че, като си помислиш, не е нужно да го миеш този тиган. Можеш просто да го избършеш с някаква салфетка и да го ползваш отново.

— Отвратително!

— Е, чак пък толкова! Нали ще ядеш същото, каквото ям и аз!

— Да, но в тигана има останала почти два сантиметра мазнина!

— Изхвърли я!

В гласа му прозвучаха заповедни нотки и това я накара да обърне глава към него.

— Да не би да искаш да ми кажеш, че пестим водата?

— Именно.

Шей стисна здраво устни и бавно наведе глава, обмисляйки как да действа. Естествено, можеше да задейства крачната помпа, ей така, само за да се противопостави на Ной, но ако водата на яхтата наистина бе в ограничено количество, съществуваше вероятност по-скоро да навреди на себе си с цената на временна победа над него. Помисли си, че къпането без съмнение щеше да бъде достатъчно сериозен проблем, така че ако се ограничеше сега, щеше да изпитва по-малко угризения при ползването на водата за поддържането на личната си хигиена.

Взела решение, Шей внимателно изля остатъка от мазнината, попи дъното на тигана със салфетка и го постави върху вече включената печка.

— Да имаш нужда от помощ? — подразни я Ной.

— Все ще се оправя със счупването на едно-две яйца.

— Предлагам ти първо да сложиш бекона. Става по-бързо.

— Знам.

— Тогава се залавяй с нарязването му още сега. Скоро тиганът ще се е нагорещил достатъчно и само ще хабиш газ.

— За всичко ли си такъв досаден скръндза?

— Само когато съм с разсипници като теб.

— Нямаш право да говориш така, след като изобщо не ме познаваш.

— Тогава ми разкажи за себе си.

Шей нямаше никакво намерение да му обяснява каквото и да било за себе си. Предпочиташе да държи Ной на дистанция и в неведение за личността си, точно както предпочиташе да приготви бекона по начина, по който й харесваше на нея самата. Постави един тънък резен в тигана и след малко още един. Докато се пържеше, тя се разтършува из шкафа с хранителни продукти, където намери търсената кутия с кафе и включи кафеварката.

— Впечатлен съм — подхвърли Ной с пълна уста. — Не подозирах, че действаш толкова професионално.

През цялото това време Шей бе усещала как той внимателно я следи с поглед и въпреки намерението си да запази самообладание, вече определено започваше да изпитва силно раздразнение.

— Интересно ми е да видя как би се справил ти — отвърна рязко момичето.

— Значи там, където живееш, не разполагаш с готвач, а?

— Не, не разполагам с готвач.

— А май нямаш и съпруг?

Без да се обръща, Шей само вдигна лявата си ръка с разперени в красноречив жест пръсти.

— Това, че не носиш халка, не значи нищо. Войнстващите феминистки обикновено…

— Не съм войнстваща феминистка! — като хвана дръжката на тигана, Шей гневно забучи вилица в бекона и рязко го обърна да се изпържи и от другата страна. Бавно, тя преброи на ум до десет и протегна ръка към яйцата.

Въпреки че се стараеше да овладее нервното треперене на пръстите си, Шей не успя да счупи първото яйце както трябва и част от него се изля навън. Като почисти надве-натри, младата жена чукна с повече внимание второто яйце о ръба на тигана, след което се отдръпна встрани и зачака закуската й да стане готова.

— Не каза ли преди малко, че можеш да се оправиш със счупването на едно-две яйца?

Шей не отвърна на насмешката.

— Ще се радвам, ако повториш представлението. Беше впечатляващо.

Шей стисна още по-здраво устни.

— Този път може да успееш да пльоснеш яйцето и на пода.

— Защо не млъкнеш и не си гледаш твоето ядене?

— Вече се нахраних.

Учудена, Шей се обърна и видя, че чинията му, препълнена с храна само преди няколко минути, сега бе абсолютно празна.

— Не мога да повярвам! Ти си нещо невероятно!

— Знам това, благодаря — ухили се широко Ной.

Младата жена вдигна очи към лицето на събеседника си и ги задържа там, привлечена от странна сила. Дори и след като усмивката му, разкрила за миг ред ослепително бели зъби, се бе стопила, Шей все още не можеше да откъсне поглед от него, изненадана от почти момчешкото изражение на лицето му, което никак не съответстваше на огромната и мъжествена фигура.

Без да може да си обясни това странно усещане за двойственост у Ной, Шей отново рязко му обърна гръб, заставайки до печката. Отдаде лекото присвиване на стомаха на това, че е гладна, а треперенето на ръцете й, докато изсипваше в една чиния бекона и яйцата, несъмнено се дължеше на умора. Момчешко излъчване? В Ной?

Цялото й тяло се напрегна, а в ума й прозвуча предупредителен сигнал, когато усети една гореща вълна, причинена от близостта му зад нея, да я облива от главата до петите.

— Както вече ти казах — прошепна Ной в ухото й — ще се нуждая от цялата си сила.

Едната му ръка се протегна покрай лявата й страна, поставяйки със звън чиниите, от които доскоро се хранеше, в мивката. Едновременно с това, другата му ръка почти обгърна дясното й рамо, когато Ной хвана тигана и го премести върху другото нагревателно колело. Шей се почувства като в капан.

— Мога ли да мина? — попита тя, уловила здраво ръба на печката.

Мъжът не помръдна. След миг носът му леко и нежно докосна ухото й.

— Миришеш хубаво. Никога ли не се изпотяваш?

Шей усети необяснима влага да избива по дланите на ръцете й, в свивката на коленете и между гърдите й. Бе безкрайно благодарна, че Ной не можеше да усети това.

— Ще се дръпнеш ли най-накрая? — полагаше неимоверни усилия да овладее треперенето на гласа си.

— Била ли си омъжена някога?

— Ще се радвам, ако мога да изям закуската си, преди да е изстинала.

— Имаш ли си приятел?

— Ако нямаш друга работа, защо просто не занесеш чаша кафе на чичо си?

— Никога ли не усещаш тръпките на възбудата като другите хора?

Шей изви лакът назад и ръгна Ной в ребрата. Само след миг вече се бе измъкнала от хватката му.

— Подъл удар — обвини я той, като разтъркваше нараненото място, а тя използва това, за да застане на по-голямо разстояние.

— И това е само началото — бе свила ръцете си в юмруци и цялото й тяло трепереше. — Тесните пространства не ми допадат, нито обичам да ме блъскат разни грубияни. Надявам се, че ще се постараеш да си набиеш този факт в коравата глава, освен ако темпото на мисълта ти не е забавено от претъпкания ти стомах.

Ной спря да разтърква мястото, където го бе ръгнала Шей, изучавайки я с поглед в продължение на няколко секунди. Най-накрая каза:

— Май те притесних, а?

— По-скоро ме ядоса. Винаги успяваш адски да ме нервираш.

— Но освен това те притеснявам — бе възвърнал стария си насмешлив тон. — Ето, сега се изчерви.

— Това е от гняв.

Ной сведе подвеждащо нежен поглед към лявата страна на гърдите й.

— И това също ли?

— Да, и това — не можеше да повярва, че бе успял да забележи ускореното биене на сърцето й, макар самата ясно да усещаше колко силно се бе разтуптяло. Твърдо отказваше да приеме и факта, че топлите вълни, които обливаха цялото й тяло се дължаха и на нещо друго, а не единствено на обзелата я ярост.

Погледът на Ной се спусна още по-надолу, толкова съсредоточено, сякаш я разполовяваше на две. Очите му гальовно огледаха стегнатия й с колан кръст, където широката й блуза се спускаше над него, и след миг се спряха на чудесно оформения й ханш. Сбърчи чело замислено — изглеждаше някак смутен и същевременно сякаш омагьосан и неспособен да отдели поглед. Внезапно, като че ли се усети, че би трябвало да гледа в друга посока, Ной рязко вдигна глава и се втренчи в лицето на Шей.

— Лошо — каза, стиснал устни и със сериозно изражение. — Имате данни. Жалко, че не желаете да им намерите по-добро приложение.

Шей понечи да се възпротиви на явното му нахалство, но той вече й бе обърнал гръб и се отдалечаваше.

— Забрави да си измиеш чиниите! — извика гневно тя след него.

Не получи отговор. Едрата му фигура се отдалечи нагоре по стълбичките, извеждащи навън и скоро изчезна в ярката слънчева светлина.

Малко по-късно Шей също се изкачи на палубата, понесла чаши с кафе за себе си и за Самсон. Домакинът им стоеше до кормилото с доволен израз на лицето. Усмихна се, когато му подаде чашата, но Шей не остана при него, за да си говорят. Виждаше, че се бе потопил в свой собствен свят, в който не се нуждаеше от ничие друго присъствие.

Освен това, Ной също бе наблизо, застанал с разкрачени крака над едно дебело навито въже и докато ръцете му сръчно работеха, погледът му я следваше неотклонно.

Ето защо, Шей реши да се отправи към носа, където завари Виктория, облегната на фалшборта и загледала се замечтано в морето.

— Красива гледка, нали?

Шей кимна. Крайбрежието на Колумбия се открояваше като тъмна ивица на хоризонта зад тях. Отпред, докъдето поглед стигаше, морето се простираше безбрежно. Далеч пред тях се виждаше товарен кораб, поел вероятно към Баранкия или към пристанището на Картахена. Доста по-близо до тях премина риболовно корабче, което несъмнено скоро щеше да пусне котва в някое от многобройните рибарски селища по крайбрежието.

Вниманието й обаче бе привлечено от трети, много по-малък плавателен съд — една прекрасна яхта, която пореше грациозно вълните, подобно на устремен във висините бял гълъб. От нея се излъчваше ведра красота и покой. „Какво ли не бих дала за подобно спокойствие“, помисли си Шей.

— Всичко наред ли е?

— Чудесно.

— Изглеждаш ми малко нервна.

— Не, по-скоро съм уморена.

— Нали не ти е лошо от пътуването?

— Не съвсем — изкриви устни в нещо подобно на усмивка Шей.

— Преди хващала ли те е морска болест?

— Никога.

— Хм, странно — Виктория разтърси глава назад и очите й се загледаха в морето над тях. — Въпреки всичко, трябва да признаеш, че си прекарваме чудесно — не получи отговор и продължи: — Всъщност, няма никакво значение на каква лодка или яхта пътуваш — небето е същото, свежият морски въздух, вълните! — с крайчеца на окото си погледна към Шей. — Все още ли ти се иска да се върнеш обратно?

— Вече е малко късно, не мислиш ли?

— Но ако имаше възможност, би ли го направила?

Шей пое дълбоко въздух и въздъхна.

— Не, Виктория. Това обаче не означава, че ще ни е лесно занапред.

— Какво стана долу, в кухненското помещение?

Шей отпи нарочно една дълга глътка кафе.

— Нищо особено.

— Сигурна ли си?

— Да, разбира се.

— Защо тогава ми се струва, че нещо си напрегната?

— Малко съм уморена, както вече ти казах — „и ядосана, добави на ум тя. А също и объркана. Накратко, всичко е заради Ной Ван Баар.“

— Но още дори не е станало обяд!

— Имам чувството, че вече е изминал цял ден, откакто дойдохме. Май дори скоро ще си легна.

— Но нали плаването едва започва!

— Да, и ще продължи най-малко още четири дни, така че ще имам предостатъчно време да му се насладя!

— О, Шей…

— Ако бях заминала за Бъркшир, сигурно щях още да съм в леглото!

— Колко отегчително!

— Може и така да е, но нали това е ваканцията ми! Ако не се възползвам сега да наваксам със спането, кога тогава? Вероятно никога! Нали точно ти каза, че ще мога да спя, колкото си искам и на яхтата?

Виктория реши, че е по-разумно да отстъпи.

— Е, добре, спи, щом искаш, но по-добре вземи няколко от възглавничките от салона и ела тук, на слънце.

„Как не, помисли си Шей, когато Ной е през цялото време наоколо! Няма да мога да мигна.“

— Благодаря, но не се нуждая от толкова много слънце.

— Можеш да се скриеш някъде на сянка. Под платната.

Шей поклати глава.

— Не, предпочитам да изпробвам леглото, което ти толкова хареса — усмихна се насмешливо и отпи още една глътка кафе.

Виктория застана по-близо до нея и прошепна:

— Няма смисъл да се опитваш да го избягваш. Това няма да помогне. По-добре му дай да разбере, че присъствието му не те плаши.

— Но той наистина не ме плаши!

— Да, но не отлепя очи от теб.

— Е…

— Вярно е. От момента, в който стъпихме на яхтата, погледът му те следва неотлъчно.

— Това е, защото се страхува, че мога да кажа нещо на Самсон, което да развали удоволствието му от пътуването.

— Ной ли се изрази така?

— Именно. И беше съвсем категоричен какво ще последва от това.

— Какво още ти каза? — попита Виктория.

Шей разбра, че вече бе попаднала в капана, но и че все още не е твърде късно да се измъкне. Не желаеше да говори за Ной с Виктория, която без съмнение щеше да се постарае да го защити, а Шей не бе настроена да слуша хвалебствия по отношение на него. Ето защо, отговорът й бе съвсем кратък:

— Нищо особено.

Леля й се бе обърнала с гръб към фалшборта, като по този начин пред нея се разкриваше изглед към цялата палуба.

— Красив е. И то много.

— Щом казваш — отвърна племенницата й с безразличие.

— Струва ми се и много сръчен в ръцете.

— Нямам мнение по въпроса.

— А имаш ли представа с какво се занимава?

— Никаква.

— Не ти ли е интересно да узнаеш?

— Ни най-малко.

— Ти май наистина си безнадежден случай — заяви Виктория, като направи отчаян жест с ръце и се отдалечи.

— Предателка — измърмори Шей. — Тук съм само заради теб и какво получавам за благодарност? Нищо, естествено. Няма да ме оставиш на мира, докато не хлътна до уши в този досадник. Мога обаче да те уверя, че това никога няма да се случи. Двамата с него нямаме абсолютно нищо общо помежду си. Абсолютно.

Оказа се, че не е съвсем права. Както Шей, така и Ной се чувстваше изморен. Бе пристигнал предишния ден от Ню Йорк през Атланта, където му се наложи да присъства на кратка работна среща, и вместо да отседне в някой хотел в Баранкия, за да си почине, бе дошъл направо на „Златно ехо“, за да помогне на Самсон с подготовката на пътуването.

Макар да не смееше да го каже на глас, Ной съзнаваше, че Шей не бе далеч от истината, когато казваше, че яхтата е по-скоро старо разнебитено корито. Е, корабчето все още се държеше на вода — при идването си, той бе огледал внимателно навсякъде за евентуални пробойни или други места, откъдето би могла да проникне вода и не бе открил нито едно. Естествено, имаше някои дребни неща, които се нуждаеха от оправяне: водните помпи, които трябваше да бъдат заредени, някои разплели се тук-там въжета — да бъдат отново стегнати добре, ветроупорните фенери — да бъдат почистени — работа, която по задължение трябваше да е приключена още преди тръгването на „Златно ехо“ от Ямайка при предишното й плаване. Така или иначе, вече бе късно и Ной нямаше нищо против сега той да се залови с извършването й. Въпреки всичко обаче за момента се нуждаеше главно от една добра почивка.

— Ще ида да полегна за малко — каза на Самсон, който стоеше пред кормилото и управляваше яхтата с истински щастливо изражение на лице. — Ако ти потрябвам за нещо, просто се провикни и аз ще те чуя.

— Направи ми една услуга, Ной — каза вместо отговор чичо му, без да отделя поглед от морето. — Би ли проверил как е Шей? Видях я преди малко да слиза долу — надявам се, че не й е станало лошо от плаването.

Младият мъж знаеше отлично, че Шей вече не е на палубата, макар определено да не смяташе, че й е прилошало, тъй като от самото начало му бе изглеждала доста бледа.

— Бих помолил Виктория, но не ми се иска да я притеснявам — Ной също я виждаше, застанала на предната палуба и очевидно изпитваща огромна наслада от топлото слънце и приятно подухващия морски бриз. — А тъй като ти, така или иначе, отиваш долу…

— Добре. Ще проверя.

Щеше да го направи само защото Самсон го бе помолил. Ако зависеше от него, не би си помръднал и пръста, за да разбере дали на Шей й е зле и дали има нужда от помощ. Сблъсъкът му с нея в кухнята го бе изпълнил със странно чувство на обърканост и неспокойствие, което не го напускаше вече няколко часа. Единственото му желание сега бе да се съблече и да легне, без да се занимава повече с мисли за тази жена. Самсон обаче го бе помолил…

Не бе нито в кухненското помещение, нито в салона, а тъй като нямаше какво да прави и в капитанската каюта, Ной се отправи директно към другата, която двете с Виктория деляха. Вратата бе затворена. Той постоя замислен и с ръце на кръста в продължение на няколко секунди, преди най-накрая да почука съвсем леко. След като не получи отговор, бавно открехна вратата.

Това, което видя, го свари изцяло неподготвен. Шей бе отметнала горната завивка и лежеше на едната си страна, направо върху долния чаршаф, дълбоко заспала. Облякла бе широка бяла тениска и леко бе присвила дългите си, стройни крака. Това, което го удиви най-много обаче бе косата й, разпусната върху възглавницата като изящен, тъмен водопад от гъсти червеникавокафяви вълни, по които играеха отблясъци от проникващите през прозорчетата слънчеви лъчи.

Очарован и неспособен да откъсне очи, Ной се приближи бавно към леглото. Сега, когато в нея нямаше и следа от предишната скованост, Шей му изглеждаше като съвсем друга жена. Пръстите на спокойно отпуснатите й ръце издаваха нежност и незабелязана от него до този момент мекота. В очертанията на тялото й долови грация и нещо приласкаващо, устните й говореха за уязвимост, а в малките капчици пот по нейното лице, от които кожата й блестеше, Ной откри нещо по детски доверчиво. А косата й? Струваше му се почти като жива и, о, да, сякаш пламтеше със същия огън, който бе забелязал да се прокрадва от време на време в очите й.

Без да може да устои, той приклекна край леглото. Гъстите й мигли бяха като тъмночервени пламъци над добре оформените й скули, а носът й, вече отпуснат от сковавалото я преди това напрежение, му се струваше фин и излъчващ някаква игривост. Цветът на бузите й — сега без никакъв руж, бе нежнорозов и за негово учудване не бе в дисхармония с червеникавия оттенък на косите й. А тази коса! — Ной отново бе като омагьосан от вида й — струваше му се, че излъчва топлина и той се питаше дали е наистина толкова мека, колкото изглеждаше. Ноктите на пръстите му се забиха в дланите при опита да устои на непреодолимото желание да я докосне. Най-накрая с мъка успя да отклони поглед от лицето на Шей.

В това се състоеше и най-голямата му грешка. Тънката, полупрозрачна тениска, падаща на гънки пред нейните гърди, по-нататък бе прилепнала плътно към бедрото й и разкриваше част от изящната извивка на таза, но оставяше достатъчно и на въображението. Ной усети да го пронизва остра, сладостна болка. Тя стана още по-режеща, когато погледът му се спусна към долния край на фланелката, откъдето се подаваше едва-едва малко триъгълниче от най-меките и прелестни, с цвят на кайсия, копринени бикини. Той побърза да отдръпне очи и тогава забеляза в другия край на леглото, нахвърляни безразборно, дрехите, с които Шей бе облечена сутринта. Най-отгоре върху панталоните и ризата бе оставен дантелен сутиен в същия цвят като бикините.

Ной преглътна с мъка и отмести поглед отново към лицето на младата жена. Не можеше да проумее защо за пред хората бе избрала образа на високомерна, неприветлива и превзето морална, когато целият й вид, цялото й излъчване издаваха съвсем различна натура, особено сега, когато спеше спокойно отпусната. Много интересно, помисли си Ной. Интересно, но и необяснимо.

Неговата професия бе свързана именно с изграждането на обществените образи за различни хора — или, както се изразяваха в неговия бранш, създаването на имидж. Ной обичаше работата си, а и бе наистина добър в нея. Същевременно се гордееше, че много лесно може да разпознае реалната същност, която се криеше зад всеки изкуствено конструиран имидж на обществена фигура. Затова бе учуден, че до този момент Шей бе успяла да го заблуди. Наистина ли се дължеше на нейните умения или просто проницателността му бе намаляла?

Предположи, че и двете неща бяха верни в известен смисъл, но мисълта не го успокои. Ако Шей бе толкова умна и се прикриваше така добре, това означаваше, че бе много по-сложна и силна личност, отколкото си бе представял. От друга страна, ако бе загубил способността си да прозира зад външното поведение на хората, това можеше да се дължи единствено на преумора… или на някакво странно въздействие, което тази жена упражняваше върху него.

Боеше се, че бе второто. Бе се държал грубо и заядливо, защото не желаеше жени като нея на яхтата, но май бе прекалил. Рядко влизаше в конфликт с хората така, както с Шей, но по някакъв начин тя явно успяваше да събуди в него най-първичните му и неовладяни инстинкти.

И то във всяко отношение. Когато я гледаше сега — толкова мека и възбуждаща, Ной усети как по цялото му тяло преминава гореща вълна. Не се бе чувствал така от години. Как е възможно да бъде привлечен от толкова надута и своенравна жена? Дали защото тялото му се отзоваваше на нейната топлота, на деликатността и изтънчеността на формите й? Или причината бе в скрития огън, който долавяше у нея?

Усети как стомахът му се свива, но по съвсем различен начин, когато видя миглите й да потрепват. След миг вече бе прекалено късно за бягство. Не че би прибегнал до такова, каза си на ум. Никога преди не бе бягал от жена и сега също нямаше намерение да го прави. Проклет да бъде обаче ако й позволи да се досети как му бе въздействала! Ной бързо придоби характерното си за пред нея нагло изражение и я изгледа хладнокръвно, когато тя отвори очи и изумена ги впери в него.

Дори не се помръдна. Просто го гледаше.

— Какво правиш тук?

— Проверявам как си. Самсон предположи, че може да ти е прилошало.

— Не ми е.

— С други думи, все още не те е хванала страхотната морска болест?

— Не.

Огледа я с преценяваващ поглед и подхвърли:

— И за какво още излъга?

„Защо ли ми се струва, че знае нещо, което не би трябвало да знае, помисли си Шей.“ Уверена бе, че може да разчита на дискретността на Виктория. От друга страна, нямаше начин Ной да е видял каквото и да било през тениската, макар почти да имаше чувството, че го е направил. В този миг най-силното й желание бе да притегли завивката към себе си и да се скрие под нея, но за нищо на света нямаше да предостави на Ной подобна възможност да злорадства, че с опипващия си, пронизващ поглед я бе накарал да се смути.

— За нищо не съм лъгала — отговори тя най-накрая.

— Хм.

— И какво трябва да означава това хъмкане?

— Че ти цялата си едно голямо противоречие — отвърна Ной решително.

Без съмнение, бе мислил за нея, докато е стоял, приклекнал до леглото, наблюдавайки я. Последното я накара да се почувства два пъти по-нервна и обяснението на Ной не успя да я успокои.

— Бодлива си като таралеж, когато си будна, а си толкова сладка, когато спиш! Питам се коя е истинската ти същност.

— Никога няма да имаш шанса да узнаеш — сряза го Шей. Чувстваше се уязвима и неговата близост сега, когато лежеше полугола и то в тази поза, я караше да се чувства още по-слаба и незащитена.

В сивите му очи се прокрадна насмешливо пламъче.

— Истинско предизвикателство е за мен да разбера каква си всъщност. Може би дори ще го превърна в основна задача за през следващите две седмици. Достатъчно време, струва ми се.

На Шей не й се понравиха думите му.

— А пиратското съкровище, което се предполага, че е главната цел на това пътуване?

— Това си е работа на Самсон. Що се отнася до мен, становището ми е, че съществуват различни видове съкровища — отново я огледа от горе до долу, този път по-бавно и добави: — Нищо чудно да се окаже, че това, което ти криеш е много по-ценно от другото, по чиито дири е тръгнал чичо ми.

— Като че ли мога да скрия нещо в този си вид — измънка нервно Шей.

— Именно.

— Виж сега, дай да се разберем. Бях заспала, защото се чувствам страшно изтощена. Мислиш ли, че твоята твърда като камък душа е способна на поне капчица състрадание, така че да мога да разчитам, че най-сетне ще ме оставиш на мира?

Ной се ухили. Помисли си какво ли би казала Шей, ако знаеше, че само преди няколко мига нещо друго у него се бе втвърдило доста повече при вида й. Вероятно щеше да прибегне до далеч по-силни думи, с които да го охарактеризира. Всъщност, нищо чудно въобще да не знаеше подходящите изразителни определения — може би й звучаха прекалено грубичко.

— Наистина си много привлекателна така — нежно каза той. — А и доста по-достъпна от преди, струва ми се. Харесва ми косата ти.

— Разкарай се!

— Не бях забелязал, че е толкова дълга и гъста. Чудните червеникави оттенъци се виждат по-ясно, когато е разпусната. Защо въобще я хващаш в такъв стегнат кок?

— За да избегна коментари от този род.

— Не трябва ли по-скоро да се чувстваш поласкана?

— Ни най-малко.

— Явно не ме харесваш — нацупи се по детски Ной.

— Е, най-накрая го схвана.

— Да не би да съм казал или направил нещо нередно?

Шей стисна очи и тъй като повече не можеше да издържа да седи така разголена пред погледа на този мъж, рязко се надигна и протегна ръка към завивката.

Ной стоеше объркан, сякаш бе загубил най-добрия си приятел.

— Но защо, защо направи това? Нямаше дори да те докосна!

Докосването може да бъде различно, помисли си Шей. Може да бъде с ръце, а също и с очи. Ной я докосваше по този начин, караше я да се вълнува и с невинното си детско изражение, което придобиваше от време на време. Тя знаеше, че не трябва да се доверява на подобни изражения, но въпреки това те й въздействаха по необясним начин и много по-силно от грубостите, мрачните погледи и насмешките му.

— Не ми харесва как ме гледаш! — обвини го тя, притиснала гръб към стената в срещуположния край на леглото.

— И какво ми има на погледа? — този път наивността на въпроса не бе толкова престорена.

— Ами — сякаш ме опипваш с очи.

— Не, просто те изучавам — поправи я той. — И когато открия нещо в теб, което ми се струва привлекателно и интересно, тогава се вглеждам по-добре. Това е — повдигна рамене и продължи: — Не можеш да ме упрекваш — та виж си краката! Направо са страхотни!

Шей бързо ги придърпа под себе си.

— Моля те, просто ме остави да поспя малко.

Тъй като сега тя неволно бе освободила пространство върху леглото, Ной се изправи и се разположи отгоре.

— Ной — в гласа й се четяха предупредителни нотки.

— За пръв път ме наричаш по име. Харесва ми как го произнасяш, макар че можеше да го кажеш с повече нежност.

— Веднага напусни каютата!

Младият мъж обаче само се намести по-удобно, полягайки на една страна, с глава, отпусната на свитата му в лакътя ръка.

— Не ми отговори, когато те попитах дали си имаш приятел. Е, кажи сега? Някой чака ли те у дома? И къде живееш, всъщност?

— Във Филаделфия — мрачно отвърна младата жена. — Е, вече разполагаш с някаква информация и се надявам, че най-сетне ще си тръгнеш!

— След малко. Остава да ми кажеш още нещо — дали имаш приятел.

В прилив на чувство за лично достойнство, Шей изпъна гръб и вдигна високо глава. За нейно съжаление обаче Ной бе седнал върху другия край на завивката и макар да се опита да я придърпа към себе си, момичето успя само да я опъне още повече. Така отново се чувстваше като малка приклещена птичка срещу огромния мъж отпред. Защо трябваше, отгоре на всичко, да е толкова едър? Можеше да бъде поне със средна височина, както нейния приятел, адвоката, и другия — борсовия посредник. А как й се искаше да е също толкова отстъпчив и лесен за манипулиране като тях! На негово място и двамата щяха да са напуснали стаята още при първите й думи, ако въобще някога биха се осмелили да нахлуят така, без никаква покана от нейна страна.

— Е, хайде. Какво ще ми разкажеш за приятеля си? — повтори Ной.

— Не е твоя работа!

— Ако ми отговориш, аз също ще ти разкажа за себе си — опита се да я придума той.

— Но аз не искам да знам нищо за теб!

Ной наклони глава встрани — изглеждаше смаян от изказването й.

— Няма ли да ти е по-лесно през следващите дни, ако си наясно какъв човек имаш насреща.

— Не виждам някой да ми е насреща! Ти изобщо не ме интересуваш! — опита се да спори тя, но в гласа й вече се усещаха нотки на раздразнение.

— Предстоят две седмици, Шей. През цялото това време ще бъдем заедно.

— За теб съм мис Бърк.

Ной си придаде виновно изражение, но успя да го запази само за части от секундата, след което развали всичко, като избухна в неудържим смях.

— Е, добре — побърза да го прекъсне с мрачен тон младата жена. — Наричай ме както искаш.

— И така, Шей — продължи събеседникът й, все още широко ухилен. — Какво ще ми кажеш за приятеля си?

Тя съзнаваше, че бе загубила позиции с това „мис Бърк“, което дори на нея самата прозвуча пресилено и нелепо. В края на краищата обаче бе решила за пред Ной да приеме поведението на възпитана, морална жена, а що се отнасяше до интимния й живот, спокойно можеше да прибегне до някоя и друга безобидна лъжа.

— Няма такъв.

— Шегуваш се! — изгледа я с широко отворени от изумление очи.

— Нищо подобно.

— С тяло като твоето? Не мога да повярвам!

— Не си ли се замислял, че в живота има и по-важни неща от секса? — каза го, като същевременно се питаше дали вече не се прави на прекалено добродетелна. Не й се щеше да прекалява в това отношение.

— О, нима?

— Твърде съм заета, за да ходя по срещи. Работата ми е доста ангажираща, а освен това я обичам. Смятам, че имам истински пълноценен живот.

Ной поклати отново глава.

— Уф! Мисля, че все пак не си такава, за каквато се представяш.

Не вярваше нито за миг на приказките й. Щом й се искаше обаче да играят игрички, несъмнено бе намерила достоен съперник в негово лице.

— Аз също работя адски много, но едва ли бих се оправял в живота без редовни и солидни порции секс. В това отношение признавам, че еманципацията свърши добра работа.

— И защо си дошъл тогава на това пътуване? — запита го Шей през стиснати зъби. — Как ще я караш далеч от топлото легло и страстните прегръдки на предполагам безбройните си любовници?

— Пропусна страстните им, възбуждащи тела — добави бързо Ной. — И не на последно място, стройните им крака. Вече знаеш, че особено си падам по хубави крака.

Шей разбра, че губеше битката. Той определено нямаше никакво намерение да отстъпи, а и тя не притежаваше необходимата физическа сила да го накара да се махне.

— Моля те, разбери, страшно съм изморена — реши отново да прибегне до молба, като нарочно придаде на гласа си нотки на изтощение. — Наистина нямам желание да се заяждам с теб, а още по-малко — да бъда нащрек през цялото пътуване дали няма да изскочиш отнякъде. Ако сега ме оставиш на мира, обещавам ти, че ще се постарая да не ти се изпречвам на пътя.

Мълчание.

— Моля те.

Мълчание.

— Моля те, Ной.

Кроткият, умолителен тон му дойде в повече — когато се държеше така, пламъчетата в очите й изчезваха и погледът й ставаше прекалено смирен, а това не му харесваше. Предпочиташе в зениците й да искри огън, дори когато бе породен от гняв.

— Струва ми се, че научих нещо ново за теб.

— И какво е то?

Очите му се спряха на ситните капчици пот по челото й.

— Ти също се потиш.

— Естествено! Та тук е адски горещо!

Ной се ухили. Свърши се вече със смиреното поведение.

— Остава обаче въпросът, дали и сега миришеш така хубаво, както преди — продължи с нисък, плътен глас той, привеждайки се леко напред.

Младата жена вдигна ръце, за да го спре и завивката се свлече върху свитите й крака. Веднага разбра, че бе имала право — нейната сила бе като на мишле пред гигантската фигура на Ной и приложената защитна тактика се оказа напълно безрезултатна. Ръцете на Шей не удържаха тежестта на приближилото се мъжко тяло и въпреки всичките си усилия, усети горещият му дъх да опарва бузата й.

Подуши я и нежно допря устни до шията й. Бавно продължи да я целува, плъзгайки полуотворената си уста от брадичката към ухото й. През цялото това време Шей имаше чувството, че светът се свършва за нея — не можеше да се пребори с усещането, което заливаше цялото й тяло. Ужасяваше се от себе си, защото допирът на устните му й харесваше.

— Ммм… миришеш дори още по-хубаво! — прошепна Ной с дрезгав глас. Захапа леко ухото й и повтори: — Да, просто чудесно!

Шей стоеше със затворени очи и си мислеше, че всеки миг сърцето й ще се пръсне.

— Моля те, спри! — каза с пресеклив глас, след като най-накрая успя да овладее учестеното си дишане. — Умолявам те, Ной…

Той обаче бе опит от насладата, породена от близостта им. Имаше чувството, че може часове наред да я целува и да усеща прекрасното ухание на тялото й, но различи в гласа й нотки на истински страх. До този миг тя никога не бе проявявала страх от него и Ной инстинктивно осъзна, че едва ли е престорен. Бавно, дори озадачено, той се отдръпна назад и потърси очите й. Шей го гледаше уплашено, зениците й бяха разширени, но в погледа й се четеше и нещо друго. Тогава Ной разбра с абсолютна сигурност как щеше да действа занапред.

Сега щеше да си тръгне, но имаше намерение да спази обещанието си. През следващите две седмици нямаше да се отдели от нея нито за миг, опитвайки се да прозре истинската й същност, да прозре какво се крие зад престореното й държане. Може би наистина бе претенциозното, високомерно същество, за което се представяше, но той нямаше да се учуди, ако се потвърдяха съмненията му, че в действителност Шей таи в себе си плам, страст и чувственост. При всички случаи обаче той по някакъв начин я вълнуваше, караше я да реагира, предизвикваше я. Прочете го в очите й и макар да не разбираше точно защо, Ной хареса това, което те му казаха.

— Оставям те да си доспиш — прошепна й нежно и се изправи.

Почти бе стигнал до вратата, когато го спря гласът й, разтреперан от гняв:

— Какъв късмет, наистина! Само че как да повярвам, че след няколко минути няма пак да се появиш без никаква покана и да ми се нахвърлиш по този начин! И ако въобще успея да заспя отново, сигурно ще сънувам кошмари! Това е то! Ето какво било чудесно прекарване на отпуската — да скучаеш по цял ден на някаква антика, претендираща да прилича на пиратски кораб и да бъдеш преследван през цялото време от мъж, който е твърде убеден, че живо олицетворение на копнежите на всяка жена…

Ной излезе и затвори вратата след себе си, без да я доизслуша. Усмихнат, той бавно се отдалечи към каютата си.