Сесар Вайехо
Хора

Войната свърши,

войникът — мъртъв. Един от живите дойде,

прошепна: „Не умирай!“, но трупът,

ах, трупът продължи да умира.

 

Приближиха други двама, те

му казаха: „Не ни оставяй! Смелост! Оживей!“,

но трупът продължи да умира.

 

Притичаха двайсетина, стотина, хиляда, петстотин хиляди,

крещяха: „Толкова обич и толкова немощ пред смъртта!“,

но трупът, ах, продължи да умира.

 

Милиони същества го обкръжиха

с ропот всенароден: „Братко, остани!“,

но трупът, ах, продължи да умира.

 

Тогава всички хора на земята

се събраха — и скръбният труп ги позна,

бавно се надигна,

прегърна първия и тръгна да върви.