Порфирио Барба-Хакоб
Човек

Вие, които не сте носили в сърце гробницата на някой бог,

нито в ръце кръвта на някой самоубиец;

вие, които не схващате ужаса на съзнанието пред Всемира;

вие, които не чувствате как червеят на коварството

гложди неспирно корените на живото същество;

вие, които не заслужавате ни висша почит,

ни висше презрение…

Вие, които притежавате неща без устрем и падение,

без вътрешни взривове, еднакви и сърдечно лесни;

вие, които не сте бълнували заблудите

на Пространство и Време,

и си мислите, че животът е това, което съзерцавате,

че е просто закон, просто любов, просто целувка и просто дете;

вие, които отнемате житото от нивата озлобена

и го ядете с чисти ръце и тихо;

вие, които казвате „Разсъмва!“

и не оплаквате чудото на зората;

вие, които не ставате дори и за просяци,

не правите хляб, легло не разстилате със собствените си ръце

в запуснатите бордеи

и в просия наблюдавате дните

като безсмислено мъчение…

 

Вие, които не сте стенали от ужас и страх —

като между здрава греда и прегръдка желязна —

от несправедливи страдания,

додето душата избухне в сърдития блясък

като чиста лампа от вселенската саможертва…

 

Вие не ще разберете болезнения смисъл

на тази дума: ЧОВЕК.