Рьоне Госини
Малкият Никола (36)

Жонас

Йодес е приятелче, много е силен и обича да удря приятелите си по носовете. Той има по-голям брат, който се казва Жонас и сега е войник. Йодес много се гордее с брат си и непрекъснато говори за него.

— Получихме снимка на Жонас, на нея е с униформа — каза ни той един ден. — Страхотен е! Утре ще ви я донеса.

Йодес донесе снимката и Жонас беше много хубав — с кепе, доволно усмихнат.

— Ама няма нашивки — каза Мексан.

— Е, това е, понеже е новобранец — обясни Йодес, — обаче нататък сигурно ще стане офицер и ще командува сума ти войници. Във всеки случай си има пушка.

— А револвер няма ли? — попита Жоашен.

— Няма, разбира се — каза Рюфюс. — Револвери имат офицерите. На войниците им дават само пушки.

Това никак не се хареса на Йодес.

— Ти откъде знаеш? — рече той. — Жонас си има револвер, нали ще става офицер.

— Я не ме разсмивай — каза Рюфюс. — Виж, баща ми има револвер.

— Да, ама баща ти не е офицер! — викна Йодес. — Той е полицай. И баба знае да е полицай и да има револвер!

— Полицаите са също като офицери — извика Рюфюс. — Освен това баща ми си има и фуражка! Брат ти има ли си фуражка?

После Йодес и Рюфюс се сбиха.

Друг път Йодес ни разправи, че Жонас бил отишъл на учение с полка си, направил страхотни неща, избил сума врагове и генералът го похвалил.

— На учение не се избиват врагове — каза Жофроа.

— Не, но е почти същото — обясни Йодес. — И пак е много опасно.

— Я, я! — рече Жофроа. — Щом е само почти, не важи! То така е много лесно!

— Искаш ли да те фрасна по носа? — попита Йодес. — И хем не почти, а съвсем!

— Опитай се, де! — каза Жофроа. Йодес се опита, успя и двамата се сбиха. Миналата седмица Йодес ни разправи, че Жонас за първи път дал наряд, а щом са го избрали за наряд, това значело, че е най-добрият войник в полка.

— Че да не би само най-добрите войници в полка да ги слагат наряд? — попитах аз.

— А как? — отвърна Йодес. — Да не мислиш, че ще оставят някой глупак да пази целия полк? Или някой предател, та да пусне врага в казармата?

— Какъв враг, бе? — попита Мексан.

— Това са направо смехории — каза Рюфюс. — Всички войници подред ги пращат наряд. И глупаците също.

— Точно така си мислех — рекох аз.

— Освен това хич даже не е опасно да бъдеш наряд — каза Жофроа. — Това всеки го може!

— Ами опитай се, де — извика Йодес. — Стой самичък цяла нощ да си пазиш полка!

— Много по-опасно е да спасиш някой, който се дави, както направих аз миналата ваканция! — рече Рюфюс.

— Я не ме разсмивай — каза Йодес, — ти никого не си спасявал, ти си лъжец. И изобщо знаете ли какви сте вие? Всички сте тъпаци!

Тогава всички се сбихме с Йодес, аз получих един силен удар с юмрук по носа и Бульона, нашият възпитател, ни наказа до един.

Йодес вече започва да става досаден с този свой брат.

Тази сутрин Йодес пристигна много възбуден.

— Ей, момчета! Ей, момчета! — извика той. — Знаете ли какво става? Тази сутрин получихме писмо от брат ми! Идва си в отпуска! Днес пристига! Сигурно вече е в къщи! Аз исках да остана да го изчакам, обаче татко не позволи. Обаче обеща да каже на Жонас да дойде на обед да ме вземе от училище! А знаете ли кое е най-жестокото? Ха̀ познайте, де!…

Никой не каза нищо и Йодес гордо извика:

— Дали са му чин! Получил е първи клас^[1].

— Че това не е чин — забеляза Рюфюс.

— Не било чин — кикотеше се Йодес. — Чин е, и още как, сложили са му и нашивка. Нали ни пише!

— И какво правят те в първи клас? — попитах аз.

— Ами все едно че са офицери — каза Йодес. — Командуват сума ти войници, издават заповеди; по време на война водят другите в бой; войниците трябва да му отдават чест, когато минава. Да, господинчо! Войниците трябва да отдават чест на брат ми, когато минава! Ей така!

И Йодес допря ръка до главата си за военен поздрав.

— Ей, адски щуро! — рече Клотер.

Всички малко завидяхме на Йодес, задето си има брат в униформа с нашивки и всичко живо трябва да му отдава чест. Освен това се радвахме, че ще можем да го видим на излизане от училище. Аз вече съм виждал един-два пъти брата на Йодес, обаче на времето, когато още не беше отишъл да служи войник и никой не му отдаваше чест. Той е много силен и много добър.

— Всъщност след часовете той сам ще ви разправи — каза ни Йодес. — Ще ви позволя да поговорите с него.

Като влязохме в клас, бяхме много възбудени, обаче все пак най-възбуден си беше Йодес. Непрекъснато шаваше на чина си и се навеждаше, за да приказва със съседите си по чин.

— Йодес! — извика учителката. — Не зная какво ви става тази сутрин, но сте направо непоносим! Ако продължавате, няма да ви пусна след уроците!

— О, недейте, госпожице! Недейте! — извикахме всички ние.

Учителката ни изгледа много учудено, а Йодес й обясни, че неговият брат, получил повишение във военната служба, щял да го чака след часовете.

Учителката се наведе, за да вземе нещо от чекмеджето си; ние обаче си я познаваме, като прави така, значи, я е напушил смях; после каза:

— Добре. Само че ще стоите мирни. Особено вие, Йодес, вие трябва да бъдете послушен, за да не излагате вашия брат, който е войник!

Уроците ни се сториха ужасно дълги и когато би звънецът, всички чанти бяха вече закопчани и излязохме тичешком.

Жонас ни чакаше на тротоара. Не беше с униформа; беше облечен с жълт пуловер и син раиран панталон — това доста ни огорчи.

— Здрасти бе, главун! — викна той, като видя Йодес. — Още си пораснал!

Жонас целуна Йодес по двете бузи, потърка го по главата и се престори, че го удря с юмрук. Много е щур Йодесовият брат. Как искам да си имам и аз по-голям брат!

— Защо не си с униформа, Жожо? — попита Йодес.

— Какво, в отпуска и с униформа? Ти се майтапиш! — каза Жонас.

После ни поогледа и рече:

— Че това май са твоите приятели! Това тука е Никола… Онзи, дебеличкият, е Алсест… А това там е…

— Мексан! — извика Мексан, горд, че Жонас го е познал.

— Прощавайте — каза Рюфюс, — вие наистина ли сега имате нашивки и командувате на бойното поле?

— На бойното поле ли? — изкикоти се Жонас. — На бойното поле не, но следя в кухнята беленето на картофи. Зачислен съм към продоволствието. Не е винаги весело, обаче си хапваме добре. Можем да изкрънкваме по някоя добавка.

Тогава Йодес изгледа Жонас, пребледня ужасно и хукна да бяга.

— Йодес! Йодес! — извика Жонас. — А бе какво му става? Чакай бе, главун! Чакай ме!

И Жонас се завтече подир Йодес.

Ние също си тръгнахме, а Алсест каза, че Йодес може да се гордее, задето брат му толкова е преуспял в армията.