Рьоне Госини
Малкият Никола (35)

На пазар с татко

След като се навечеряхме, татко пресметна заедно с мама месечните разходи.

— Питам се къде изчезват парите, които ти давам — каза татко.

— Тия приказки най ги обичам — каза мама, макар че никак не изглеждаше зарадвана.

След това обясни на татко, че нямал представа колко скъпа е храната, че ако той ходел да пазарува, щял да разбере и че освен това не бива да се обсъждат такива неща пред детето.

Татко отвърна, че това са смехории, че ако той се заемел с покупките, щели сме да спестим сума ти пари и да се храним по-добре, а детето да вземе да си легне.

— Добре, щом е тъй, иди ти да пазаруваш, като си толкова хитър — каза мама.

— Точно така — отвърна татко. — Утре е неделя, ще отида на пазара. Ще видим дали някой може да ме мине!

— Еха — казах аз, — мога ли и аз да дойда?

Пратиха ме да си легна.

Сутринта попитах татко мога ли да изляза с него и той каза, че мога, днес мъжете щели да пазаруват. Аз бях адски доволен, защото обичам да излизам с татко и на пазара е много щуро. Пълно е с народ, всичко живо вика — нещо като голямо междучасие, пък и мирише хубаво. Татко ми каза да взема пазарската мрежа, а мама ни изпрати, като се кискаше.

— Смей се ти — рече татко, — няма да се смееш, като се приберем с разни вкусни неща, купени на прилични цени. Нас, мъжете, не могат ни изигра. Нали, Никола?

— Има си хас — отвърнах аз.

Мама продължи да се киска и каза, че щяла да стопли вода, за да свари раците, които ще й донесем, а ние отидохме да вземем колата от гаража.

В колата попитах татко вярно ли е, че ще донесем раци.

— Защо не? — отвърна той.

Само дето се озорихме, докато намерим място за паркиране. На пазара отиваше сума ти народ. За щастие татко видя едно празно място — татко има набито око — и паркира.

— Хубаво — рече той, — сега ще докажем на майка ти, че да се пазарува е много лесно, и ще я научим да пести. Нали, моето момче?

И татко се приближи до една продавачка, която продаваше сума ти зеленчуци, огледа сергията и каза, че доматите не били скъпи.

— Дайте ми едно кило домати — поиска татко. Продавачката сложи пет домата в мрежата и каза:

— Друго какво ще обичате?

Татко погледна в мрежата и рече:

— Какво? Че едно кило само пет домата ли са?

— А вие какво мислите — попита жената, — че за тия пари ще ви дадат разсадник? Това мъжете, като тръгнат на пазар, всички са еднакви.

— Просто мъжете не се оставят да ги лъжат толкова лесно, както жените! — каза татко.

— Я, я повторете това, дето го казахте? — помоли продавачката, която приличаше на господин Панкрас, месаря от нашия квартал.

Татко каза: „Хубаво де, хубаво“; даде ми да нося мрежата и се махнахме, а продавачката обясняваше на другите продавачки какъв бил татко.

После аз видях един продавач с много риби на сергията и с едни големи раци.

— Татко, гледай! Раци! — извиках аз.

— Отлично — каза татко. — Я да отидем да видим.

Татко се приближи до продавача и попита пресни ли са раците. Продавачът му обясни, че били особена порода — иначе смятал, че са пресни, щом са живи — и се изкикоти.

— Да, добре — каза татко, — ами колко искате за онзи, големия, дето си мърда краката?

Продавачът му съобщи цената и татко здравата се облещи.

— Ами онзи, по-малкия? — попита татко. Продавачът пак му съобщи цената, а татко каза, че това било невероятно и как можело такова безобразие.

— Чакайте сега — обади се продавачът, — вие раци ли искате да купите, или градински охлюви? Цената е доста различна. Жена ви е трябвало да ви предупреди.

— Ела, Никола — рече татко, — ще отидем да купим нещо друго.

Аз обаче казах на татко, че няма смисъл да ходим другаде, че тия раци ми се виждат страхотни и как само им мърдат краката, и че раците са много вкусно нещо.

— Недей да спориш, Никола, хайде — каза татко. — Просто няма да купуваме раци.

— Ама, татко — казах аз, — мама е сложила вода за раците, трябва да купим раци.

— Никола — каза татко, — ако продължаваш, ще отидеш да ме чакаш в колата!

Тук вече се разплаках; тъй де, ама ха̀, не е честно пък.

— Браво — каза продавачът, — не стига, дето сте пинтия и карате семейството си да гладува, ами мъчите и това нещастно хлапе.

— Я не се бъркайте, където не ви е работа — викна татко. — И няма какво да наричате хората пинтии, след като сте крадец!

— Аз ли съм крадец? — викна продавачът. — А мога ли да ви цапна един!

И той грабна един калкан.

— Така си е — рече една жена, — треската, дето ми я продадохте завчера, не беше прясна. И котката даже не я яде.

— Моята треска ли не е прясна? — викна продавачът.

Насъбраха се сума ти хора и ние си тръгнахме, а всички започнаха да спорят, докато продавачът размахваше калкана.

— Прибираме се — каза татко, който изглеждаше ядосан и уморен. — Стана много късно.

— Татко — казах аз, — ами ние взехме само пет домата. Аз мисля, че един рак…

Татко обаче не ме остави да довърша, а ме дръпна за ръката и понеже не го очаквах, изпуснах мрежата, а тя падна на земята. И това беше. Една дебела лелка зад нас настъпи доматите, чу се „пляк“ и тя ни се скара да внимаваме. Като вдигнах мрежата, това, дето беше вътре, хич не изглеждаше вкусно.

— Трябва да се върнем да купим други домати — казах аз на татко. — Тия петте вече за нищо не стават.

Татко обаче не искаше и да чуе за това, така че продължихме към колата.

Като стигнахме, татко съвсем си загуби настроението, понеже го чакаше глоба.

— Хубав ден! — каза той.

След това се качихме в колата и татко потегли.

— А бе внимавай малко с тая мрежа — извика татко. — Целият ми панталон се изплеска от доматите. Виж се какво правиш!

Тогава се чукнахме с камиона. Правихме се, правихме на тарикати — и готово!

Като излязохме от сервиза, където закарахме колата — нищо страшно, в други ден ще бъде поправена, — татко изглеждаше доста кисел. Сигурно заради работите, дето му ги изприказва шофьорът на камиона, един шишко.

Когато в къщи мама видя мрежата, приготви се да каже нещо, но татко се развика, че не искал да слуша коментари. Понеже у дома нямаше нищо за ядене, татко ни заведе с такси на ресторант. Беше адски щуро. Татко не яде много, обаче мама и аз си поръчахме раци с майонеза, като на приема по случай завършването на братовчед ми Йолож. Мама каза, че татко бил прав и да се пести е хубаво нещо.

Дано следващата неделя отидем пак на пазар с татко!