Рьоне Госини
Малкият Никола (33)

Посещението на баба

Много съм доволен, понеже баба идва да ни гостува за няколко дена. Баба е майка на моята майка, много я обичам и тя все ми прави разни щури подаръци.

Този следобед татко трябваше да излезе по-рано от работа, за да посрещне баба на гарата, обаче баба пристигна сама с такси.

— Мамо! — извика мама. — Ама ние мислехме, че ще пристигнеш по-късно!

— Да — каза баба, — само че се качих на влака от петнайсет и четиридесет и седем, а не на онзи от шестнайсет и тринайсет, затова стана така. Сметнах, че не си струва да харча пари за телефон и да ви съобщавам… Ах, че си пораснал, зайченцето ми! Вече си цял мъж! Я ела пак да ме цункаш. Знаеш ли, имам разни изненади за тебе в големия куфар, дето го оставих в хранилището!… Впрочем къде е мъжът ти?

— Ами той горкият — отвърна мама, — тъкмо тръгна към гарата да те посрещне!

Баба много се смя, като чу това, и още се смееше, когато татко се върна.

— Ей, бабо! — извиках аз. — Ей, бабо! Ами подаръците?

— Никола! Ще млъкнеш ли! Как не те е срам! — рече мама.

— Право е ангелчето ми — каза баба. — Само че нали никой не ме посрещна на гарата, та аз предпочетох да оставя куфара си в хранилището; много е тежък. Помислих си, зетко, дали няма да можете да го приберете…

Татко изгледа баба и излезе мълчешком. Когато се прибра, имаше много уморен вид. Куфарът на баба беше много тежък и много голям и татко едва го вдигаше с две ръце.

— Ама какво носите вътре? — попита татко. — Наковални ли?

Татко се бе излъгал; баба не носеше наковални, обаче беше взела един конструктор за мен, една картонена игра (такива вече ги имам две), една червена топка, една количка, една пожарникарска кола и един пеещ пумпал.

— Ама ти наистина го глезиш! — извика мама.

— Аз? Да глезя моя Никола? Сладуранчето ми? Ангелчето ми? — учуди се баба. — Няма такова нещо! Ела да ме цункаш, Никола!

След цунките, баба попита къде ще спи, за да си подреди вещите.

— Леглото на Никола е много малко — каза мама — Разбира се, в хола има канапе, обаче си мисля дали няма да ти бъде по-удобно да дойдеш при мен в спалнята…

— Не, не, няма нужда — каза баба. — На канапето ще ми бъде много добре. Ишиасът ми вече почти не се обажда.

— А, не, не! — рече мама. — Не можем да те оставим да спиш на канапето! Нали, скъпи?

— Не можем — каза татко, като гледаше мама.

Татко качи куфара на баба в спалнята. Докато баба си подреждаше нещата, той се върна в хола и както обикновено седна в креслото и разтвори вестника си, а аз започнах да си играя с пумпала и хич не беше забавно, понеже това е бебешка играчка.

— Не можеш ли да отидеш с това нещо някъде другаде? — попита татко.

Върна се баба, седна на един стол, попита ме дали пумпалът ми харесва и дали умея да го пускам. Аз показах на баба, че умея, тя много се изненада и се зарадва, и накрая ми каза да отида да я цункам. После помоли татко да й услужи с вестника, понеже не могла да си го купи на заминаване. Татко стана и подаде вестника на баба, а тя седна в креслото на татко, понеже там светлината е по-добра за четене.

— Заповядайте на масата! — извика мама. Отидохме да вечеряме и беше направо страхотно!

Мама беше сготвила студена риба със сума ти майонеза (аз много обичам майонеза), имаше печена патица с грах, сирене, сладкиш с крем и плодове и баба ми позволи да си взема от всяко нещо по два пъти, а след като си изядох второто парче от сладкиша, даже ми даде едно крайче от своето парче.

— Ще му стане лошо — каза татко.

— Е, от един път не може да му стане нищо — рече баба. После баба каза, че била изморена от пътуването и искала да си легне по-раничко. Тя разцелува всички, после татко каза, че също бил много уморен, пък утре трябвало да бъде в службата си рано сутринта, понеже днес излязъл преди края на работното време да посреща баба на гарата, така че всички си легнахме. През нощта ми стана много лошо и най-напред дотича татко от хола. Баба също се събуди, много се обезпокои, каза, че това не е редно и попита дали детето е водено скоро на лекар. После заспах.

Сутринта мама дойде да ме събуди, а татко пристигна също в стаята ми.

— Не може ли да кажеш на майка си да побърза? — попита татко. — Вече стана един час, откак е в банята! Питам се, какво прави вътре!

— Къпе се — каза мама. — Има право да се изкъпе, нали?

— Ама аз бързам! — извика татко. — Тя никъде не трябва да ходи! Аз трябва да вървя на работа! Ще закъснея!

— Мълчи — рече мама. — Ще те чуе!

— Нека ме чуе! — извика татко. — След тази нощ на онова нещастно канапе аз…

— Не пред детето! — каза мама, която се зачерви цялата и се ядоса. — И изобщо аз много хубаво виждам, че откак тя пристигна, ти целенасочено се държиш зле с нея! Разбира се, когато идват моите близки, винаги става така. За сметка на това брат ти Йожен…

— Хубаво, хубаво, от мен да мине… — рече татко. — Остави Йожен на мира и кажи на майка си да ти даде самобръсначката и сапуна за бръснене. Ще отида да се измия в кухнята.

Когато татко дойде за закуска, баба и аз вече седяхме край масата.

— Побързай, Никола — каза татко. — Ти също може да закъснееш!

— Как? — учуди се баба. — Нима ще го пращате на училище след такава нощ? Ами погледнете го! Че той е съвсем бледичък, сладуранчето ми. Нали не се чувствуваш добре, зайченце?

— Ами да — рекох аз.

— Ето, видяхте ли? — каза баба. — Според мен вие все пак трябва да го заведете на лекар.

— Не, не — каза мама, която влизаше с кафето. — Никола ще си отиде на училище!

Тогава аз се разплаках, казах, че хич не ми е добре и съм адски болен, мама ми се скара, а баба каза, че не искала да се бърка, където не й е работа, обаче нямало да бъде толкова страшно, ако един път не отида на училище и изобщо тя доста рядко имала възможност да види внучето си. Накрая мама се съгласи, но само за тоя път, а иначе никак не й било приятно, пък баба каза да я цункам.

— Хубаво — рече татко, — аз изчезвам. Ще гледам да се върна по-рано тази вечер.

— Само в никакъв случай не се безпокойте заради мен — каза баба. — Просто си живейте, все едно, че ме няма.