Майкъл Муркок
Руническият жезъл (7)

СЕДМА ГЛАВА
ЕДИН СТАР ПОЗНАТ

Последваха Джехамя Конахлиас из виещите се, облицовани с органична материя коридори на сградата. Те бяха много по-светли, след като сияещите сенки — които момчето нарече Великите Добри — бяха изчезнали. Както изглежда, задачата им бе била само да доведат Хоукмун и д’Аверк дотук.

Озоваха се в голяма зала, насред която имаше дълга маса, направена от същата материя, от каквато бяха и стените, и заобиколена от пейки. На масата вече беше поднесена храна, ястията не се отличаваха с особена екстравагантност — риба, хляб и пресни зеленчуци.

Ала това, което прикова вниманието им и накара ръцете им неволно да стиснат дръжките на сабите, бе фигурата, застанала в другия край на залата. На лицата им се изписа гневно изумление.

Хоукмун пръв намери сили да проговори през здраво стиснатите си челюсти.

— Шенегар Трот!

Тлъстата фигура закрачи тромаво към тях. Сияещата сребърна маска бе пародия на лицето, което се криеше под нея.

— Добър ден, господа. Дориан Хоукмун и Хюлам д’Аверк, доколкото виждат очите ми.

Хоукмун се извърна към момчето.

— Знаете ли кой е този човек?

— Представи ми се като изследовател от империята.

— Това е графът на Съсекс и дясна ръка на самия император Хуон. Този човек е прегазил половин Европа! Само барон Мелиадус може да се сравнява с него в злините, които е причинил!

— Хайде, хайде — рече Трот, който, ако се съдеше по гласа, се забавляваше чудесно. — Да не започваме с обиди. Тук сме на неутрална земя. Войната е достатъчно далеч от нас. Мисля, че трябва да положим максимални усилия, за да се държим цивилизовано — и да не оскърбяваме нашия многоуважаем домакин…

Хоукмун му хвърли кръвнишки поглед.

— Как пристигнахте в Днарк, граф Шенегар?

— С кораб, Хоукмун. Нашият барон Калан, когото, доколкото разбрах, познавате доста добре… — Трот се изкиска, защото Хоукмун неволно докосна с ръка черната перла, която навремето Калан бе поставил в челото му. — Та той е изобретил един нов вид двигател, с чиято помощ корабите ни пресичат морето с невероятна скорост. Не съм съвсем сигурен, но струва ми се, че този двигател се основава на машината, използвана при полета на орнитоптерите, само че е доста по-усъвършенствана. Нашият премъдър крал-император ми поръча да отплавам за Амарек и да потърся благоразположението на тукашните сили…

— С други думи, да откриете силните и слабите им страни, преди да ги нападнете! — извика Хоукмун. — Само безумец би повярвал в добрата воля на Тъмната империя!

Момчето разпери ръце и на лицето му се изписа тъжно изражение.

— Тук, в Днарк, ние търсим единствено равновесието. В края на краищата, това е смисълът и причината за съществуването на Руническия жезъл, пазен от нас. Умолявам ви, оставете противоречията за бойното поле и нека всички заедно опитаме вкуса на приготвената храна.

— Трябва обаче да ви предупредя — намеси се Хюлам д’Аверк с много по-спокоен тон, отколкото Хоукмун, — че Шенегар Трот не е дошъл тук да иска мир. Където отиде той, неизменно го следват злини и нещастия. Бъдете бдителни — смятат го за най-хитрия от всички гранбретански благородници.

Момчето кимна някак свенливо, после ги подкани да се настанят около масата.

— Моля, седнете.

— А къде е вашият флот, граф Шенегар? — попита д’Аверк, след като приседна на пейката и дръпна към себе си една чиния.

— Флот ли? — попита невъзмутимо Трот. — Не съм споменавал никакъв флот — само моя кораб, който е закотвен на няколко мили от града.

— Тогава този кораб трябва да е доста голям — промърмори Хоукмун и захапа лакомо комата хляб, — защото досега не съм чувал някой военачалник от Тъмната империя да посети нова страна, без да е готов за нахлуване.

— Забравяте, че ние, гранбретанците, освен всичко останало сме и учени — отвърна Трот с престорена обида. — Ние търсим познания, истини и първопричини. И как иначе, след като крайната ни цел е обединяването на всички воюващи страни в Европа и омиротворяването на света, за да можем след това да ускорим процеса на неговото опознаване.

Д’Аверк се закашля театрално, но не каза нищо.

В следния миг Трот направи нещо крайно нетипично за един благородник от Тъмната империя — бутна маската над челото си и започна да се храни с апетит. В Гранбретан подобна постъпка щеше да бъде сметната за груба проява на невъзпитание. Ала Хоукмун знаеше, че Шенегар Трот по природа е ексцентричен и останалите благородници търпят странното му поведение само заради огромното му лично богатство и най-вече заради изключителните му бойни умения.

Лицето, което видяха, бе наистина първообраз на карикатурната сребърна маска. Беше бледо, подпухнало и с интелигентни черти. Очите бяха лишени от каквато и да било изразителност, най-вероятно защото Шенегар Трот се владееше дотолкова, че сам можеше да избира кога да влага нещо в погледа си.

Продължиха да се хранят в относителна тишина. Само момчето не се докосваше до ястията.

След известно време Хоукмун посочи сребърните доспехи на графа.

— Ако наистина сте дошли тук с мирна мисия, граф Шенегар, защо носите тази тежка броня?

Шенегар Трот се усмихна.

— Нима можех да знам предварително какво ме очаква в този чудат град? Човек по-добре да е подготвен за всичко.

Д’Аверк реши да смени темата, съзнавайки, че не ще успеят да надхитрят графа с подобни въпроси.

— Как върви войната в Европа? — попита той.

— Няма никаква война в Европа — отвърна Трот.

— Няма война ли? А ние какво търсим тук — изгнаници от собствените си страни? — попита Хоукмун.

— Няма война, тъй като сега в цяла Европа се е възцарил мир под вещото ръководство на нашия добър крал Хуон — отвърна Шенегар Трот и за изненада на Хоукмун придружи последната реплика с почти приятелско намигване. — Като изключим Камарг, естествено — страната, която изчезна безследно. Моят приятел барон Мелиадус все още не може да преживее този факт.

— Сигурен съм, че е така — рече Хоукмун. — Все още ли е обладан от страст за отмъщение?

— Повече от всякога. Когато тръгвах от Лондра, беше изправен пред опасността да се превърне в посмешище за двора.

— Май не изпитвате особена симпатия към барона — подхвърли д’Аверк.

— Познахте — съгласи се граф Шенегар. — Както виждате, ние гранбретанците не сме чак такива кръвожадни безумци, каквито се опитвате да ни изкарате. Лично аз неведнъж съм влизал в открити разпри с барон Мелиадус. Въпреки че оставам верен докрай на моята родина и свещения император, аз не одобрявам всичко, което се върши в нейно име — включително и ако самият аз участвам в тези дела. Но съм длъжен да изпълнявам заповедите. Аз съм патриот. — Шенегар Трот разкърши широките си рамене. — Бих предпочел да си остана у дома, да чета и да пиша. Не знам дали ви е известно, но навремето ме смятаха за доста многообещаващ поет.

— А ето че сега пишете само епитафии, при това с кръв и огън — каза Хоукмун.

Граф Шенегар не изглеждаше оскърбен. Гласът му звучеше спокойно и разумно.

— Всеки има право на гледна точка. Лично аз вярвам безмерно в правотата на нашата кауза — според която над всичко стои обединяването на света, а личните амбиции, колкото и благородни да са, трябва да бъдат по-жертвани в името на великите принципи.

— Типично оправдание за гранбретанците — отвърна непримиримият Хоукмун. — Спомням си, че барон Мелиадус също изтъкваше подобни аргументи пред граф Медни, малко преди да опита да отвлече и изнасили дъщеря му Изелда!

— Струва ми се, че вече обсъдихме поведението на барона — прекъсна го Шенегар Трот. — Всеки двор има своя глупак, всяка велика идея привлича и хора, вдъхновявани от собствените си интереси.

Отговорите на Шенегар Трот, изглежда, бяха насочени по-скоро към смълчаното момче, отколкото към Хоукмун и д’Аверк.

След като се нахраниха, Шенегар бутна чинията встрани и намести сребърната маска на лицето си. После се обърна към момчето.

— Благодаря ви за гостоприемството. А сега, мисля че ми обещахте да разгледам и да изразя възхищението си пред Руническия жезъл. За мен ще е незабравимо преживяване да застана пред този прочут и свещен предмет…

Хоукмун и д’Аверк погледнаха изплашено към момчето, ала то сякаш не забеляза предупреждението им.

— Късно е вече — каза Джехамя Конахлиас. — Утре всички ще посетим залата на Руническия жезъл. А междувременно можете да си отдъхнете тук. Ей зад тази врата се намират спалните ви. Няма да ви будя рано.

Шенегар Трот стана и се поклони.

— Благодаря за предложението, но хората ми ще се разтревожат, ако тази вечер не се завърна на кораба. Утре ще се присъединя към вас.

— Както желаете — рече момчето.

— Ние двамата с радост ще се възползваме от гостоприемството ви — каза Хоукмун. — Но отново искаме да ви предупредим, че Шенегар Трот не е човекът, за когото се представя.

— Наистина възхитително постоянство — ухили се Шенегар Трот, махна с облечената си в ръкавица ръка и закрачи към изхода.

— Боя се, че няма да спим спокойно, след като врагът е толкова близо до Днарк — промърмори д’Аверк.

Момчето се засмя.

— Не се безпокойте. Великите Добри ще ви защитават от всякакви опасности и ще прогонят страховете ви. Лека нощ, господа. Ще се видим утре.

Момчето излезе с безгрижна походка, а Хоукмун и французинът отидоха да разгледат отредената им спалня.

— Да ти кажа, този Шенегар Трот мисли зло на момчето — сподели опасенията си Хоукмун.

— Трябва да си отваряме очите и да го пазим — отвърна д’Аверк. — Лека нощ, Хоукмун.

И французинът се пъхна в нишата, където бе поставено неговото легло, а Хоукмун влезе в своята. Въздухът бе изпълнен със сияещи сенки и мека, успокояваща музика. Дориан заспа почти веднага.