Майкъл Муркок
Руническият жезъл (20)

ДЕВЕТА ГЛАВА
ХУОН СЕ СЪВЕЩАВА СЪС СВОИТЕ КАПИТАНИ

— Ясно, ясно, господа. Както разбираме, става дума за градски бунт — издигна се над глъчката меденият глас на императора. Проницателните му черни очички стрелкаха насъбралите се в залата маскирани войни.

— Това е предателство, благородни кралю — извика един от капитаните. Униформата му бе изпокъсана, а по маската му имаше следи от обгаряне с огнестрел.

— Гражданска война, велики императоре — добави друг.

— Която нищо чудно да завърши успешно — промърмори едва чуто трети. — Бяхме напълно неподготвени, великолепни господарю.

— Точно така, господа. Бяхте неподготвени — не само вие, но и ние. Надхитриха ни.

Злобните очички бързо пробягаха по редиците.

— Калан не е ли сред вас?

— Няма го, велики сир.

— А Тарагорм? — продължи сладкото гласче.

— Също отсъства, вселенски господарю.

— Така значи… Чухме, че видели Мелиадус на мостика на флагманския кораб.

— С графиня Флана, великолепни императоре.

— Изглежда логично. Да, вече не се съмняваме, че става дума за измама. Но няма значение — дворецът, предполагаме, е добре защитен?

— Само много голяма армия може да го превземе, господарю на света.

— Ами ако те разполагат тъкмо с такава армия? Ако Калан и Тарагорм са с тях, може да притежават и други могъщи средства. Готови ли сме за обсада, капитане? — обърна се Хуон към предводителя на гвардията на Богомолките, който побърза да склони глава.

— Подготвени сме, чудесни принце. Но положението е безпрецедентно.

— Вярно, така е. Да поискаме тогава подкрепления?

— От континента — кимна капитанът. — Там са всички верни барони — Адаз Промп, Бренал Фарну, Шенегар Трот…

— Шенегар Трот не е на континента — поправи го меко крал Хуон.

— …Джерек Нанкенсеен. Мигел Холст…

— Да, да, да — известни са ни тези имена. Но можем ли да бъдем сигурни във верността им?

— Предполагам, че да, велики кралю-императоре, защото днес загинаха много техни другари. Ако бяха в съюз с Мелиадус, вероятно щяха да им наредят да се бият на негова страна.

— Предположението ви не е лишено от смисъл. Добре тогава — ще повикаме Господарите на Гранбретан да се върнат. Кажете им да прехвърлят на острова всички свои части и да смажат този бунт колкото се може по-скоро. Нека вестоносецът да потегли от покрива на двореца. Уведомиха ни, че разполагаме с няколко орнитоптера.

Някъде отдалеч се разнесе ревът на огнеметно оръдие и подът на тронната зала потрепери.

— Крайно неприятно — въздъхна кралят-император. — Какъв е развоят на битката през последния час?

— Мелиадус е завладял почти целия град, великолепни кралю.

— Винаги сме твърдели, че той е един от най-добрите ни генерали.