Ран Босилек
Патиланчо (10)

Спортистка

Драги ми Смехурко,

Нали бях ти писал — морски бани прави баба Цоцолана. Дебеличка беше, по-дебела стана. Онзи ден тя рече:

— Къде ще се дяна такваз дебелана? Не! Така не бива! Който ме погледне, все ще се присмива. Вече да отслабна много ми се иска!

— Това лесно става. Ще станеш туристка! — подсети я бързо чичо Тънкопретко. — А щом ти хареса, време да не губиш, а да се запишеш направо спортистка!

И тя не се бави. Обуща, фланела, шапка и тояга веднага набави.

И ето я вчера баба Цоцолана рано-рано стана. Облече се бързо в новата премяна. Не хареса само ниските обуща.

— Патилане — рече, — донеси ми тука новите пантофки.

Аз й ги донесох. Обу ги и каза:

— Готова съм вече. Тръгвай сега с мене! Днес ще се качиме горе на баира. Ще ме слушаш само! И тая торбичка ще носиш на рамо!

Подскочих от радост. Уплаших котака. Той рипна пред мене. Докато го зърна, път на баба мина. Но тя не се върна. Излезе отвънка и пое по пътя. Тръгнах подир нея.

Вървяхме, вървяхме — стигнахме баира.

— Хайде сега, бабо! Тука ще се спира!

— Ти по-малко дрънкай! Баба ти си знае.

Тръгнахме нагоре. Над нас сняг захвърка. Баба се задъхва. Нищо не говори! Тук-таме се спъне. По-горе потъне. Но върви, не спира. И аз със торбата тичам отподире.

Тъй както вървяхме, токчето на баба изведнъж изпраска. Тя се люшна, викна, в снега се събори и ръце замаха надолу, нагоре.

Хвърлих се към нея, дано й помогна.

Но тя се обърна, надолу се свлече. После се търкулна и мене повлече…

Презглава надолу двама полетяхме. Летяхме, летяхме. Най-после се спряхме.

Станах аз, погледнах и ръце разперих. Знаеш ли, Смехурко, пред мен що намерих? Една снежна топка, голяма, голяма. И топката рита с високи пантофки. От нея отгоре глава се подава. Вика, та се къса.

Жива топка беше баба Цоцолана.

Аз я гледах, гледах, засмях се и рекох:

— Ставай, бабо, ставай! То какво излезе? Ти, наместо слаба, по-дебела стана.

Добре, че ръцете не бяха открити.

Хора се събраха и много се смяха.

Но що после стана вкъщи не видяха. Пак си поизпати моята гърбина.

Но туй не помогна. Баба Цоцолана туристка не стана. Котка път й мина.

Здрав бъди, Смехурко.

Поздрав най-сърдечен!