Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Deception Point, 2001 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Крум Бъчваров, 2003 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 203гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
ИК „Бард“, 2003
История
- —Добавяне
- —Добавяне на анотация
- —Допълнителна редакция от Mandor
Статия
По-долу е показана статията за Метеоритът от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
| Метеоритът | |
| Deception Point | |
| Автор | Дан Браун |
|---|---|
| Първо издание |  САЩ |
| Оригинален език | английски |
| Жанр | трилър |
| Вид | роман |
| Издателство в България | ИК „Бард“ (2003) |
| Преводач | Крум Бъчваров |
| ISBN | ISBN 954-585-492-8 |
Метеоритът (на английски: Deception Point) е технотрилъров роман на американския писател Дан Браун.
Книгата първо е издадена в САЩ през 2001 г., а на български е издадена от ИК „Бард“ през 2003 г., в превод на Крум Бъчваров.[1]
Персонажи
- Рейчъл Секстън – аналитик от Националната разузнавателно служба на САЩ (НРС), дъщеря на сенатор Седжуик Секстън.
- Майкъл Толанд – океанограф, автор на научнопопулярни документални филми
- Уилям Пикъринг – директор на НРС, непосредствен началник на Рейчъл
- Зак Харни – Президент на САЩ, борещ се за втори мандат със сенатор Седжуик Секстън
- Марджъри Тенч – съветник на президента
- Седжуик Секстън – сенатор, политически опонент на Зак Харни, баща на Рейчъл
- Гейбриъл Аш – помощничка на сенатор Секстън
- Лоурънс Екстрьом – администратор от НАСА
- Корки Мърлинсън – учен-астрофизик, с непосредствено участие в изследванията на метеорита.
- Нора Мангър – учен-глациолог, убита от отряд „Делта“
- Уейли Мин – учен-палеонтолог, убит от отряд „Делта“
- Делта 1, Делта 2, Делта 3 – бойци от отряда със специално предназначение „Делта“, преследващ разкрилите тайната учени с цел отстраняването им.
Източници
- ↑ „Метеоритът“. ИК „Бард“. 477 с. ISBN 954-585-492-8
96
Паметникът на Франклин Делано Рузвелт е един от най-големите мемориални комплекси в страната. Заедно с парка, водопадчетата, статуите, нишите и басейна той е разделен на четири открити галерии, по една за всеки мандат на президента.
Високо над града на километър и половина оттам кръжеше самотен хеликоптер „Кайова Уориър“ с изключени светлини. В град като Вашингтон, в който имаше много важни личности и медийни екипи, вертолетите в небето бяха също толкова обичайна гледка, колкото отлитащите на юг птици. Делта Едно знаеше, че докато не навлизат в така наречения „купол“ — охраняваното въздушно пространство над Белия дом, — едва ли ще привлекат внимание.
Хеликоптерът се намираше на височина шестстотин и четиридесет метра, когато намали скоростта си в близост, макар и не точно над тъмния паметник на Рузвелт. Делта Едно провери положението си. Погледна наляво, където Делта Две управляваше телескопичната система за нощно виждане. Видеосигналът показваше зеленикаво изображение на входа на комплекса. Районът пустееше. Сега щяха да чакат. Това убийство нямаше да стане тихомълком. Имаше хора, които просто не можеха да бъдат убити така. Независимо от метода, щеше да има отражения. Следствия. В тези случаи най-доброто прикритие бе да вдигнеш много шум. Експлозиите, пожарът и димът придаваха на удара вид на заявление и първата мисъл беше за външен тероризъм. Особено когато жертвата бе високопоставен държавен служител. Делта Едно наблюдаваше залесения мемориален комплекс. На паркинга и около входа нямаше никого. „Скоро“ — помисли си той.
Тази нощ щяха да използват системата „Хелфайър“. Лазерното насочващо устройство на хеликоптера щеше да обозначи целта и от този момент нататък ракетата сама щеше да следва курса си. Изборът на това оръжие не на последно място се дължеше на факта, че системата „Хелфайър“ бе много популярна на черния пазар и можеха да прехвърлят отговорността върху терористи.
— Кола — съобщи Делта Две.
Делта Едно отново погледна екрана. По пътя се приближаваше невзрачна черна кола. Точно навреме. Типична служебна кола на голяма държавна организация. Когато влезе в комплекса, шофьорът изключи фаровете. Автомобилът обиколи няколко пъти, после паркира близо до малка горичка. Делта Едно наблюдаваше екрана, докато партньорът му насочваше телескопичното устройство за нощно виждане към левия прозорец на колата. След миг се появи лицето на мъжа.
— Самоличността на обекта потвърдена — каза Делта Две.
Командирът на отряда не откъсваше очи от екрана — със страховития кръстовиден мерник — и се чувстваше като снайперист, целещ се в кралска особа. „Самоличността на обекта потвърдена“.
Делта Две се обърна наляво към радиоелектронната система и включи насочващото устройство. Прицели се и върху покрива на седана на шестстотин метра под тях се появи светла точица, невидима за шофьора.
— Обектът е обозначен.
Делта Едно дълбоко си пое дъх.
Под корпуса се разнесе остро изсвистяване, последвано от бледа светлинна следа, която се понесе към земята. След секунда автомобилът на паркинга избухна с ослепителен взрив. Във всички посоки се разхвърчаха парчета метал. Сред дърветата се търколиха горящи гуми.
— Обектът е унищожен — съобщи Делта Едно. Вече отдалечаваше хеликоптера от района. — Обади се на диспечера.
На по-малко на три километра оттам Зак Херни се готвеше да си ляга. Бронираните прозорци на резиденцията бяха дебели два и половина сантиметра. Президентът така и не чу експлозията.