Дан Браун
Метеоритът (95)

94

Рейчъл стоеше до входа на пилотската кабина, опънала кабела на слушалката на радиотелефона, за да може да разговаря, без пилота да я чува. Чудеше се какво се е съгласила да направи. Корки и Толанд я наблюдаваха. Макар че с шефа си се бяха разбрали да поддържат радиомълчание до кацането и във военновъздушната база „Болингс“ край Вашингтон, сега тя разполагаше с информация, която Пикъринг трябваше чуе незабавно. Обаждаше се на мобилния му телефон, който директорът винаги носеше със себе си. Той отговори делово.

— Говорете предпазливо, моля. Не гарантирам за сигурността на връзката.

Рейчъл разбираше. Подобно на повечето мобилни телефони на НРС, мобифонът на Пикъринг имаше индикатор, който показваше неосигурените повиквания. Тъй като тя се обаждаше по радиотелефон, една от най-несигурните комуникации, мобифонът на директора го беше предупредил. Този разговор не биваше да е конкретен. Без имена. Без места.

— Моят глас показва самоличността ми. — Рейчъл използва обичайния поздрав за такава ситуация. Бе очаквала шефът й да реагира по-остро, задето е рискувала да се свърже с него, но той не изглеждаше сърдит.

— Да, и аз се канех да ви се обадя. Трябва да променим курса. Безпокоя се, че може да имате посрещачи.

Обзе я страх. „Някой ни следи!“ Долавяше заплахата в гласа на Пикъринг. „Да променим курса“. Рейчъл се обаждаше, за да поиска абсолютно същото, макар и поради съвсем други причини.

— Проблемът за автентичността — каза тя. — Обсъждахме го. Може би има начин да получим категорично доказателство за или против.

— Чудесно. Случиха се някои неща и така поне ще мога да продължа на стабилна основа.

— Доказателството налага за кратко да се отклоним. Един от нас разполага с достъп до лаборатория…

— Без конкретни местонахождения, моля. Заради собствената ви безопасност.

Рейчъл нямаше намерение да разкрива плановете си по телефона.

— Можете ли да ни осигурите разрешение за кацане в АБО-АС?

Пикъринг не отговори веднага — явно се опитваше да си спомни съкращението на авиобазата на бреговата охрана в Атлантик Сити.

— Да — накрая отвърна той. — Ще го уредя. Това ли е последното ви местоназначение?

— Не. Ще имаме нужда от хеликоптер.

— Ще ви очаква на място.

— Благодаря.

— Съветвам ви да проявявате крайна предпазливост, докато не научим повече. Не разговаряйте с никого. Вашите подозрения породиха дълбока загриженост във влиятелните среди.

„Тенч“ — помисли си Рейчъл. Искаше й се да бе успяла да се свърже с президента.

— В момента съм в колата си. Отивам на среща с въпросната жена. Тя настоя да се видим на неутрално място. Това би трябвало да разкрие много неща.

„Пикъринг отива някъде на среща с Тенч?“ Онова, което щеше да му каже, трябваше да е важно, щом беше отказала да му го съобщи по телефона.

— Не разкривайте координатите си на никого — продължи директорът. — И край на радиовръзката. Ясно ли е?

— Да. Ще пристигнем в АБО-АС след час.

— Ще уредя транспорта ви оттам. Когато стигнете на крайното си местоназначение, можете да ми се обадите по по-сигурна линия. — Той замълча за миг. — Нямам думи, за да изразя значението на предпазливостта за вашата безопасност. Тази вечер вие си създадохте силни врагове. Внимавайте. — И затвори.

Рейчъл напрегнато се обърна към Толанд и Корки.

— Промяна на курса ли? — нетърпеливо попита океанологът.

Тя неохотно кимна.

— Към „Гоя“.

Астрофизикът въздъхна и погледна метеоритния образец в ръката си.

— Все още не мога да си представя, че НАСА са… — Той замълча. С всяка минута изглеждаше все по-загрижен.

„Съвсем скоро ще разберем“ — помисли си Рейчъл.

Тя влезе в кабината и върна слушалката на пилота. Когато погледна през предното стъкло огрените от луната облаци под тях, изпита неспокойното чувство, че на кораба на Толанд ще открият нещо, което няма да им хареса.