Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Deception Point, 2001 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Крум Бъчваров, 2003 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 204гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
ИК „Бард“, 2003
История
- —Добавяне
- —Добавяне на анотация
- —Допълнителна редакция от Mandor
Статия
По-долу е показана статията за Метеоритът от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
Метеоритът | |
Deception Point | |
Автор | Дан Браун |
---|---|
Първо издание | САЩ |
Оригинален език | английски |
Жанр | трилър |
Вид | роман |
Издателство в България | ИК „Бард“ (2003) |
Преводач | Крум Бъчваров |
ISBN | ISBN 954-585-492-8 |
Метеоритът (на английски: Deception Point) е технотрилъров роман на американския писател Дан Браун.
Книгата първо е издадена в САЩ през 2001 г., а на български е издадена от ИК „Бард“ през 2003 г., в превод на Крум Бъчваров.[1]
Персонажи
- Рейчъл Секстън – аналитик от Националната разузнавателно служба на САЩ (НРС), дъщеря на сенатор Седжуик Секстън.
- Майкъл Толанд – океанограф, автор на научнопопулярни документални филми
- Уилям Пикъринг – директор на НРС, непосредствен началник на Рейчъл
- Зак Харни – Президент на САЩ, борещ се за втори мандат със сенатор Седжуик Секстън
- Марджъри Тенч – съветник на президента
- Седжуик Секстън – сенатор, политически опонент на Зак Харни, баща на Рейчъл
- Гейбриъл Аш – помощничка на сенатор Секстън
- Лоурънс Екстрьом – администратор от НАСА
- Корки Мърлинсън – учен-астрофизик, с непосредствено участие в изследванията на метеорита.
- Нора Мангър – учен-глациолог, убита от отряд „Делта“
- Уейли Мин – учен-палеонтолог, убит от отряд „Делта“
- Делта 1, Делта 2, Делта 3 – бойци от отряда със специално предназначение „Делта“, преследващ разкрилите тайната учени с цел отстраняването им.
Източници
- ↑ „Метеоритът“. ИК „Бард“. 477 с. ISBN 954-585-492-8
93
— Този метеорит е бил открит от канадски геолог, така ли? — Гейбриъл Аш изумено зяпаше младия програмист Крис Харпър. — И сега тоя канадец е мъртъв?!
Харпър мрачно кимна.
— Откога го знаете? — попита тя.
— От две седмици. След като ме принудиха да излъжа на пресконференцията, директорът и Марджъри Тенч знаеха, че не мога да си взема думите назад. И ми разказаха как всъщност е бил открит.
„ПОСП не е открил метеорита!“ Гейбриъл нямаше представа докъде ще доведе всичко това, но очевидно беше скандално. Лоша новина за Тенч. И страхотна за сенатора.
— Както споменах, за метеорита всъщност са научили от прихванато радиопредаване — продължи Харпър. — Запозната ли сте с една програма, наречена Интерактивен йоносферен радиоексперимент по космическа физика?
Гейбриъл съвсем смътно бе чувала за програмата.
— По същество това е система от изключително нискочестотни радиоприемници близо до Северния полюс, които засичат земните звуци — плазмени вълнови емисии от северното сияние, импулси от гръмотевични бури, такива неща — поясни Харпър.
— Ясно.
— Преди няколко седмици един от тези радиоприемници засякъл случайно предаване от остров Елзмир. Канадски геолог искал помощ на изключително ниска честота. — Ученият замълча за миг. — Всъщност честотата е била толкова ниска, че никой друг освен приемниците на НАСА не е можел да я чуе. Решихме, че канадецът използва възможно най-ниската честота, за да прати призива си на максимално голямо разстояние. Намирал се е насред пустошта, не забравяйте — предаване на обикновена честота сигурно е нямало да стигне достатъчно далеч, за да го чуят.
— Какво се е казвало в съобщението?
— Било е кратко. Канадецът сондирал шелфа, натъкнал се на свръхплътна аномалия в леда, заподозрял, че е гигантски метеорит, и докато проверявал, се вдигнала буря. Той съобщил координатите си, помолил да го спасят и прекъснал предаването. Хората на НАСА пратили самолет от Туле, търсили часове и накрая го намерили на километри от мястото, мъртъв на дъното на цепнатина, заедно с шейната и кучетата си. Явно се опитал да избяга от бурята, тя го заслепила, отклонил се от пътя и паднал в цепнатината.
Гейбриъл се замисли.
— И така НАСА е научила за метеорит, за който не е знаел никой друг.
— Точно така. И по ирония на съдбата, ако моят софтуер работеше нормално, ПОСП щеше да открие същия метеорит — седмица преди канадеца.
Съвпадението сепна Гейбриъл.
— Метеорит, погребан от триста години, за малко да бъде открит два пъти за една седмица, така ли?
— Знам, странно е, обаче в науката се случва. Въпросът е, че според директора трябвало да е наше откритие — ако аз съм си свършил работата както трябва. Той ми каза, че след като канадецът е мъртъв, никой нямало да пострада, ако просто преместя ПОСП на посочените координати и се престоря, че сателитът е открил метеорита. Така сме щели да си спестим поредния позорен провал.
— И вие го послушахте.
— Както казах, нямах друг избор. Всичко се беше провалило заради мен. — Той отново направи пауза. — Тази вечер обаче, когато гледах конференцията на президента научих, че метеоритът който се престорих, че откривам, съдържа фосили…
— Били сте поразен.
— Направо се шашнах!
— Според вас директорът знаел ли е, че съдържа фосили, преди да ви принуди да се престорите, че го е открил ПОСП?
— Не би трябвало. Когато на мястото е пристигнала първата група от НАСА, метеоритът е бил непокътнат в леда. Предполагам, че Екстром не е имал представа какво всъщност е намерил, докато групата не е сондирала ледника и не е направила рентгенови анализи. Накарали са ме да излъжа за ПОСП, като са си мислили, че ще постигнат сравнително голяма победа с грамаден метеорит. Чак после са осъзнали величината на находката.
Гейбриъл се задъхваше от вълнение.
— Доктор Харпър, ще свидетелствате ли под клетва, че НАСА и Белият дом са ви принудили да излъжете за софтуера на ПОСП?
— Не знам. — Програмистът изглеждаше уплашен. — Не знам какви щети ще нанесе това на Управлението… на новото откритие.
— Доктор Харпър, и двамата с вас знаем, че този метеорит си остава чудесно откритие, независимо как е намерен. Въпросът е, че вие сте излъгали американския народ. Хората имат право да знаят, че ПОСП не е точно такъв, какъвто твърди НАСА.
— Не знам. Мразя директора, обаче моите колеги… те са добри хора.
— И заслужават да знаят, че са били измамени.
— А ония доказателства, че съм присвоявал средства?
— Не мислете за тях — почти забавила за собствената си измислица, отвърна Гейбриъл. — Ще кажа на сенатора, че не знаете нищо за присвоените средства. Това е елементарна инсценировка — директорът се е подсигурил, за да ви накара да мълчите за ПОСП.
— Сенаторът може ли да ме защити?
— Напълно. Вие не сте извършили нищо лошо. Просто сте изпълнявали заповеди. Освен това, след като току-що ми разказахте за този канадски геолог, изобщо няма да се наложи сенаторът да повдига въпроса за присвояването на средства. Можем да се съсредоточим изцяло върху дезинформацията на НАСА за ПОСП и метеорита. Щом сенаторът съобщи за канадеца, директорът няма да е в състояние да ви дискредитира с лъжи.
Харпър продължаваше да се измъчва. Умълча се и се замисли за възможностите си. Гейбриъл го остави на мира. Беше осъзнала, че в тази история има още едно смущаващо съвпадение. Нямаше да го спомене, но виждаше, че програмистът има нужда от последен тласък.
— Имате ли кучета, доктор Харпър?
Той вдигна поглед.
— Моля?
— Просто ми се стори странно. Вие ми казахте, че малко след като този канадски геолог съобщил по радиостанцията координатите на метеорита, шейната и кучетата му паднали в цепнатина.
— Имало е буря. Отклонили са се от пътя.
Гейбриъл сви рамене и с престорено съмнение измърмори:
— Хм… ясно.
Харпър очевидно усети колебанието й.
— Какво мислите?
— Не знам. Просто това откритие е заобиколено с прекалено много съвпадения. Канадски геолог съобщава координатите на метеорита на честота, която може да чуе само НАСА? И после кучетата му падат в пропаст? — Тя замълча за миг. — Явно разбирате, че смъртта на този геолог е отворила пътя за целия този триумф на НАСА.
Харпър пребледня.
— Смятате, че директорът може да е убил човек заради този метеорит, така ли?
„Голяма политика. Големи пари“ — помисли си Гейбриъл.
— Нека поговоря със сенатора и ще ви се обадим. Има ли друг изход оттук?
Гейбриъл Аш остави пребледнелия Крис Харпър, спусна се по противопожарната стълба на пустата уличка зад сградата на НАСА и спря едно такси, което току-що бе оставило неколцина празнуващи служители.
— Уестбрук Плейс — каза на шофьора младата жена. Скоро щеше да направи сенатор Секстън наистина щастлив човек.