Дан Браун
Метеоритът (78)

77

Военният флот на Съединените щати от летателни машини, конфискувани при арест на наркотърговци, се състоеше от над десет частни реактивни самолета, сред които три модифицирани Г4, използвани за транспорт на висши военни. Преди половин час един от тези самолети беше излетял от пистата на „Туле“, бе се издигнал над бурята и сега се носеше на юг в канадската нощ на път за Вашингтон. Осемместната кабина беше изцяло на разположение на Рейчъл Секстън, Майкъл Толанд и Корки Марлинсън, които приличаха на малко раздърпан спортен отбор в еднаквите си сини гащеризони и шапки от „Шарлот“.

Въпреки рева на двигателите Корки Марлинсън спеше в дъното. Толанд седеше отпред и уморено зяпаше през илюминатора. Рейчъл бе до него. Знаеше, че няма да може да заспи дори да я упоят. В мислите й постоянно бяха загадката на метеорита и разговорът с Пикъринг. Преди да затвори, директорът й беше съобщил още два извънредно смущаващи факта.

Първо, Марджъри Тенч твърдеше, че разполага с видеозапис на изложението на Рейчъл пред персонала на Белия дом. Главната съветничка заплашваше да го използва като доказателство, ако Рейчъл се опита официално да промени позицията си към метеорита. Тази новина бе изключително обезпокоителна, защото Рейчъл изрично беше заявила на Зак Херни, че излизането й пред персонала ще е само за вътрешно ползване. Очевидно президентът не бе изпълнил искането й.

Втората неприятна новина се отнасяше за дебата по Си Ен Ен, в който по-рано същия следобед беше участвал баща й. Явно в това свое рядко появяване по телевизията Марджъри Тенч ловко бе подмамила сенатора да изясни отношението си към НАСА. По-конкретно, главната съветничка го беше принудила директно да обяви съмнението си, че някога изобщо ще бъде открит извънземен живот.

„Да си изяде шапката ли?“ Според Пикъринг баща й обещал да постъпи точно така, ако НАСА някога открие извънземен живот. Рейчъл се чудеше как Тенч е успяла да подлъже баща й да изрече тези невероятни думи. Очевидно в Белия дом грижливо бяха подготвили този епизод — безмилостно бяха подредили плочките на доминото, бяха манипулирали големия провал на Секстън. Президентът и Марджъри Тенч като двойка нечисти бяха нанесли удара заедно. Докато президентът достолепно бе останал извън ринга, Тенч коварно беше изтласкала сенатора към въжетата, за да може Херни да се стовари с цялата си тежест отгоре му.

Президентът бе казал на Рейчъл, че е помолил НАСА да отложат съобщението за откритието, за да имат време да потвърдят точността на данните. Сега младата жена разбираше, че изчакването е имало други преимущества. Това беше дало възможност на Белия дом да приготви въжето, с което сенаторът сам да се обеси.

Рейчъл не съчувстваше на баща си и все пак сега съзнаваше, че под топлата и добродушна външност на президента Зак Херни се крие жестока акула. Човек не можеше да стане най-влиятелната личност на света, ако не притежава инстинкт на убиец. Въпросът бе дали тази акула е била невинен наблюдател, или съучастник.

Тя се изправи да се раздвижи. Докато крачеше назад-напред по пътеката, ядосано си помисли, че отделните части от загадката изглеждат изключително противоречиви. С типичната си безупречна логика Пикъринг беше стигнал до заключението, че трябва да е фалшификат. Със своята научна увереност Корки и Толанд твърдяха, че е автентичен. Рейчъл знаеше само онова, което бе видяла — овъглена фосилна скала, извадена от леда. Мина покрай пострадалия от премеждията им на ледника Корки. Подутината на скулата му спадаше и шевовете изглеждаха добре. Той хъркаше, стиснал в пухкавите си ръце дисковидния образец от метеорита като някаква изключителна осигуровка.

Рейчъл внимателно измъкна образеца от пръстите му и отново разгледа фосилите. „Забрави всички презумпции — каза си младата жена и си наложи да се съсредоточи. — Анализирай последователността на доказателствата“. Това бе стар трик, на който учеха кадрите на НРС. Процесът на възстановяване на доказателство от почти нищо се наричаше „нулев старт“ — процес, прилаган от всички специалисти по анализ, когато данните не се вписваха много добре в случая.

„Подреди доказателствата отначало“.

Тя отново закрачи по пътеката.

„Този камък доказателство ли е за извънземен живот?“

Знаеше, че доказателството е заключение, изградено върху пирамида от факти, широка основа от общоприета информация, върху която се издигаха по-конкретните твърдения.

„Забрави всички изходни презумпции. Започни отначало. С какво разполагаме?“

Със скала.

Рейчъл се замисли. „Скала. Скала с фосилизирани организми“. Тя се върна в предния край на самолета и седна до Майкъл Толанд.

— Хайде да поиграем на една игра, Майк.

Океанологът се обърна от прозореца. Изглеждаше разсеян. Явно беше потънал в собствените си мисли.

— Каква игра?

Рейчъл му подаде метеоритния образец.

— Хайде да се престорим, че за пръв път виждаш този камък. Не съм ти обяснила нищо за това откъде идва и как е открит. Какво можеш да ми кажеш за него?

Толанд въздъхна.

— Странно, че питаш. Току-що ми хрумна нещо невероятно…

 

 

На стотици километри от Рейчъл и Толанд един странен наглед самолет летеше ниско на юг над пустия океан. Тримата от Делта Форс на борда му мълчаха. И преди ги бяха изтегляли набързо, но никога по този начин.

Диспечерът им беше бесен.

Делта Едно го бе осведомил, че в резултат на неочаквани събития на ледения шелф неговият отряд няма друга възможност, освен да приложи сила — и да убие четирима цивилни, сред които Рейчъл Секстън и Майкъл Толанд. Диспечерът се беше смаял. Макар и последно средство, убийството изобщо не фигурираше в плана му. По-късно недоволството му от убийствата се бе превърнало в открита ярост, когато беше научил, че не са извършени според предвижданията.

— Вашият отряд се провали! — кипна диспечерът. — Три от четирите ви жертви още са живи!

„Невъзможно!“ — помисли си Делта Едно.

— Но ние видяхме…

— Установили са контакт с подводница и сега са на път за Вашингтон.

— Какво?!

Гласът на диспечера стана леден.

— Слушайте ме внимателно. Ще ви дам нова заповед. И този път не се проваляйте.