Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Deception Point, 2001 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Крум Бъчваров, 2003 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 203гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
ИК „Бард“, 2003
История
- —Добавяне
- —Добавяне на анотация
- —Допълнителна редакция от Mandor
Статия
По-долу е показана статията за Метеоритът от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
| Метеоритът | |
| Deception Point | |
| Автор | Дан Браун |
|---|---|
| Първо издание |  САЩ |
| Оригинален език | английски |
| Жанр | трилър |
| Вид | роман |
| Издателство в България | ИК „Бард“ (2003) |
| Преводач | Крум Бъчваров |
| ISBN | ISBN 954-585-492-8 |
Метеоритът (на английски: Deception Point) е технотрилъров роман на американския писател Дан Браун.
Книгата първо е издадена в САЩ през 2001 г., а на български е издадена от ИК „Бард“ през 2003 г., в превод на Крум Бъчваров.[1]
Персонажи
- Рейчъл Секстън – аналитик от Националната разузнавателно служба на САЩ (НРС), дъщеря на сенатор Седжуик Секстън.
- Майкъл Толанд – океанограф, автор на научнопопулярни документални филми
- Уилям Пикъринг – директор на НРС, непосредствен началник на Рейчъл
- Зак Харни – Президент на САЩ, борещ се за втори мандат със сенатор Седжуик Секстън
- Марджъри Тенч – съветник на президента
- Седжуик Секстън – сенатор, политически опонент на Зак Харни, баща на Рейчъл
- Гейбриъл Аш – помощничка на сенатор Секстън
- Лоурънс Екстрьом – администратор от НАСА
- Корки Мърлинсън – учен-астрофизик, с непосредствено участие в изследванията на метеорита.
- Нора Мангър – учен-глациолог, убита от отряд „Делта“
- Уейли Мин – учен-палеонтолог, убит от отряд „Делта“
- Делта 1, Делта 2, Делта 3 – бойци от отряда със специално предназначение „Делта“, преследващ разкрилите тайната учени с цел отстраняването им.
Източници
- ↑ „Метеоритът“. ИК „Бард“. 477 с. ISBN 954-585-492-8
61
От пет дни ядрената подводница „Шарлот“ беше базирана в северния ледовит океан. Присъствието й там бе строго секретно. Подводница клас „Лос Анджелис“, „Шарлот“ беше проектирана да „чува и да не бъде чувана“. Четиридесеттонните й турбини бяха окачени върху пружини, които заглушаваха вибрациите. Въпреки изискването за незабележимост подводниците клас „Лос Анджелис“ бяха едни от най-големите разузнавателни подводни лодки с дължина от носа до кърмата над сто и десет метра. Седем пъти по-дълга от първата американска подводница клас „Холанд“, напълно потопена „Шарлот“ имаше водоизместимост шест хиляди деветстотин двадесет и седем тона и можеше да се движи с удивителната скорост тридесет и пет възела.
Обикновено подводницата плаваше точно под по-топлата повърхностна зона, естествена температурна граница, която пречупваше сонарните отражения отгоре и я правеше невидима за радарите. Със сто четиридесет и осем членния си екипаж и максимално потопяване над четиристотин и петдесет метра, „Шарлот“ бе свръхмодерна подводница и океанското товарно магаре на военноморския флот на Съединените щати. Независимата и въздухопречистваща система, двата ядрени реактора и богатите й провизии й позволяваха да обиколи света двадесет и един пъти, без да изплава на повърхността. Също като в повечето океански плавателни съдове, човешките отпадъци от екипажа се пресоваха на тридесеткилограмови блокове и се изхвърляха в океана — огромни тухли от изпражнения, шеговито наричани „лайна от кит“.
Техникът, който седеше пред екрана на осцилатора, бе един от най-добрите на света. Умът му представляваше речник от звуци и вълнови форми. Можеше да различи звуците на няколко десетки руски подводници, стотици морски животни и дори миниатюрни подводни вулкани чак край Япония.
В момента обаче слушаше глухо повтарящо се ехо. Макар и едва доловим, звукът беше абсолютно неочакван.
— Няма да повярваш какво чувам — каза той на помощника си и му подаде слушалките.
Помощникът си ги сложи и на лицето му се изписа смайване.
— Боже мой. Ясно като бял ден. Какво ще правим?
Техникът вече викаше капитана.
Когато капитанът дойде, техникът пусна звука по малки тонколони. Капитанът безизразно се заслуша.
ТУП. ТУП. ТУП.
ТУП… ТУП… ТУП…
ТУП. ТУП. ТУП.
По-бавно. Все по-бавно. Сигналът постепенно заглъхваше.
— Какви са координатите? — попита капитанът. Техникът се прокашля.
— Всъщност, господин капитан, те идват от повърхността на около пет километра от нас.