Дан Браун
Метеоритът (46)

45

Гейбриъл Аш нямаше представа какво да мисли за документите върху бюрото на Марджъри Тенч. Сред тях имаше ксерокси на писма, факсове, транскрипции на телефонни разговори и всички, изглежда, потвърждаваха твърдението, че сенатор Секстън тайно поддържа връзка с частни космически компании.

Главната съветничка побутна две зърнести черно-бели снимки към нея.

— Предполагам, че това е новост за вас.

Гейбриъл ги погледна. Първата любителска фотография представяше сенатор Секстън, излизащ от такси в подземен гараж. „Секстън никога не взима такси!“ Тя насочи вниманието си към втората снимка, на която сенаторът се качваше в бял пикап. Зад волана седеше възрастен мъж.

— Кой е този човек? — попита Гейбриъл. Мислеше си, че снимките може да са фалшифицирани.

— Голяма клечка от ФКГ.

Младата жена свъси вежди.

— От Фондация „Космически граници“ ли?

ФКГ беше нещо като „профсъюз“ на частни космически компании и представляваше авиокосмически предприемачи и инвеститори — всяка частна организация, която проявяваше интерес към космоса. Те обикновено бяха критични към НАСА и твърдяха, че американската космическа програма прилагала нечестни бизнес методи, за да попречи на частните компании да пращат космически експедиции.

— ФКГ представлява над сто големи корпорации и невероятно богати предприятия, които с нетърпение чакат ратифицирането на Законопроекта за поощряване на комерсиализацията на космоса — поясни Тенч.

Гейбриъл се замисли. Поради очевидни причини ФКГ твърдо поддържаше предизборната кампания на Секстън, макар че сенаторът внимаваше да не влиза в прекалено тесен контакт с тях заради противоречивата им лобистка тактика. Неотдавна фондацията бе публикувала експлозивен материал, в който се твърдеше, че НАСА всъщност е „незаконен монопол“, чиято способност да действа на загуба и въпреки това да остане в бизнеса представлява нечестна конкуренция на частните фирми. Според ФКГ винаги, когато АТ&Т имали нужда от изстрелване на нов телекомуникационен сателит, няколко частни космически компании предлагали да свършат работата за разумната сума петдесет милиона долара. За съжаление, НАСА винаги се намесвала и предлагала да го направи само за двадесет и пет милиона, въпреки че това струвало на Управлението пет пъти повече! „Като действа на загуба, НАСА запазва контрола си върху космоса — заявяваха адвокатите на ФКГ. — И данъкоплатците плащат сметката“.

— Тази снимка показва, че вашият кандидат провежда тайни срещи с организация, представляваща частните космически предприятия — каза Тенч и посочи още няколко документа на бюрото. — Имаме и вътрешни докладни записки на ФКГ, в които се настоява за събиране на огромни суми от компании членки на фондацията и за превеждането им на сметки, контролирани от сенатор Секстън. Тези частни космически организации плащат, за да вкарат Секстън в Белия дом. Мога само да предположа, че той се е съгласил да приеме законопроекта за комерсиализацията и да приватизира НАСА, ако го изберат.

Гейбриъл не изглеждаше съвсем убедена.

— Нима очаквате да повярвам, че президентът разполага с доказателства за напълно незаконно финансиране на предизборната кампания на основния си опонент и въпреки това, кой знае защо, ги пази в тайна?

— А вие до какво заключение стигнахте?

Гейбриъл я изгледа гневно.

— Честно казано, като имам предвид, че сте известна с политическите си манипулации, по-логично ми се струва някак си да ме работите с фалшиви документи и снимки, направени на компютър от някой предприемчив служител в Белия дом.

— Възможно е, признавам. Обаче не е вярно.

— Нима? Тогава откъде сте получили всички тия вътрешни документи? За кражбата на тези доказателства от толкова много компании определено са нужни много повече средства, отколкото позволява бюджетът на Белия дом.

— Имате право. Тази информация се получи като доброволно дарение.

Гейбриъл се обърка.

— О, да, имаме огромни количества информация — продължи Тенч. — Президентът има много влиятелни политически съюзници, които искат той да запази поста си. Не забравяйте, че вашият кандидат предлага всевъзможни съкращения — много от които в самия Вашингтон. Сенатор Секстън не се смущава да посочва раздутия бюджет на ФБР като пример за безразборно харчене. Изстреля и няколко залпа срещу данъчната служба. Може някой от Бюрото и службата да се е ядосал.

Гейбриъл разбра намека й. Служителите във ФБР и данъчната служба бяха в състояние да съберат такава информация. И дори можеха да я пратят в Белия дом като доброволна услуга, за да помогнат за преизбирането на президента. Но Гейбриъл не можеше да повярва, че сенатор Секстън е прибягнал до незаконно финансиране на предизборната си кампания.

— Ако тези данни са точни, в което много се съмнявам, защо не сте ги разгласили? — възрази тя.

— А вие как мислите?

— Защото са събрани незаконно.

— Няма значение откъде ги имаме.

— Естествено, че има значение. Те нямат доказателствена стойност при разследване в Конгреса.

— Какво разследване? Просто ги подхвърляме на някой вестник и те ще ги публикуват като информация от „достоверен източник“, подкрепена със снимки и документи. Секстън ще бъде виновен до доказване на противното. Категоричната му позиция против НАСА ще бъде доказателство, че взима подкупи.

Гейбриъл знаеше, че това е вярно.

— Добре, тогава защо не сте подхвърлили тази информация? — продължи да настоява тя.

— Защото е отрицателна. Президентът обеща да не използва такива методи в предизборната си кампания и се опитва да спазва обещанието си, докато може.

„Да бе, как ли пък не!“

— Искате да кажете, че президентът единствено от почтеност отказва да публикува тези данни, защото хората могат да ги помислят за отрицателни, така ли?

— Те могат да имат отрицателно въздействие върху страната. Тези сведения засягат десетки частни компании, в много от които има честни хора. Това опозорява Сената и е зле за духа на народа. Нечестните политици вредят на всички политици. Американците трябва да вярват на ръководителите си. Това разследване щеше да е отвратително и най-вероятно щеше да прати един сенатор и множество известни президенти на авиокосмически компании в затвора.

Въпреки че логиката на Тенч изглеждаше непоклатима, Гейбриъл все още се съмняваше.

— Какво общо има всичко това с мен?

— Казано просто, госпожице Аш, ако ние разпространим тези документи, вашият кандидат ще бъде привлечен под наказателна отговорност за незаконно финансиране на предизборна кампания, ще изгуби мястото си в Сената и най-вероятно ще лежи в затвора. — Тенч замълча за миг. — Освен ако…

Гейбриъл зърна змийски проблясък в очите на главната съветничка.

— Освен, ако какво?

Тенч силно дръпна от цигарата си.

— Освен, ако не решите да ни помогнете да избегнем всичко това.

В стаята се възцари мрачно мълчание. Тенч дрезгаво се прокашля.

— Вижте, Гейбриъл, реших да споделя тази злощастна информация с вас поради три причини. Първо, за да ви покажа, че Зак Херни е почтен човек и поставя благоденствието на страната пред своите лични интереси. Второ, за да сте наясно, че вашият кандидат не е толкова солиден, колкото може би си мислите. И трето, за да ви убедя да приемете предложението, което ще ви направя.

— А именно?

— Ще ви предложа възможност да постъпите както трябва. Като патриот. Независимо дали го знаете, но вие сте в състояние да спестите на Вашингтон всевъзможни неприятни скандали. Ако се съгласите да направите това, за което ще ви помоля, навярно дори ще си спечелите място в екипа на президента.

„Място в екипа на президента ли?“ Гейбриъл не вярваше на ушите си.

— Госпожице Тенч, каквото и да сте намислили, не обичам да ме изнудват, принуждават или уговарят. Участвам в кампанията на сенатора, защото вярвам в неговата политика. А ако това тук е симптоматично за начина, по който Зак Херни упражнява политическото си влияние, нямам желание да се свързвам с него! Ако имате нещо срещу сенатор Секстън, съветвам ви да го дадете на пресата. Честно казано, смятам всичко това за измама.

Тенч въздъхна.

— Незаконното финансиране на вашия кандидат е факт, Гейбриъл. Съжалявам. Знам, че му вярвате. — Тя сниши глас. — Вижте, ето как стоят нещата. Ако се наложи, с президента ще разгласим проблема с финансирането, но ще стане адски грозна история. В този скандал са замесени няколко големи американски корпорации, които са нарушили закона. Много невинни хора ще платят цената. — Главната съветничка силно дръпна от цигарата си и издиша дима. — С президента се надяваме… да открием друг начин да дискредитираме морала на сенатора. По-сдържан начин… в който не са замесени невинни страни. — Тенч остави цигарата си и събра длани. — Просто казано, искаме публично да признаете, че сте имали любовна връзка със сенатора.

Гейбриъл се напрегна. Тенч говореше напълно уверено в себе си.

„Невъзможно — знаеше Гейбриъл. Нямаше доказателства. Бяха правили секс само веднъж, зад заключените врати на сенаторския кабинет на Секстън. — Тенч няма никакви улики. Само опипва почвата“. Гейбриъл си наложи да запази спокойния си глас.

— Много си въобразявате, госпожице Тенч.

— Какво точно? Че сте имали любовна връзка ли? Или че ще изоставите своя кандидат?

— И двете.

Главната съветничка грубо се усмихна и се изправи.

— Е, хайде веднага да отметнем един от тези факти, какво ще кажете? — Тя отиде при стенния сейф и се върна с червен плик, носещ печата на Белия дом. Отвори го и изсипа съдържанието му пред Гейбриъл. Когато десетките цветни снимки се пръснаха по бюрото, Гейбриъл видя как цялата й кариера се срутва.