Дан Браун
Метеоритът (24)

23

Десет минути след началото на дебата по Си Ен Ен сенатор Секстън се чудеше как изобщо може да се е безпокоил. Марджъри Тенч бе тотално надценявана като опонент. Макар да се славеше с безпощадна прозорливост, главната съветничка се оказваше по-скоро жертвен агнец, отколкото сериозен съперник.

Естествено в началото на разговора Тенч спечели няколко точки, атакувайки идеите на сенатора за стимулиране на раждаемостта като сексистки, но тъкмо когато изглеждаше, че стяга примката, тя допусна лекомислена грешка. Докато питаше как Секстън очаква да финансира образованието, без да увеличава данъците, Тенч направи подигравателна алюзия с постоянните му нападки срещу НАСА.

Въпреки че Секстън определено възнамеряваше да разгледа тази тема към края на дискусията, Марджъри Тенч бе отворила вратата съвсем рано. „Идиотка!“

— Като стана дума за НАСА — небрежно продължи сенаторът, — бихте ли коментирали упоритите слухове, че Управлението пак е претърпяло провал?

Марджъри Тенч даже не мигна.

— Боя се, че не съм чувала такъв слух. — Тютюнджийският й глас стържеше като шкурка.

— Значи ще го оставите без коментар, така ли?

— Боя се, че да.

Секстън се усмихна злорадо. В света на медийните реплики „без коментар“ се превеждаше като „признавам се за виновен“.

— Ясно — отвърна сенаторът. — Ами слуховете за извънредна тайна среща между президента и директора на НАСА?

Този път на лицето на Тенч се изписа изненада.

— Не съм сигурна за каква среща говорите. Президентът се среща с много хора.

— Естествено. — Секстън реши да действа директно. — Госпожице Тенч, вие решително поддържате Управлението, нали?

Тя въздъхна, сякаш уморена от дребнавите му въпроси.

— Аз съм убедена, че е важно да запазим техническата преднина на Америка — във военната област, промишлеността, разузнаването, телекомуникациите. НАСА определено е част от нашето превъзходство. Да.

Секстън видя, че застаналата зад стъклената стена на студиото Гейбриъл му дава знак с очи да отстъпи, ала той вече предвкусваше кръв.

— Любопитен съм, госпожице Тенч, дали тъкмо вашето влияние не е причина за упоритата подкрепа на президента за тази очевидно болна организация?

Тенч поклати глава.

— Не. Президентът също твърдо вярва в НАСА. Той сам взима решенията си.

Секстън не вярваше на ушите си. Току-що беше дал на Марджъри Тенч възможност донякъде да оправдае президента, като лично поеме част от вината за финансирането на НАСА. Вместо това тя я прехвърляше върху Херни. „Президентът сам взима решенията си“. Изглежда, Тенч вече се опитваше да се дистанцира от затъващата му предизборна кампания. Нищо чудно. В края на краищата, когато прахът се уталожеше, на Марджъри Тенч щеше да й се наложи да си търси работа.

През следващите няколко минути Секстън и Тенч си нанасяха и отбиваха удари. Тя направи няколко неуспешни опита да промени темата, но сенаторът продължи да я притиска по въпроса за бюджета на НАСА.

— Вие искате да орежете бюджета на НАСА, господин сенаторе, но имате ли представа колко специалисти в областта на високите технологии ще останат безработни? — възрази Тенч.

Секстън едва не й се изсмя. „И смятат тая жена за най-големия ум във Вашингтон?!“ Тя очевидно имаше какво да научи за демографията на страната. Специалистите по високите технологии бяха незначителен брой в сравнение с пълчищата американски работници. Той премина във фронтална атака.

— Тук става дума за спестяване на милиарди, Марджъри, и ако в резултат се наложи неколцина учени от НАСА да се качат на беемветата си и да закарат пазарните си способности другаде, така да бъде. Поел съм ангажимент да огранича разходите.

Марджъри Тенч замълча, сякаш се олюляваше от последния удар.

Намеси се водещият от Си Ен Ен.

— Госпожо Тенч? Как ще отговорите?

Накрая тя се прокашля.

— Предполагам, просто съм изненадана да чуя, че господин Секстън е готов да демонстрира непоколебимата си позиция срещу НАСА.

Секстън присви очи.

„Добър опит, момиче“.

— Аз не съм срещу НАСА и отхвърлям това обвинение. Просто казвам, че бюджетът на Управлението говори за безконтролното прахосване, което одобрява вашият президент. От НАСА казват, че ще построят космическата станция за осем милиарда, а сега сметката нараства на сто милиарда.

— Американците са лидери, защото си поставяме високи цели и се придържаме към тях в тежки времена — отби удара Тенч.

— Тия приказки за националната гордост не ми минават, Мардж. През последните две години НАСА на три пъти надхвърли бюджета си и пълзеше с подвита опашка при президента за още пари, за да замаже грешките си. Това ли е национална гордост? Ако искате да си говорим за национална гордост, дайте да говорим за силни училища. За всеобщо здравеопазване. За умни деца, растящи в страна на възможностите. Ето това е национална гордост!

Тенч го изгледа гневно.

— Може ли да ви задам един директен въпрос, господин сенаторе?

Секстън не отговори. Просто зачака. Думите на жената прозвучаха бавно и неочаквано твърдо.

— Ако ви кажа, че не можете да проучвате космоса за по-малко средства, отколкото харчи в момента НАСА, напълно ли ще закриете Управлението?

Въпросът се стовари като скала. Може пък в крайна сметка Тенч да не беше чак толкова глупава. Тя току-що изненадващо му бе задала въпрос, изискващ еднозначен отговор и целящ да принуди противника веднъж завинаги да изясни позицията си.

Секстън инстинктивно се опита да маневрира.

— Не се съмнявам, че с правилно управление НАСА може да проучва космоса за много по-малко, отколкото сега…

— Отговорете на въпроса ми, сенатор Секстън. Проучването на космоса е опасна и скъпа работа. Също като строежа на пътнически самолети. Или го правим както трябва — или изобщо не го правим. Рисковете са прекалено големи. Повтарям въпроса: ако станете президент и трябва да вземете решение или да продължите финансирането на НАСА в сегашните размери, или напълно да прекратите космическата програма, кой път ще изберете?

„Мамка му!“ Той погледна Гейбриъл през стъклото. Лицето й изразяваше нещо, което сенаторът вече знаеше. „Ти се ангажира. Бъди директен. Не дрънкай глупости“.

Секстън високо вирна брадичка.

— Да. Ако се изправя пред такова решение, ще пренасоча сегашния бюджет на НАСА към нашата училищна система. Ще избера нашите деца пред космоса.

На лицето на Марджъри Тенч се изписа пълно смайване.

— Изумена съм. Вярно ли чух? Като президент, вие ще прекратите космическата програма на страната?

Секстън кипна. Сега вече Тенч му слагаше думите в устата. Опита се да отблъсне атаката, обаче тя вече говореше.

— Значи официално заявявате, господин сенаторе, че ще ликвидирате организацията, която прати хора на Луната?

— Заявявам, че с космическата надпревара е свършено! Времената се промениха. НАСА вече не играе жизненоважна роля в живота на обикновените американци и все пак ние продължаваме да я финансираме като някога.

— Значи смятате, че космосът не е бъдещето, така ли?

— Космосът очевидно е бъдещето, но НАСА е динозавър! Нека частният сектор проучва космоса. Американските данъкоплатци не бива да бъдат принуждавани да си отварят портфейла всеки път, щом някой вашингтонски инженер поиска да снима Юпитер за един милиард долара. На американците им е омръзнало да продават бъдещето на децата си, за да финансират една остаряла организация, която не дава почти нищо в замяна на колосалните си разходи!

Тенч въздъхна.

— Почти нищо в замяна ли? Освен може би програмата за търсене на извънземен разум, НАСА има огромна възвръщаемост.

Секстън се смая, че програмата за търсене на извънземен разум изобщо се е изплъзнала от устата на Тенч. Страхотен гаф. „Благодаря, че ми напомни!“ Това бе най-дълбоката яма за пари на НАСА. Въпреки че Управлението се беше опитало да направи пластична операция на проекта, като го преименува на „Произход“ и поизмени някои негови цели, той пак си оставаше същият.

— Марджъри — пое инициативата Секстън. — Ще кажа няколко думи за тази програма, само защото вие споменахте за нея.

Колкото и да бе странно, Тенч почти се зарадва да го чуе. Той се прокашля.

— Повечето хора не знаят, че НАСА вече от трийсет и пет години търси извънземни. И това търсене е скъпо — сателитни чинии, огромни приемници, милиони за заплати на учени, които седят на тъмно и слушат празни записи. Това е позорно пилеене на средства.

— Искате да кажете, че там горе няма нищо?

— Искам да кажа, че ако друга държавна институция беше похарчила толкова милиарди за трийсет и пет години, без да даде никакъв резултат, отдавна щяха да я закрият. — Той направи пауза, за да подчертае силата на изявлението си. — След трийсет и пет години, струва ми се, е напълно очевидно, че няма да открием извънземен живот.

— Ами ако грешите?

Секстън извъртя очи към тавана.

— Уф, за Бога, госпожо Тенч, ако греша, ще си изям шапката.

Марджъри Тенч впери мрачните си очи в сенатор Секстън.

— Ще запомня това обещание, господин сенатор. — И за пръв път се усмихна. — Струва ми се, че всички ще го запомним.

На десетина километра оттам в Овалния кабинет Зак Херни изключи телевизора и си наля уиски. Както беше обещала Марджъри Тенч, сенатор Секстън бе налапал стръвта — и кукичката, и кордата, че чак и тежестта.