Дан Браун
Метеоритът (127)

126

— Недейте — помоли Гейбриъл, докато сенаторът свършваше с преснимането. — Рискувате живота на дъщеря си!

Секстън не я слушаше. Вече имаше десет комплекта копия. Всички съдържаха пратените му по факса от Рейчъл страници, включително нейната ръкописна бележка, в която тя твърдеше, че е фалшификат, и обвиняваше НАСА и Белия дом, че се опитват да я убият.

„Най-поразителните улики в историята — помисли си Секстън и внимателно започна да поставя комплектите в големи бели пликове с името си, адреса и герба на Сената. Нямаше да има съмнение откъде идва тази невероятна информация. — Това е политическият скандал на века и аз ще го разкрия!“

Гейбриъл продължаваше да го умолява да помисли за безопасността на Рейчъл, но Секстън не я чуваше. Докато запечатваше пликовете, той се намираше в собствения си свят.

„Всяка политическа кариера има решителен момент. Това е моят“.

В телефонното си съобщение Уилям Пикъринг го предупреждаваше, че ако публикува информацията, ще изложи на опасност живота на Рейчъл. За нещастие на дъщеря му, Секстън също знаеше, че ако публикува доказателство за измамата на НАСА, това ще му осигури президентския пост с повече категоричност и политически драматизъм, отколкото когато и да било в американската политика.

„Животът е пълен с трудни решения — помисли си той. — И ги взимат победителите“.

Гейбриъл Аш и преди бе виждала този поглед в очите на Секстън — сляпа амбиция. Страхуваше се от нея. И основателно, както разбираше сега. Сенаторът очевидно беше готов да рискува живота на дъщеря си, за да съобщи пръв за измамата на НАСА.

— Не разбирате ли, че и без това сте победили? — попита Гейбриъл. — Зак Херни и НАСА няма да оцелеят след този скандал. Който и да го разгласи! Когато и да се разчуе! Изчакайте, докато се уверите, че Рейчъл е в безопасност. Изчакайте, докато разговаряте с Пикъринг!

Секстън явно не я слушаше. Отвори чекмеджето на бюрото си и извади фолио, върху което бяха закрепени десетки самозалепващи се восъчни печати с неговите инициали. Гейбриъл знаеше, че обикновено ги използва само за официални покани, но той очевидно смяташе, че тъмночервеният восъчен печат ще придаде на всеки плик допълнителна драматична нотка. Сенаторът започна да отлепва кръглите печати от фолиото и да ги лепи върху пликовете.

Сърцето на Гейбриъл се разтуптя от гняв. Тя си спомни за дигитализираните незаконни чекове в компютъра му. Знаеше, че ако му спомене за това, той просто ще изтрие уликите.

— Не го правете, иначе ще разглася връзката ни — каза младата жена.

Без да престава да лепи печатите, Секстън се засмя.

— Нима? И си мислиш, че ще ти повярват? Една жадна за власт съветничка, която не е получила пост в правителството ми и търси отмъщение на всяка цена? Веднъж отрекох връзката ни и светът ми повярва. Просто ще го направя пак.

— Белият дом има снимки — заяви тя.

Секстън дори не вдигна поглед.

— Нямат никакви снимки. И даже да имат, това няма значение. — Той залепи последния печат. — Имам имунитет. Тези пликове са по-силни от всичко, с което някой може да ме нападне.

Гейбриъл знаеше, че е прав. Чувстваше се напълно безпомощна, докато сенаторът се възхищаваше на работата си. На бюрото бяха оставени десет елегантни бели плика, всеки носещ неговото име и адрес, наред с тъмночервен восъчен печат. Като кралски писма. Беше се случвало крале да бъдат короновани и заради по-маловажна информация.

Секстън събра пликовете и тръгна да излиза. Гейбриъл му препречи пътя.

— Правите грешка. Това може да почака.

Очите му се впиха в нея.

— Аз те създадох, Гейбриъл. И повече не си ми нужна.

— Този факс от Рейчъл ще ви осигури президентството. Длъжник сте й.

— Дал съм й предостатъчно.

— Ами ако с нея се случи нещо?

— Тогава ще бетонира съчувствения вот за мен.

Гейбриъл не можеше да повярва, че тази мисъл изобщо му е минала през ума, още по-малко, че се е изтръгнала от устните му. Отвратена, тя се обърна към телефона.

— Ще се обадя в Белия…

Секстън се извъртя и я зашлеви през лицето.

Тя залитна. Устната й беше разцепена. Хвана се за ръба на бюрото и смаяно зяпна човека, когото доскоро беше боготворила. Сенаторът я изгледа ледено.

— Ако дори само си мислиш да ми попречиш, ще те накарам да съжаляваш през целия си останал живот. — Той невъзмутимо стоеше пред нея, пъхнал запечатаните пликове под мишница. В очите му пламтеше дива заплаха.

Когато Гейбриъл излезе от офис сградата, устната й все още кървеше. Тя спря такси и се качи. После за пръв път от пристигането си във Вашингтон се пречупи и заплака.