Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Deception Point, 2001 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Крум Бъчваров, 2003 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 203гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
ИК „Бард“, 2003
История
- —Добавяне
- —Добавяне на анотация
- —Допълнителна редакция от Mandor
Статия
По-долу е показана статията за Метеоритът от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
| Метеоритът | |
| Deception Point | |
| Автор | Дан Браун |
|---|---|
| Първо издание |  САЩ |
| Оригинален език | английски |
| Жанр | трилър |
| Вид | роман |
| Издателство в България | ИК „Бард“ (2003) |
| Преводач | Крум Бъчваров |
| ISBN | ISBN 954-585-492-8 |
Метеоритът (на английски: Deception Point) е технотрилъров роман на американския писател Дан Браун.
Книгата първо е издадена в САЩ през 2001 г., а на български е издадена от ИК „Бард“ през 2003 г., в превод на Крум Бъчваров.[1]
Персонажи
- Рейчъл Секстън – аналитик от Националната разузнавателно служба на САЩ (НРС), дъщеря на сенатор Седжуик Секстън.
- Майкъл Толанд – океанограф, автор на научнопопулярни документални филми
- Уилям Пикъринг – директор на НРС, непосредствен началник на Рейчъл
- Зак Харни – Президент на САЩ, борещ се за втори мандат със сенатор Седжуик Секстън
- Марджъри Тенч – съветник на президента
- Седжуик Секстън – сенатор, политически опонент на Зак Харни, баща на Рейчъл
- Гейбриъл Аш – помощничка на сенатор Секстън
- Лоурънс Екстрьом – администратор от НАСА
- Корки Мърлинсън – учен-астрофизик, с непосредствено участие в изследванията на метеорита.
- Нора Мангър – учен-глациолог, убита от отряд „Делта“
- Уейли Мин – учен-палеонтолог, убит от отряд „Делта“
- Делта 1, Делта 2, Делта 3 – бойци от отряда със специално предназначение „Делта“, преследващ разкрилите тайната учени с цел отстраняването им.
Източници
- ↑ „Метеоритът“. ИК „Бард“. 477 с. ISBN 954-585-492-8
92
Делта Едно се радваше, че отново е на твърда земя.
Въпреки че действаше с половин мощност и се движеше по заобиколен път през океана, самолетът „Оурора“ беше изминал разстоянието за по-малко от два часа, което даваше на Делта Форс сериозна преднина, за да заемат позиции и да се приготвят за възложеното им от диспечера ново убийство.
Оставиха самолета на една военна писта край Вашингтон и се качиха на очакващия ги хеликоптер „Кайова Уориър“ ОХ-58Д. „Диспечерът пак ни е осигурил най-доброто“ — помисли си Делта Едно.
Първоначално проектиран като лек наблюдателен вертолет, „Кайова Уориър“ беше „разширен и усъвършенстван“ и се бе превърнал в най-новия тип боен хеликоптер на армията. Разполагаше с възможности за инфрачервено виждане и позволяваше употреба на оръжия с лазерно насочване като ракетите въздух-въздух „Стингър“ и ракетната система „Хелфайър“ АГМ-1148. Скоростният дигитален сигнален процесор гарантираше едновременно покриване на пет цели. Малцина врагове бяха виждали „Кайова“ отблизо и бяха останали живи, за да разказват за него.
Докато се качваше на пилотската седалка и закопчаваше предпазните колани, Делта Едно изпитваше познатия прилив на енергия. Можеше да пилотира този вертолет и го беше използвал в три операции. Естествено, никога срещу виден американски ръководител. Трябваше да признае, че „Кайова“ е идеален за целта. Произведеният от „Ролс-Ройс Алисън“ двигател и двете полутвърди перки бяха „безшумни“, което по същество означаваше, че обектите на земята не чуват хеликоптера, докато не стигне точно над тях. И тъй като можеше да лети без светлини и беше боядисан в черно, без светлоотразителни номера, той бе невидим, освен ако обектът нямаше радар. „Безшумни черни хеликоптери“. Любителите на теориите за конспирациите се побъркваха на тази тема. Някои твърдяха, че нахлуването на безшумни черни хеликоптери е доказателство за „щурмоваци на новия световен ред“ под ръководството на Обединените нации. Други смятаха, че вертолетите са безшумни извънземни сонди. Трети, които ги бяха виждали в плътно формирование нощем, мислеха, че виждат неподвижни светлини на много по-голяма летателна машина — летяща чиния, която очевидно можеше да се движи вертикално. И грешаха. Ала военните не ги разубеждаваха. По време на една неотдавнашна операция Делта Едно бе пилотирал „Кайова“, въоръжен с най-секретната нова военна технология на САЩ, холографско оръжие, находчиво наречено Д&О — „дим и огледала“: холографски образи, „прожектирани“ в небето над вражеска територия. Хеликоптерът беше използвал тази технология, за да прожектира холограми на американски самолети над вражески зенитни системи. Паникьосаните зенитчици маниакално бяха обстрелвали кръжащите призраци. Когато бяха изчерпали всичките си боеприпаси, Съединените щати бяха пратили истинските си сили.
Докато излитаха от пистата, Делта Едно все още чуваше думите на диспечера. „Имате нова жертва“. Само като си помислеше за самоличността на новия обект! Той си напомни обаче, че не е негова работа да оспорва заповедите. Отрядът му имаше заповед и щеше да я изпълни точно го указания начин — колкото и смайващ да беше той.
„Надявам се, че диспечерът знае какво прави“.
Делта Едно издигна „Кайова“ във въздуха и го насочи на югозапад. Два пъти бе виждал паметника на Рузвелт, то тази вечер за пръв път щеше да го види от въздуха.