Дан Браун
Метеоритът (91)

90

„Пипнаха ме — помисли си Крис Харпър и потръпна, когато си представи килията в затвора. — Сенатор Секстън знае, че съм излъгал за софтуера на ПОСП“.

Докато секторният управител водеше Гейбриъл Аш обратно в кабинета си и затваряше вратата, омразата му към директора на НАСА растеше с всяка секунда. Тази вечер Харпър бе осъзнал колко са сериозни всъщност лъжите на Екстром. Освен че го беше принудил да излъже за решения софтуерен проблем, директорът очевидно се бе подсигурил в случай, че Харпър се разколебае и реши да излезе от играта.

„Доказателства за незаконно присвояване на средства — каза си Харпър. — Изнудване. Адски хитро“. В края на краищата кой щеше да повярва на един крадец, който се опитваше да дискредитира най-великия миг в историята на американските космически проучвания? Той вече беше виждал на какво е способен Лорънс Екстром, за да спаси Управлението, а след съобщението за откриването на метеорит с фосили залозите бяха хвръкнали до небето.

Харпър обиколи масата, на която имаше макет на ПОСП — цилиндрична призма с множество антени и обективи зад огледални щитове. Гейбриъл седна и изпитателно впери в него тъмните си очи. Пригади му се и това му напомни как се бе чувствал по време на онази злополучна пресконференция. Беше се изложил и всички го бяха разпитвали какво му е. Бе се наложило отново да излъже, че не се чувствал добре. Колегите му и журналистите бързо забравиха за случая.

Сега лъжата излизаше на бял свят.

Изражението на Гейбриъл Аш омекна.

— Господин Харпър, след като директорът ви е враг, ще имате нужда от силен съюзник. Сенатор Секстън може да бъде ваш приятел. Хайде да започнем с лъжата за софтуера на ПОСП. Разкажете ми какво се случи.

Ученият въздъхна. Знаеше, че е време да признае истината. „Трябваше да го направя веднага!“

— Изстрелването на ПОСП мина гладко — започна той. — Сателитът влезе в полярна орбита точно според плановете.

Гейбриъл Аш изглеждаше отегчена. Очевидно всичко това й бе известно.

— Продължавайте.

— После започнаха проблемите. Когато се готвехме да започнем да търсим аномалии в плътността на леда, бордовият софтуер дефектира.

— Аха.

Харпър заговори по-бързо:

— Софтуерът трябваше да може бързо да анализира данните за хиляди акри и да открива в леда участъци, които излизат извън границите на нормалната плътност. Отначало софтуерът търсеше меки точки, индикатори за глобално затопляне, но ако се натъкнеше на други аномалии, го бяхме програмирали да ни показва и тях. Планът беше ПОСП няколко седмици да сканира полярния кръг и да регистрира всички аномалии, които можехме да използваме, за да определим мащабите на глобалното затопляне.

— Но без функциониращ софтуер ПОСП е бил безполезен — заключи Гейбриъл. — Тогава е щяло да ви се наложи да проучвате снимките на всеки квадратен сантиметър от Арктика една по една в търсене на проблемни точки.

Харпър кимна. Очевидно отново преживяваше кошмара със софтуерния си гаф.

— Това щеше да отнеме десетилетия. Положението беше ужасно. Заради една грешка в моето програмиране ПОСП се оказваше безполезен. Наближават изборите и сенатор Секстън активно критикува НАСА… — Той отново въздъхна.

— Вашата грешка е била пагубна за НАСА и президента.

— Не можеше да се случи в по-неподходящ момент. Директорът беше бесен. Обещах му да реша проблема при изстрелването на следващата совалка — просто трябваше да сменя чипа, който поддържаше софтуерната система на ПОСП. Но беше късно. Той ме прати в безсрочна отпуска — всъщност ме уволни. Това стана преди месец.

— Обаче преди две седмици пак излязохте по телевизията и съобщихте, че сте се справили с проблема.

Харпър провеси нос.

— Ужасна грешка. Тогава ми се обади директорът. Беше отчаян. Каза, че се появило нещо, възможност да изкупя вината си. Веднага дойдох в службата и се срещнах с него. Той ме помоли да дам пресконференция и да заявя на всички, че съм решил проблема със софтуера на ПОСП. И че съвсем скоро сме щели да имаме резултати. Обеща да ми обясни всичко по-късно.

— И вие сте се съгласили.

— Не. Отказах! Но след час той пак дойде в кабинета ми — с главната съветничка на Белия дом!

— Какво?! — смая се Гейбриъл. — Марджъри Тенч?

„Отвратително същество“ — помисли си Харпър и кимна.

— Двамата с Екстром ми заявиха, че моята грешка буквално изложила НАСА и президента на опасност от пълен провал. Госпожица Тенч ми описа плановете на сенатора да приватизира Управлението. Каза ми, че съм бил длъжен пред президента и НАСА да оправя положението. И след това ми обясни как.

Гейбриъл се наведе напред.

— Продължавайте.

— Марджъри Тенч ми каза, че по чист късмет Белият дом се натъкнал на убедителни геологически доказателства — огромен метеорит. Един от най-големите досега. Такъв метеорит щял да е голяма находка за НАСА.

— Почакайте! Искате да кажете, че някой вече е знаел за метеорита преди да го открие ПОСП ли?

— Да. ПОСП няма нищо общо с това откритие. Директорът знаеше за съществуването на метеорита. Просто ми даде координатите и ми каза да преместя ПОСП над ледения шелф, за да изглежда, че сателитът е направил откритието.

— Шегувате се.

— Така реагирах и аз, когато ме помолиха да участвам в измамата. Те отказаха да ми разкрият как са открили метеорита, но госпожица Тенч твърдеше, че нямало значение и че това било идеална възможност да замажем моето фиаско със софтуера. Ако съм се престорел, че ПОСП е открил метеорита, НАСА щяла да може да обяви сателита за така необходимия успех и да даде едно рамо на президента преди изборите.

Гейбриъл бе изумена.

— И естествено не сте можели да заявите, че ПОСП е открил метеорит, преди да сте съобщили, че проблемите със софтуера за регистриране на аномалии са решени.

Харпър кимна.

— Оттам и лъжата на пресконференцията. Принудиха ме. Бяха безмилостни. Напомниха ми, че именно аз съм провалил всички — че президентът е финансирал моя проект, НАСА са вложили дългогодишен труд в него, а сега аз съм съсипал всичко с някаква програмна грешка.

— И сте се съгласили да им помогнете.

— Нямах избор. Ако откажех, с кариерата ми щеше да е свършено. А и ако не бях оплескал тоя софтуер, ПОСП наистина щеше да открие метеорита. Затова тогава лъжата ми се стори дребна. Съвсем невинна. Оправдах се пред себе си, като си казах, че софтуерът и без това ще бъде поправен след няколко месеца, когато излети совалката и че просто съобщавам този факт предварително.

Гейбриъл подсвирна с уста.

— Невинна лъжа, за да се възползвате от откриването на метеорита, а?

На Харпър му призляваше само като си помислеше за това.

— Така или иначе… направих го. Изпълних заповедта на директора, дадох пресконференция, на която съобщих, че съм открил решение на софтуерния дефект, изчаках няколко дни и преместих ПОСП над посочените от Екстром координати на метеорита. След това трябваше да мина по съответния канален ред, затова се обадих на директора на СНЗ и докладвах, че ПОСП е открил аномалия в плътността на шелфа. Дадох му координатите и му казах, че аномалията е достатъчно плътна, за да е метеорит. НАСА веднага прати малка група, за да сондира мястото. И тогава операцията стана строго секретна.

— Значи до тази вечер не сте имали представа, че съдържа фосили, така ли?

— Никой тук нямаше представа. Всички бяхме смаяни. Сега хората ме обявяват за герой, защото съм открил доказателство за извънземни форми на живот, а аз не знам какво да им отговоря.

Гейбриъл дълго мълча, вперила твърдите си черни очи в Харпър.

— Но щом ПОСП не е открил метеорита в леда, откъде управителят е знаел за съществуването му?

— Открил го е друг човек.

— Друг човек ли? Кой?

Харпър въздъхна.

— Един канадски геолог, Чарлз Брофи — изследовател на остров Елзмир. Сондирал шелфа и случайно открил огромен метеорит в леда. Пратил съобщение по радиостанцията и НАСА го засякла.

Гейбриъл зяпна.

— Но тоя канадец не е ли бесен, че НАСА му отнема находката?

— Не. — Харпър потръпна. — По удобно стечение на обстоятелствата той е мъртъв.