Дан Браун
Метеоритът (40)

39

— Това са едноклетъчни — вторачен в луминесциращата вода, каза Толанд. — Не знам как е възможно, но тук има биолуминесцентни динофлагелати.

— Биолуминесцентни какво? — попита Рейчъл. „Говори на нормален език“.

— Едноклетъчен планктон, способен да оксидира луминесцентен катализатор, наречен луцеферин.

„Това на нормален език ли беше?“

Толанд въздъхна и се обърна към приятеля си.

— Корки, има ли някаква вероятност в метеорита, който извадихме, да има живи организми?

Астрофизикът избухна в смях.

— Дръж се сериозно, Майк!

— Сериозен съм.

— Не е възможно, Майк! Повярвай ми, ако НАСА се съмняваше, че в тая скала има извънземни организми, изобщо нямаше да я извади.

Толанд не изглеждаше съвсем спокоен. Облекчението му явно бе помрачено от още по-голяма загадка.

— Не съм сигурен без микроскоп, но ми се струва, че това е биолуминесцентен планктон от тип пирофити — каза той. — Името означава „огнено растение“. Северният ледовит океан е пълен с такива.

Корки сви рамене.

— Тогава защо питаш дали са от космоса?

— Защото беше погребан в ледника — сладка вода от снеговалежи — поясни Толанд. — Водата в тази дупка е стопен лед и е била замръзнала в продължение на три века. Как може океански същества да са проникнали тук?

Въпросът му предизвика дълго мълчание.

Рейчъл стоеше на ръба на дупката и се опитваше да разбере това, което виждаше. „Биолуминесцентен планктон в шахтата. Какво означава това?“

— Долу трябва да има пукнатина — каза океанологът. — Няма друго обяснение. Планктонът трябва да е влязъл в шахтата през цепнатина в леда, през която прониква морска вода.

Рейчъл не разбра.

— Да проникне вода ли? Откъде? — Спомни си дългото пътуване със снегохода. — Брегът е на повече от три километра.

Корки и Толанд едновременно я изгледаха странно.

— Всъщност океанът е точно под нас — отвърна астрофизикът. — Тази ледена плоча плава на повърхността му.

Рейчъл ги зяпна озадачено.

— Плава ли? Но… Нали сме върху ледник.

— Да, така е, обаче не се намираме на суша — обясни й Толанд. — Ледниците понякога се оттичат от материка. Тъй като ледът е по-лек от водата, ледникът просто продължава да „тече“, носи се по океана като огромен леден сал. Това представлява леденият шелф… плаващата част от ледника. — Той замълча за миг. — Всъщност в момента се намираме на около километър и половина в морето.

Смаяна, Рейчъл се опита да си представи къде е и мисълта, че е насред Северния ледовит океан, я изпълни със страх.

Толанд, изглежда, усети нервността й и окуражително удари с крак по леда.

— Не се бойте, този лед е дебел стотина метра. Около шейсет от тях са под водата — като кубче лед в чаша. Това прави шелфа много стабилен. Можеш да построиш дори небостъргач върху него.

Не съвсем убедена, Рейчъл кимна. Вече разбираше теорията на Толанд за произхода на планктона. „Той смята, че има пукнатина, която стига чак до океана и позволява на планктона да проникне в дупката“. Струваше й се правдоподобно и все пак я смущаваше един парадокс. След като бе направила безброй сондирания, Нора Мангър изрично беше заявила, че ледникът е цял.

Рейчъл погледна Толанд.

— Мислех, че монолитността на ледника е в основата на всички датировки. Нали доктор Мангър каза, че няма никакви пукнатини и цепнатини?

Корки се намръщи.

— Явно Снежната царица е оплескала работата.

„Не го казвай, че ще се сбъдне“ — помисли си Рейчъл.

Загледан във фосфоресциращите същества, Толанд потърка брадичката си.

— Просто няма друго обяснение. Трябва да има пукнатина. Тежестта на ледения шелф върху океана сигурно изтласква богата на планктон морска вода нагоре в шахтата…

„Ега ти пукнатината — каза си Рейчъл. Ако ледът беше дебел стотина метра и дупката бе дълбока шестдесет, тази хипотетична пукнатина трябваше да минава поне през тридесет метра плътен лед. — Според сондиранията на Нора Мангър пукнатини няма.“

— Направи ми една услуга — каза Толанд на астрофизика. — Иди да намериш Нора. Да се надяваме, че тя знае за този ледник нещо, което не ни е казала. И потърси Мин, може той да ни обясни какви са тия светещи гадинки.

Корки тръгна.

— Обаче побързай — извика след него океанологът и отново погледна дупката. — Струва ми се, че биолуминесценцията отслабва.

Рейчъл също погледна. Зеленото сияние наистина избледняваше. Толанд свали канадката си и легна на леда до шахтата.

— Майк! — възкликна Рейчъл.

— Искам да видя дали има приток на морска вода.

— Като лежите на леда без дреха ли?

— Да. — Толанд се плъзна по корем към ръба, провеси единия ръкав на канадката си и го натопи във водата. — Това е изключително прецизен тест за съдържание на сол, използван от най-великите океанолози. Нарича се „облизване на мокър ръкав“.

В палатката си Делта Едно маневрираше с джойстика, за да задържи повредения микроробот над групата край шахтата на метеорита. Събитията се развиваха със светкавична бързина.

— Трябва да се свържем с диспечера — каза той. — Имаме сериозен проблем.