Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Deception Point, 2001 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Крум Бъчваров, 2003 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 203гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
ИК „Бард“, 2003
История
- —Добавяне
- —Добавяне на анотация
- —Допълнителна редакция от Mandor
Статия
По-долу е показана статията за Метеоритът от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
Метеоритът | |
Deception Point | |
Автор | Дан Браун |
---|---|
Първо издание | САЩ |
Оригинален език | английски |
Жанр | трилър |
Вид | роман |
Издателство в България | ИК „Бард“ (2003) |
Преводач | Крум Бъчваров |
ISBN | ISBN 954-585-492-8 |
Метеоритът (на английски: Deception Point) е технотрилъров роман на американския писател Дан Браун.
Книгата първо е издадена в САЩ през 2001 г., а на български е издадена от ИК „Бард“ през 2003 г., в превод на Крум Бъчваров.[1]
Персонажи
- Рейчъл Секстън – аналитик от Националната разузнавателно служба на САЩ (НРС), дъщеря на сенатор Седжуик Секстън.
- Майкъл Толанд – океанограф, автор на научнопопулярни документални филми
- Уилям Пикъринг – директор на НРС, непосредствен началник на Рейчъл
- Зак Харни – Президент на САЩ, борещ се за втори мандат със сенатор Седжуик Секстън
- Марджъри Тенч – съветник на президента
- Седжуик Секстън – сенатор, политически опонент на Зак Харни, баща на Рейчъл
- Гейбриъл Аш – помощничка на сенатор Секстън
- Лоурънс Екстрьом – администратор от НАСА
- Корки Мърлинсън – учен-астрофизик, с непосредствено участие в изследванията на метеорита.
- Нора Мангър – учен-глациолог, убита от отряд „Делта“
- Уейли Мин – учен-палеонтолог, убит от отряд „Делта“
- Делта 1, Делта 2, Делта 3 – бойци от отряда със специално предназначение „Делта“, преследващ разкрилите тайната учени с цел отстраняването им.
Източници
- ↑ „Метеоритът“. ИК „Бард“. 477 с. ISBN 954-585-492-8
115
Гейбриъл Аш се върна във вътрешната тоалетна на Секстън и се приготви да се прехвърли в своя офис. Обаждането на сенатора я бе разтревожило. Той определено се беше усъмнил, когато му бе казала, че е в кабинета си — като че ли, кой знае как, беше усетил, че го лъже. Така или иначе, тя не бе успяла да влезе в компютъра му и сега не знаеше какво да предприеме.
„Секстън ме чака“.
Докато стъпваше върху мивката и се канеше да се изтегли горе, чу нещо да изтраква на плочките. Погледна надолу и видя, че е съборила копчетата за ръкавели на сенатора.
Трябваше да остави нещата точно така, както ги е заварила.
Слезе на пода, вдигна копчетата и ги постави върху мивката. Понечи отново да се покатери, но спря и пак погледна копчетата. Монограмът привлече вниманието й. Подобно на повечето вещи на Секстън, които носеха монограм, това бяха две преплетени букви СС. Спомни си предишната парола на сенатора, ССС, и си представи календара му… ПНСАЩ… после скринсейвъра с Белия дом и оптимистичния надпис, безкрайно виещ се из екрана. „Президентът на Съединените щати Седжуик Секстън… Президентът на Съединените щати Седжуик Секстън… Президентът на…“ Замисли се. „Може ли да е толкова самоуверен?“
Знаеше, че ще й трябва само секунда, за да разбере. Забързано се върна в кабинета, отиде при компютъра и написа една седембуквена парола.
ПНСАЩСС
Скринсейвърът мигновено изчезна. Гейбриъл смаяно зяпна. „Никога не подценявай егото на политиците“.