Луис Суардиас
Да си живял

І.

Нищо не бе тъй лесно,

както да подрънкваш червата

на нашата епоха. Както да приемеш,

че други ще измият дограмата,

стъклата — и по този начин

цялата вселена.

ІІ.

Госпожата, която се правеше на солистка

в оня женски оркестър

— през 1936, годината на урагана —

представлява сега комбайн от очила и страх

под властта на светофарите,

сприятелени единствено

с моторните превозни средства.

Старицата.

ІІІ.

Търговецът на коне се качва в автобуса

с ботуши, познали калта. По всяко време

той говори за животни: бикове с минотавърска ярост,

коне, които прелитат през наводнения, крави

дълги по петдесет литра. Търговецът

на топла кръв, дребният продавач на животни.

 

Госпожата също влиза в автобуса.

 

Да си живял — то било огромен спомен.