Франк Хърбърт
Еретиците на Дюна (5)

Хората живеят най-добре, когато за всеки има определено място, когато всеки знае къде се намира в схемата на нещата и какво може да постигне. Унищожите ли мястото, унищожавате и човека.

Поучение на Бене Гесерит

Майлс Тег дълго не искаше да приеме назначението си на Гамму. Какво — да преподава оръжейно майсторство на гола̀-дете? При това в този по-специален случаи и с цялата история, втъкана около него. Прие предложението като нежелана намеса в добре подредения свят на башара в оставка.

Но тъй като бе прекарал досегашния си живот изцяло като военен ментат под егидата на Бене Гесерит, просто не можеше да даде логична обосновка на евентуален акт на неподчинение.

QUIS CUSTODIET IPSOS CUSTODES?

Кой ще пази пазачите? Кой ще надзирава надзирателите да не вършат престъпления?

Многократно и внимателно бе обмислял въпроса. Той представляваше един от основните принципи, формирали предаността му към Бене Гесерит. За Сестринството би могло да се каже всичко, но най-характерната им черта беше възхитителното постоянство на основната цел.

Моралната цел, както я именуваше Тег.

Моралната цел на бене-гесеритките съвпадаше напълно със собствените му принципи. Никога не се поставяше под въпрос фактът, че и самите те бяха формирани благодарение единствено на Бене Гесерит. Рационалната мисъл, а особено рационалното мислене на един ментат не можеше да стигне до друга преценка.

Тег свеждаше нещата до собствената им същност в смисъл, че дори ако само още една личност реши да следва неговите основни принципи, светът ще е по-добър. Въпросът никога не опираше до правдата или до справедливостта. Защото правдата се нуждаеше от правосъдие и закон, а законът би могъл да се окаже капризна държанка, подвластна на хрумванията и предразсъдъците на онези, в чиито ръце е управлението. Не, основният въпрос бе честността, а тя като идея се коренеше много дълбоко. Хората, приели дадена присъда, бяха длъжни да чувстват, че тя е постановена с честност.

Според Тег формулировки от типа „буквата на закона трябва да бъде спазвана“ бяха опасни по отношение на неговите принципи. За да има честност, бе необходимо съгласие, предсказуемо постоянство, но най-важно от всичко — лоялност нагоре и надолу в йерархията. Пропитото от такива принципи водачество не изискваше външен контрол. Изпълняваш задълженията си, защото си убеден в тяхната правота. Подчиняваш се не понеже е нужна коректност, както може да се очаква, а заради моментната правота и справедливост. Действителната предвидимост и прорицателството обаче нямаха нищо общо с подобна гледна точка.

Тег знаеше за славата на Атреидес като предсказатели, на които може да се вярва, но в неговия свят липсваше място за приказки на гноми. Приемаш света такъв, какъвто го намираш, и прилагаш принципите си там, където можеш. Командите в йерархията биваха винаги, изпълнявани абсолютно точно. Не може да се каже, че единствено Тараза бе причината за това, но изводите изглеждаха достатъчно красноречиви.

„Ти си идеалният изпълнител на тази задача“ — бяха първите ѝ думи.

Башарът бе изживял дълъг живот с немалко значителни постижения и сетне излязъл с чест в оставка. Знаеше, че е стар, с вече позабавени реакции и с всички недостатъци на възрастта, проникнали без остатък в тялото и ума му, но зовът на дълга ускори неговото решение дори когато бе принуден да сподави желанието да отговори „Не“.

Назначението дойде лично от Тараза. Най-могъщата от всички властимащи (включително и от Мисионария Протектива) избра него. Не обикновена света майка, а самата старша света майка.

Тараза лично пристигна в затънтеното място в Лернаус, където се бе оттеглил. По този начин му бе оказана необикновена чест и той го знаеше. Появи се без предизвестие, придружена само от две прислужнички и отряд за охрана, в който набитото му око веднага съзря няколко познати лица. Собственоръчно ги бе обучавал. Времето на нейното пристигане също не бе случайно избрано — сутринта, малко след като бе закусил. Явно познаваше добре ритъма на живота му и бе сигурна, че е най-бодър и работоспособен тъкмо сега. Искаше да е в най-добрата си форма за срещата им.

Патрин, старият му ординарец, я въведе във всекидневната в източното крило — неголямо изискано помещение със солидни мебели. (Неприязънта на башара към всякакви фотьойли и други саморегулиращи се писъци на модата в мебелното изкуство бе добре известна.) Помощникът му имаше вкиснат вид и Тег веднага схвана ситуацията. Макар удълженото бледо лице на Патрин с множеството си възрастови белези да приличаше на неподвижна маска за всеки друг, той познаваше много добре значението на която и да е бръчица около устата на мъжа, както и замръзналия поглед в старческите му очи. Най-вероятно Тараза му бе казала нещо по пътя към стаята, което силно го бе разтревожило.

Високи, тежки плъзгащи се врати от метастъкло обрамчваха всекидневната в източна посока, разкривайки изглед към спускащата се надолу поляна и дърветата покрай реката. Светата майка спря и огледа с възхищение пейзажа пред себе си.

Без още да бъде казана ѝ дума, Тег натисна едно копче. Завеси се спуснаха и скриха гледката едновременно със запалването на светоглобуси. Жестът му бе знак за Тараза, че със способностите си на ментат той е преценил необходимостта от уединение. Потвърди, че е така, като се обърна към Патрин:

— Моля те, разпореди се да не ни безпокоят.

— Господине, ще има ли някакви заповеди за Южната ферма? — позволи си да попита помощникът.

— Заеми се сам, ако обичаш. Двамата с Фирус знаете какво искам.

На излизане ординарецът му затвори малко рязко вратата — още един незначителен сигнал, който обаче казваше достатъчно.

Тараза направи няколко крачки и огледа стаята.

— Жълтозелено — каза тя. — Един от предпочитаните ми цветове. Майка ти явно е имала добро око.

Приятна топлина сякаш заля Тег. Бе силно привързан към тази сграда и земята около нея. Семейството му беше едва третото по ред поколение от рода им тук, но оставило траен знак след себе си. В много от стаите почти никак не бе променена подредбата на майка му.

— Обичта към земята и дома дава сигурност — каза той.

— Особено ми харесаха килимите в прегорял оранж и цветното стъкло на ветрилообразния прозорец над входната врата — продължи Тараза. — Сигурна съм, че е истинска антика.

— Едва ли си дошла да разговаряме за вътрешно обзавеждане — осмели се да ѝ напомни Тег.

Тараза прихна.

Имаше пронизителен глас, а обучението в школата на Сестринството я бе научило да го използва с необходимия ефект. Подобен глас просто не можеше да остане незабелязан, дори когато най-внимателно биваше сведен до непринуден тон, както в случая. Тег бе присъствал на нейни изказвания в Съвета на Бене Гесерит. Държанието ѝ и там бе властно и убедително, а всяка нейна дума — свидетелство за необикновено проницателен ум, направляващ я при взимането на решения. Вече предчувстваше значимостта на мисията, която я бе довела тук, въпреки че нейното поведение все още не подсказваше нищо конкретно.

Башарът посочи тапициран в зелено стол вляво. Тя стрелна с очи натам, обиколи отново стаята с поглед и умишлено сдържа усмивката си.

Още в началото бе готова да се обзаложи, че в къщата няма нито един биологичен саморегулиращ се фотьойл. Самият Тег бе антика, заобиколила се с антики. После седна и приглади роклята си, спокойно очаквайки домакинът да вземе подобен стол и да се настани срещу нея.

— Башар, съжалявам, но трябва да те помоля да излезеш от запаса — започна без заобикалки Тараза. — За жалост обстоятелствата не ми дават почти никаква възможност за избор.

Тег внимателно положи дългите си ръце на страничните облегалки на стола в изчаквателно-отпочиващата поза на ментат. Сякаш казваше с поведението си: „Напълни ума ми с данни.“

За миг светата майка се обърка. Не, башарът май хитруваше. Високата му фигура все още не бе изгубила своето достолепие, а и стоманеносивата му коса бе определено приятна гледка. Тя знаеше, че не му достигат само четири СГ, за да стане на триста. Въпреки че Стандартната година бе с около двайсет часа по-къса от така наречената предисторическа, възрастта му впечатляваше, още повече че бе прекарал живота си почти изцяло в служба на Бене Гесерит, поради което и заслужаваше пълно уважение от нейна страна. Забеляза, разбира се, че Тег е облечен в лека сива униформа, но без отличителни знаци; панталонът и куртката бяха грижливо скроени, а разкопчаната бяла риза откриваше врат с дълбоки бръчки. На кръста му проблясваше нещо златно и тя си спомни за украшението във форма на слънце с лъчи, което башарът бе получил при пенсионирането. И тук имаше пълна хармония с практичния Тег!

Бе направил катарама от златната дрънкулка. Жестът му ѝ вдъхна нова увереност, че мъжът насреща ѝ ще разбере сериозността на проблема.

— Мога ли да помоля за чаша вода? — попита Тараза. Пътуването бе дълго и уморително. Последният преход направихме с едно от нашите транспортни средства, което е трябвало да бъде заменено още преди петстотин години.

Тег стана от стола си, отиде до един от стенните панели, завъртя го като врата и извади от шкафа зад него шише със силно изстудена вода и чаша. Постави ги на ниска масичка до дясната ѝ ръка. После каза:

— Имам и меланж(#).

— Благодаря ти, Майлс. Ще взема от моя запас. Башарът зае отново мястото, си, но тя бе успяла да забележи неизбежните признаци на известна скованост на тялото. И все пак, имайки предвид възрастта му, този мъж бе с изненадващо гъвкава фигура.

Наля си половин чаша вода и я изпи наведнъж. После положи чашата на масичката с подчертано внимание. Как да започне? Спокойното поведение на Тег не можеше да я заблуди. Той явно не искаше да прекратява заслуженото си пенсиониране. Психоаналитиците я бяха предупредили. След оттеглянето си от действителна служба, башарът бе проявил към земеделието нещо много повече от обикновен любителски интерес. Обширната площ от много акри земя тук, в Лернаус, всъщност бе изследователско поле.

Тараза вдигна поглед и открито се вгледа в него. Широките рамене подчертаваха тясната му талия. Явно се поддържаше в добра форма. Издължено лице с остри черти и яки черепни кости — типични за един Атреидес. Тег пресрещна погледа ѝ, както правеше винаги; изискваше внимание и същевременно изразяваше готовност да приеме с разбиране думите на старшата света майка. Тънките му устни бяха извити в лека усмивка, разкриваща блестящи равни зъби.

Знае, че изпитвам неудобство — помисли тя. — По дяволите! И той е слуга на Сестринството, също като мен!

Башарът не бързаше да задава въпроси. Поведението му беше безупречно, макар и с известна доза затвореност, но в рамките на приличието. Тя си припомни за тази обща особеност на ментатите, която не включваше никакъв подтекст.

Внезапно Тег стана и с няколко широки крачки отиде до бюфета вляво. После се обърна, скръсти ръце на гърдите си и наведе поглед към нея.

Тараза се видя принудена да завърти своя стол, за да бъде с лице към него. Да го вземат дяволите! Очевидно бе решил с нищо да не облекчава деликатното ѝ положение. Нито една от светите майки, извършващи ревизии, не беше успявала да го принуди да седне по време на важни разговори. Предпочиташе да стои прав, със сковани във военна стойка рамене и сведен надолу поглед. Само няколко от бене-гесеритките имаха неговата височина — повече от два метра. Психоаналитиците бяха на мнение, че по този начин Тег (навярно подсъзнателно) изразява своя протест срещу властта, упражнявана от Сестринството върху му. Но въпросната специфична особеност не проличаваше в никоя друга страна от неговото поведение. Винаги биваше сочен за най-способния и надежден военачалник, служил някога на Сестринството.

В един свят с голямо разнообразие на множество социални групи, чиито основни обвързващи сили бяха взаимно преплетени с немалка сложност, независимо от привидната яснота на поставените етикети, военните командири, на които можеше безусловно да се разчита, заслужаваха многократно собственото си тегло, измерено в меланж. Религиите и общата памет на имперските тирании винаги присъстваха по време на преговорите, но де факто икономическите сили управляваха света, а военната монета можеше да бъде пусната само в подходяща за случая машина. Тя обаче участваше при всяко договаряне и така щеше да продължава, докато необходимостта движеше търговската система — като например потребността от специфични стоки (подправка или технически изделия от Икс), нуждата от специалисти (ментата или лекари Сук), пък и всички други всекидневни нужди, за които съществуваха пазари: работна сила, строители, конструктори, специалисти по планомерно проектиране на живота на хората, артисти, задоволяване на екзотични удоволствия…

Никоя правна система не би могла да обвърже в едно цяло неща от толкова различен характер, а това очевидно налагаше още една необходимост — постоянната нужда от арбитри за взаимодействие с властта. Светите майки съвсем естествено бяха поели тази роля в границите на икономическата мрежа и Майлс Тег го знаеше. Разбираше също, че отново бе изваден като коз при поредната сделка. Неговото лично отношение към тази роля явно не беше отчетено при преговорите.

— Нямаш семейство, което да те задържа — рече Тараза.

Тег мълчаливо се съгласи. Да, жена му почина преди трийсет и осем години. Децата му бяха вече на солидна възраст и отдавна бяха напуснали семейното гнездо с изключение на едната от дъщерите. Имаше свои лични интереси, но не и семейство. Да, вярно беше.

Тараза му напомни и за продължителната и предана служба на Сестринството, бегло споменавайки някои от по-забележителните му постижения. Добре разбираше, че похвалите нямаше да окажат особено въздействие, но те проправяха пътя, който да следва с основното, за което бе дошла.

— Отдавна знаеш и за фамилната си прилика — каза тя.

Тег наклони глава с не повече от милиметър.

— Приликата ти с първия Лето Атреидес, дядо на Тирана, е наистина впечатляваща — добави светата майка.

Башарът с нищо не показа, че е чул или че е съгласен. За него това бяха факти, отдавна складирани в паметта. Знаеше, естествено, че носи гените на Атреидес. Бе видял и приликата си с Лето I в Дома на Ордена. Много странно чувство — все едно, че стоеше пред огледало.

— Само дето си малко по-висок — рече Тараза. Не отместваше от нея погледа си.

— По дяволите, башар — почти избухна тя, — няма ли най-после да се опиташ да ми помогнеш?

— Като заповед ли да го разбирам, старша майко?

— Не, не е заповед!

Тег бавно се усмихна. Самият факт, че Тараза си бе позволила подобен емоционален взрив, говореше твърде много. Не би го направила пред хора, които не заслужават нейното доверие. И със сигурност не би допуснала изблик на чувства пред лице, което приема единствено като подчинен.

Тя се облегна на стола си с лека усмивка.

— Добре. Постигна своето. Патрин не скри, че ще бъдеш много разстроен от моето искане. Мога само да те уверя, че си от решаваща важност за изпълнението на нашите планове.

— Какви планове, старша майко?

— На Гамму подготвяме гола̀та Дънкан Айдахо. Почти на шест години е и е готов за начално военно обучение. Зениците на Тег леко се разшириха.

— Знам, че никак няма да ти бъде леко — добави Тараза, — но искам ти да поемеш възможно най-скоро неговата подготовка и опазване.

— Включена е и приликата ми с атреидския дук. Ще си послужите с мен, за да разбудя в неговата изначална памет всички предишни спомени?

— Да, между осем и десетгодишната му възраст.

— Толкова много време — поклати глава Тег. — А защо на Гамму?

— По наше нареждане в Бене Тлейлакс измениха наследствения му багаж от прана-бинду(#). Бързината на неговите рефлекси ще отговаря на съществуващите по онова време. Колкото до Гамму… Оригиналният Дънкан Айдахо е роден и отгледан там. Поради промените в клетъчната наследственост сме принудени да поддържаме всичко около него във възможно най-голяма близост до тогавашните условия.

— Защо постъпвате по този начин? — Въпросът бе на ментат, преценяващ наличните данни.

— На Ракис са намерили момиченце, способно да подчинява червеите на волята си. Ще си послужим с нашия гола̀.

— Ще ги чифтосате ли?

— На ми трябваш като ментат. Потребни са ни твоите войнски качества и добродетели, както и приликата ти с първообраза на Лето. Знаеш как да го върнеш към началните спомени, струпани в паметта му, когато дойде времето.

— Всъщност, искаш от мен да се върна като учител по бойно изкуство.

— Да не би да си мислиш, че това е понижение за човек, бил върховен башар на цялата ни войскова мощ?

— Старша майко, ти нареждаш, а аз изпълнявам. Но няма да приема предлагания ми пост, ако в ръцете ми не е пълният контрол върху цялата защитна система на Гамму.

— Майлс, този въпрос е вече уреден.

— Винаги си знаела пътищата на моите мисли.

— Както и винаги съм вярвала в твоята преданост. Тег се отблъсна от бюфета, замълча за миг и попита:

— Кой ще ме въведе в подробностите?

— Белонда от Архивната служба, както винаги. Тя ще ти предаде и шифър за връзка помежду ни.

— Трябва да изготвя списък на необходимите ми хора. Стари другари и децата на някои от тях. Искам да ги заваря всички до един, когато отида на Гамму.

— Не се ли опасяваш, че някой може да не се съгласи?

Погледът му ѝ каза: Не бъди глупава! Тараза се позасмя и помисли: Ето нещо, което добре сме научили от първообраза на Атреидите — как да се сдобиваме с хора, които внушават безгранична преданост и лоялност.

— Патрин ще се заеме с попълването на състава — продължи Тег. — Знам, че няма да приеме чин, но ще получава пълната заплата и полагащите се права на адютант на полкови командир.

— А на теб ще бъде върнат чинът на върховен башар, разбира се. Ще…

— Не. Имате си Бурзмали. Няма да накърняваме самочувствието му, като отново поставяме над него предишния му командир.

Тараза го изгледа продължително и започна:

— Още не сме дали на Бурзмали поста на…

— Знам. Старите ми другари ме държат в течение по всички въпроси от политиката на Сестринството. Но на нас двамата с теб, старша майко, ни е известно, че удостояването е въпрос само на време. Бурзмали е най-добрият.

Не ѝ оставаше друго, освен да се съгласи. Казаното струваше повече от оценката на военен ментат, защото беше мнение на Тег. Изведнъж тя се сети за още нещо.

— Излиза, че вече си знаел за нашия спор в Съвета. И ме остави да…

— Старша майко, ако бях помислил, че с ваша помощ на Ракис може да се пръкне чудовище, щях да го кажа. Ти вярваш на моите решения; аз пък имам доверие на твоите.

— Да те вземат дяволите, Майлс — изправи се Тараза, — от много време не сме заедно. По-спокойно ми е, когато знам, че ще се върнеш на поста си.

— Да, или на юздата — кимна той. — Върнете ме като башар със специално назначение. Така че когато се отвори приказка за Бурзмали, никой да не задава глупави въпроси.

Тараза извади изпод робата си свитък листа от ридулианова хартия и му го подаде с думите:

— Вече го подписах. Попълни сам възстановените си права. Предвидени са всички необходими пълномощия, транспортни ваучери и тъй нататък. Предавам ти всичко лично. Ще изпълняваш моите заповеди. Ти си мой башар, разбираш ли?

— Не съм ли бил винаги такъв?

— Сега е по-важно от всякога. Осигури пълна безопасност на гола̀та и добре го подготви. Носиш безусловна отговорност за него. А аз ще те подкрепям срещу всичко и всички.

— Чух, че Шуонгю е комендант на Гамму.

— Отнася се за всички, Майлс. Не вярвай на Шуонгю.

— Разбирам. Ще обядваш ли с нас? Дъщеря ми е…

— Прощавай, но трябваше вече да съм си тръгнала. Веднага ще изпратя Белонда.

Тег я съпроводи до вратата, размени няколко шеги със старите си ученици в нейната свита и постоя, докато си тръгнат. На алеята ги чакаше брониран земеход от новите модели. Когато го видя, внезапно почувства безпокойство.

Неотложна нужда!

Тараза бе дошла лично, а старшата майка в ролята на пратеник знаеше добре как ще изтълкува той нейното неочаквано посещение. Изучил в пълни подробности работата на Сестринството, не му бе трудно да схване естеството на току-що случилото се. Разногласията в Съвета на Бене Гесерит явно бяха много по-големи от съобщеното от неговите осведомители.

„Ти си мой башар!“

Прегледа пълномощните и ваучерите, оставени от Тараза. Всички с нейния подпис и печат. Доверието, събрано в снопчето листа, прибави тежестта си към останалите му чувства и засили още повече безпокойството.

„Не вярвай на Шуонгю.“

Прибра документите в джоба си и тръгна да търси Петрин. Трябваше да му разкаже накратко за срещата и да го успокои. Трябваше също двамата да обсъдят състава на избраните за предстоящата операция. Започна да изрежда наум някои имена. Назначението, вече прието, беше опасно. Налагаше се подбор на най-добрите сред всички добри. Проклета работа! Имението ще трябва да бъде поверено на Фирус и Димела. Колко много подробности! Почувства ускорения си пулс, когато закрачи бързо из къщата.

Щом стигна до един от старите си войници, сега пазач при него, той мимоходом подхвърли:

— Мартин, отмени всички срещи, уговорени за днес. Намери дъщеря ми и ѝ кажи да ме потърси в работната ми стая.

Новината бързо обиколи къщата и се понесе из имението. Служителите и членовете на семейството, които знаеха, че старшата света майка бе разговаряла на четири очи с него, сякаш спуснаха защитен екран, за да го изолират от излишно отклоняване на вниманието. Най-голямата му дъщеря Димела буквално го отряза, когато той започна да изрежда в подробности по-нататъшното изпълнение на експерименталните проекти в земеделските си занимания:

— Тате, не съм дете!

Намираха се в малкия парник, обзаведен до работната му стая. Останките от обяда му още стояха в края на градинарската пейка за разсаждане. Тефтерчето на Патрин бе подпряно на стената зад подноса.

Тег рязко се обърна към дъщеря си. Димела приличаше на него с изключение само на ръста си. Не беше особено красива заради кокалестата си фигура, но бракът ѝ се оказа успешен. Тя и Фирус имаха три чудесни деца.

— Къде е съпругът ти? — попита Тег.

— Наглежда разсаждането в Южната ферма.

— А, да. Патрин ми спомена.

Тег се усмихна. Винаги си спомняше с удоволствие, че Димела не беше приела предложението на Сестринството, като предпочете да се омъжи за Фирус, родом от Лернаус, и да остане близо до баща си.

— Знам само, че те връщат на действителна служба — каза тя. — Опасно ли е?

— Все едно, че ме пита майка ти — отвърна Тег.

— Разбрах, опасно е! Проклети да са, не си ли блъскал предостатъчно за тях?

— Не, както се оказва.

Тя се извърна, когато Патрин влезе откъм горната страна на оранжерията. Дочу думите ѝ, отправени към помощника:

— Колкото повече остарява, толкова повече заприличва на света майка!

„А какво друго би могла да очаква?“ — запита се Тег. Роден от бене-гесеритка, осиновен от дребен чиновник в ПОСИТ(#), той беше отраснал в домакинството, където животът пулсираше с ритъма на Сестринството. Още в ранна възраст бе забелязал как връзката на баща му с междупланетната търговска мрежа на съюза се разпадна, след като майка му се обяви против.

Къщата принадлежеше на нея до смъртта ѝ, а тя бе починала по-малко от година след баща му. Отпечатъкът на вкусовете ѝ личеше почти без промяна навсякъде.

Патрин спря пред него.

— Върнах се за тефтерчето. Добави ли някакви имена?

— Само няколко. Заеми се веднага с въпроса.

— Слушам, господине!

Помощникът изпълни безупречно кръгом и с енергична стъпка пое обратния път, пляскайки с тефтерчето по бедрото си.

Усеща нещата — помисли Тег.

После отново се огледа наоколо. Къщата все още напомняше владението на майка му. След всичките години, които бе преживял тук и отгледал собственото си семейство! Все още бе нейното място. О, да, той бе построил парника, но дори работният му кабинет преди беше нейната лична стая…

Джанет Роксбъро, от онези Роксбъро в Лернаус. Тараза добре я познаваше. Той и щерка му бяха променили някои от нещата по повърхността, но сърцевината оставаше заложена от Джанет Роксбъро. Личеше си. Никой не задаваше въпроси за кръвта на една Говореща с риби в неговото родословие. Каква сполука е била тя за Сестринството! Странен в случая изглеждаше единствено фактът, че беше се омъжила за Лоши Тег и преживяла тук целия си живот. Напълно неразбираем факт. ако не се вземе предвид онази особеност на проектите на Сестринството за целенасочено размножаване в продължение на поредици от поколения…