Франк Хърбърт
Еретиците на Дюна (35)

Съдбата ви е осъдила да не помните. За пореден път забравяте и отново трябва да учите всички стари уроци на живота.

Лето II.

Гласът от Дар-ес-Балат

„В името на нашия Орден и несломимото му Сестринство, настоящият отчет се приема за достоверен и заслужаващ въвеждане в Хрониките на Дома на Ордена.“

Тараза продължи да гледа с нарастваща неприязън думите, появили се на дисплея. Бяха загадъчно неясни в прожекционното пространство поради жълтеникавия мъх на отражението, причинено от утринната светлина.

С гневно движение старшата света майка се оттласна от прожекционната маса, изправи се и отиде до един от южните прозорци. Денят току-що бе настъпил и сенките из двора бяха още дълги.

Дали сама да не отида!

Мисълта събуди нежелание у нея. Тук се чувстваше толкова защитена.. И същевременно долавяше с всяка фибра на тялото си несъстоятелността на това чувство. Бене Гесерит се бе настанила на тази планета преди хиляда и четиристотин години, но все още я смяташе за временно убежище.

Положи лявата си ръка върху гладката повърхност на прозоречната рамка. Всички прозорци бяха проектирани така, че от тях се откриваше великолепна гледка. Нещата, характерни за помещението — размерите му, мебелите, цветовете — показваха, че архитектите и строителите бяха работили с една-единствена цел: да създадат усешане за сигурност у обитаващите го.

Направи опит да се потопи в това усещане, но не успя.

Стаята сякаш още бе пълна с горчивината на току-що приключилите спорове, макар думите да бяха произнасяни с възможно най-учтив тон. Съветниците ѝ се оказаха безкрайно упорити (прието безусловно от нея) поради напълно разбираеми причини.

Редно ли е да се превръщаме в мисионери? И то в полза на тлейлаксианците?

Разфокусираният поглед на Тараза попадна на статуетката на Квинтиниус Виолет Ченои, поставена в нишата до прозореца. Не за първи път помисли, че мнозина в Сестринството бяха приели Ченои за свой модел в изпитанието на агонията с подправка.

Също като мен.

А Ченои бе умряла при върховното изпитание с меланжа, без да стане света майка.

Но тя лично е познавала Тирана.

Възхищението ѝ от Лето II се долавяше във всички нейни доклади.

Тараза натисна един контролен бутон до прозореца и го отвори. Лек, топъл вятър довя аромат на пролетни цветове от ябълковата градина. Сестринството се гордееше с плодовете, които отглеждаше във властовия център на всички свои укрепени постове. Нямаше по-добре поддържана градина в нито един от кийповете и Васалните Домове, изплели паяжината на Бене Гесерит върху по-голямата част от планетите, обитавани от човешки същества още от времето на старата Империя.

„По плодовете им ще ги познаете“^[1] — помисли тя. — Някои древни религии продължават да бъдат извор на мъдрост.

От удобното си място за наблюдение виждаше цялата южна част от рехаво застроената площ на Дома на Ордена. Сянката на разположена наблизо наблюдателна кула бе изтеглена като дълга и начупена линия през покривите на сградите и през дворовете.

Тя естествено знаеше, че учудващо малката по размерите си тяхна институция бе съсредоточила в ръцете си огромна сила и власт. Отвъд пръстена на овощните и зеленчуковите градини се простираше внимателно подредената шахматна дъска на частни резиденции, всяка от които — заобиколена от плантации. Оттеглили се от служба сестри и подбрани фамилии обитаваха привилегированите имения. По западната граница лежаха острозъби планини, на чиито върхове нерядко искреше сняг. Космодрумът се намираше на двайсет километра на изток. Навсякъде около ядрото на Дома на Ордена бяха оставени свободни равнинни пространства, където пасеше чудновата порода добитък, дотолкова чувствителна към непознати миризми, че животните мигновено хукваха с буйно мучене, щом доловяха и най-слабия мирис на човешко същество, различаващ се от типичните ухания на местните люде. По-отдалечените домове с опазваните с големи усилия насаждения бяха разположени на времето от един башар така, че никой да не може да пресече денем или нощем местността с извиващи се наземни канали, без да бъде забелязан.

На пръв поглед всичко изглеждаше случайно и непреднамерено, докато в действителност царуваше суров порядък. Добре се знаеше, че именно редът олицетворява Сестринството.

Окашлянето зад Тараза ѝ припомни, че една от най-остро спорещите в Съвета сестри търпеливо чака до отворената врата.

Чака моето решение.

Светата майка Белонда настояваше Одрейди „да бъде убита веднага и без колебание“. Не стигнаха до окончателна присъда.

Дар, чашата вече преля. Предчувствах страшната ти самостоятелност. Дори я исках. Но не и това!

Старата, дебела и червендалеста Белонда със студен поглед, ценена заради природния си зъл нрав, настояваше да осъдят Одрейди за измяна.

„Тиранът моментално би я смазал!“ — повтаряше тя.

Нищо друго ли не сме научили от него? — отново и отново се питаше Тараза.

Белонда бе прибягнала до аргумента, че Одрейди е не само Атреидес, но и Корино(#). В родословното ѝ дърво имаше много императори, регенти и техни заместници, както и мощни правителствени чиновници.

С цялата произтичаща от този факт жажда за власт.

„Предшествениците ѝ оцеляха на Салуса Секундус(#)! — продължаваше да настоява Белонда. — На нищо ли не ни е научил опитът в размножителния подбор?“

Да, научихме се да създаваме Одрейди-та — помисли Тараза.

След като бе преминала през мъчителното изпитание с подправката, Одрейди бе изпратена на Ал Дханаб — свят, много подобен на Салуса Секундус, където умишлено бе подложена на постоянни жестоки натоварвания в среда с високи скали и сухи клисури, горещи ветрове и мразовити фъртуни, много ниска или прекалено силна влажност. Мястото бе преценено като подходящ терен за проверка на личност, чиято съдба би могла да я отведе един ден на Ракис. Оцелелите след проверката издържаха почти на всичко. Високата, гъвкава и мускулеста Одрейди бе сред успелите.

Как да изляза от сегашното положение?

Тараза погледна назад към стаята си и примигващото прожекционно устройство. При нужда помещението се превръщаше в лишено от значимост място. Напълно в стила на Бене Гесерит. Впрочем то и тогава не се отказваше от изисканите си детайли, но само за очите, които знаеха как да ги открият. Сякаш само се бе превърнало в свидетелство за прерогативите, на властта. Тараза не криеше от себе си удоволствието, което изпитваше тъкмо от тази особеност на заемания от нея пост.

Ще съумея ли да овладея силата на властта!

И Одрейди много пъти бе стояла в същата стая, захванала разгорещен спор със старшата света майка. Никоя друга, включително и Белонда, не си бе позволявала подобни изпълнения. И то в обстановка, специално подготвена за смекчаване на крайностите!

Прекалено опасно е тукашното спокойствие.

Последното послание на Одрейди потвърждаваше мисълта ѝ. Всяко мирно развитие на нещата, включително и хилядолетното потисничество на Тирана, създаваше фалшива атмосфера, която можеше да се окаже фатална за позволилия си ненужно предоверяване. В това се криеше както силата, така и слабостта на аргументите на Белонда.

Вдигна поглед към светата майка, която продължаваше да чака до вратата.

Много е дебела! И обича да пародира с дебелината см!

— Не можем да премахнем Одрейди, без да направим същото с гола̀та — рече Тараза.

Белонда се обади с нисък и привидно безизразен глас:

— И двамата са прекалено опасни за нас. Виж как ти подейства Одрейди с писанията, които намери в Сийч Табър!

— Бел, смяташ ли, че написаното от Тирана може да накърни силата ми?

— Добре разбираш какво искам да кажа. В Бене Тлейлакс нямат никакво уважение към моралните норми.

— Престани да сменяш темите. Мислите ти се стрелкат като насекомо из цветове. Впрочем какъв мирис долавяш тук?

— На тлейлаксианци! Заложили са специално предназначение в сегашния гола̀. А Одрейди иска от нас да…

— Повтаряш се!

— Тлейлаксианците целят да пресекат пътя ни. Схващането им за генетиката няма нищо общо с нашите задачи. То е нехуманно. Те създават чудовища.

— Това ли правят?

Белонда заобиколи масата и застана близо до Тараза, скривайки от старшата майка нишата и стоящата там статуетка на Ченои.

— Приемам съюз с жреците от Ракис, но не и с онези от Бене Тлейлакс.

Дрехите ѝ сякаш зашушнаха, докато жестикулираше със стиснат юмрук.

— Слушай, Бел! Сегашният Върховен жрец е лицетанцьор. С него ли искаш да се съюзяваме?

Белонда тръсна ядно глава.

— Вярващите в Шай-хулуд са безкрайно много! Има ги навсякъде. Каква ще бъде реакцията им към нас, ако някога се разчуе за участието ни в измамата?

— Недей така, Бел! Постарахме се да останат уязвими само тлейлаксианците. Тук Одрейди е права.

— Не е вярно! Ако се съюзим с тях, и ние ставаме уязвими. Ще бъдем принудени да съдействаме за плановете им. Още по-лошо от дългото ни робуване на Тирана…

Тараза зърна злия блясък в очите ѝ. Реакцията беше разбираема. Никоя от светите майки не можеше да помисли за особения вид робство, което бяха изтърпели предшественичките ѝ във времената на Бог-Императора, без да я връхлетят поне няколко смразяващи спомена.

— Да не би да се надяваш, че подобен скапан съюз ще ни осигури източник на подправка? — попита Белонда.

Да, отново познатият аргумент. Без подправката и мъчителните гърчове, съпътстващи протичащата трансформация, нямаше да се появи нито една света майка. Курвите от Разпръскването със сигурност бяха поставили меланжа като една от целите си — именно него и майсторското му ползване от страна на Бене Гесерит.

Тараза се върна до масата и потъна в своя стол с биологична саморегулация, като се облегна назад, за да приеме той очертанията на тялото ѝ. Да, съществуваше проблем, специфичен за Бене Гесерит. Въпреки непрестанните си изследвания и експерименти Сестринството не бе успяло да намери заместител на подправката. Космическото сдружение имаше нужда от меланж за транса на щурманите си, но там можеха да го заменят с иксианските машинки. Икс и филиалните ѝ представителства се конкурираха по пазарите на Сдружението. Те имаха алтернатива.

А ние нямаме.

Белонда мина от другата страна на масата, положи юмруците си върху гладката повърхност и се наведе напред, за да погледне отвисоко старшата майка, преди да заяви:

— Все още не знаем какво са сторили тлейлаксианците с нашия гола̀!

— Одрейди ще разбере.

— Не е достатъчно, за да ѝ простим измяната!

Тараза заговори с ниско модулиран глас:

— Поколение след поколение очаквахме да стигнем дотук, а ти си в състояние да осуетиш целия проект ей-така, за нищо — тя удари леко с длан по масата.

— Драгоценният ракиански проект вече не е наш — отвърна Белонда. — Възможно е и никога да не е бил.

Старшата майка концентрира плътно цялата си мисловна мощ, прехвърляйки изводите от достатъчно добре познатия аргумент. Често го споменаваха при завършилата наскоро разправия, в каквато се бе превърнало последното заседание на Съвета.

Цялата история около гола̀та не беше ли нещо, заложено и приведено в действие от Тирана? Ако това бе вярно, какво можеха да направят те сега? Какво трябваше да сторят в случая?

По време на дългия спор докладът на малцинството не излизаше от ума на всички присъстващи. Шуонгю може и да бе мъртва, но фракцията ѝ бе оцеляла, а изглежда и Белонда се беше присъединила към нея. Сестринството не се ли заблуждаваше за една фатална по същество възможност? Отчетът на Одрейди за скрито на Ракис послание не можеше ли да се изтълкува като злокобно предупреждение? Даруи съзнателно го бе подсилила, съобщавайки за напрегнатото си внимание, държано нащрек от тревожно вътрешно усещане. Нито една света майка нямаше да отмине с лека ръка подобно съобщение.

Белонда се изправи и скръсти ръце на гърдите си, след което каза:

— Нали никога не се освобождаваме напълно от влиянието на учителите от детството ни, както и от моделите, които са ни оформили?

Ето още един аргумент, типичен за бене-гесеритските разправии. Той винаги държеше сетивата им будни. Ние сме загадъчни аристократки, чиято власт се наследява от потомците ни. Да, имаме изострена чувствителност в това отношение, за което Майлс Тег е възможно най-добрият пример.

Дебелата света майка потърси обикновен стол и седна, за да бъде на едно равнище с погледа на Тараза.

— В разгара на Разпръскването — каза тя — загубихме около двайсет на сто от несполучилите.

— Сега при нас не се връщат несполучили.

— Тиранът със сигурност е знаел какво ще се случи!

— Бел, Разпръскването е било неговата цел. То е Златната Пътека за оцеляването на човешкия род!

— Знаем добре какво е изпитвал към онези от Бене Тлейлакс и пак не ги е изтребил. Можел е, но не го е направил!

— Искал е да има разнолика пъстрота.

Белонда удари с юмрук по масата:

— И успешно я е постигнал!

— Бел, отново и отново се връщаме към познати аргументи, но не можем да избегнем ефекта на стореното от Одрейди.

— Абсолютно раболепие!

— В никакъв случай. Били ли сме някога сервилни докрай поне към един от императорите преди Тирана? Не е станало дори по времето на Муад’диб!

— Все още сме в заложения от него капан — обвинително се отзова Белонда. — Кажи ми, защо тлейлаксианците продължават да произвеждат любимия му някога гола̀? Изтекоха хиляди години, а той все така се появява от резервоарите им като вечно танцуваща кукла.

— Да не мислиш, че изпълняват секретна заповед, втълпена им някога от Тирана? Ако е вярно, доводите ти са в полза на Одрейди. Тя създаде великолепни условия, за да го проверим.

— За нищо подобно не се е разпореждал! Просто е превърнал необикновения гола̀ в твърде привлекателна игра за онези от Бене Тлейлакс.

— За тях, но не и за нас!

— Старша майко, сега трябва да се измъкнем от клопката му. По възможно най-прекия път.

— Решението е мое, Бел. Все още предпочитам предпазливия съюз.

— Нека убием поне гола̀та. Шийена може да има деца. А ние…

— Като цяло проектът никога не е бил само с размножителна цел!

— Но може да стане. Ами ако грешиш за дарбата на Атреидите да прозират в бъдното?

— Бел, във всички твои предложения се чувства силното ти желание за отчуждаване от Ракис и тлейлаксианците.

— Сестринството може да издържи петдесет поколения със сегашните ни запаси от меланж. А с дажбен режим — и повече.

— Мислиш ли, че петдесет поколения са много дълъг период от време? Може би тъкмо начинът ти на разсъждение е причината, поради която не седиш на моето място…

Белонда се отблъсна от масата, а столът ѝ грубо застърга по пода. Тараза разбра, че не бе успяла да я убеди. Не можеше да се вярва и разчита на нея оттук нататък. Навярно просто бе една от онези, които трябва да умрат. Но къде се намираше достойната с благородството си цел?

— Така няма да стигнем доникъде — рече тя. — Остави ме.

Когато най-после остана сама, старшата майка се върна към съобщеното от Одрейди. Звучеше злокобно. Не беше много трудно да се разбере защо Белонда и другите реагираха крайно раздразнително. Макар действията им да издаваха опасна неспособност за владеене на чувствата.

Още е рано да се пише завещание с последната воля на Сестринството.

Одрейди и Белонда споделяха по странен начин едно и също опасение и то ги караше да взимат различни решения. В тълкуванието на открилата каменните писания в Ракис имаше ясно предупреждение: То също ще отмине.

Нима стигнахме до края си, смазани от ненаситните пълчища, върнали се от Разпръскването!

И все пак тайната на аксолотловите резервоари вече беше почти в ръцете на Сестринството.

Сдобием ли се с нея, нищо не може да ни спре!

Тараза обходи с поглед и последната подробност в обстановката на работната си стая. Тук продължаваше да се чувства бене-гесеритската власт. Домът на Ордена оставаше скрит зад защитния вал на не-корабите, а местоположението му бе отбелязано единствено в паметта на верните ѝ люде. Невидимост.

Да, но временна! Случваха се и непредвидени пеша.

Тя изпъна рамене: Взимай предпазни мерки, но не оставай непрекъснато в сянката им, която е винаги несигурна.

Молитвата срещу страха бе изпитано средство за избягване на сенки.

Предупредителното послание с разстройващите доказателства, че Тиранът продължава да направлява движението по своята Златна Пътека би звучало далеч по-малко страховито, ако бе изпратено от всеки друг, но не и от Одрейди.

Проклетата дарба на Атреидите!

„Нищо повече от едно потайно общество!“

Тараза скръцна със зъби, обзета от остро чувство на неудовлетвореност и безизходица.

„Спомените са недостатъчни, щом не ви призовават към възвишена цел!“

Ами ако наистина бе вярно, че Сестринството вече не чува музиката на живота?

Проклет да е!

Все още бяха подвластни на Тирана.

Какво се опитва да ни каже!

Неговата Златна Пътека не бе застрашена. Нужното бе сторено от Разпръскването. Човешките същества бяха разнесли вида си в неизброими посоки, също както са насочени таралежовите бодли.

Дали той бе зърнал в някоя от визиите си връщането на онези от Разпръскването? Възможно ли е да бе предвидил наличието на къпиновия храст^[2] в подножието на своята Златна Пътека?

Знаел е, че трябва да се съмнява в мощта си. Знаел го е!

Тараза се замисли за растящата грамада на Изгубените, които се връщаха към корените си. Забележително разнообразие на хора и артефакти, съчетано с впечатляваща секретност и многобройни доказателства за конспирация. Не-кораби с чудата конструкция, оръжия и предмети за бита, сътворени с поразителна сложност. Пъстрота на хора и изобилие от начини и средства.

Някои — изненадващо примитивни. Поне външно.

Искаха много повече от меланжа. Тараза бе разпознала своеобразния мистицизъм, мотивирал Разпръснатите да се върнат:

„Държим да узнаем по-старите ви тайни!“

Посланието на почитаемите мами също бе достатъчно ясно:

„Каквото поискаме, ще си го вземем“

Одрейди има всички изгледи да успее — помисли тя.

Преди всичко, разполагаше с Шийена. Ако Бурзмали се справи, скоро щеше да установи контрол и върху гола̀та. Държеше в ръцете си и тлейлаксианския Майстор на майсторите. А можеше да успее и на Ракис!

Само да не беше от Атреидите.

Погледна към изписаното, което продължаваше да танцува над повърхността на масата — сравнение на последния Дънкан Айдахо с всички, избити преди него. Този гола̀ се различаваше, макар и с малко, от предшествениците си. Нямаше място за съмнение. Очевидно тлейлаксианците усъвършенстваха нещо. Но какво? Дали нишката не бе заложена в новите лицетанцьори? В Бене Тлейлакс със сигурност се стремяха към неоткриваеми и съвършени имитатори, безупречни копия на телесна форма, които ще могат не само да взимат отпечатка от разположените на повърхността спомени на жертвата си, но и от най-съкровените ѝ мисли, едновременно с цялостната идентичност на личността. Някаква форма на безсмъртие, по-привлекателна от ползваната сега от тлейлаксианските майстори. Ето защо те следваха неотстъпно отдавна избрания курс.

Нейните анализи съвпадаха с по-голямата част от позициите на съветниците ѝ — имитатор от същия разряд просто ще стане копираната личност. Отчетите на Одрейди за лицетанцьора Туек го доказваха. Дори и самите тлейлаксианци можеха да не успеят с изваждането на подобен лицетанцьор от възприетата от него имитация на формата и поведението.

Както и на вярванията.

Проклетата Одрейди! Бе поставила сестрите си в много затруднено положение. Знаеше, че им е предложила единствено възможността да я следват!

Как го бе разбрала? Може би поредната проява на смахнатата ѝ дарба?

Не мога да действам слепешката. Трябва да съм наясно.

Наложи си да премине през добре познатия ѝ режим, и да възвърне отново спокойствието си. Когато бе обзета от безсилие и отчаяние, не си позволяваше мигновени решения. Продължителното взиране в статуетката на Ченои помагаше. Тараза стана от биологичния стол-чудо и отиде до любимия си прозорец.

Нерядко намираше облекчение и след продължително взиране в пейзажа, наблюдавайки как разстоянията се променят заедно с дневното движение на слънчевата светлина и смяната на атмосферните условия от добре контролираната климатична система на планетата.

Усети зъбите на глада.

Днес ще се храня заедно с помощниците и послушниците.

Понякога ѝ се отразяваха добре събирането на младите около нея и неизменният ход на всекидневното хранене — сутрин, обед и вечер. Получаваше се добра спойка. Беше ѝ приятно да наблюдава хората си. Наподобяваха прилив, говорещ за дълбини, за невидими сили и мощ от по-висш порядък. Явно Бене Гесерит бе успяла да намери начин за продължаване на движението си с равномерно постоянство.

Премисленото възстанови равновесието ѝ. Мъчителните въпроси временно щяха да останат на разстояние, после можеше отново да се върне към тях, но не под напора на чувствата.

Одрейди и Тиранът бяха прави: Без възвишена цел сме нищо.

Все пак не успя да се освободи от тежестта на факта, че изключително важни решения се взимат на Ракис от личност, която страда от постоянно повтарящите се недостатъци на Атреидите. Дори Одрейди винаги бе показвала типични атреидски слабости. Отнасяше се доброжелателно към съгрешили послушници и хора от помощния персонал. А подобно поведение винаги ставаше повод за последващи прояви на привързаност!

Опасни чувства, замъгляващи разума.

Те размекваха останалите, за които се налагаше допълнително компенсиране на липсата на дисциплина. Извикваха се подходящи сестри, способни да поемат съгрешилите и да отстранят неприятните слабости.

След като насочи разсъжденията си в избраната посока, Тараза усети спокойното и същевременно мощно докосване на нещо, раздвижващо възприятията ѝ. Видя се принудена да приглуши в себе си острото усещане за самота. То я глождеше. Меланхолията замъгляваше разсъдъка също като привързаността. Или като обичта… Тараза и бдителните ѝ сестри приписваха емоционалните реакции от подобно естество на осъзнаването на преходността на смъртните. Трябваше спокойно да се приеме фактът, че един ден те ще бъдат само набор от спомени в нечия друга жива плът.

Дали не бе станала прекалено уязвима под напора на спомените и случайните разкрития? Точно когато се нуждаеше от всяка своя способност!

Все още не съм мъртва.

Тараза знаеше как да се върне към обичайното си състояние. Познаваше добре и последствията. След меланхоличните пристъпи винаги установяваше по-строг контрол върху нещата в живота си и поставените цели. Грешката в поведението на Одрейди бе извор на сила за нейната старша майка.

И Даруи го знаеше. Тараза се усмихна мрачно. Сестрите винаги усещаха засиления авторитет на старшата майка след всяко нейно освобождаване от плена на меланхолията. Но оставаха на равнището на зрители, защото само Одрейди се досещаше за причината.

Точно така!

Прецени, че е успяла да се справи с печалните навеи на объркването и безизходицата.

Даруи многократно бе успявала да разпознае движещия мотив за поведението на старшата света майка. Гигантско врящо гърне от гняв срещу машинациите и злоупотребите на другите с личния ѝ живот. Мощта на подтиснатата ярост наистина плашеше, макар че никога не бе изразявана така, че да освободи напрежението. Гърнето трябваше винаги да клокочи. А как болеше! Мъката ѝ се засилваше от факта, че Одрейди знае истината.

Разбира се, подобни неща оказваха необходимото въздействие. Времето на Бене Гесерит способстваше за придобиването на нова мисловна и духовна мощ. Носените товари трупаха пласт след пласт коравина, неподозирана от външни хора. Любовта беше една от най-опасните сили в цялата вселена. Трябваше да придобият лична зашита срещу нея. Една света майка нямаше право да показва интимни страни от личността си, дори когато изпълнява задълженията към Бене Гесерит.

Симулираме — играем необходимата роля, която ни спасява. Бене Гесерит ще оцелее!

Колко дълго щяха да сервилничат сега? Още три хиляди и петстотин години ли? Е, враговете да вървят по дяволите! Пак ще е временно.

Тараза обърна гръб към прозореца и окрилящата я гледка. Почувства се наистина възстановена. Свежа сила се вля в нея. Вече имаше достатъчно твърдост, за да преодолее тормозещата я неохота за взимане на важни решения.

Ще отида на Ракис.

Не можеше да избегне сблъсъка с причината за собственото си нежелание.

Вероятно ще се наложи да извърша исканото от Белонда.