Франк Хърбърт
Еретиците на Дюна (34)

Събратята ни по съдба отдавна са забравени,

но те са живи рани в нас, от битките оставени:

болезнен спомен от места, където сме се били —

неискани от нас; ала не сме се крили.

Какво пожертвахме и що сме съхранили!

Песен от Разпръскването

Бурзмали изгради плана си върху основата на най-доброто, научено от неговия наставник, като запази за себе си правото да взима решение, когато трябва да се избира между различни възможности, или когато се налага да отстъпи. Защото то беше задължително право на командира! И естествено проучи всичко, до което можа да се добере, за терена.

Във времената на старата Империя, а дори и при управлението на Муад’диб, районът около кийпа на Гамму е бил горски резерват — обширно възвишение, издигащо се чувствително над маслената утаена маса, покривала по-голямата част от земите на Харконите. По тези места техните владетели бяха отглеждали най-качествения пилингитам — дървесен вид, ценен от първобогаташите и изпълняващ ролята на твърда валута. Още от най-древни времена просветените люде предпочитали обстановка, в която преобладавало истинско дърво за сметка на масово произвежданите изкуствени материали, познати като поластин, полаз и пормабат (именувани по-късно със съкращенията тин, лаз и бат). Още тогава съществувало понятие с отрицателна отсенка, ползвано от познавачите на ценната дървесна маса за по-бедните граждани и Малките династии.

„Той е от трите П-та“ — казвали за човек, в чийто бит преобладавали евтини копия, изработени от нискокачествени материали. А дори когато прекомерно богатите бивали принудени да ползват някое от оскърбителните „П-та“, те по възможност го маскирали като „С. П.“ (тоест „Само П.“) или пилингитам.

Бурзмали бе запознат с всичко, казано дотук; затова нареди на хората си да потърсят някое стратегически разположено дърво пилингитам в близост до не-сферата. Дървесната маса на този вид се отличаваше с множество качества, ценени от майсторите занаятчии — прясно отрязано, то се обработваше лесно, а след изсушаване придобиваше голяма твърдост. Добре поемаше оцветители, а майсторската му окончателна обработка придаваше естественост на шарката. Друго не по-малко важно негово качество бе противогъбичната му устойчивост, а и никое познато насекомо не го ценеше като храна. И — не на последно място — дървото издържаше на огън, а филизи на още живия ствол тръгваха дори от лишена от сърцевина външна обвивка.

„Ще направим неочакваното“ — каза Бурзмали на издирващата група.

При първоначалното облитане на района той бе забелязал светлозелените листа на пилингитама. Горите на планетата бяха напълно изсечени във Времената на глада, но многовековни „С. П.“ все още се срещаха в места с вечнозелени дървесни видове или биваха засаждани по изрично нареждане на Сестринството.

Търсачите на Бурзмали откриха едно „С. П.“ на хребет над мястото на не-сферата. Листата му се разпростираха на почти три хектара площ. В следобеда на . критичния ден башарът разположи мамци далеч от това място и разпореди да се прокопае тунел от съседна блатиста низинка до просторната кухина на пилингитама. В нея той разположи командния си пост и набор предмети от първа необходимост.

„Дървото е жива материя — обясни на хората си. — То ще бъде нашата маскировка срещу преследвачи-убийци.“

Неочакваното.

Никъде в плана на Бурзмали не бе предвидено пълно прикриване на всичките му действия. Можеше само да ограничи уязвимостта си.

В началото на атаката забеляза, че тя се развива и следва предсказуем модел. Бе очаквал, че нападателите ще разчитат предимно на не-кораби и на многочисленост — по подобие на нападението над кийпа на Гамму. Анализаторите от Сестринството го бяха уверили, че основната заплаха идва от силите, върнали се от Разпръскването — потомци на тлейлаксианци, разгърнати във фронт от прекомерно свирепи жени, сами наричащи себе си почитаеми мами. Той прецени поведението им повече като проява на фанатизъм отколкото като смелост. Истинската смелост бе част от арсенала на всички обучавани от башара Майлс Тег. Благодарение на наученото от него можеше да разчита и на импровизации в рамките на вече изработен план.

С помощта на препредаване Бурзмали успя да проследи бягството на Дънкан и Лусила. Подвижните бойни единици с шлемове и окуляри за нощно наблюдение разиграха привидна активност по лъжливите позиции, докато башарът и подбраната от него резервна част продължиха да наблюдават атакуващите, без да издават присъствието си. Ходовете на Тег бяха лесно разпознаваеми по мощния му ответен огън срещу нападателите.

Бурзмали отбеляза с одобрение, че Лусила не спря, когато до нея стигна засилващият се шум на битката. Дънкан обаче направи подобен опит и за малко не провали целия план. Впечатката спаси положението, като го удари по чувствително място и изрева: „Не можеш да му помогнеш!“

Върховният башар чу ясно гласа ѝ в усилвателите на шлемофона си и шепнешком изруга. И други щяха да я чуят! Преследвачите без съмнение бяха по петите им.

Той подаде беззвучна команда в микрофона, имплантиран във врата му, и се приготви да напусне поста си. По-голямата част от вниманието му бе съсредоточена върху приближаването на Лусила и Дънкан. Ако всичко продължаваше да се развива по план, хората му щяха да повалят и двамата на земята, докато двойка войници без шлемове и в подходящо облекло щяха да побягнат към позицията-мамец.

Междувременно Тег не преставаше да проправя великолепна унищожителна пътека, по която бе възможно измъкването на цяла наземна бойна кола.

Един от помощниците докладва:

— Двама нападатели приближават изотзад към башара!

Бурзмали го отпрати с жест. Сега не можеше да мисли за шансовете на Тег. Цялото му внимание трябваше да бъде съсредоточено върху спасяването на гола̀та. Докато го наблюдаваше, повтаряше наум едно и също: Хайде, бягай! Бягай, дявол да те вземе!

Мислите на Лусила не бяха много по-различни, когато подканваше настойчиво Дънкан напред, следвайки го отблизо, за да го пази откъм гърба. Всяка фибра на тялото ѝ бе настроена за върховна съпротива. В сегашните мигове на преден план излизаше всичко, което бе научила и овладяла. Никога не се отказвай! Отчаянието и отказът означаваха предаване на собственото ѝ съзнание в живата памет на някоя от сестрите или необратимото му потъване в забрава. Дори Шуонгю бе съумяла да възстанови накрая честта си, като заложи на тоталната съпротива и умря с достойнството на бене-гесеритската традиция. Бурзмали го бе докладвал на Тег. Лусила, събрала безброй животи в себе си, помисли: Остава ми да направя същото! ’

Тя следваше Дънкан в плитко мочурище недалеч от ствола на гигантско пилингитамово дърво, когато от тъмнината се появиха някакви хора и ги смъкнаха на земята; обзетата от дива ярост света майка тъкмо щеше да реагира по единствения възможен начин, но един от появилите се пошепна на чакобза в ухото й: „Приятели!“ Думата забави реакцията ѝ само за миг, когато видя как други двама, очевидно мамци, се втурнаха навън от мочурливата низинка. Неочакваната нова постановка веднага ѝ разкри същината на плана и принадлежността на онези, които ги държаха притиснати до почвата, богато ухаеща на листа. Когато те вмъкнаха най-напред Дънкан в тунел, насочен към гигантското дърво, и ги предупредиха (пак на чакобза), че трябва да бързат, Лусила разбра какво е улеснило залавянето им — дръзкия стил, присъщ на Тег.

Осъзна го и Дънкан. В тъмния вход на тунела той се ориентира по мириса ѝ, за да предаде с потупване по ръката съобщение на някогашния мълчалив боен език на Атреидите: „Остави ги да водят.“

Тя се сепна за миг от начина на общуването, но почти веднага съобрази, че е съвсем естествено гола̀та да го познава като средство за установяване на връзка.

Хората около тях все така мълчаливо взеха грамадния старовремски лазестрел от ръцете на момчето и побутнаха бегълците към отворения люк на някакво превозно средство, което тя не успя да разпознае. В мрака припламна къса червена светлина.

Бурзмали съобщи безмълвно на хората си: „Там тръгват!“

Двайсет и осем наземни бойни коли и единайсет пърпорещи с крилете си топтери поеха от позициите — мамци.

Добре изпълнена акция за отвличане на вниманието — реши командирът.

От натиска в ушите си Лусила разбра за затварянето на някакъв уплътнителен люк. Червената светлина отново припламна и угасна.

Взривовете разкъсаха огромното дърво и превозното средство, което се оказа блиндирана наземна бойна кола, рязко дръпна нагоре и навън с помощта на суспенсори и реактивни двигатели. Беше ясно, че се движат само по проблясващите тук-там огнени кълба и танцуващите звездни фигури в рамките на овалните метастъкла. Обгърналото ги суспенсорно поле придаваше почти свръхестествен характер на промените, доловими единствено за очите. Отвсякъде ги обгръщаха седалки от металопласт, докато колата им летеше надолу по склона точно над позицията на Тег, сменяйки непрекъснато и рязко посоката на движение. Намиращите се вътре с нищо не усещаха лудешкото препускане. Мяркаха се само размазани очертания на дървета и храсти, последвани от звезди.

Движеха се ниско над останките от гората, в която бе вилнял огънят от лазестрелите на Тег! Едва сега светата майка се осмели да повярва, че могат да се измъкнат. Внезапно превозното им средство леко се разтърси и премина в режим на бавен полет. Звездите в малките овални рамки рязко се наклониха и потънаха в пълен мрак. Гравитационната сила се върна заедно с мъгливата светлина. Видя как Бурзмали отваря люк откъм лявата ѝ страна.

— Излизайте! — отсече той. — Не губете и секунда!

Избутвайки Дънкан пред себе си, Лусила се смъкна през люка на влажната земя. Башарът я тласна в гърба, сграбчи лакътя на момчето и ги бутна встрани от колата с думите:

— Бързо! Оттук!

Те се втурнаха през високи храсталаци и излязоха на тесен павиран път. Хванал и двамата за ръце, Бурзмали бързо го пресече и отново ги накара да легнат по корем в някаква плитка канавка. Хвърли върху им животозащитно платнище, вдигна глава и погледна обратно в посоката, от която бяха дошли.

Лусила надникна покрай него и видя белезникави светлинки по заснежения склон. Усети как Дънкан се размърда до нея.

Далече нагоре по склона бързо се отдалечаваше наземна бойна кола, чиито модифицирани двигателни сопла ясно се очертаваха на звездния фон, докато самата тя продължаваше да се издига сякаш върху червено перо… Внезапно рязко се отклони вдясно.

— Нашата ли е? — прошепна Дънкан.

— Да.

— Как е успяла да стигне дотам без…

— Изоставен тунел-акведукт — па свой ред зашепна Бурзмали. — Колата беше програмирана да продължи на автоматичен режим.

Продължи да гледа към далечното червено перце. Внезапно откъм отдалечаващата се фигурка блесна гигантско синьо кълбо. Почти веднага светлината бе последвана от глух тътен.

Башарът тежко въздъхна.

Дънкан изрече с тих глас:

— Очаква се да помислят, че си претоварил двигателя.

Силно изненаданият Бурзмали погледна към момчешкото лице, призрачно сивеещо на звездната светлина.

— Дънкан Айдахо бе един от най-добрите пилоти на служба при Атреидес — поясни Лусила.

В подадената от нея информация имаше и скрит смисъл. Върховният башар веднага осъзна, че той не е просто пазач на двама бегълци. Поверениците му притежаваха качества, които при нужда можеха да бъдат използвани.

Сини и червени искри браздяха небето откъм експлозията на модифицираната наземна бойна кола. От не-корабите опипваха отдалеч кълбото горящи газове. Какво ли щяха да решат ония, които душеха? Искрите вече се плъзгаха зад осветените от звезди грамади на хълмовете.

Бурзмали рязко се обърна към някакъв звук от стъпки по пътя. Дънкан измъкна ръчен лазестрел с такава бързина, че Лусила ахна. Посегна със сдържащо движение, но той отблъсна ръката ѝ. Не виждаше ли, че башарът бе приел намесата му.

Тих глас се обади откъм пътя над тях:

— Последвайте ме. Бързо.

Тъмното петно на обадилия се в мрака тупна наблизо и веднага тръгна през храстите, ограждащи пътя. Други подобни петна, които се раздвижиха по снежния склон, се оказаха силуетите на поне дузина въоръжени хора. Петима от тях веднага се групираха около Дънкан и Лусила, принуждавайки ги мълчаливо да забързат ход по покритата със сняг следа покрай храсталаците. Останалата част от въоръжената група се спусна право надолу по склона към тъмната линия от дървета.

След стотина крачки петте смълчани фигури отново се прегрупираха, но в индийска нишка — две пред и три след бегълците, водени от Бурзмали. Лусила плътно следваше Дънкан. След малко стигнаха до открито пространство посред черните скали с перваз отгоре; там почакаха известно време, заслушани в тътена на още модифицирани бойни коли.

— Мамци под мамците — прошепна Бурзмали. — Заляхме ги с мюрета. Те знаят, че не ни остава нищо друго, освен да бягаме панически и колкото можем по-бързо. А ние ще чакаме скрити наблизо. После ще продължим бавно, пешком…

— Неочакваното — пошепна Лусила.

— Ами Тег? — малко по-силен от въздишка се чу гласът на Дънкан.

Башарът се наведе близо до лявото ухо на момчето.

— Мисля, че не успя да се измъкне. — Дълбока тъга повя от шепота му.

Една от тъмните фигури на спътниците им се обади:

— А сега, бързо! Оттук надолу.

Спуснаха се в тясното пространство. Нещо проскърца наблизо. Нечии ръце ги насочваха напред в тесен проход. Скърцането зад тях продължи.

— Вратата да се залости — разпореди някой. Отвсякъде ги заля светлина.

Дънкан и Лусила се заоглеждаха в обширното и богато обзаведено помещение, очевидно изсечено в скала. Меки килими покриваха пода с тъмночервени и златисти цветове, между които си проправяше път светлозелената шарка на повтарящ се мотив, напомнящ назъбен парапет на бойна кула. Купчина дрехи лежаха разхвърляни на маса до Бурзмали, който тихо разговаряше с мъж от ескорта им — русокос човек с високо чело и пронизващи зелени очи.

Лусила се вслуша внимателно. Думите звучаха разбираемо, а темата засягаше разположението на постове, но тя никога не бе чувала някой да говори с произношението на зеленоокия — порой от гърлени звуци и съгласни, изцъквани с изненадваща рязкост.

— В не-стая ли се намираме? — попита светата майка.

— Не — отговори един мъж зад нея със същия странен акцент. — Пазят ни водораслите.

Тя не се обърна към говорещия, а погледна светлата покривка от жълтозелени растения, плътно обгърнала тавана и стените. Близо до пода се виждаха само няколко тъмни петна от лежащата отдолу скала.

Бурзмали прекрати водения досега разговор и каза:

— Тук сме в безопасност. Покривката от водорасли е отгледана със специална цел. Опипващите скенери отчитат присъствие само на растителен живот, а вътрешността на помещението остава под прикритие.

Лусила се завъртя на пета, оглеждайки подробно мебелите и останалото обзавеждане — харконския грифон, вграден в кристална маса, екзотичните материи по столове и канапета… В оръжейната пирамида в една от стените се виждаха два реда дълги лазестрели от мощен полеви тип, чиято конструкция ѝ бе напълно непозната. Дулата им бяха оформени като камбанки, а над спусъка на всеки от тях се виждаше извит златен предпазител.

Бурзмали се бе върнал към разговора си със зеленоокия мъж. Спореха за преобличането и маскировката им. Тя ги слушаше с едно ухо, а част от вниманието си бе насочила към другите двама от ескортиращите в стаята. Останалите трима се бяха изнизали един по един през проход близо до пирамидата с оръжието, входът на който беше закрит от плътна завеса просветващи сребристи нишки. Виждаше, че Дънкан следи внимателно реакциите ѝ, поставил едната си ръка върху малкия лазестрел на пояса.

Дали не бяха хора от Разпръскването? И доколко може да се разчита на лоялността им?

Отиде с нехайна походка до момчето и сподели подозренията си с езика на пръстите, докосващи ръката му. И двамата погледнаха към Бурзмали. Предадени ли бяха?

После отново подновиха огледа на помещението. Следяха ли ги отнякъде скрити очи?

Девет светоглобуса осветяваха навсякъде като девет чудати островчета, ярко греещи близо до тях. На известно разстояние осветлението ставаше равномерно и там Бурзмали продължаваше да разговаря с мъжа със зелените очи. Част от светлината идваше пряко от носещите се във въздуха сфери, настроени до една на плътно златисто, а друга беше меко отразявана от водораслите. Ето защо липсваха тъмни сенки, дори зад мебелите.

Проблясващите сребристи нишки на вътрешния вход се разделиха. Възрастна жена влезе в стаята. Лусила я загледа. Имаше дълбоки бръчки по лицето си, тъмно като старо палисандрово дърво. Чертите ѝ бяха остро изрязани в тясна рамка от разпиляна сива коса, падаща почти до раменете. Облечена бе в дълга черна роба със златиста бродерия, представяща митологични дракони. Жената спря до малко канапе и опря на гърба му дланите си със силно изпъкнали вени.

Бурзмали и събеседникът му прекъснаха своя разговор.

Лусила отклони поглед от възрастната жена и го насочи надолу по собствената си дреха. И двете роби бяха скроени и изпълнени еднакво с изключение на драконовата бродерия; качулките им падаха надиплени на раменете. Моделът на дрехата с драконите се различаваше само по страничния разрез и начина, по който се разтваряше отпред и надолу.

Тъй като влязлата не казваше нищо, светата майка потърси с поглед обяснение от Бурзмали. Но успя да забележи само силно концентрираното изражение в очите на башара. Старата жена продължаваше да гледа мълчаливо към нея.

Подчертаната сила на вниманието ѝ обезпокои Лусила. Видя, че и Дънкан е неспокоен. Ръката му остана върху малкия лазестрел. Дългото мълчание и внимателно опипващите очи я караха да се чувства все по-неуютно. Имаше нещо почти бене-гесеритско в начина, по който възрастната жена стоеше там и я гледаше.

Айдахо наруши тишината, като попита башара:

— Коя е тя?

— Онази, която ще спаси кожите ви — проговори най-сетне влязлата, при това със същия странен акцент. Гласът ѝ беше тънък и леко пресеклив.

Другите Памети на Лусила веднага подхвърлиха сравнително предположение за облеклото на старицата — подобно на носеното някога от самки за разтуха.

Едва не поклати глава с отрицаващ жест. Жената пред нея със сигурност беше прекалено стара за подобна роля. А и оформлението на митичните дракони върху материята бе различно от подсказаното. Светата майка отново спря вниманието си върху възрастното лице — овлажнени от болести на старостта очи. Суха коричка се бе образувала в дълбоките набраздявания, където клепачите докосваха слъзните каналчета до носа. Прекалено много години ѝ тежаха, за да е самка за разтуха.

Старата жена се обърна към Бурзмали:

— Мисля, че спокойно може да я носи — и започна да съблича робата с драконите.

После я подаде на Лусила и каза:

— Ето, за теб е. Ползвай я с уважение. Убихме, за да я имаш.

— Кого сте убили? — попита Лусила.

— Послушница на почитаемите мами! — гордост отзвуча в дрезгавия глас.

— Защо трябва да нося точно тази дреха?

— Двете ще си разменим облеклата — рече старицата.

— Не и без обяснение — Лусила отказа да приеме протегнатата ѝ роба.

Бурзмали пристъпи крачка напред и кимна:

— Можеш да ѝ се довериш.

— Приятел съм на ваши приятели — поясни възрастната жена и вдигна дрехата към Лусила: — Вземи я.

Светата майка се обърна към Бурзмали:

— Трябва да знам плана ти.

— И двамата трябва да го научим — обади се Дънкан. — От чие име се иска да се доверим на тези хора?

— От името на Тег — отговори Бурзмали. — Аз също гарантирам.

После погледна към старата жена и допълни:

— Сирафа, можеш да им обясниш. Имаме достатъчно време.

— Ще носиш дрехата като придружителка на Бурзмали в Исаи — каза тя.

Сирафа — помисли Лусила. Името звучеше почти като дадено от Бене Гесерит по пряка наследствена линия. Старицата внимателно огледа Дънкан и отбеляза:

— Да, все още е достатъчно малък. Ще го преоблечем и ще пътува отделно.

— Не! — заяви светата майка. — Заповядано ми е да го пазя!

— Разсъждаваш глупаво — рече Сирафа. — Ще търсят жена с твоята външност, придружавана от младеж, който изглежда като него. Няма да обърнат особено внимание на самка за разтуха от почитаемите мами и придружителя ѝ за през нощта… Както и на тлейлаксиански Майстор и свитата му.

Лусила овлажни с език устните си. Тази тук говореше с твърдата увереност на проктор от Дома на Ордена!

Жената преметна драконовата роба върху облегалото на малкото канапе. Остана в плътно прилепнало черно трико, което не скриваше нищо от все още гъвкавото, макар и добре закръглено тяло. Изглеждаше много по-младо от лицето. Докато Лусила я наблюдаваше, тя покри с длани челото и бузите си и ги приглади плътно назад. Браздите, издълбани от възрастта, станаха по-плитки, а лицето — по-младо.

Лицетанцьор!

Взря се с твърд поглед в жената. Нямаше нито един от другите белези. И все пак…

— Свали си робата! — разпореди Сирафа с подмладен и дори заповеднически тон в гласа си.

— Длъжна си да го направиш — умолително се обади Бурзмали. — Тя ще застане на мястото ти като следващо мюре. Просто няма как да се справим по друг начин.

— Да се справим с какво? — запита Дънкан.

— Да стигнем до не-кораб.

— И къде ще ни отведе той? — поинтересува се Лусила.

— На безопасно място — отвърна башарът. — Ще бъдем обилно заредени с шере. Повече не мога да ви кажа. Дори шерето изветрява след известно време.

— Що за тлейлаксианец ще съм аз? — не престана с въпросите си гола̀та.

— Довери ни се и ще бъде сторено както трябва — каза Бурзмали.

После отново се обърна към Лусила, от която впрочем нито за миг не бе отклонил напълно вниманието си:

— Е, света майко?

— Не ми даваш никаква възможност за избор — сви рамене тя.

Освободи закопчалките и свали робата си. Извади малкия лазестрел от корсажа и го хвърли на канапенцето. Трикото ѝ беше светлосиво и Лусила успя да забележи как Сирафа обърна внимание и на цвета, и на ножовете в калъфи, притегнати към краката ѝ.

— Понякога носим и черно отдолу — подметна, докато се вмъкваше в робата с драконите.

Материята изглеждаше тежка, но тя веднага почувства необикновената лекота на дрехата. Завъртя се, долавяйки как робата обви тялото ѝ, все едно, че е била правена специално за нея. Усети лека твърдина единствено на врата си. Опипа с пръст мястото.

— Там я удари стрелата — поясни Сирафа. — Притичахме, но киселината вече бе увредила леко плата. Не се забелязва.

— Добре ли изглежда отстрани? — въпросът бе на Бурзмали.

— Много — кимна възрастната жена. — Но ще трябва да ѝ дам допълнителни указания. Няма право на грешка, инак и с двамата ще направят ей-така! — плесна с длани, за да подсили думите си.

Къде съм виждала същия жест! — запита се Лусила.

Дънкан докосна отдолу дясната ѝ ръка, а пръстите му предадоха бързо и потайно: „Плясването на длани. Превзетост от някогашната Гайъди Прайм.“

Другите Памети го потвърдиха. Жената пред нея не беше ли част от самоизолирала се общност, запазила архаични привички и маниери?

— Момчето трябва да тръгва вече — каза Сирафа и направи знак с ръка към двамината, останали от предишния ескорт: — Заведете го до мястото.

— Никак не ми харесва! — възпротиви се отново Лусила.

— Нищо друго не ни остава! — почти изкрещя Бурзмали.

Светата майка можеше само да се съгласи. Знаеше, че има всички основания да вярва на клетвата на Върховния башар за преданост към Сестринството. А и Дънкан не беше дете, припомни си. Прана-бинду реакциите му бяха показани и усъвършенствани от стария башар и от самата нея. Гола̀та бе овладял умения, каквито притежаваха малцина извън Бене Гесерит. Тя проследи мълчаливо излизането на момчето и на двамата мъже през просветващата завеса.

Сирафа заобиколи малкото канапе и застана пред Лусила с ръце на кръста. Погледите им се срещнаха.

Бурзмали се прокашля и посочи с пръст разхвърляната купчина дрехи на масата до себе си.

Лицето на Сирафа и особено очите ѝ бяха забележително чисти и ясни — светлозелени, с ярка белота на очните ябълки. Никакви лещи или други изкуствени приспособления.

— Изглеждаш точно както трябва — каза тя. — Не забравяй, че си от специалните самки за разтуха, а Бурзмали е твой клиент. Никой обикновен човек не може да променя взаимоотношенията ви.

Лусила долови странен нюанс в думите ѝ и попита:

— Все пак има ли други, които могат да се намесят?

— Сега на Гамму се намират посолства на големи религиозни общности… Също и на някои, които никога не си чувала. Те са от Разпръскването, както вие го наричате.

— А как го именувате вие?

— Търсенето — Сирафа почти умолително вдигна ръка. — Не се страхувай! Имаме общ враг.

— Почитаемите мами ли?

Възрастната жена обърна глава наляво и ритуално се изплю на пода.

— Погледни ме, бене-гесеритко! Подготвена съм единствено да ги изтребвам! Нямам друга цел и функция!

Лусила претегли грижливо думите си:

— От онова, което знаем, трябва да си много добра в работата си.

— В някои неща може би съм по-добра и от теб. А сега — слушай ме! Ти си вещ сексексперт! Разбираш ли?

— Защо да се намесват жреци?

— Наричаш ги жреци? Добре… Те няма да попречат заради онова, което би могла да си помислиш. Сексът за удоволствие като враг на религията, така ли?

— Не приемай нищо да замести святата радост — каза Лусила.

— Жено, Тантра да те закриля! Има и различни жреци от Търсенето, нямащи нищо против незабавния екстаз вместо обещаното за по-нататък.

Лусила почти се усмихна. Дали определилата сама себе си убийца на почитаеми мами си мислеше, че може да поучава една света майка по религиозни въпроси?

— Тук се срещат някакви, преоблечени като жреци — продължи Сирафа. — Много са опасни. А най-страшни от всички са онези, които са следовници на Тантра и твърдят, че сексът е единствената форма за изява на преклонение пред техния бог.

— Как да ги разпознавам? — Лусила бе доловила едновременно искреност и лошо предчувствие в гласа на другата жена.

— Не се безпокой. Никога не показвай, че си усетила някаква разлика. Първата ти грижа е да бъдеш винаги сигурна, че ще ти се заплати. Мисля, че трябва да искаш по петдесет солара.

— Не ми каза защо ще има намеса от тяхна страна — напомни светата майка.

После погледна към Бурзмали. Той беше подредил разхвърляния куп дрехи и сега сваляше бойните си одежди. Отново съсредоточи вниманието си в Сирафа.

— Някои от тях спазват древен обичай, даващ им правото да разрушат уговорката ви с клиента. А други просто ще искат да те изпитат.

— Слушай внимателно — обади се башарът. — Това което е важно.

Сирафа продължи:

— Бурзмали ще бъде предрешен като селскостопански работник. Нищо друго не може да обясни задоволително мазолите от оръжията по ръцете му. Ще го наричаш Скар — името често се среша по тукашните места.

— Но какво да правя, когато някой жрец се опита да попречи?

Старата жена извади неголяма кесия от корсажа си и я подаде на Лусила, като претегли на ръка тежестта ѝ.

— Съдържа двеста осемдесет и три солара. Ако някой се представи за божествен… — Запомни ли думата? Божествен?

— Как мога да я забравя? — Гласът на светата майка прозвуча почти подигравателно, но Сирафа не обърна внимание.

— Ако някой от тях се намеси, ще върнеш петдесет солара на Бурзмали с дължимото съжаление от своя страна. В кесията се намира и картата ти на самка за разтуха на името на Пира. Нека чуя как произнасяш името си.

— Пира.

— Не така! С по-силно ударение на „а“-то!

— Пира!

— Ще мине. А сега ме слушай с максимално внимание. Двамата с Бурзмали ще бъдете в късна доба на улицата. Трябва да си личи, че преди него си имала други клиенти. Нужно е доказателство. Следователно… Хм, ще се наложи да позабавляваш башара, преди да си тръгнете оттука. Разбираш ли ме?

— Как деликатно се изразяваш! — отбеляза Лусила.

Сирафа прие думите ѝ като комплимент и се усмихна, но изражението на лицето ѝ говореше за строго поддържан контрол. Колко странни реакции!

— Още нещо — рече светата майка. — Ако ми се наложи да забавлявам някой божествен, как ще намеря по-късно Бурзмали?

— Скар!

— Да. Как ще намеря Скар?

— Той ще чака наблизо, където и да си. Сам ще те открие, след като се появиш.

— Много добре. Ако попречи някой божествен, връщам сто солара на Скар и…

— Петдесет!

— Сирафа, не съм съгласна — Лусила бавно завъртя главата си. — След като бъде забавляван от мен. божественият ще разбере, че петдесет солара са прекалено малка сума.

Събеседничката ѝ стисна устни, погледна покрай нея, към Бурзмали и рече:

— Беше ме предупредил, че е специална, но не предполагах…

Прибягвайки съвсем слабо до Гласа, светата майка каза:

— Не можеш да предполагаш нещо, преди да си го чула от мен самата!

Сирафа се намръщи. Очевидно се бе сепнала, но тонът ѝ беше все така арогантен, когато продължи:

— Да считам ли, че нямаш потребност от обяснения за сексуалните разновидности?

— Правилно предположение — кимна Лусила.

— А трябва ли да ти обяснявам, че дрехата ти те определя като петоразрядна послушница в Ордена на Хорму?

Беше ред на съветваната да се намръщи:

— Какво може да стане, ако способностите ми превишат отредената ми пета степен?

— Ах-х! — въздъхна шумно Сирафа. — Ще удостояваш ли все още с внимание думите ми?

Лусила даде мълчалив знак за потвърждение.

— Много добре. Да приема ли, че владееш вагиналната пулсация?

— Да.

— Във всяка поза?

— Мога да контролирам който и да е мускул на тялото си!

Сирафа отново погледна покрай Лусила към башара:

— Вярно ли е?

Бурзмали отговори току зад гърба на светата майка:

— Инак нямаше да го твърди.

Възрастната жена се взря замислено право в брадичката на другата, когато изрече:

— Мисля, че това може да доведе до някакво усложнение.

— За да не си съставиш невярно мнение — каза Лусила, — нека ти обясня, че уменията, които придобих с обучение, не са предназначени за пазара. Те се овладяват с друга цел.

— О, сигурна съм, че е така — заяви Сирафа. — Но сексуалната сръчност е нещо…

— Сръчност! — Впечатката умишлено вложи във възклицанието си целия гняв на една света майка. Независимо от факта, че Сирафа може би бе постигнала целта си, тя трябваше да бъде поставена на мястото й! — Сръчност, а? Мога да контролирам дори температурата на гениталиите си. Знам как да предизвикам възбуда в петдесет и една точки. Още…

— Защо петдесет и една? Не са ли само…

— Петдесет и една! — отсече Лусила. — А поредицата плюс броя на комбинациите правят две хиляди и осем. По-нататък, в съчетание с двеста и пет сексуални пози…

— Двеста и пет? — Сирафа бе напълно смаяна. — Сигурно нямаш предвид…

— Фактически са дори повече, ако включиш и по-маловажните варианти. Аз съм Впечатка, което означава, че владея до съвършенство тристата стъпала за увеличаване силата на оргазма!

Възрастната жена прочисти гърлото си и овлажни с език засъхналата си уста, преди да продължи:

— Длъжна съм да те предупредя, че трябва да се поограничиш. Не давай пълна свобода на способностите си или…

После отново погледна към Бурзмали:

— Защо не ме подготви?

— Сторих го.

Лусила долови веселата нотка в гласа му. но не се обърна.

Сирафа направи две дълбоки вдишвания и издишвания.

— При евентуални въпроси ще казваш, че ти предстои тест за преминаване в по-горна степен. Съмненията би трябвало да намалеят.

— А ако ме питат за самия тест?

— Няма страшно. Усмихни се загадъчно и запази мълчание.

— Ако някой ми зададе въпрос за Ордена на Хорму?

— Заплаши го, че ще докладваш за него на шефовете си. Питанията ще спрат.

— Ами ако все пак продължат?

Сирафа сви рамене.

— Измисли някаква история. Дори Прорицател ще оцени по достойнство извъртанията ти.

Лицето на Лусила остана спокойно, докато обмисляше ситуацията, в която бе попаднала. Чу Бурзмали… Не Скар, който помръдна непосредствено зад нея! Не съзираше никакви сериозни затруднения при предстоящата операция за заблуда. Дори можеше да се стигне до забавна интерлюдия, за която да докладва по-късно в Дома на Ордена. Забеляза, че старицата се подхилва на Бурз… Не, на Скар! Лусила се обърна и огледа своя клиент.

Бурзмали стоеше гол; бойните му одежди и шлемът бяха внимателно подредени до малката купчина дрехи.

— Виждам, че няма нищо против подготовката ти за предстоящото приключение — Сирафа махна с ръка към здраво щръкналия нагоре пенис: — Е, оставям ви.

Лусила я чу как минава през прошумялата завеса. Ядни мисли заляха съзнанието ѝ.

„Сега гола̀та трябваше да бъде тук!“