Франк Хърбърт
Еретиците на Дюна (33)

Всички систематизирани религии са изправени пред един общ проблем — наличието на слабо място, през което можем да проникнем в тях и да ги променим в наша полза. То е: как разграничават високомерие от откровение?

Мисионария Протектива,

Поучения за посветени

Одрейди внимателно избягваше с поглед хладната зеленина на четириъгълния вътрешен двор под себе си, където Шийена бе седнала с една от сестрите-преподавателки. Сестрата беше най-добрата сред тях, точно пригодена към следващия етап в обучението на момичето. Тараза грижливо бе извършила поредния подбор.

Продължаваме съобразно плана ти — помисли Одрейди. — Но предвидила ли си, старша майко, как би ни се отразило едно случайно разкритие тук, на Ракис?

И наистина ли — случайно?

Тя се загледа над по-ниските покриви към ширналия се централен укрепен район на Сестринството. Блестящата обедна светлина обгаряше многоцветните покривни плочи.

Всичко това е наше.

Знаеше, че пред нея се намира най-голямото посолство, разрешено от жреците в святия техен град Кийн. Нейното присъствие в укреплението на Бене Гесерит беше в рязко противоречие с договора, който бе сключила с Туек. Но всичко бе станало преди разкритията в Сийч Табър. Впрочем и Туек вече не съществуваше реално. Оня, който крачеше из оградения район на жреците, всъщност бе лицетанцьор, изживяващ нещо несигурно, опасно и неразбираемо.

Върна обратно мислите си към Уаф, застанал заедно с две сестри от гвардията зад нея; чакаше близо до вратата на светилището-надстройка на плоския покрив с великолепна гледка през прозорците от армиран пластичен материал и внушаващото респект обзавеждане в черен тон, в който от облечената в дълга дреха света майка евентуалният посетител можеше да зърне само по-светлата сянка на лицето ѝ.

Точно ли бе преценила тлейлаксианеца? Всичко бе сторено с прецизно съблюдаване на предписанията и напътствията на Мисионария Протектива. Но беше ли отворила достатъчно широка пукнатина в бронята на психиката му? Трябваше бързо да бъде предизвикан, за да се разприказва. И тогава щеше да узнае.

Уаф стоеше зад нея привидно спокоен. Тя виждаше отражението на лицето му в армираното стъкло. С нищо не показваше, че е разбрал причината за присъствието на двете високи тъмнокоси сестри до себе си — защита от евентуално насилие от негова страна. Но със сигурност се досещаше.

Мои пазителки, не негови.

Главата му беше наведена, за да прикрие изражението на лицето, ала тя знаеше, че е несигурен. Нямаше място за съмнение. Подозренията му можеха да бъдат оприличени на вечно гладно животно, а и тя добре го бе настървила. Беше толкова убеден, че рискованото им пътуване в пустинята щеше да доведе до неговата смърт! Вярата в Зенсуни и в суфитите сега му нашепваше, че е останал жив по Божия воля.

Впрочем той със сигурност вече подлагаше на преоценка и съглашението си с Бене Гесерит, за да осъзнае най-сетне начините, по които е изложил на риск своите хора и е изправил пред ужасна опасност драгоценната си тлейлаксианска цивилизация. Да, беше поизгубил присъствие на духа, но само бене-гесеритски очи можеха да го доловят. Наближаваше времето за постепенно преизграждане на съзнанието му по модел, отличаващ се с по-голяма податливост към потребностите на Сестринството. Нека се потревожи още малко.

Одрейди отново се съсредоточи в гледката пред себе си, добавяйки я към напрежението, което натрупваше изчакването. В Бене Гесерит бяха избрали местоположението на посолството заради предприетото обширно допълнително строителство, променило цялата североизточна част на стария град. Тук можеха да строят и премоделират по своя преценка и начин, както и за собствени цели. Някогашните постройки, разчетени за лесен достъп от хора, движещи се пешком, широките алеи за официални наземни превозни средства, а така също и пръснатите тук-там площадки за приземяване на орнитоптери бяха коренно променени.

В крак с времето.

Новите сгради бяха разположени много по-близо до алеите със зелена растителност и високи екзотични дървета, които с гордост свидетелстваха за огромно потребление на вода. Топтерите бяха препратени към площадки за кацане по покривите на подбрани сгради. Пешеходните пътеки се превърнаха в тесни възвишения долепени до зданията. В новите жилища имаше дори асансьорни шахти, движението в които ставаше с помощ-та на монета, ключ или идентифициране на дланта, а енергийните им полета бяха замаскирани с тъмнокафяви, едва прозиращи покривала. Приличаха на гръбначни стълбове с по-тъмен цвят в еднообразното сиво на бетопласта и метастъклото. Човешките същества с неясни очертания, които слизаха или се качваха в транспортните тръби, наподобяваха движещи се надолу-нагоре примеси в суджуци с чисто механична природа.

И всичко в името на преустройството и модернизацията.

Уаф се размърда и прокашля зад нея.

Одрейди не се обърна. Двете сестри от службата за сигурност знаеха какво прави тя и с нищо не натрапваха присъствието си. Нервната усмивка на тлейлаксианеца потвърждаваше, че планът ѝ действа.

Ала светата майка така и не можеше да почувства, че всичко наистина върви както трябва.

За нея гледката от прозореца бе само още един обезпокоителен симптом за тукашната неспокойна планета. Припомни си, че Туек не бе одобрил модернизацията на своя град. Оплакваше се и настояваше да намерят начин за спирането ѝ и за запазването на старите символи. Заместилият го лицетанцьор продължи същата песен.

Колко много приличаше той на Туек! Мислеха ли самостоятелно гадните имитатори, или само изпълняваха ролите си съобразно заповедите на своя Майстор? И най-новите ли бяха стерилни хибриди? Много ли се различаваха те от истинските човешки същества?

Одрейди се боеше от всичко, свързано с измама.

Съветниците на фалшивия Туек, които до един бяха замесени в онова, което те считаха за „тлейлаксиански заговор“, говореха за обществена подкрепа на модернизацията и гласно доволстваха, че най-сетне е дошло тяхното време. Албертус редовно я осведомяваше. Безпокойството ѝ нарастваше с всеки следващ доклад. Отегчаваше я дори очевидното раболепие на старшия жрец.

„Разбира се, съветниците нямат предвид открита и истинска обществена подкрепа“ — бе казал той.

Одрейди можеше само да се съгласи. Поведението им говореше красноречиво за мощна подкрепа от страна на средните жречески ешелони, на кариеристите, които дори се осмеляваха да пускат шеги за своя Раздвоен Бог на сбирките в края на седмицата, както и за хранилището, намерено от Одрейди в Сийч Табър.

Деветдесет и една хиляди и петстотин тона! Половината от годишната реколта, събирана от пустините на Ракис. Дори една трета от него представляваше немалък аргумент при новото договаряне на равновесието на силите.

Албертус, как ми се иска никога да не бях те срещала.

Тя бе пожелала да възстанови в него оня, който държи и се грижи за нещата. Реалната ѝ цел беше лесно разгадаема за подготвения по каноните на Мисионария Протектива!

Раболепен подмазвач!

Нищо не се променяше с факта, че сега неговото раболепие се обуславяше от абсолютната вяра в свещената ѝ връзка с Шийена. Никога досега Одрейди не се бе замисляла за лекотата, с която поученията на Мисионария Протектива унищожават човешката независимост. Разбира се, целта винаги е била една и съща: Превърнете ги в последователи, петимни да задоволяват нашите нужди.

Думите в тайното помещение бяха предизвикали много повече от разпалването на страховете ѝ за бъдещето на Сестринството: „Завещавам ви страха и самотата си.“

От хилядолетната дистанция на времето той ѝ бе внушил съмнения със същия успех, с който тя го бе сторила спрямо Уаф.

Видя въпросите на Тирана, сякаш изписани с горяща светлина пред вътрешния ѝ взор: „С КОГО СЕ СЪЮЗЯВАТЕ?“

Не сме ли нещо повече от потайно общество? Как ще посрещнем края си? Като догматична смрад ли, създадена от самите нас!

Словата бяха прогорили съзнанието ѝ. Къде и коя беше „благородната цел“ на сътвореното от Сестринството? Сякаш дочу подигравателния отговор на Тараза:

„Оцеляване, Дар! Ето я нужната ни благородна цел. Оцеляване! Дори Тиранът го е знаел!“

Може би и Туек бе го разбрал. Но какво получи в крайна сметка?

Внезапно бе овладяна от натрапчиво съчувствие към починалия Върховен жрец. Той се бе оказал великолепен пример за продукта, който би могъл да се очаква от едно истински сплотено семейство. Дори името му беше показателно — непроменено още от епохата на Атреидите на тази планета. Прародителят-осиновител е бил контрабандист и верен приятел на първия Лето. Издънка от род, държащ твърдо на миналото си с думите: „В него има нещо, което си струва да се опази.“

Една света майка не би пропуснала значението на примера за потомците.

Въпреки всичко, Туек, ти се провали.

Съвременните блокове в пространствата между две успоредни улици бяха знак за този провал и същевременно дребни отстъпки пред израстващите силови елементи в ракианското общество, за които Сестринството бе хвърлило толкова време и труд в поощряване и заякчаване. Туек ги приемаше като предвестник на деня, когато ще се окаже прекалено слаб политически, за да предотврати промените, наложени от модерните времена:

Съкратен и по-оптимистичен ритуал.

Нови и по-модерни песни.

Друг начин на танцуване. „Традиционните танци са толкова дълги!“

И най-вече — по-малко рисковани пътувания в опасната пустиня за младите послушници от семействата на властимащите.

Одрейди въздъхна и рискува да погледне назад към тлейлаксианеца. Ситният човечец дъвчеше долната си устна. Добре!

Върви по дяволите, Албертус! Бих поздравила само непокорство от твоя страна!

Зад затворените врати на Храма вече имаше дебати за прехода в институцията на Върховния жрец. Новите ракианци говореха за нуждата „да се върви в крак с времето“. Всъщност настояваха: „Дайте ни повече власт!“

Винаги е било едно и също — помисли Одрейди. — Дори в Бене Гесерит.

Но все още не се бе освободила от състрадателните си мисли.

Горкият Туек.

Албертус бе докладвал, че малко преди смъртта си и подмяната с лицетанцьора той предупредил най-близките си роднини, че може и да не успеят да задържат семейния контрол върху върховното жречество. Беше се оказал по-проницателен и съобразителен от очакванията на враговете си. Семейството му вече настояваше за връщане на всичко дължимо, събирайки средства за запазване на властовата си база.

Лицетанцьорът на мястото на Туек разкри много неща с мимичните си изпълнения. Семейството на Върховния жрец все още не бе разбрало за подмяната. Подставеният лицетанцьор беше се оказал изключително добър изпълнител. Наблюдателните свети майки обаче научиха твърде много благодарение на внимателните си взирания в него. Разбира се, това бе едно от нещата, които сега тормозеха Уаф.

Одрейди рязко се завъртя на петата на единия си крак и прекоси с енергична крачка разстоянието до тлейлаксианския Майстор. Беше време да започне!

Спря на две стъпки от него и многозначително погледна надолу. Той предизвикателно пресрещна погледа ѝ.

— Имаше достатъчно време, за да обмислиш позицията си — обвини го. — Защо продължаваш да мълчиш?

— Позиция ли? Мислиш, че си дала възможност за избор?

— „Човек е само камъче, хвърлено във вира“ — цитира тя.

Уаф пое дъх на пресекулки. Бе изрекла точно думите, но какво имаше зад тях? Не прозвучаха както трябва, излезли от устата на жена-пауинда.

Тъй като не отговори, Одрейди продължи да цитира:

— „И ако човек е само едно камъче, то и всичките му дела не могат да бъдат нещо повече.“

Неволна тръпка я разтърси и разпали внимателно прикритата изненада в погледите на двете наблюдателни сестри-пазителки. Тръпката не беше част от уговореното.

Защо в същия момент си мисля за думите на Тирана!

„ТЯЛОТО И ДУШАТА НА БЕНЕ ГЕСЕРИТ ЩЕ ИМАТ СЪДБАТА НА ВСИЧКИ ДРУГИ ТЕЛА И ДУШИ.“

Зъбецът явно е бил забит дълбоко в нея.

Какво ме направи толкова уязвима!

Отговорът отзвънна в съзнанието й:

Манифестът на Атреидите!

Подреждането на онези думи под внимателното ръководство на Тараза породи в мен недостатък.

Възможно ли е старшата майка да си е поставила същата цел — да направи Одрейди уязвима? Как е могла Тараза да знае какво ще бъде намерено тук, на Ракис? Старшата света майка не само не бе демонстрирала пророчески заложби, но и предпочиташе да отклонява проявите на тази дарба у другите. В редките случаи, когато Тараза го позволяваше на Одрейди, неохотата ѝ бе очевидна за обученото око на една сестра.

И все пак тя ме направи уязвима.

Само неприятна случайност ли е било?

Потъна в бързото изричане на молитвата срещу страха, което ѝ отне времето между две примигвания, но Уаф видимо бе успял да вземе решение.

— Ще искаш да ни го наложиш със сила — каза той, — но не знаеш какви сили ние сме оставили в запас за подобен момент.

Вдигна ръкавите си, за да покаже къде са били стрелометите.

— Нищожни играчки в сравнение с истинските ни оръжия…

— Сестринството никога не си е правило илюзии по въпроса — кимна Одрейди.

— Ще бъде ли жесток конфликтът между нас? — попита Уаф.

— Изборът е изцяло ваш — каза тя.

— Защо тогава сами ни предизвиквате към насилие? — истерични нотки отзвучаха в гласа му и сестрите от гвардията позаостриха вниманието си.

— Има не един и двама, които много искат да видят Бене Гесерит и Бене Тлейлакс хванати за гушите — рече Одрейди. — Враговете ни с радост ще се намесят, за да оберат парчетиите, след като се изтощим достатъчно.

— Обявявате доводите си за единение и съответстващ договор, но не давате на хората ми възможност да преговарят! Може ли старшата майка да не ти е делегирала права за водене на преговори?

Колко привлекателна беше идеята да прехвърли обратно всичко в ръцете на Тараза, точно както самата тя го желаеше. Одрейди погледна към сестрите-пазителки. И двете лица представляваха нищо неиздаващи маски. Какво впрочем знаеха те за истинското състояние на нещата? Щяха ли да разберат, ако тръгнеше срещу заповедите на старшата?

— Имаш ли надлежните правомощия? — продължи да настоява Уаф.

Благородна цел — мислеше Одрейди. — Златната Пътека на Тирана със сигурност бе демонстрирала поне едно достойнство на такава мисия.

Трябваше да вземе решение.

— Имам правомощията — твърдо каза тя.

Собствените ѝ думи превърнаха изреченото в истина. След като бе поела отговорността, отнемаше на Тараза всякаква възможност да я опровергае. Същевременно си даваше сметка, че решението ѝ я насочваше в рязко отклоняваща се от последователните фази на Таразиния проект посока.

Независимо действие. Абсолютно същото, което тя искаше от Албертус.

Но сега самата аз съм на сцената и знам какво е нужно.

Погледна към сестрите-пазителки и рече: — Останете тук, моля ви. Никой да не ни безпокои. После се обърна към Уаф:

— Можем да се настаним и по-удобно — посочи двата стола с биологично саморегулиране, поставени под прав ъгъл един към друг в отсрещната част на помещението.

Почака да седнат, преди да се върне към вече започнатия разговор.

— Налага се да установим определена степен на искреност помежду ни, рядко допустима в дипломацията. Твърде много зависи от нас, за да си позволим повърхностни извъртания.

Уаф я погледна с хладно изражение и каза:

— Знаем, че във висшите ви кръгове има случаи на несъгласие и препирни. Правени са ни известни предложения. В тази част на…

— Лично аз съм напълно лоялна към Сестринството — прекъсна го тя. — Дори съюзилите се с теб са предани към същото.

— Някакъв нов номер ли си…

— Не. Никакви номера!

— Бене Гесерит просто не може да живее без трикове — осъдително заяви той.

— Какво ви плаши? Назови го.

— Що се отнася лично до мен, може би съм научил прекалено много за вас, за да ме оставите жив по-нататък.

— Не бих ли могла да кажа същото и аз? Кой друг знае за нашата тайна връзка? Разбери, сега не разговаряш с някаква си женска пауинда!

Осмели се да си послужи с думата след известно колебание, но постигнатият ефект се оказа възможно най-добрият. Уаф беше видимо разтърсен. Трябваше му повече от минута, за да се съвземе. Съмненията обаче оставаха, защото тя предварително бе успяла да ги вгнезди дълбоко в него.

— Що за доказателство са думите? — попита тлейлаксианецът. — Нищо не би ти попречило да прибереш наученото от нас, без да дадеш в замяна каквото и да е на моите хора. Камшикът ти все още е надвиснал над всинца ни.

— В моите ръкави няма скрито оръжие — каза Одрейди.

— Но умът ти е събрал познание, което може да ни разсипе! — той пак погледна към сестрите-гвардейки.

— Те са част от арсенала ми — съгласи се светата майка. — Да ги отпратя ли?

— В главите им е запечатано всичко, което чуха — каза Уаф и върна бдителния си поглед към Одрейди. — Много по-добре ще е да отпратиш собствените си спомени!

Тя извиси глас до самата граница на поносимото:

— Какво ще ни донесе изявеното ти мисионерско усърдие, преди да си готов за градивен ход напред? Ще ни послужи ли накърняването на репутацията ти, след като разберем къде сте настанили новите си лицетанцьори? О, да, знаем за иксианците и за Говорещите с риби. Веднага след като научим достатъчно и за новите ви играчки, ще ги издирим.

— Ето, виждаш ли! — опасно близо до писък отекна гласецът му.

— Няма по-добър начин за проверка на предразположението ни един към друг от разкриването на нещо с равнозначна разрушителна сила за самите нас — каза Одрейди.

Уаф остана с отворена уста, без да изрече нито дума.

— Ще разнесем червеите на Пророка по неизброимите планети на Разпръскването — продължи светата майка. — Какво ще заяви или направи жречеството, ако вие го разгласите?

Сестрите-пазителки я погледнаха с едва прикрита веселост. Явно взеха думите ѝ за лъжа.

— Мен няма кой да ме пази — каза Уаф. — Когато нещо опасно се знае само от един човек, твърде лесно е да замлъкне завинаги.

Тя показа празните си ръкави.

Той погледна към сестрите от гвардията.

— Много добре — кимна Одрейди.

После също погледна към сестрите, направи едва забележим успокоителен знак с ръка и рече:

— Моля ви да почакате отвън.

Когато вратата се затвори зад тях, Уаф продължи със съмненията си:

— Хората ми не са проверявали тукашните помещения. Как мога да знам дали няма нещо скрито, което да записва думите ни?

Одрейди превключи на ислямиат:

— Можем да говорим на друг език, познат само на двамата.

Очите на тлейлаксианеца блеснаха.

— Много добре — отговори на същия, използван от нея. — Ще рискувам. Искам да знам мнението ти за разкола и препирните в Бене Гесерит…

Светата майка съзнателно си позволи да се усмихне. Смяната на езика доведе до цялостна промяна на Уафовата личност, до пълен обрат в поведението и маниерите му. Държеше се точно според очакваното.

Тя отвърна с равностойно доверие:

— Има глупци, които вярват и се страхуват, че можем да създадем нов квизац хадерах! Ето за какво спорят неколцина мои сестри.

— Подобен на него не е нужен — каза Уаф. — Онзи, който може да бъде едновременно на много места, вече е бил и си е заминал. Той дойде само за да доведе Пророка.

— Бог не би изпратил два пъти подобно послание — кимна тя.

Тлейлаксианецът често бе чувал тези думи на същия език. За него вече нямаше нищо странно във факта, че ги изрича жена. Езикът и добре познатите слова бяха достатъчна гаранция.

— Смъртта на Шуонгю възстанови ли единството между сестрите ти? — попита той.

— Имаме общ враг — отвърна Одрейди.

— Почитаемите мами!

— Проявихме мъдростта да ги убием и да научим нужното от тях.

Уаф се наведе напред, понесен от водите на познатия език в потока на разговора.

— Те властват със секса! — с ликуващ глас обяви той. — Забележителна техника, подсилваща многократен оргазъм! Ние…

С известно закъснение си даде сметка кой е седнал срещу него и слуша приказките му.

— Запознати сме с въпросните технически похвати — вдъхна му увереност светата майка. — Ще бъде интересно да се направи сравнение, но има очевидни причини, поради конто никога не сме се и опитвали да се домогваме до властта с подобно опасно средство. А онези курви са достатьчно глупави, за да допуснат такава грешка!

— Грешка ли? — объркването му бе очевидно.

— Те държат юздите в собствените си ръце! — обясни му Одрейди. — Когато скоростта на движещата сила нараства, необходимо е равнозначно усилване на контрола от тяхна страна. Набраната инерция в края на краищата ще разруши всичко!

— Сила, винаги сила — промърмори Уаф. Почти веднага го споходи ново съмнение:

— Да разбирам ли, че и Пророкът е бил поразен по същия начин?

— Той е знаел какво прави — каза тя. — Хиляди и хиляди години наложен със сила мир, последван от Времената на глада и Рапръскването. Послание с преки резултати. Но не забравяй! Тиранът не унищожи нито Бене Тлейлакс, нито Бене Гесерит.

— Какви надежди възлагаш на съюз между нашите два народа?

— Надеждите са едно, оцеляването друго.

— Вечният прагматизъм — видимо разочарован обяви Уаф. — А някои от вас се страхуват, че е възможно връщане на Пророка на Ракис с непокътната мощ, така ли?

— Казвала ли съм го? — на свой ред попита тя.

Ислямиатът беше особено силен и ефикасеи в ползваната от нея въпросителна форма. Товарът на доказването сега падаше изцяло върху плещите на тлейлаксианеца.

— Разбирам, че те се съмняват в ролята на Божията ръка за създаването на квизац хадерах — каза той. — Дали се съмняват също и в самия Пророк?

— Е, добре, нека разкрием всички карти — каза Одрейди, решила да продължи докрай поетия курс на заблуждаване: — Шуонгю и подкрепящите я скъсаха с Великата Вяра. Никак не се гневим, че ги избихте. Спестихте ни едно неприятно задължение.

Уаф възприе думите и едно към едно. Реакцията му беше напълно предсказуема, имайки предвид обстоятелствата. Знаеше, че вече бе разкрил твърде много неща, за които е било по-добре да замълчи, но и като резерва бе останало немалко, неизвестно на Бене Гесерит. Да не говорим за онова, което сам бе научил! Точно тогава Одрейди го извади напълно от равновесие с думите:

— Ако все още мислиш, че потомците, които се върнаха от Разпръскването, са дошли непроменени, глупостта се е превърнала в начин на живот за вас.

Не каза нищо, защото нямаше възможност да се защити.

— Всичко, макар и разбито, е в ръцете ви — продължи тя. — Ала същите тези потомци вече принадлежат на курвите от Разпръскването. И ако още мислите, че някои от тях ще спазват дори частичка от договореното, глупотевината ви не подлежи на описание!

Реакциите на тлейлаксианеца я убедиха, че е успяла да го заблуди. Нещата бяха отишли на мястото си. Беше му казала истината, но само там, където трябваше. Съмненията му се пренасочваха на полагащото им се място — срещу хората, върнали се от Разпръскването. И всичко бе сторено на собственна му език.

Той направи опит да каже нещо, но му се наложи първо да разтрие схванатото си гърло, за да възвърие говора си:

— Какво можем да сторим?

— Ясно е като две и две четири. Изгубените гледат на нас като на още едно предстоящо завоевание. Приемат го като обикновено почистване след себе си. Въпрос на обичайно благоразумие.

— Но са толкова много!

— Ако не се обединим в общ план за разгрома им, ще ни сдъвчат точно така, както свинохлата си глътва обяда.

— Ние не можем да се преклоним пред смрадливия свят на пауинда! Бог не би го допуснал.

— Да се преклоним ли? Кой го е предлагал?

— Бене Гесерит винаги посяга към старото извинение: „Ако не можеш да ги победиш, присъедини се към тях.“

Одрейди се усмихна хладно.

— Бог не позволява на вас да преклоните глава. Да не би да допускаш, че Той би го разрешил на нас?

— Какъв е планът ви тогава? Как ще се противопоставите на численото им превъзходство?

— Точно както вие сте го планирали — с промяна на вярата. Щом го поискате официално, Сестринството открито ще приеме истинската вяра.

Зашеметеният Уаф отново не можа да каже и дума. Нима тя познаваше из основи тлейлаксианския план?

Дали ѝ беше известен и начинът за привеждането му в действие?

Светата майка го погледна, без да крие несигурността си. Ако се налага, сграбчи звяра за топките. Но какво би станало, ако преценките на аналитиците от Сестринството се окажеха неверии? Имаше ли всъщност значение? В такъв случай цялото договаряне щеше да бъде въздух под налягане. Но не биваше да не държи сметка за изражението в очите на Уаф, за онова, което подсказ-ваше една зряла мъдрост, много по-стара от плътта му… Тя заговори с повече увереност, отколкото чувстваше в себе си:

— Онова, което успяхте да постигнете с голѝте от аксолотловите си резервоари и държите в тайна само за себе си, е цяло състояние. За него други са готови да заплатят много.

Думите и бяха достатъчно шифровани (слушаха ли ги някъде?), но у тлейлаксианеца не остана и капка съмнение, че Бене Гесерит знае и това.

— И тук ли ще искате дял? — попита той със стържещ в гърлото глас.

— Във всичко! Ще делим от игла до конец.

— А вие с какво ще участвате в голямото делене?

— Предложете.

— Записите от целенасоченото ви размножаване.

— Ваши са.

— Майки-размножителки по наш избор.

— Назовете ги.

Дребното човече буквално зяпна. Споменатото сега бе много повече от предложеното от старшата света майка. В съзнанието му сякаш се бе разтворил нов цвят. Одрейди беше напълно права за потомците на тлейлаксианците от Разпръскването… Както и за почитаемите мами, разбира се. Никога не бе им вярвал напълно. Никога!

— От само себе си се разбира, че ще поискате неограничен източник на меланж — каза той.

— Естествено.

Загледа я с внимателен поглед, едва вярвайки в размера на сполетялото го щастие. Аксолотловите резервоари щяха да предложат безсмъртие само на онези, конто прегърнат Великата Вяра. Никой не би дръзнал да нападне и се опита да овладее нещо, за което ще знае, че тлейлаксианците предпочитат да унищожат, отколкото да загубят. А сега?! Бе успял да се сподоби с услугите на най-могыцата и издръжлива мисионерска сила на всички времена. Без съмнение личеше намесата на Божията ръка. Първоначалното страхопочитание на Уаф бе заменено с вдъхновение. Той се обърна с благ глас към Одрейди:

— А ти, света майко, как възприемаш нашето съгласие?

— Като благородна и достойна за уважение цел — отвърна тя. — Вече знаеш словата на Пророка от Сийч Табър. Съмняваш ли се в тях?

— Не съм го и помислял! Но… има нещо друго. Какво готвите за гола̀та Дънкан Айдахо и момичето Шийена?

— Ще ги чифтосаме, разбира се. И потомците им ще говорят за нас на наследниците на Пророка.

— По всички онези планета, на които ги пренесете.

— Да, по всички — съгласи се тя.

Уаф се облегна, изпълнен със задоволство.

Падна ми в ръцете, света майко! Ние ще сме водещата сила в съюза ни, а не вие. Защото гола̀та не е ваш, а наш!

Одрейди зърна в очите на тлейлаксианеца сянката на премълчаното, но знаеше, че се бе осмелила да стори всичко в границите на възможното засега. Всяка допълнителна стытка от нейна страна щеше да предизвика съмнения. Каквото и да се случи, Сестринството бе вече поело по нов курс. Тараза не би могла да се измъкне от установеното съглашение.

Събеседникът ѝ изпъна рамене с необичайно младежки жест, който изглеждаше в пълно противоречие с интелигентността на много възрастен човек, събрана във внимателния му поглед.

— О, да, още нещо — умело вмъкна по собствена преценка Майсторът на майсторите, разговарящ на собствения си език и наставляващ всички, конто го слушат: — Ще се погрижиш ли за разпространяването на този… Манифест на Атреидите?

— Защо не? Нали аз го написах.

Уаф почти подскочи:

— Ти?

— Мислиш ли, че е по силите на някой с по-малки възможности?

Той се съгласи с кимване. Допълнителни аргумента не бяха необходими. Прие казаното като импулс за последващ размисъл върху проблем, който бе вече формулирал: как могъщият интелект на светите майки да бъде постоянен съветник на тлейлаксианците! Имаше ли някакво значение превъзхождащият ги брой на онези курви от Разпръскването? Кой би могъл да се справи с комбинацията от несравнима мъдрост и непобедими оръжия?

— И заглавието на Манифеста е напълно валидно — каза Одрейди. — Аз съм истинска потомка на Атреидите.

— Ще бъдеш ли една от предоставените ни размножителки? — осмели се да попита Уаф.

— Вече съм почти извън полагаемата се възраст, но съм напълно готова.