Франк Хърбърт
Еретиците на Дюна (21)

Каква част от наследството в социален аспект бе изнесено по време на Разпръскването? Познаваме много добре онези времена. Вникнали сме в същността както на духовните, така и на физическите условия и обстановка. Изгубените отнесоха със себе си съзнание, детерминирано преди всичко от гледна точка на човешката сила и техническата обезпеченост. Отчаяна бе нуждата от свободно пространство под напора на мита за Свободата. Повечето не бяха усвоили поучителния урок на Тирана, че насилието само издига ограничения за себе си. Разпръскването се оказа произволно и необуздано движение, тълкувано като разрастване (експанзия). То бе управлявано от дълбокия страх — нерядко несъзнателен — от застоя и смъртта.

Разпръскването

Анализ на Бене Гесерит (Архиви)

Одрейди лежеше, изпънала странично тялото си по дължината на перваза на сводестия прозорец и положила леко буза върху топлото пластично покритие, през което виждаше Големия площад на Кийн. Гърбът ѝ бе облегнат на червена възглавница с мирис на меланж, подобно на доста неща на Ракис. Зад нея се намираха три стаи — малки, но напълно подходящи, предоставени съвместно от Храма и бене-гесеритския кийп след преместването. Това бе едно от изискванията, залегнали в договора между Сестринството и жреческото съсловие.

„Шийена трябва да бъде пазена по-внимателно“ — бе настояла Одрейди.

„Не може да е под закрилата само на Сестринството!“ — бе възразил Туек.

„Нито пък само на жреците“ — контрира Одрейди.

Шест етажа под наблюдателната позиция от сводестия ѝ прозорец се бе ширнал безпорядъкът на огромната чаршия, почти запълваща Големия площад. Сребристо-жълтата светлина на превалящото слънце заливаше всичко с ослепителен блясък, подчертавайки цветовете на опънатите навеси, преди да хвърли дълги сенки по неравния терен. Тук-там просветваха подобни на сияние отблясъци от пушилката, вдигана от хора, които сякаш се въртяха в кръг около окърпени чадъри сред бъркотията на изложените стоки.

Големият площад не беше с равни по дължина страни Той се простираше по посока на чаршията на около километър от прозореца на Одрейди, а вляво и вдясно бе изтеглен на почти двойно по-голямо разстояние — гигантски правоъгълник, покрит с отъпкана земя и стари камъни, стривани на остър прахоляк от всекидневните купувачи, които се бореха с жегата, водени от надеждата да спечелят от някоя дребна покупка.

С пристъпващата вечер полека-лека се променяше и ширналото се под Одрейди гъмжило, побрало ускорения поток на новопристигащите — забързан и лудешки.

Светата майка наведе глава, за да хвърли поглед към пространството в непосредствена близост до сградата, в която се намираше. Някои от търговците под прозореца ѝ вече бяха поели към домовете си недалече оттук. Те щяха скоро да се върнат след хапване и кратка почивка, петимни да използват пълноценно приятното време в часовете, когато хората на открито можеха да вдишват въздух, дето не пареше нетърпимо в гърлото.

Отбеляза, че Шийена закъснява. Жреците не се осмеляваха да я задържат прекомерно. Но по това време сякаш ги обхващаше неистов бяс за работа: засипваха момичето с въпроси и не преставаха да го увещават да не забравя, че е личен пратеник на Бога в Неговата Църква. Припомняха на Шийена за голям брой разкаяни предани вярващи, които сега би трябвало да бъдат издирвани, придавайки хумористична отсянка на случилото се…

Одрейди изви в дъга гърба си и в течение на минута направи няколко упражнения, за да освободи събраното напрежение. Не отричаше, че изпитва определена симпатия към Шийена. Точно сега мислите на момичето сигурно бяха в пълен безпорядък. То знаеше съвсем малко за онова, което трябваше да очаква, след като се бе оказало под пълното опекунство на света майка. С почти стопроцентна сигурност можеше да се твърди, че младият му ум бе задръстен с митове и всевъзможни други подобия на информация.

Какъвто беше и моят — помисли Одрейди.

В моменти като настоящия не можеше да избяга от мисълта за приликата със съхраненото в спомените ѝ.

Непосредствената задача пред нея бе ясна — екзорцизъм^[1], не само за Шийена, но и за самата нея.

Овладяха я спомени, лудешки преследващи всяка дръзнала да ги повика света майка: Петгодишната Одрейди е в уютна къща на Гамму. Покрай нея минава път, очертан от жилищни сгради, типични за средния ешелон в крайморските градове на планетата — ниски, едноетажни, разположени до широки булеварди. Къщите стигат надалеч по извита към морето дъга, където вече са по-широки от булевардите. Опирайки до самия бряг, те стават още по-обемисти, защото там се следи с по-малко завист за всеки квадратен метър.

В обработената от Бене Гесерит памет на Одрейди сякаш се превъртя картината на останалия много далече дом, обитателите му, булеварда и другарчетата от игрите. Почувства стягане в гърдите си, което ѝ напомни, че тия спомени са свързани с по-сетнешни събития.

Ето я и детската градина в изкуствения свят на Ал Дханаб — една от първите безопасни планети на Сестринството. (По-късно научи, че някога в Бене Гесерит обмисляли превръщането на цялата планета в не-стая. Планът бил изоставен поради непосилни изисквания от енергийно естество.)

Детската градина се оказа стръмна поредица от различия за дете, което идва от уюта и приятелствата си на Гамму. Бене-гесеритската подготовка и образование включваха интензивни физически натоварвания. Най-редовно я предупреждаваха да не се надява, че може да стане света майка, без да премине през много болки и чести периоди на безнадеждно трудни на пръв поглед мускулни упражнения.

Някои от дошлите с нея не успяха да преодолеят този етап. Те си отидоха, за да станат милосърдни сестри, прислужници, общи работнички или обекти за Разплод на повикване. Запълваха всякакви ниши там, където Сестринството имаше нужда от тях. Понякога Одрейди с осъзнат копнеж си даваше сметка, че провалът не означава непременно по-лош живот, а просто такъв, в който отговорностите бяха по-малко и целите по-постижими. Но този копнеж отшумя, когато тя преодоля Началната Подготовка.

Всичко остана зад мен, щом достигнах крайната цел. Преминах от другата страна.

Само за да се окаже погълната от нови и по-тежки изисквания.

Седна, изправена на перваза на ракианския прозорец и бутна встрани възглавницата. Обърна гръб на чаршията. Шумът там се бе усилил. Проклетите жреци! Удължаваха закъснението до крайните му граници!

Трябва да премислям някогашното си детство, защото ще ми помогне за подготовката на Шийена — оправда се пред себе си тя, но почти веднага се усмихна на слабостта си. — Още едно извинение!

На някои послушници бяха необходими цели петдесет години, за да станат свети майки. Едно и също набиваха в главите им по време на Вторичната Подготовка — урока по търпение. Одрейди отрано прояви склонност към задълбочено учене. Обмисляха възможността тя да стане една от ментатите на Бене Гесерит, а може би и архивист. Отказаха се, когато разбраха, че способностите ѝ са в друга, също твърде ценна област. Насочиха я към изпълнението на задачи с по-особен характер в Дома на Ордена.

Безопасност.

Дарбата на Атреидите да боравят с неща, изискващи липсата на спокойствие, бе използвана често. Ала отличителна черта на Одрейди се оказа и голямото внимание към подробностите. Тя разбираше, че Сестрите могат да предскажат някои нейни действия само защото я познаваха много добре. Тараза например редовно го правеше. Веднъж чу обяснението от устата на самата нея: „Личността на Одрейди е великолепно отразена в начина, по който изпълнява задълженията си.“

В Дома на Ордена бе позната и шегата: „Къде отива Одрейди в свободното си време? Да работи.“

Там, в Дома на Ордена, почти не се налагаше да използват обичайните маски, които всяка света майка надяваше автоматично при излизане навън. Можеха спокойно да изразяват чувствата си, да се справят открито със собствените си грешки и с тези на другите, да бъдат тъжни, ядни, а понякога дори и щастливи. Мъже не липсваха — не за размножаване, а за утеха от време на време. Всички мъжкари в Дома на Ордена на Бене Гесерит бяха очарователни, неколцина от тях — дори искрени в своето очарование. Те бяха и най-търсените, разбира се.

Емоции.

В съзнанието на Одрейди пропълзя откровено признание.

Отново стигам до същото, както винаги.

Почувства на гърба си топлината на вечерното ракианско слънце. Тялото ѝ се намираше на познато вече място, а умът бе максимално открит за предстоящата среща с Шийена.

Обич!

Да, можеше да бъде колкото проста, толкова и опасна.

В момента завиждаше на категорията на Разквартируваните майки, на които разрешаваха да прекарат живота си с определен партньор за размножаване, смятан за съпруг. Майлс Тег се беше родил именно от подобна връзка. Другите Памети ѝ казваха как е било с лейди Джесика и нейния дук. Дори Муад’диб бе избрал същата форма на съжителство.

Но не и за мен.

Позволи си да я овладее ядната завист, задето не ѝ бяха дали възможност за избор. Какво бе получила в замяна на определения от други неин жизнен път?

„Живот без любов може да бъде отдаден по-пълноценно на Сестринството. Погрижили сме се за специфични за нас форми на подкрепа за решилите се да ни се посветят. Не се страхувайте, че ще бъдете лишени от насладите на секса. Ще ги имате веднага и навсякъде, щом пожелаете.“ С чаровни мъже!

Много неща, включително и Бене Гесерит, се бяха променили от дните на лейди Джесика, минавайки през времената на Тирана и след тях… Всяка света майка го знаеше.

Дълбока въздишка почти разтърси Одрейди. Погледна през рамо към чаршията. Все още нямаше и следа от Шийена.

Не бива да обиквам детето!

Вече бе сторила необходимото. Знаеше, че е изпълнила мнемоничната игра в съответствие с изискванията и формата, предписани от Бене Гесерит. Извъртя тялото си и седна с кръстосани крака на прозоречния перваз. Оттук като на длан виждаше всяко кътче на чаршията, както и горната част на покривите на целия град, а също и падината, в която той бе разположен. Знаеше, че няколкото ниски хълма на юг са последните останки от някогашната Защитна стена(#) на Дюна — същия този естествен отбранителен вал, разсечен от Муад’диб и страховитите му легиони, яхнали пясъчни червеи.

Над земята отвъд каната и канала, пазещи Кийн от нахлуването на червеи, се виеше мараня. Одрейди леко се усмихна. Жреците не виждаха нищо странно във факта, че ограждат с ров и вода църковните си общини, за да попречат на своя Раздвоен Бог да връхлети в тях.

О, Боже, ще се прекланяме пред Теб, но не ни закачай. Религията си е наша, както и градът. Нали виждаш, вече не го наричаме Аракийн. Сега се казва Кийн. Името на планетата не е нито Дюна, нито Аракис. Сега то е Ракис. Стой на разстояние, Боже. Ти си от миналото, а то ни обърква и пречи.

Загледа се в далечните хълмове, които танцуваха в трептящата светлина. Другите Памети позволяваха преналагане на старинния пейзаж. Познаваше добре миналото.

Ако жреците продължат да прекаляват със закъсненията на Шийена, ще ги накажа.

Чаршията под нея все още тънеше в жегата, задържана от струпаната по земята стока и от дебелите стени, които ограждаха Големия площад. Високата температура подсилваше разсейването на дима от множество огньове запалени в околните сгради и край сврения под навеси и шатри живот, залял чаршията. Денят беше горещ, повече от трийсет и осем градуса. Навремето обаче в тази сграда бе се намирал Централният щаб на Говорещите с риби, обзаведен с хитроумна иксианска машинария; тя и до днес я охлаждаше през изпарителните басейни на покрива.

Тук ще ни бъде уютно.

Безопасността им зависеше изцяло от предпазните мерки, които можеше да осигури Бене Гесерит. Светите майки освободиха достатъчно помещения. В сградата все още се срещаха представители на жречеството, но нито един не можеше да влезе там, където не бе желателно да го види Одрейди. Шийена щеше да контактува с тях, ала само в определени случаи, които зависеха единствено от разрешението на наставничката ѝ.

Тръгна — помисли Одрейди. — Планът на Тараза се задвижи и пое напред.

Пазеше в паметта си последното съобщение от Дома на Ордена. Съдържанието му относно тлейлаксианците я бе изпълнило с възбуда, която трябваше внимателно да охлади. Тлейлаксианският Майстор на майсторите Уаф несъмнено щеше да бъде обект на извънредно проучване.

Зенсуни! Суфитите!

„Обреден модел, замръзнал от хилядолетия“ — обобщаваше Тараза.

Дошлото съобщение съдържаше и друго послание, макар изразено без думи: Тараза Алма Мавис има пълно доверие в мен. Одрейди внезапно почувства нов приток на сили.

Шийена е опорната точка. Ние сме лостът. Нашата сила ще потече от голям брой източници.

Съзнателно се освободи от обзелото я напрежение. Знаеше, че Шийена няма да позволи на жреците да я задържат още дълго. Ала чакането бе започнало да изчерпва дори собственото ѝ търпение. При момичето щеше да е още по-лошо.

Двете вече бяха станали нещо като заговорнички. Първата крачка бе реалност. Играта се оказа великолепна за Шийена Браг. Вродената ѝ омраза към жреците просто трябваше да бъде умело подсилена. Колко хубаво, че най-сетне се намери съюзник!

Нещо раздвижи хората точно под прозореца на Одрейди. Тя погледна любопитно надолу. Петима хванати на ръце голи мъже бяха се събрали в кръг. Връхните дрехи и влагосъхраняващите им костюми, струпани на купчина встрани, чакаха под надзора на тъмнокожо момиче, облечено в дълга възчерна дреха, изтъкана от меланжови нишки. Косата му бе привързана с дрипава червена кърпа.

Танцувачи!

Одрейди беше чела много за това, което ставаше долу, но за първи път от пристигането си се оказа непосредствен наблюдател. Сред зрителите имаше трима от гвардията на жреците с жълти шлемове, окичени с високи гребени. Гвардейците бяха облечени в къси туники, оставящи краката им свободни за действие, и всеки държеше в ръцете си тояга с метално покритие.

Докато танцувачите обикаляха в кръг, стълпените зрители видимо се готвеха за поредното си неистово изпълнение. Одрейди познаваше неизменния сценарий. Скоро щяха да последват монотонни викове, сподирени от голямо общо сбиване. Хората щяха да се развикат и разбягат, някои с пукнати глави. По площада щеше да потече кръв. Накрая всичко щеше да свърши без странична намеса. Някои щяха да си отидат, плачейки на глас. Други — да си тръгнат със смях. А жреческата гвардия до края щеше да остане само зрител.

Податливостта към дегенерация в познатия ритуал бе спечелила възхищението на Мисионария Протектива. Сега същото изостряше до крайност и вниманието на Одрейди. Безсмисленото изпълнение и последствията от него дълги векове забавляваха Бене Гесерит. Ракианците го бяха именували „Танцова забава“. Наричаха го и с други имена, най-любопитното от които беше „Сайънок“. Танцът бе остатъчен продукт от един особено важен за Тирана ритуал — споделения между него и Говорещите с риби миг.

Одрейди почувства силата и отдаде дължимото на възприеманото в момента. Всяка света майка би следвало да го види. Но съпътстващите го изстъпления обезпокояваха. Подобни случаи трябваше да бъдат овладени и подробно анализирани. Настоящият ритуал навярно заслужаваше съответстващо му приложение. Сега обаче той беше само безсмислено пилеене на сили, които можеха да се окажат разрушителни за жреците, ако бъдат оставени без контрол.

До ноздрите ѝ долетя сладникав мирис на плодове. Тя подсмъркна по-дълбоко и погледна към отдушника на вентилаторната уредба до прозореца. Даде си сметка, че горещината от стълпеното множество и силно стоплената земя насочваха въздуха нагоре. С него идваха и миризмите, пак благодарение на иксианската изобретателност. Притисна челото и носа си до перваза от пластичен материал, за да види по-добре развитието на нещата долу. Ах, танцьорите и тълпата вече бяха прекатурили сергията на един от продавачите! Подскачащи мъже газеха разпилените плодове. Жълтеникава каша се стичаше по бедрата им.

Одрейди зърна сред зяпачите и търговеца на плодовете — познато съсухрено лице, което бе виждала многократно на сергията до входа на сградата. Но днешната загуба сякаш му беше безразлична. Също като всички наоколо той бе съсредоточил вниманието си върху танцувачите. Петимата голи мъже изпълняваха една привидно лишена от ритъм, но периодично повтаряща се фигура — трима от тях, стъпили на земята, вдигаха нависоко останалите двама.

Одрейди бързо схвана смисъла ѝ. Идваше от особения ход на някогашните свободни по пясъците. Корените на танца напомняха за задължителното условие да се движиш, без да известяваш червея за присъствието си. Хората от големия правоъгълник на чаршията започнаха да се тълпят по-близо до танцуващите, подрипвайки нагоре като детски играчки в желанието си да се извисят над останалите и да зърнат петимата голи мъже.

Внезапно светата майка видя ескорта на Шийена далеко вдясно, където широк булевард се вливаше в площада. Емблемата на впряг върху една сграда сочеше, че булевардът е наречен Божи Път. Познанията по история свидетелстваха, че по този път Лето II е влизал в града откъм опасаната с висока стена пустинна местност Сарийър далече на юг. Запознатият с повече подробности би могъл да различи някои форми и образци на подредба от останалия в миналото Онн — град на Тирана и център на празненствата, издигнат около още по-старото поселище Аракийн. Онн бе заличил голяма част от аракийнското време, но някои булеварди все пак бяха останали, защото издигнатите сгради продължаваха да се ползват. Да, именно сградите определят посоката на улиците!

Конвоят на Шийена спря там, където булевардът навлизаше в чаршията. Гвардейци с жълти шлемове минаха напред, за да разчистят път с тоягите си. Бяха необикновено високи на ръст. Опряна на земята, тоягата с двуметрова дължина стигаше едва до раменете на най-дребния от тях. В разнородната тълпа винаги можеше да се различи жречески гвардеец, а пазителите на Шийена бяха най-високите от всички.

Тръгнаха отново, водейки групата към Одрейди. При всяка крачка горните им дрехи се разтваряха и под тях се мяркаха великолепните сиви влагосъхраняващи костюми. Вървяха право напред; бяха петнайсет на брой и леко извитият им У-образен строй заобикаляше само плътно струпаните гроздове от маси и сергии.

След гвардейците със свободен ход се движеше тълпа жрици, наобиколили Шийена. Одрейди я зърваше от време на време с характерната ѝ фигурка, опалената тук-там от слънцето коса и горделиво вирнатото нагоре лице. Но вниманието на наставничката сега бе съсредоточено върху жълтошлемите гвардейци. Движенията им внушаваха безцеремонност, на която те бяха обучавани още от деца. Знаеха, че струват повече от обикновените хора, така че всички трябваше да се подчинят, сторвайки път на свитата им.

Нещата протичаха толкова гладко и естествено, че Одрейди и тук видя познатия модел, сякаш наблюдаваше друг ритуален танц, непроменян от хиляди години.

Както често ѝ се случваше, изпита усещане, че археолог. Но не такъв, който размества прашясали отломки, останали от вековете, а по-скоро човек, насочил вниманието си там, където и Сестринството нерядко се взираше — в начините, по които хората пренасяха своето собствено минало. Почеркът на Тирана си личеше отдалече. Шийена идваше насам така, както го бе постановил самият Бог-Император.

Петимата голи мъже продължаваха танца си под прозореца на Одрейди. Но у зяпачите се долавяше промяна, която не остана незабелязана за нея. Без да обръщат глави и да отвличат вниманието си към наближаващата фаланга, зрителите вече знаеха.

Животните винаги разбират за приближаването на пастира.

Нервното напрежение на тълпата повиши своя градус. Не можеше да се отрече склонността ѝ към безредие. Буца нечистотии прелетя отнякъде и падна близо до танцувачите, но те не пропуснаха и стъпка от продължаващото вече доста време изпълнение и дори увеличиха бързината на движенията си. Дължината и сложността на частите между повторенията бе свидетелство за памет, заслужаваща внимание.

Друга подобна буца долетя и удари по рамото един от танцьорите. Никой от петимата не направи погрешно движение.

От тълпата се разнесоха писъци и монотонно припяване. Някои пък закрещяха груби ругатни. Намесата с пригласянето бе допълнена от пляскане с ръце, несъвпадащо с движенията на играещите.

Но първообразът на танца не се промени.

Тълпата продължи да припява с още по-насечен ритъм и повтарящи се крясъци, които отекваха в стените на Големия площад. Опитваха се да разрушат модела на движенията в танца. Одрейди не можеше да не отбележи наум колко важна е тази сцена.

Шийенината група вече бе изминала половината от пътя през чаршията. Използвайки по-широките пътеки между сергиите, сега вървящите се обърнаха право към прозореца ѝ. Тълпата беше най-плътна на около петдесет метра пред гвардейците. Те напредваха с равномерна крачка, без да скриват надменното си пренебрежение към суетящите се около тях. Очите им под жълтите шлемове бяха насочени напред и нагоре. Нито един от приближаващите не показваше с нищо, че вижда хорското гъмжило или танцуващите, сякаш нямаше сила, която може да спре хода му.

Изведнъж тълпата престана да припява, като че невидим диригент бе подал знак за тишина. Петимата мъже обаче продължиха да танцуват. Мълчанието под светата майка бе наситено със сила, от която настръхваха космите ма тила ѝ. Неколцина от жреческата гвардия, застанали сред зяпачите точно под Одрейди, се обърнаха едновременно и хлътнаха в сградата.

Дълбоко от тълпата женски глас изкрещя клетва. Танцьорите с нищо не показаха, че са чули. Гъмжилото се люшна напред от всички страни, като намали най-малко наполовина пространството около танцуващите. Вече не се забелязваше момичето, оставено да пази дрехите и влагосъхраняващите им костюми.

Фалангата на Шийена продължи хода си, следвана от жриците и младата им повереница.

Вдясно от Одрейди внезапно избухна крамола. Хората започнаха да се удрят един друг. Към петимата танцувачи полетяха още хвърлени неща. Тълпата поднови монотонното пеене в по-бърз ритъм.

В същото време задната ѝ част започна да се разделя, за да пропусне гвардейците. Зяпачите не отклониха вниманието си от танцуващите и не спряха да допринасят за усилването на всеобщия хаос, но път все пак бе отворен.

Одрейди не можеше да премести очарования си поглед, насочен надолу, към едновременно случващите се много неща — кавгите и сбиванията между ругаещи се хора, непреставащото монотонно пеене, неумолимото приближаване на гвардейците…

Пазената от живия щит на жриците Шийена също хвърляше бързи погледи вляво и вдясно, опитвайки се да проумее общата възбуда.

Единици сред стълпените замахваха с тояги към стоящите около тях, но никой не заплаши гвардеец или друг участник в свитата на момичето.

Танцувачите продължаваха да подскачат в стесняващия се кръг на зрителите, които пък не спряха да се блъскат и тълпят към сградата, принуждавайки Одрейди да притиска глава в пластичното покритие на перваза и да гледа под остър ъгъл надолу.

Гвардейците в челото на групата напредваха в непрестанно разширяващата се пътека посред всеобщото безредие. Жриците не поглеждаха нито вляво, нито вдясно. Жълтошлемите също бяха вперили право напред погледите си.

Одрейди помисли, че думи като „презрение“ или „пренебрежение“ недостатъчно точно отразяват поведението им. А и не беше съвсем правилно да се твърди, че тълпата не обръща внимание на приближаващата групи. Всяка от страните знаеше за другата, но те сякаш обитаваха отделни светове, спазвайки стриктно правилата за разграничение. Само Шийена нарушаваше тайния протокол, като от време на време подскачаше, за да зърне нещо отвъд щита на пазещите я тела.

Тълпата — точно под Одрейди — се люшна напред. Движението помете танцувачите като кораби, подети от гигантска вълна. Тук-там се виждаше как юмруци налагат гола плът, прехвърляйки я с тласъци от ръка на ръка посред ужасени викове и безредие. Светата майка трябваше да напрегне цялото си внимание, за да различи звуците, достигащи до нея.

Пълна лудост!

Никой от танцьорите вече не се виждаше. Убити ли бяха? Дали не бе станала свидетелка на жертвоприношение? Подобна възможност също представляваше обект на анализи в Сестринството.

Жълтите шлемове под Одрейди се разделиха в две посоки, за да пропуснат Шийена и жриците в сградата, след което веднага възстановиха строя. Обърнаха се кръгом и застанаха в защитна дъга пред входа. Тоягите им се допираха една о друга, държани хоризонтално на височината на кръста.

Хаосът около тях започна да намалява. Все още не се забелязваше нито един от танцьорите, но жертви имаше: по земята лежаха проснати тела, мнозина се олюляваха. Не липсваха и окървавени глави.

Шийена и жриците вече не се виждаха от наблюдателната позиция на Одрейди. Тя се облегна назад и направи опит да осмисли нещата, на които току-що бе станала свидетел.

Направо невероятно!

За случилото се не се споменаваше в нито един от отчетите, то не бе запечатано и на холофотографските материали! Част от нещата бяха просто миризми на прах, пот и силна концентрация на човешки феромони… Пое дълбоко дъх. Чувстваше как цялата трепери отвътре. Тълпата се бе разпаднала на отделни индивиди, движещи се из чаршията. Някои плачеха. Други ругаеха. Трети се смееха.

Вратата зад гърба ѝ рязко се отвори. Шийена влезе със смях. Одрейди се обърна и видя за миг личната си охрана и неколцина от жриците, преди момичето да затвори.

Тъмнокафявите му очи блестяха от възторг. Тясното лице, започнало вече да придобива мекотата и заоблеността, които щяха да дойдат със съзряването, издаваше напор на дълго сдържани чувства. Ала напрежението видимо започна да отслабва, когато тя насочи погледа си към Одрейди.

Много добре — помисли светата майка, наблюдавайки я. — Урок номер едно от зараждащата се връзка на приобщаването започва.

— Видя ли танцьорите? — попита Шийена, която след няколко завъртания и подскоци спря пред нея. — Не беше ли красиво? Мисля, че са чудесни! Каниа не искаше да гледам. Каза, че за мен е опасно да участвам в Сайънок. Но какво ме интересува? Шейтан никога няма да изяде танцувачите!

С внезапно обзело я проясняване на съзнанието, което досега бе изпитвала само по време на меланжовата оргия, Одрейди видя модела и цялостната структура на случилото се на Големия площад. Достатъчни бяха думите на Шийена и самото ѝ присъствие, за да прозре всичко.

Да, език!

Макар и без да го съзнават, хората долу носеха в колективното си съзнание език, нашепващ им неща, които те не желаеха да чуят. Танцувачите говореха на него. Говореше го и Шийена. Бе изграден от гласни звуци, движения и феромони — сложна и фина комбинация, развита и усъвършенствана по начина, по който ставаше с всички езици. Поради необходимост.

Одрейди се усмихна на стоящото пред нея доволно момиче. Сега вече знаеше как да вкара тлейлаксианците в капана. Разбираше и по-голяма част от цялостния модел на проекта на Тараза.

При първа възможност трябва да отида със старшата света майка в пустинята. Ще се наложи обаче да почакаме до идването на Тилвит Уаф. За да го вземем с нас!