Франк Хърбърт
Еретиците на Дюна (19)

По сложност нищо не стои над човешкия разум.

Лето II: писанията от Дар-ес-Балат

Нощта на Гамму, припадаща бързо по местните ширини, щеше да се забави още почти два часа. Струпващите се облаци притъмниха кийпа. По нареждане на Лусила се наложи Дънкан да се върне на двора за нова поредица напрегнати упражнения.

Тя го наблюдаваше от същото място на парапета, откъдето го бе гледала първия път.

Момчето се движеше с акробатичните въртеливи движения от бене-гесеритския бой в осем последователни елемента: мяташе се на тревата, претъркаляше се, нанасяше удари в четирите посоки, отскачаше рязко нагоре и отново падаше на земята.

Лусила прие като безупречно изпълнението му за предпазване и избягване на непредвидена атака. Не забеляза предсказуем модел на движенията, а бързината им беше направо смайваща. Все още ненавършил шестнайсет СГ, гола̀та вече бе достигнал до нивото, отговарящо на овладяване на уменията от прана-бинду.

Грижливо контролираните тренировъчни упражнения разкриваха толкова много! Дънкан реагира с готовност още щом му нареди да изпълни тазвечершните серии. Първата стъпка от указанията на Тараза бе направена успешно. Гола̀та я обичаше. Нямаше място за съмнение. Тя вече беше доведената му майка. И всичко бе станало без сериозни сътресения за него, въпреки разбудените безпокойства на Тег.

Сянката ми е хвърлена върху Айдахо, но той не е нито молител, нито зависим последовател — за кой ли път се самоубеди тя. — Страховете на Тег са безпочвени.

Днес сутринта бе казала на башара: „Каквото и да му нашепва гласът на вътрешните сили, свободата на неговата изява се запазва.“

В момента реши, че си струваше Тег да го види точно сега. Изпълняваните нови движения в по-голямата си част бяха сътворени от самия Дънкан.

Лусила едва овладя похвалното си възклицание при един особено ловък скок, приземил извършителя му почти в средата на двора. Гола̀та изработваше у себе си нервно-мускулно равновесие, което с течение на времето може би щеше да стане поне равнозначно на психичното равновесие на башар. Такова постижение би имало огромно по мащабите си въздействие върху личността му като цяло. Достатъчно беше да се погледнат всички, които инстинктивно бяха предани на Тег, а посредством него и на Сестринството.

Длъжни сме да благодарим на Тирана за голяма част от постигнатото — помисли тя.

Преди Лето II нито една широко разпространена система за регламентиране на културата не бе оцелявала достатъчно дълго, за да се доближи до равновесието, въздигнато в идеал от Бене Гесерит. Именно това равновесие — „като движение по острието на меча“ — бе възхитително с магията си. Ето защо Лусила се посвети без никакви задръжки на работата по проект, непознат за нея в цялостния му замисъл и обхват, който при това ѝ налагаше да играе роля, несъзнателно определяна от самата изпълнителка като противна.

Дънкан е толкова млад!

Следващото, което Сестринството поиска, беше недвусмислено и точно изречено от Тараза: Сексуалният Отпечатък. Едва тази сутрин бе застанала гола пред огледалото, за да изработи пози и движения на лицето и тялото, за които бе сигурна, че ще ѝ потрябват. Наложила си неестествен покой, видя как лицето ѝ наподобява изражението на праисторическа богиня на любовта, чиято пищна плът и обещаваща мекота приканват възбудения мъжкар да се нахвърли.

По време на своето обучение тя бе виждала архаични статуи от Изначалните времена — малки каменни фигурки на самки с широки бедра и тежки провиснали гърди, осигуряващи обилие за бозаещото бебе. При желание от своя страна Лусила можеше да се превърне в младенческа имитация на древния символ.

Долу, в двора под нея, Дънкан спря за малко, навярно докато обмисли следващия ритъм и движения. Сетне кимна на себе си, скочи нависоко и се завъртя във въздуха, за да се приземи като газела на един крак; последваха многократни спираловидни завъртания на тялото, присъщи по-скоро на танцовото, а не на бойното изкуство.

Тя сви устни в плътна линия, говореща за твърдо решение.

Сексуален Отпечатък.

Помисли, че загадката на секса всъщност не е никаква загадка. Корените ѝ бяха здраво сплетени със самия живот, разбира се. Ето защо от първата ѝ заръка за съблазняване в името на Сестринството в паметта ѝ се бе вкоренило едно мъжко лице. Ръководната специалистка по размножаването я бе предупредила да го очаква и да не се тревожи. Но Лусила бе вече разбрала, че Сексуалният Отпечатък е нож с две остриета. Можеш да овладееш движението по ръба на острието, но също така възможно е и то да те разреже. Понякога, когато лицето от първото ѝ поръчково съблазняване се връщаше непоканено в паметта ѝ, тя се объркваше. А споменът се връщаше най-често във върховния миг на някое интимно преживяване и трябваше да се овладява, за да не се издаде.

„Така ставаш по-силна“ — успокояваше я експертката — ръководител на нейния случай.

Все пак имаше моменти, когато тя преценяваше, че отдава прекалено голямо значение на нещо, което беше по-добре да си остане загадка.

Почувства се залята от противната вълна на неотменимо задължение. Всеки ден най-приятните за нея късове от времето бяха вечерите, когато наблюдаваше тренировъчните занимания на Дънкан. Укрепването на момчето напредваше много бързо, за което говореха прецизно изградените мускулно-нервни връзки — резултат от чудесата на прана-бинду, прочули Сестринството. Но следващата стъпка бе почти изцяло в нейни ръце, така че ѝ се налагаше да прекъсне досегашното мълчаливо одобрение на поведението на своя повереник.

Знаеше, че Майлс Тег скоро ще се появи. Тренировката на гола̀та трябваше да продължи както винаги в залата за практически занимания, обилно снабдена със смъртоносни оръжия.

Тег.

Лусила отново се замисли с удивление за него. Нееднократно се беше чувствала привлечена от личността му по начин, чиято специфичност незабавно разпознаваше. Една Впечатка винаги разполага с определена свобода на избора и действията си по отношение на партньорите за размножаване, при условие че предварително не е поела задължения или заповеди с обратен смисъл. Тег беше стар, ала събраните за него сведения свидетелстваха, че мъжеството му все още е запазено. Разбира се, нямаше да може да задържи детето, знаеше това; но вече се бе научила да се справя.

Защо не? — запита тя сама себе си.

Планът ѝ беше възможно най-простият. Да завърши Впечатването на гола̀та, след което да се отчете пред Тараза и да зачене от бележития Майлс Тег. Вкара в действие първоначалната практическа операция за съблазняване, но башарът не поддаде. Един следобед в гардеробната на Оръжейната зала цинизмът му на ментат я възпря.

„Лусила, моите дни за размножителни изяви свършиха. Сестринството би трябвало да е доволно от онова, което вече съм сторил.“

Само по черно трико за упражнения, той спря да бърше потното си лице с кърпа, която пусна в някакъв кош с капак. После добави, без да я погледне: „А сега ще бъдеш ли любезна да ме оставиш сам?“

Да, прозря прелъстителните ѝ ходове!

Би трябвало да го очаква от толкова известен стратег като него. Тя знаеше, че в края на краищата може да го съблазни. Никоя света майка с нейната подготовка не би излязла победена, дори от ментат с очевидните способности на Тег.

За миг Лусила се бе поколебала, докато умът ѝ автоматично набелязваше ходовете за заобикаляне и справяне с предварителния отказ. Нещо я накара да не продължи. Не беше нито гняв, нито нищожната възможност той наистина да успее да се опази от хитрините ѝ. Гордостта и възможното ѝ компрометиране (то винаги можеше да се случи) също нямаха много общо с това решение.

Достойнство.

Тег излъчваше ясно изразено и спокойно чувство за достойнство, а самата тя много добре знаеше какво бяха дали на Сестринството смелостта и мъжеството му. Без да анализира напълно мотивите си, Лусила си тръгна. Може би причината беше подразбиращата се благодарност от страна на Бене Гесерит. Да прелъсти Тег на момента би било унизително не само за него, но и за нея. Не бе в състояние да извърши подобно деяние, поне не без изрична заповед от върховната инстанция.

Докато стоеше до парапета, някои от спомените хвърлиха сянка върху сетивата ѝ. В тъмното около входа на Оръжейната зала настъпи раздвижване. Мярна се силуетът на башара. Тя стегна контрола върху своите реакции и съсредоточи вниманието си в Дънкан. Гола̀та бе спрял премятанията по тревната площ. Дишаше ускорено, но спокойно гледаше нагоре към Лусила. Видя потта на лицето му и тъмните петна по светлосинята тренировъчна фланела.

Наведе се през парапета и му викна: — Много добре, Дънкан. Утре започвам да те уча на нови комбинации „стъпало-юмрук“.

Нарочно произнесе думите си високо и обстоятелствено. Бяха предназначени не за гола̀та, а за Тег, застанал в сенчестия вход. Искаше да му намекне: „Не само ти го обучаваш на смъртоносни умения.“

Внезапно си даде сметка, че башарът се е вмъкнал по-дълбоко в психиката ѝ, отколкото бе редно да го допусне. Обърна с неприязън погледа си към високата фигура, която тъкмо излизаше от сенките около входа.

Дънкан вече тичаше към наставника си.

В мига, когато погледът ѝ се спря върху Тег, Лусила реагира моментално благодарение на първоначалните умения, придобити в Бене Гесерит. Етапите на реакцията ѝ можеха да бъдат анализирани по-късно: Нещо нередно! Опасност! Тег не е Тег! Сега в светкавичното ѝ решение нямаше нищо друго, освен моментално струпания максимален обем на Гласа:

— Дънкан! Лягай!

Момчето падна по очи на тревата, но вниманието му остана приковано в излизащата фигура. Мъжът носеше в ръцете си полеви лазестрел.

Лицетанцьор! — помисли Лусила. Успя да го отличи само благодарение на обзелата я свръхбдителност. — Един от новите!

— Лицетанцьор! — изкрещя тя.

Дънкан отскочи встрани и нагоре със завъртане, заемайки във въздуха успоредно положение спрямо земята на метър височина. Бързината на реакцията му я порази. Не беше чувала за човек, способен да се движи толкова бързо! Първият удар-мълния на лазестрела проряза пространството под гола̀та, който сякаш плуваше във въздуха.

Лусила скочи на парапета и се залюля на една ръка до перваза на по-долния прозорец. Преди още да спре, с рязко движение се хвана за улука, мястото на който бе моментално подсказано от паметта ѝ. Тялото ѝ се изви в странична дъга и я отхвърли върху прозоречния перваз на долния етаж. Движеше я някакво яростно отчаяние, защото съзнаваше, че ще стигне прекалено късно.

Нещо изтрещя в стената над нея. Видя следващата насочена права линия от стопилка, сниши се вляво, отскочи и падна на тревата. Всичко беше уловено като в кадър от погледа ѝ много преди да се приземи.

Дънкан се носеше към нападателя с отскоци, приклякане и усукване на тялото — ужасяващо повторение на тренировъчните занимания. Но каква само беше бързината на движенията му!

Лусила зърна нерешителност по лицето на неистинския Тег.

Втурна се с все сила към лицетанцьора, долавяйки мислите на създанието: Нападат ме двама!

Въпреки всичко тя разбираше, че няма да успеят. Гадното същество трябваше само да превключи оръжието си на максимален режим, когато се озоват в непосредствена близост. Щеше да прогори дори въздуха пред себе си. Нищо не можеше да проникне през подобна защита. Докато отчаяно преравяше мислите си за спасително решение, тя видя как от гърдите на фалшивия Тег се издига червен пушек. Огнена линия плъзна рязко нагоре през мускулите на ръката, хванала лазестрела. Крайникът се отдели от тялото като парче, отчупено от статуя. От рамото — там, където преди миг беше той, бликна кървав фонтан. Създанието се сгромоляса, разпадайки се сред червеникав пушек и кървава пяна на парчета, до едно жълто-кафяви и с червено-синкави петна.

Щом стигна до тях, Лусила долови отличителния мирис на лицетанцьорските феромони. Гола̀та застана на крачка от нея. Погледът му сякаш мина покрай трупа и се спря на някакво ново раздвижване около входа.

Още един Тег се появи сред сенките. Лусила с въздишка на облекчение разпозна в него истинския.

— Ето го башара — прошепна Дънкан.

Лека вълна на удоволствие я заля, когато мислено отбеляза, че момчето добре е научило урока за установяване на истинската самоличност, даващ възможност да разпознаеш приятелите си дори тогава, когато от тях е останало съвсем малко. Тя посочи мъртвия лицетанцьор и каза:

— Подуши го.

Дънкан шумно пое въздух:

— Вече го сторих. Копието не е особено добро. Разпознах го едновременно с теб.

Тег влезе в двора с боен лазестрел с голяма мощност. Дясната му ръка здраво стискаше ръкохватката и спусъка. Огледа внимателно околността, после Дънкан, а накрая спря погледа си на Лусила.

— Прибери момчето — каза той.

Думите му бяха заповед на командир, намиращ се на бойното поле; в тях бе вложено дълбоко познание за онова, което трябва да бъде направено в случай на опасност. Лусила се подчини без звук.

Айдахо не каза нищо, когато тя го преведе покрай кървавата купчина от лицетанцьорски останки, здраво хванала го за ръка, преди да влязат в Оръжейната зала. Едва тогава гола̀та погледна назад и попита:

— Кой го е пуснал?

Въпросът му не беше: „Как е влязъл?“, отбеляза Лусила. Очевидно умееше да се насочва към същината на проблема, отминавайки незначителните подробности.

Башарът крачеше пред тях към жилището си. Спря пред вратата, погледна вътре и направи знак на двамата да го последват.

В спалнята на Тег ги посрещнаха тежката миризма на обгоряла плът и тънки струйки неразнесъл се дим, а над всичко това тегнеше отвратителният мирис на опечено човешко месо! На пода лежеше по лице някаква фигура, облечена в униформа на башар.

Тег преобърна тялото с върха на ботуша си, показвайки лицето — облещени очи и зейнала уста. Лусила разпозна един от пазачите от периферната линия, дошъл в кийпа с Шуонгю, както свидетелстваха архивните дневници на укрепеното място.

— Това е техният човек — рече той. — Патрин се погрижи за него, а после го облякохме в една от моите униформи. Беше достатъчно, за да заблудим лицетанцьорите, тъй като не им дадохме възможност да видят лицето му, преди да атакуваме. Просто нямаха време да снемат отпечатка от паметта!

— Знаеше ли за това?

— Белонда ме запозна с подробности!

Внезапно Лусила осъзна смисъла на казаното от Тег и неговото значение. Наложи се да потисне пламъка на обзелия я гняв, преди да попита:

— Как оставихте един от тях да влезе в двора?

Башарът отвърна с изненадващо мек глас:

— Наложи се да действаме по спешност. Трябваше да направя избор, който се оказа правилен.

Сега тя дори не се опита да скрие гнева си:

— Изборът беше Дънкан да бъде оставен да се грижи сам за себе си, така ли?

— Не, да го поверим на твоите грижи или да позволим на другите нападатели стабилно да се укрепят вътре. Двамата с Патрин здравата се изпотихме, преди да очистим тукашното крило. Никой от нас няма допълнителни ръце.

Той погледна към Дънкан.

— Справи се много добре благодарение на нашата подготовка.

— Онова… Онова нещо почти го улучи!

— Лусила! — Тег поклати глава в знак на несъгласие — Бях разчел нещата. Знаех, че двамата ще удържите най-малко една минута, а ти ще се хвърлиш на пътя на нещото и ще се пожертваш, за да спасиш Дънкан. Значи още двайсет секунди.

Момчето обърна светналите си очи към Лусила, когато чу думите на башара:

— Щеше ли да го направиш?

След като тя не отговори, Тег вметна:

— Не би могла да не го направи.

Младата жена не отрече. Но кой знае защо си спомни за невероятната бързина на движенията на Дънкан, както и за поразителните промени в ритъма и прийомите на неговата атака.

— Непосредствени решения, взети на бойното поле — добави Тег, поглеждайки към нея.

Тя се съгласи. Както обикновено, башарът беше налучкал верния избор. Но въпреки всичко си каза, че трябва да установи връзка с Тараза. Ускореният ход на прана-бинду в сегашния гола̀ надминаваше всичките ѝ очаквания… Какво?! Настръхна, когато видя как Тег мигновено се превърна на слух и зрение с прикован във вратата зад нея поглед. Рязко се обърна.

Там стоеше Шуонгю, а Патрин бе застанал зад нея с тежък лазестрел, опрян на ръката му. Лусила забеляза, че дулото му е насочено към комендантката на кийпа.

— Настояваше — кратко поясни Патрин.

Лицето на стария помощник бе сковано от яд. Дълбоките линии, изсечени покрай устата му, сочеха право надолу.

Има ясни следи от влачени трупове при южния бункер, — каза Шуонгю, — но хората ти не ми позволиха да огледам подробно. Заповядвам ти да отмениш незабавно предишните си нареждания.

Може, но не преди моите групи да са прочистили — отвърна Тег.

— Те продължават да се избиват! Чувам ги! — Отровно-злъчна нотка звънна в гласа на възрастната света майка, когато тя погледна свирепо към Лусила.

— Там се провеждат и разпити — невъзмутимо каза Тег.

Шуонгю отмести погледа си към него:

— След като е твърде опасно тук, ще отведем момчето в моето жилище… Веднага!

— Няма да стане — със сдържан, но недвусмислен тон изрече башарът.

Шуонгю настръхна от неудобство. Кокалчетата на Петриновите пръсти побеляха върху ръкохватката на лазестрела. Комендантката опипа с поглед оръжието, след което пресрещна изпитателния поглед на Лусила.

Двете жени се загледаха, без да отклоняват очи встрани.

Тег ги остави за малко, а после каза:

— Лусила, отведи Дънкан във всекидневната ми. — И кимна към вратата зад себе си.

Тя изпълни заповедта му, застанала между Шуонгю и Дънкан, докато се разминаваха.

След като се озоваха зад затворената врата, момчето заговори първо:

— За малко да ме нарече „гола̀та“. Наистина не е на себе си.

— Шуонгю се изтърва за няколко неща едновременно — отбеляза Лусила.

Оглеждаше внимателно всекидневната стая на Тег, тъй като за първи път попадаше в тази част на квартирата му — светая светих на башара. Спомни си за своето собствено жилище — същата смесица от подреденост и привиден безпорядък. Ролки и касети с текстов материал лежаха пръснати на малка маса до старомоден стол с бледосива тапицерия. Четящото устройство бе завъртяно встрани, сякаш ползващият го току-що е излязъл и скоро ще се върне. Черен униформен кител на башар лежеше напреко на друг стол, а наблизо имаше малка кутийка, оставена отворена върху дрехата. На маншета на китела се виждаше внимателно закърпена дупчица.

Така, значи сам кърпи дрехите си.

Ето щрихче към портрета на прочутия Майлс Тег, което не бе очаквала. Ако изобщо можеше да и мине през главата, щеше да реши, че домашни задължения от такъв порядък са от компетенцията на Патрин.

— Шуонгю пусна нападателите, нали? — попита Дънкан.

— Направиха го нейните хора — не скри яда си Лусила. — Този път прехвърли всякакви граници. Да се съюзи с тлейлаксианците!

— Патрин. ще я убие ли?

— Не знам, нито пък ме интересува!

Отвън се чу високият, ясен и гневен глас на комендантката:

— Башар, докога ще чакаме тук?

— Можеш да си тръгнеш по всяко време — отвърна Тег.

— Но няма как да вляза в южния тунел!

Светата, майка очевидно беше раздразнена. Лусила разбираше, че старата жена действа по предварително изготвен план. Но каква бе целта ѝ ? Сега Тег трябваше много да внимава. Наистина той с проницателност бе посочил слабостите на Шуонгю, но все още не знаеха точно какви са пълните ѝ възможности. Запита се дали не е по-добре да остави Дънкан сам и да се върне на помощ на башара.

Точно в този момент той каза:

— Вече можеш да си вървиш, но те съветвам да не се връщаш в квартирата си.

— Защо? — в тона на питащата личеше неприкрита изненада.

— Впрочем почакай малко!

Лусила чу далечни викове. Наблизо трясна силна експлозия, последвана от друга — на по-голямо разстояние. От рамката на вратата във всекидневната на Тег се посипа прах.

— Какво става? — беше отново гласът на Шуонгю, сега прекомерно висок.

Лусила се премести между Дънкан и стената към холното помещение.

Гола̀та гледаше към вратата, инстинктивно заел отбранителна стойка.

— Очаквах от тях първия взрив — обади се пак Тег, — но ме е страх, че и те не са предполагали, че ще има втори.

Някой или нещо изсвири наблизо достатъчно силно, за да не се чуят думите, казани от Шуонгю.

— Готово, башар! — беше гласът на Патрин.

— Какво става? — повторно настоя комендантката.

— С първия взрив, драга ми света майко, нападателите разрушиха жилището ти. А с втория ние пък ги унищожихме.

— Башар, току-що чух сигнала — потвърди помощникът. — Пипнахме ги до един. Слязоха със совалка от не-кораба, точно както ти очакваше.

— А самият кораб? — прозвуча възбуденият глас на Тег.

— Разрушен бе в мига, когато премина през граничния слой. Всички загинаха.

— Глупаци! — изкрещя Шуонгю. — Знаете ли какво направихте?

— Изпълних дадената ми заповед да защитавам момчето от всяка опасност — отвърна Тег. — А ти, между другото, не трябваше ли по това време да си вече в квартирата си?

— Какво?

— Целеха теб, когато гръмнаха дома ти. Тлейлаксианците са прекалено опасни, света майко.

— Не ти вярвам!

— Предлагам ти да провериш. Патрин, пусни я.

Ослушващата се Лусила долови неизречения аргумент. Тук на ментат-башара се вярваше повече, отколкото на една света майка и Шуонгю го знаеше. Сигурно беше много разстроена. Съвсем на място я уведомиха, че жилището ѝ е разрушено. Сега бе разбрала, че Тег и Лусила са наясно за съучастничеството ѝ в нападението. Но не можеше да се каже колцина още знаеха. И Патрин беше наясно, разбира се.

Дънкан продължи да гледа затворената врата, леко навел главата си вдясно. Имаше любопитно изражение, сякаш виждаше хората зад преградата.

Шуонгю заговори с безукорно овладян глас, знаейки, че Лусила я чува:

— Не вярвам, че са разрушили квартирата ми.

— Има само един начин да си сигурна — отговори Тег.

Умно казано! — прецени Лусила. Комендантката нямаше да вземе решение, докато не се убеди, че тлейлаксианците са действали вероломно.

— Тогава ще ме чакате тук! Това е заповед! — ясно се чу свистенето на връхната ѝ дреха, докато тя излизаше.

Лошо владеене на чувствата — помисли Лусила, обезпокоена също и от поведението на Тег. — Успя да ѝ натрие носа! Башарът бе извадил света майка от равновесие!

Вратата пред Дънкан се отвори със замах. Беше Майлс, хванал резето.

— Бързо! — каза той. — Трябва да сме извън кийпа, преди да се върне.

— Защо извън кийпа? — не скри силната си изненади Лусила.

— Бързо, казах ви! Патрин се е погрижил за нас.

— Но аз…

— Нищо не ти трябва! Тръгвай, както си. Последвай ме или ще ни принудиш да те отведем насила.

— Наистина ли мислиш, че можеш да…

Замълча. Пред нея стоеше Тег в непозната ѝ досега светлина и тя разбра, че не би отправил подобна закана, ако не беше готов да я изпълни.

— Много добре — каза Лусила, хвана Дънкан за ръка и последва башара извън жилището му.

Патрин чакаше прав в преходното помещение, загледан вдясно от себе си.

— Отиде си — каза възрастният мъж и вдигна поглед към Тег: — Знаеш какво следва по-нататък, нали?

— Пат!

Никога не бе чувала от него да се обръща към ординареца си с това име.

Помощникът широко се усмихна с всичките си блестящи зъби:

— Прощавай, башар. От вълнението е, нали разбираш. Е, оставям те да се справиш сам, А аз трябва да свърша своята работа.

Тег махна с ръка надясно, посочвайки им пътя. Лусила веднага тръгна и чу стъпките на башара непосредствено зад себе си. Ръката на Дънкан, която тя продължаваше да държи, беше потна. Момчето я издърпа и продължи с бърза крачка до нея, без да се обърне назад.

Суспенсорното съоръжение за спускане в дъното на холното помещение бе пазено от двамина сред най-приближените хора на башара. Той бегло им кимна с думите:

— Никой да не слиза след нас.

Те отговориха в един глас:

— Ясно, командире!

Влизайки в спускателното съоръжение с Дънкан и Тег, Лусила си даде сметка, че бе избрала една от страните в конфликт, за чиито мащаби нямаше ясна представа. Движенията в развитието на политиката на Сестринството за нея бяха също като вода, заливаща я отвсякъде. Обикновено чувстваше тези движения като вълна, миеща спокойно брега, но сега бе сякаш изправена пред разрушителна водна грамада, готова да се стовари върху ѝ.

Дънкан проговори едва когато влязоха в отправното помещение за южния бункер.

— Трябваше всички да сме въоръжени…

— Много скоро ще бъдем — отвърна Тег. — И вярвам, че ще си готов да убиеш всеки, който се опита да ни спре.