Франк Хърбърт
Еретиците на Дюна (12)

Загадката около тлейлаксианците сигурно е скрита в тяхната семенна течност. Нашите изследвания доказват, че спермата им не пренася генната информация по установения модел. Появяват се пропуски. Всеки проучван от нас тлейлаксианец съумя да прикрие същината на личността си. Те притежават естествен имунитет спрямо иксианската сонда! Засекретяване и на най-ниски нива е тяхната съвършена броня и най-силното им оръжие.

Анализ на Бене Гесерит

Архивен код: ВТХХ44WOR

В едно утро през четвъртата година от престоя на Шийена в светото убежище на жреците шпионските донесения предизвикаха по-специален интерес сред съгледвачите на Бене Гесерит, пребиваващи на Ракис.

— Казваш, че е на покрива, така ли? — попита светата майка — комендант на ракианския кийп.

Изпълняващата тази длъжност Тамалани бе служила и преди на Гамму и знаеше повече от другите за интересите на Сестринството и очакваните от тях постижения тук. Докладът на местните съгледвачи бе прекъснал закуската ѝ — конфитюр от цитрусови плодове, гарниран с меланж. Приносителката на съобщението стоеше спокойно до масата, докато Тамалани препрочиташе доклада.

— Да, света майко, на покрива — потвърди тя. Комендантката я погледна. Кипуна беше послушница, родена на Ракис и подготвена за изпълнението на деликатни местни задачи. След като преглътна хапката си, светата майка се разпореди:

— Върни ги обратно! Точно това ли каза тя?

Кипуна кимна отсечено. Бе разбрала въпроса. Дали Шийена е дала нареждането със съзнателно заявена власт?

Тамалани отново се загледа в доклада, търсейки осезаеми за тренираните ѝ сетива сигнали. Беше доволна, че са пратили именно Кипуна. Ценеше способностите ѝ. Ракианката имаше меко закръглено лице и бухнала коса, типични за по-голямата част от жреческото съсловие на Ракис, но мозъкът под тази коса се отличаваше с напълно различна нагласа.

— Беше недоволна — каза Кипуна. — Топтерът мина ниско над покрива и тя видя съвсем ясно двамата затворници, оковани с белезници. Знаеше, че ги откарват за изпълнение на смъртна присъда в пустинята.

Тамалани остави доклада и се усмихна:

— Значи тя нареди да върнат затворниците при нея? Много ми харесаха думите, с които си е послужила.

— Да ги върнат обратно ли? Прилича ми на обикновена заповед. Какво толкова им е хубаво на думите?

Комендантката оцени по достойнство пряко изразения интерес във въпроса на послушницата. Явно Кипуна не искаше да пропусне възможността да разбере по какви пътища се движи мисълта на една опитна света майка.

— За мен е интересна друга част от нейната постъпка — поясни Тамалани. После се наведе над доклада и прочете на глас:

— Слуги сте на Шейтан, а не помощници на помощниците — погледна изпитателно към Кипуна. — Нали лично я видя и чу думите ѝ ?

— Да, света майко. Там прецениха, че е важно да ви докладвам лично, за да отговоря на евентуални ваши въпроси.

— Продължава да го нарича Шейтан — отбеляза Тамалани. — Колко много са ги подразнили и унижили думите й! Разбира се, нали самият Тиран го е казал: „Ще ме наричат Шейтан“.

— Виждала съм сборните отчети от хранилището, открито в Дар-ес-Балат — каза Кипуна.

— Забави ли се връщането на двамината затворници? — Само докато предадат съобщението до топтера. След няколко минути ги върнаха.

— Следователно, те са я гледали и слушали през цялото време. Добре. Шийена показа ли, че ги познава? Двамата затворници споделиха ли нещо помежду си?

— Света майко, сигурна съм, че не ги познаваше. Бяха обикновени люде от по-ниските слоеве, доста мръсни и зле облечени. Телата им миришеха на немито, също като на хората от съборетините в далечните окрайнини.

— Така. Тя е наредила да свалят белезниците и е поговорила с двамината немити. Сега ми предай точно думите ѝ. Какво каза?

— Вие сте мои хора.

— Чудесно, наистина! — възкликна Тамалани. — После се е разпоредила да бъдат отведени, изкъпани и облечени в нови дрехи, преди да ги освободят. Предай ми с твои думи станалото по-нататък.

— Нареди да повикат Туек, който пристигна с трима помощник-съветници. Ами… Беше си почти разправия.

— Моля те, възпроизведи всичко по памет в трансово състояние. Повтори разменените от тях реплики.

Кипуна затвори очи, пое дълбоко дъх и остана неподвижна близо минута. След това започна:

— Шийена казва: „Никак не ми харесва, когато хранят Шейтан с мои хора.“ Съветник Стирос казва: „Принасят ги в жертва на Шай-хулуд!“ Шийена казва: „На Шейтан!“ И тропва гневно с крак. Туек казва: „Стига, Стирос. Няма да слушам повече този спор.“ Шийена казва: „Кога ще разберете?“ Стирос понечва да обясни нещо, но Туек рязко му прави с очи знак да замълчи и изрича: „Вече разбрахме, Свято Дете.“ Шийена казва: „Искам да…“

— Достатъчно — прекъсна я Тамалани. Помощницата отвори очи и зачака мълчаливо.

— Върни се там, където трябва да си, Кипуна. Справи. се наистина много добре.

— Благодаря ви, света майко.

— Ужасен смут ще плъзне сред жреците — с тревога в гласа си рече комендантката. — Желанието на Шийена е да ги държи в ръцете си, понеже Туек ѝ вярва. Червеите вече няма да се използват като средство за наказание.

— А двамината пленници? — попита Кипуна.

— Добре, внимателна си. Те ще разкажат какво се е случило с тях. Но цялата история ще бъде преиначена. Хората ще започнат да говорят, че Шийена ги защищава от жреците.

— Света майко, че тя не го ли прави?

— Ееех… Не забравяй за другите възможности, с които разполагат. Ще разширят и засилят различни форми на наказанията — например бичуване или пък определени лишения. Докато страхът от Шейтан ще намалява заради Шийена, страхът от жреците ще се засилва…

В рамките само на два месеца докладите на Тамалани до Дома на Ордена потвърдиха правотата на тези думи.

„Ограничаването на дажбите, особено на водата за пиене, се превърна в основна форма на наказание — бе доложила тя. — Тревожни слухове достигнаха до най-далечните окрайнини на Ракис и скоро ще намерят място и по много други планети.“

Комендантката внимателно бе обмислила косвените резултати от своя доклад, както и заключенията, които щяха да бъдат направени. Очите на твърде много хора щяха да се спрат на него, включително и на онези, които не симпатизираха на Тараза. Всяка света майка можеше да извика във въображението си подробна картина на нещата, които така или иначе се случваха на Ракис. Мнозина тукашни хора станаха свидетели на пристигането на Шийена от пустинята, яхнала свиреп червей. От самото начало бе нарушено правилото за опазване на тайна от страна на жреците. Незадоволеното любопитство създаваше собствени отговори. Нерядко догадките се оказваха по-опасни от самата действителност.

В по-ранните отчети се споменаваше за децата, довеждани за игра с Шийена. Тенденциозно поднасяните приказки за тези деца се повтаряха многократно със задълбочаващи се отклонения от истината и надлежно се изпращаха в Дома на Ордена. Двамата осъдени, помилвани и върнати на свобода в нови красиви одеяния, само допълниха и доукрасиха разрастващата се митология. Сестринството, съвършен майстор в сферата на митовете, разполагаше на Ракис с готова енергия, очакваща фина настройка, усилване и насочване.

„Подсилихме у населението вярата му за сбъдване на желанията“ — докладва Тамалани.

Мислеше за родените в Бене Гесерит фрази със специално предназначение, докато четеше повторно последния си отчет: „Шийена е онази, която дълго чакахме.“

Казаното беше достатъчно просто, така че смисълът му позволяваше широко разпространение, без да има опасност от нежелателно изопачаване.

„Детето на Шай-хулуд идва, за да накаже жреците!“

В този случай нещата бяха малко по-комплицирани. Няколко жреци загинаха из тъмните алеи в резултат на прекомерна разпаленост у народните маси. Стигна се до нарастване на тревогата в средите, подкрепящи жреческото съсловие, това от своя страна намери израз в предсказуеми лошавини за населението като цяло… Тамалани се сети за делегацията, посетила Шийена като резултат от тревогата и смута, овладели съветниците на Туек. Седмина жреци, водени от Стирос, се появиха по време на обяда на момичето с едно дете от улицата. Узнала предварително за събитието, комендантката се разпореди за съответната подготовка, благодарение на която ѝ беше предоставен таен запис на случката с отчетливо изговорени думи, ясно изражение на всяко лице, та дори и с неизказаните мисли, доловими за тренираното око на една света майка.

— Принасяхме жертва на Шай-хулуд! — гласеше протестът на Стирос.

— Туек ви нареди да не спорите с мен по въпроса — каза Шийена.

Ех, да можеха всички да видят ехидните усмивки на бене-гесеритките заради неудобството, в което се озова той заедно с останалите жреци!

— Но Шай-хулуд… — започна Стирос.

— Шейтан! — поправи го Шийена, а изражението на лицето ѝ говореше ясно:

„Нищо ли не сте знаели вие, жреци-глупци?“

— Винаги сме мислели, че…

— Грешили сте! — почти викна момичето и тропна с крак.

Стирос се престори, че има нужда от указания:

— Можем ли да приемем, че Шай-хулуд в образа на Раздвоения Бог, също е Шейтан?

„Какъв съвършен глупак е само — помисли Тамалани. Дори обикновено пубертетче би могло да го обърка, какво остава за Шийена.“

— Всяко дете от улиците го знае — издекламира тя.

Стирос лукаво се опита да я подхлъзне:

— Откъде си толкова сигурна какво има в главите на уличните деца?

— Лошо постъпваш, когато се съмняваш в думите ми — осъдително каза Шийена, свикнала вече да използва често този отговор, защото бе разбрала, че Туек почти веднага научава за станалото и пейзажът се променя в недобра за събеседника ѝ светлина.

Разбра го и Стирос. Видя се принуден да чака със сведен поглед, докато девойчето, внезапно преминало към безкрайно търпеливия тон на възрастен човек, който разказва на дете някаква стара легенда, продължи да му обяснява, че както бог, така и дявол, а възможно е и двамата, могат да намерят обител в червея от пустинята. Хората просто трябва да го приемат като факт. Подобни неща не се оставят за разрешаване от човешки същества.

За подобна ерес Стирос бе изпращал хора при Бога на пясъците. Изражението му (грижливо записано за внимателен анализ в Бене Гесерит) говореше, че безумните идеи винаги са се пръквали от боклука в дъното на тази голяма купчина, носеща името Ракис. Но сега нещата бяха други! Налагаше му се да се опълчи срещу твърдението на Туек, че от устата на Шийена се разнася самата Божа истина!

Загледана в записа, Тамалани прецени, че гърнето ври много добре. Така и докладва в Дома на Ордена. Съмнения мъчеха Стирос; съмнения се ширеха за всичко, с изключение на вярата и предаността на населението към необикновеното момиче. Близки около Туек шпиони свидетелстваха, че той дори е започнал да се съмнява в правотата на решението си да припомни случилото се с историка-езиковед на име Дроминд.

„Прав ли беше Дроминд в своите съмнения за нея?“ — питаше Туек стоящите около себе си.

„Не може да е бил!“ — твърдяха подмазвачите.

Какво друго биха могли да кажат? Върховният жрец не взима погрешни решения. Бог не би позволил. Ала Шийена продължаваше да го обърква. Тя сякаш препрати делата на голям брой предишни Върховни жреци в някакъв страшно прашен архив. Отвсякъде заваляха искания за нови тълкувания.

А Стирос не преставаше да задава на Туек един и същи въпрос: „Какво наистина знаем за нея?“

Тамалани разполагаше с подробен отчет за последния сблъсък между двамата. Стирос и Туек сами (както си мислеха), потънали в дълбок спор късно през нощта в жилището на Върховния жрец, разположени удобно в рядко срещаните биологични фотьойли в син цвят, които се самонастройваха по очертанията на тялото на седящия, се намираха близо един до друг пред традиционния плодов десерт, гарниран обилно с меланж. На холофотографския запис на срещата, с който се бе сдобила комендантката, се виждаше единичен светоглобус на жълт светлинен режим, носещ се от суспенсорни приспособления близо над двамата така, че приглушената светлина да не дразни уморените им очи.

— Може би не беше добро изпитанието, когато за първи път я оставихме сама в пустинята с кречетало — каза Стирос.

Думите му бяха просмукани от лукавство. А пък за Туек се знаеше, че не се отличава с прекомерно фини умствени способности. Потвърди го с думите:

— Защо да не е добро? Какво искаш да кажеш?

— Бог би могъл да пожелае и друг вид изпитания…

— Нали сам си я наблюдавал! Не един и два пъти в пустинята е разговаряла с Него!

— Да! — реагира почти светкавично Стирос; поведението му подсказваше, че е очаквал точно такъв отговор. — След като може да остане невредима в присъствието на Бога, защо не научи и другите да го правят?

— Знаеш, че се дразни всеки път, когато ѝ го предложим.

— Може и да не сме подхождали към проблема по подобаващ начин.

— Стирос! Ами ако детето е право? Ние служим на Раздвоения Бог. Много дълго и честно пред самия себе си съм мислил по въпроса. Защо е раздвоен? Не е ли това върховното Божие изпитание?

Изражението на лицето на събеседника му говореше достатъчно ясно, че точно този е видът умствена гимнастика, от която се страхува неговата фракция. Опита се да промени посоката на мисълта на Върховния жрец, но никак не беше лесно Туек да бъде отклонен от своя еднопистов канал в дълбините на метафизиката. — Върховното изпитание — продължаваше да настоява той. — Да видиш добро в злото и зло в добротата.

Сега лицето на Стирос изразяваше единствено вцепеняващ ужас. Туек беше свише миропомазан от Бога — никой жрец нямаше право да се съмнява в това! Какво би могло да се случи, ако той представеше на публиката подобна идея? Нямаше ли тя да разтърси из основи авторитета и властта на жречеството! Очевидно нещастникът бе на крачка от подозрението дали вече не е време за претворяване на Върховния жрец…

— Никога не бих и помислил, че ще обсъждам въпроси от подобна важност и дълбочина с моя господар — каза Стирос. — Но може би съм в състояние да предложа нещо, което ще разсее множество съмнения.

— Предлагай тогава — рече Туек.

— В дрехите ѝ могат да бъдат въведени фини приспособления. Така ще чуем какво казва на…

— Мислиш ли, че Бог не ще узнае какво сме сторили?

— Не съм си задавал този въпрос!

— Не, няма да заповядам отново да я отведат в пустинята — твърдо каза Туек.

— Но ако стане по нейна идея? Правила го е много пъти.

— Не и напоследък обаче. Изглежда вече няма потребност от разговори с Бога.

— Не можем ли да ѝ я внушим? — предразполагащо попита Стирос.

— Как?

— Например: „Шийена, кога ще поговориш отново с Отца си?“ Или: „Не желаеш ли пак да останеш насаме с Него?“

— Звучи по-скоро като съзнателно подстрекаване, а не като внушение.

— Само предлагам…

— Святото Дете не е глупачка, Стирос, тя разговаря с Бога на пясъците. Той би могъл да ни накаже тежко за подобна самонадеяност.

— Нима Бог не я доведе тук, за да се поучим?

Туек в никакъв случай не можеше да хареса нещо, което силно му напомняше на Дроминдовата ерес. Той не прикри злостта си в погледа, който отправи към Стирос.

— Онова, което исках да кажа — рече другият — е, че Бог със сигурност е имал предвид ние да се поучим от нея.

Самият Туек бе го твърдял много пъти, без да долови нито веднъж в собствените си думи отглас от приказките на Дроминд.

— Тя в никакъв случай не е личността, която трябва да бъде пряко подтиквана и подлагана на изпитания — каза Върховният жрец.

— Опазил ни Бог! — възкликна Стирос. — Ще бъда самата предпазливост. Всичко, което науча от Святото Дете, незабавно ще ти бъде докладвано.

Туек се задоволи с леко кимване. Щеше да си послужи със собствени средства, за да провери истината в думите на жреца. В отчетите на Тамалани и нейните подчинени последвалите ходове и проверки бяха незабавно докладвани в Дома на Ордена.

„Шийена има замислен вид“ — рапортува комендантката.

За светите майки на Ракис и за онези, на които те пращаха всевъзможни отчети и доклади, този вид имаше очевидно обяснение. Произходът на момичето и предишните събития в неговия живот бяха проследени отдавна.

Вмешателствата на Стирос бяха станали причина за тъгата на Шийена по някогашния ѝ дом и близки. Мъдростта я подтикваше да запази мълчание, но тя не можеше да скрие колко много мисли за някогашния си живот в кийпа на първозаселниците. Независимо от страховете и опасностите по онези места, времето, прекарано там, очевидно беше щастливо за нея. Спомняше си за смеховете, за прътите, забити в пясъка за определяне посоката на вятъра, за лова на скорпиони из цепнатините на селските колиби и за мириса на останките от подправка, пръснати посред дюните. Отбелязвайки областта, посещавана многократно от нея, в Сестринството направиха учудващо с точността си предположение за мястото на изчезналото село и за участта, която го бе сполетяла. Шийена често разглеждаше старите карти на Туек, закачени по стените в нейното жилище. Една сутрин, точно както очакваше Тамалани, тя посочи на картата мястото, посетено многократно от нея. — Заведете ме там — нареди на помощниците и слугите си.

Извикаха топтер.

Докато жреците жадно слухтяха в кръжащия над нея летателен апарат, момичето отново застана лице в лице с мисълта за възмездието. За онова, което някога се бе случило сред пясъците. Комендантката и нейните съветнички, настроени на вълната на жреците, наблюдаваха не по-малко жадно същата сцена.

Нищо дори не намекваше за останки от селото сред осеяната с дюни пустиня, където Шийена заповяда да я оставят. Беше си послужила с кречетало. Причината навярно бе още едно от лукавите внушения на Стирос, прикрито зад обстоятелствена лекция за използването на древните средства за призоваване на Раздвоения Бог.

Дойде червей.

Тамалани видя на собствения си апарат за преповтаряне на излъчването, че е среден по големина. Според нея дължината му беше около петдесет метра. Момичето стоеше едва на три метра пред зиналата паст. Наблюдателите ясно чуваха съскането на огъня във вътрешността на чудовището.

— Ще ми кажеш ли защо го направи? — попита Шийена.

Не отстъпваше пред парещия дъх на червея. Пясъкът проскърцваше под страшния звяр, но тя изглежда не чуваше нищо.

— Отговори ми!

Червеят, разбира се, не проговори, но девойката явно чуваше нещо, защото бе наклонила на една страна главата си.

— Тогава се връщай там, откъдето си дошъл — заповяда му тя и показа с жест, че е време да се маха.

Чудовището послушно се оттегли назад и след малко се зари в пясъка.

Дни наред жреците предъвкваха знаменателната среща, без да подозират ликуващия блясък в погледите на Сестринството. Не можеха да задават въпроси, защото Шийена щеше да разбере, че са я подслушвали. А тя отказа, както винаги досега, каквито и да са обсъждания за посещенията в пустинята.

Стирос обаче не престана с лукавите си внушения. Резултатът отговаряше точно на очакванията на Бене Гесерит. В някои дни Шийена ставаше от сън и заявяваше: „Днес ще ходя в пустинята.“

Понякога ползваше кречетало, друг път танцуваше призивно. Червеите се отзоваваха и идваха от пясъците, далеч от погледите на Кийн или което и да е друго населено място. Девойката стоеше сама пред тях и им говореше, докато съгледвачите слушаха. Събраните записи буквално очароваха Тамалани, когато ги проучи преди изпращането им в Дома на Ордена. „А би трябвало да те мразя!“

Какво вълнение предизвикаха тези ѝ думи сред жреците! Туек призова за откриването на дебат: „Редно ли е да мразим Раздвоения Бог и същевременно да Го обичаме?“

Стирос буквално обезсмисли направеното предположение с довода си, че Божиите пожелания не са изказани ясно.

Шийена бе попитала един от гигантските си посетители: „Ще ми позволиш ли да те яхна отново?“

Но щом приближи, червеят се отдръпна и не я остави да се качи на гърба му.

В друг случай тя попита: „Трябва ли да остана при жреците?“

На същия червей бяха зададени множество въпроси, между които:

„Къде отиват онези, които изяждаш?“ „Защо хората ме лъжат?“ „Трябва ли да наказвам лошите жреци?“ Последният силно развесели Тамалани, когато си представи какъв смут ще предизвика той сред хората на Туек. Нейните шпиони подробно разказваха за отчаянието и ужаса, които ги бяха обхванали.

— А Той как ѝ отговаря? — попита Върховният жрец. — Някой чул ли е отговор от Бога?

— Може би беседва пряко с душата ѝ — направи смело предположение един от съветниците.

— Точно така! — въодушевено подскочи Туек. — Ще трябва да я питаме какви указания получава.

Шийена отказа всякакви опити за разговор по въпроса.

„Има много точна преценка за собствените си възможности — докладва Тамалани. — Въпреки подтикванията от страна на Стирос вече рядко излиза в пустинята. Първоначалната притегателна сила поизбледня, както би трябвало да се очаква. Страхът и въодушевлението ще продължават още известно време да я мотивират, преди напълно да изгуби интерес. Във всеки случай умело си служи с една ефикасна команда: «Махай се!»“

В Сестринството отбелязаха последното като новина от особена важност. Когато се подчинява самият Раздвоен Бог, никой жрец или жрица не може да оспорва властта, издала подобна заповед.

„Жреците строят кули в пустинята — продължи да докладва Тамалани. — Търсят по-безопасни места, откъдето да наблюдават Шийена по време на нейните излизания из района.“

В Сестринството бяха очаквали последното и дори се постараха да ускорят изпълнението на проектите. Всяка кула разполагаше със собствен ветрокапан, поддържащ персонал, самостоятелна водна преграда, градини и други придобивки на цивилизацията. Всяка от тях всъщност представляваше малка общност на люде, които постепенно овладяваха нови райони от Ракис — все по-далеч в царството на червеите.

Вече не се налагаше да тръгват първозаселници и Шийена беше напълно сигурна, че посоката на развитие е необратима.

„Тя е нашата жрица“ — твърдеше населението.

А Туек и съветниците му сякаш се въртяха постоянно на върха на карфица: Шейтан и Шай-хулуд в едно тяло? Всеки ден за Стирос беше белязан от знака на страха дали Върховният жрец публично ще оповести въпроса си. В крайна сметка съветниците отхвърлиха предложението за „превеждане“ на Туек. Друго предложение — за фатален инцидент с жрица Шийена — бе посрещнато с ужас от всички, включително и от самия Стирос, който го прецени като наистина прекалено.

„Дори и да извадим този трън, Бог може да ни сподоби с нещо още по-страшно — каза той и предупреди в добавка: — В старите книги е речено, че ще ни води малко дете.“

Стирос се оказа сред онези, останали абсолютно малцинство, които съвсем отскоро гледаха на девойката с поглед, отличаващ се от смъртните. Вече се забелязваше, че постоянно заобикалящите я, включително Каниа, дори я бяха обикнали. Беше толкова открита, умна и отзивчива!

Мнозина отчитаха, че нарастващата привързаност към Шийена не бе отминала и Туек.

В Сестринството бяха се научили бързо да разпознават хората, оказали се в плен на подобна сила. Бене Гесерит разполагаше и с наименование за древното въздействие — засилващо се боготворене. Тамалани доложи за дълбоките изменения, обхванали Ракис: хората от цялата планета започваха да се молят на Шийена, изместила Шейтан, а дори и Шай-хулуд.

„Виждат, че се застъпва за слабите — докладва Тамалани. — Моделът е добре познат. Всичко се развива така, както е разпоредено. Кога ще пратите гола̀та?“