Майкъл Муркок
Мечът на зората (9)

ДЕВЕТА ГЛАВА
ИНТЕРЛЮДИЯ В МЕДНИЯ ЗАМЪК

Граф Медни и Оладан от Българските планини възседнаха конете си в двора на Медния замък, пресякоха сгушеното под него градче и както обикновено се отправиха към тръстиковите поля.

След краткото посещение на Рицаря в Черен кехлибар и Злато графът бе забравил мрачните мисли и отново търсеше компанията на околните.

Бяха затворили Елвереза Тозер в една от кулите на замъка, но драматургът не бе изразил особено недоволство, след като Боуджентъл го снабди с достатъчно хартия, пера и мастило и го посъветва отново да се захване с пиесите, като му обеща немногобройна, но възторжена публика.

— Чудя се какво ли прави сега Хоукмун — промърмори графът, докато препускаха. — Жалко, че не можах аз да изтегля сламката, за да го придружавам.

— И аз съжалявам — отвърна Оладан. — Д’Аверк извади късмет. Пък и разполагахме само с два пръстена — на Тозер и на Рицаря. Ако успеят да се завърнат с повече, ще можем наново да се счепкаме с Тъмната империя…

— Да ти призная, приятелю Оладан, доста рисковано ми се струва хрумването на Рицаря — да се преместят не другаде, а в Гранбретан, а сетне да открият този Миган от Ландар в Йел.

— Има една стара поговорка — по-добре да влезеш в леговището на вълка, отколкото да обикаляш край него.

— А най-добре да живееш в страна, където няма вълци — допълни графът и помръдна мустак.

— Е, надявам се вълците да се задавят с тях — отвърна Оладан. — И все пак мъничко им завиждам.

— Имам усещането, че няма да се наслаждаваме дълго на бездействието — рече графът и насочи коня си по една тясна пътечка между тръстиките. — Струва ми се, че сме изложени на опасност не от една, а от много страни…

— Аз пък се опасявам, че нито Изелда, нито Боуджентъл, нито обикновените хорица, които живеят в града, ще се зарадват като нас, когато дойде краят на това бездействие.

Двамата мъже продължиха към морския бряг, наслаждавайки се на усамотението и същевременно жадувайки за сражения и опасности.

Имаше моменти, в които графът се изкушаваше да счупи кристалната машина, осигуряваща безопасността им, да върне замъка в измерението, на което принадлежеше, и да се сражава за независимостта на Камарг, въпреки нищожните шансове за победа над ордите на Тъмната империя.