Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
- Оригинално заглавие
- ’Αντιγόνη, 442 пр.н.е. (Обществено достояние)
- Превод отстарогръцки
- Александър Димитров Ничев, 1949 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,3 (× 30гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание: Издателство „Отечество“, 1985
История
- —Добавяне
- —Допълнителна корекция от NomaD
Втори стазим
ХОР
Първа строфа
Щастливи са тези, които зло не знаят.
Щом разтърси къщата някому бог —
безброй
бедствия връхлитат рода му
в безкрайни дълги дни.
Така вълните бягат с рев
под тракийските[1] могъщи
вихри върху мрачното подморие
и носят, и натрупват чак от дъното
черна, неспокойна кал.
Скалите им отвръщат с рев и стонове.
Първа антистрофа
Отколе са тия беди в дома на Лабдак[2] —
връз бедите на мъртвите се струпват те.
Тъй не може род да избави рода, а някой бог
ще го срази — и няма мир.
Сетен стрък сред светъл зрак
в чертозите Едипови сияеше,
ала и него някой от подземните
в миг преряза с кървав сърп —
за дръзки думи и за ярост в мислите.[3]
Втора строфа
Каква човешка надменност, Зевсе,
дръзко би погазила твойта мощ,
която ни сън,
който оборва всичко,
ни неуморните божи месеци
ще победят?
Ти си безсмъртен цар,
ти владееш сам в сияния олимпийски.
И в предишни дни, и днес,
и в бъдни дни ще живее
тоя закон: докрай
нищо
не следва човека, само бедата — докрай.
Втора антистрофа
Така надеждата колеблива
дава щастие на мнозина, да —
но тя и безброй
празни желания мами.
Дебне, когато не е очаквана,
докато в миг —
в огън кракът си изгориш.
Да, мъдрец е казал славните стари думи:
мисли злото за добро
човекът, комуто бог
тласка ума към смърт,
гибел.
Доброто е малко, само бедата — докрай.