Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
’Αντιγόνη, 442 пр.н.е. (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 30гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD(16 април 2007 г.)
Допълнителна корекция
NomaD(2012)

Издание: Издателство „Отечество“, 1985

История

  1. —Добавяне
  2. —Допълнителна корекция от NomaD

Екзод

(Влиза Вестител.)

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

Съседи вий на Кадма и Амфиона,

ни укор, ни похвала за живота ни

бих казал аз, додето продължава той.

Съдбата вдига, тя захвърля в бедствия

щастливци и нещастници. И никакъв

пророк не съществува за съдбата ни.

Аз мислех, че Креон е за завиждане.

Земята той спаси от враговете ни.

Поел властта, самичък управляваше

града и на добри деца се радваше.

И днес — изчезна всичко. Да, изгуби ли

човекът своите радости, не смятам аз,

че той е жив — за мене той е жив мъртвец.

Безчет да бъде в тоя дом богатството,

живей сред царски блясък; ала нямаш ли

в живота си човешка радост, другото

е по-нищожно на дима от сянката.

 

ХОР

Каква беда е стигнала царете ни?

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

Те — мъртви са. Вината е у живите.

 

ХОР

Но кой е жертвата и кой — убиецът?

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

Загина Хемон. Прободе го ръката му.

 

ХОР

Чия — на Хемон ли или на татка му?

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

На Хемон — гневен, че е тя погубена.

 

ХОР

Как твоите думи, жрецо, се изпълниха!

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

Тогава трябва да обмислим другото.

 

ХОР

Но, виждам, иде Евридика, бедната

Креонова съпруга. За сина си ли

е чула, или тук я води случаят?

 

(Влиза Евридика, подкрепяна от слугини.)

 

ЕВРИДИКА

Съграждани, аз чух какво говорите.

Поисках да отида към богинята

Палада, за да изрека молбите си.

И тъкмо бях вратата аз отключила,

когато мигом порази ушите ми

вестта за страшно бедствие. Уплашена,

се люшнах аз в ръцете на слугините

в несвяст. Кажете ми какво говорехте!

Ще слушам аз, която тъй съм страдала!

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

Ще кажа аз, царице скъпа, сам видях

и няма да пропусна нищо истинно.

Защо да те теша? Нали ще видите,

че съм излъгал. Правото е хубаво.

Като прислужник следвах аз съпруга ти

към оня хълм, където беше тялото

на Полиник, разкъсано от кучета.

Богинята на пътищата[1] молихме

и Плутона — да бъдат снизходителни.

Трупа измихме и със свежи клончета

останките му изгорихме, вдигнахме

след туй от родна пръст високо гроба му,

па тръгнахме към сводестата каменна

ужасна брачна стая на девойката.

Но някой чува отдалече остър вик

от гроба, който бе лишен от почести,

и тичешком обажда на владетеля.

При всяка стъпка той долавя смътния

плачевен глас по-ясно. В миг изохка той

и скръбно заговори: „Аз, нещастният!

Дали познах? Не е ли най-нещастен път

от пътя, който съм изминал — днешният?

Дочух сина си! Тичайте, прислужници,

при гробницата, отместете камъка,

поставен върху входа й, през отвора

навлезте и разгледайте дали не е

там Хемон, или — мамят ме безсмъртните!“

Той бе така смутен! По царска заповед

задирихме. И вътре, чак до дъното,

видяхме — Антигона бе увиснала

на връв, която тя сама усукала,

а паднал, той през кръста я прегръщаше.

Любимата жена, делата бащини

и своя брак нещастен той оплакваше.

Когато го видя, Креон избухна в плач,

затече се и викна в отчаяние:

„Какво си сторил, клетнико? Без ум ли си?

Кажи, каква беда те е погубила?

Излез, дете, на колене те моля аз!“

А той погледна диво и с презрение

и без да промълви, изтегли меча си

двуостър. С бяг се отклони от удара

Креон и той не го улучи. Бедният!

Тъй както беше гневен сам на себе си,

опря и блъсна меча в слабините си

и немощен, в съзнание, девойката

обгърна той. Захърка, бликна буйна кръв

и бледите й бузи се намокриха.

Лежи мъртвец до мъртвата. Нещастният!

Във ада свойта сватба отпразнува той,

като показа нам какво нещастие

за смъртния човек е безразсъдството!

 

(Евридика излиза.)

 

ХОР

Що значи туй? Не каза тя ни думица —

ни лошо, ни добро — и, виж, отиде си!

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

И аз съм в трепет, но все пак — надявам се,

че смята тя за непристойни воплите

навън. Ще влезе вътре, на слугините

ще каже свойта скръб, ще плачат заедно.

Разумна е, не ще изпадне в слабости.

 

ХОР

Не знам. За мен и мъртвото мълчание,

и празната гълчава носи бедствие.

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

Ще видя, като вляза сам в палатите,

дали не крие нещо лошо в своето

възбудено сърце. Ти казваш хубаво:

опасно е и мъртвото мълчание.

 

(Излиза.)

 

ХОР

Но и сам господарят пристига при нас,

като носи в ръцете си ясния знак —

ако мога да кажа — на зло, за което

не друг, а той сам е виновен!

КОМОС

(Влиза Креон с трупа на Хемон в ръце.)

 

Първа строфа

 

КРЕОН

Уви!

Жестоко греши умът заблуден

и смърт носи той!

О вий, които гледате

убиец и убит, тъй близка по кръв!

Ужасна съдба, решена от мен!

О сине любим, ти падна тъй млад!

Горко ми, горко!

Отиде си ти

по моя вина, не твоя, дете!

 

ХОР

О, колко късно ти съзираш Правдата!

 

КРЕОН

Уви!

Сега разбрах, нещастен аз! Главата ми

срази някой бог със тежка ръка

и в пътя на жестокостта ме тласна той!

Той стъпкваше вред пред мен радостта!

Безсмислен, уви, е людският труд!

 

(Влиза Вестител.)

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

О, царю, имаш всичките нещастия!

Едното е в ръцете ти, а другото —

дошъл си, сякаш, за да видиш в къщи!

 

КРЕОН

Какво, нима по-лошо и от лошото?

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

Жена ти — нежна майка на умрелия

твой син — е мъртва. Падна, с меч прободена.

 

Първа антистрофа

 

КРЕОН

О-о!

Безмилостен, адски пристан, защо,

защо ме погубваш?

Ти, който носиш тая вест

за страшни беди — какво казваш ти?

Ти мъртъв човек отново уби!

Какво, сине мой? Какво ми вестиш?

Горко ми, горко!

До мъртвия син

е паднала в кръв и мойта жена!

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

Ти можеш да я видиш вече — ето я!

 

(Внасят трупа на Евридика.)

 

КРЕОН

О-о!

Аз виждам, клетник, второто нещастие!

Каква ли беда остава за мен?

Трупа на своя син държа в ръцете си

аз, клетник, и нов мъртвец е пред мен!

О, майко злочеста! О, бедно дете!

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

Пред жертвеника с остър меч затвори тя

загасващите си очи с ридания

по Мегареевата смърт прославена,[2]

по Хемон… После зареди проклятия

по теб, убиеца на синовете си.

 

Втора строфа

 

КРЕОН

Горко ми, зорко!

Сразява ме страх! Защо досега

не ме е сразил двуостър меч?

Нещастник съм, уви, уви!

В безкрайна беда заплетен съм аз!

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

В предсмъртния си час те обвиняваше

като причина за смъртта на двамата.

 

КРЕОН

Кажи ми как се раздели с живота си.

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

Сама сърцето си прониза, след като

узна плачевната съдба на Хемона.

 

КРЕОН

Горко ми, горко! Ах, никой в света

не ще сподели таз моя вина!

Да, аз те убих, нещастният аз,

да, вярно е, аз! По-бързо, слуги,

водете ме вън, далече оттук!

Не съм вече жив! Мъртвец съм от днес!

 

ХОР

Добро желаеш, но добро — в страдание.

Че най-добри са кратките страдания.

 

Втора антистрофа

 

КРЕОН

Ела, ела,

яви се, о, смърт, и ти донеси

желания край на моя живот!

Яви се, ела!

Дано не дочакам другия ден!

 

ХОР

За днес да мислим. Другото е бъдеще.

За бъдещето други имат грижата.

 

КРЕОН

Помолих да получа най-желаното.

 

ХОР

Сега недей се моли. Отредената

съдба не могат да избягнат смъртните.

 

КРЕОН

Отведете оттук безчестния мъж,

който тебе, дете, и тебе, жена,

неволно уби! Горко ми! Кого

да погледна, къде глава да склоня?

В ръцете ми всичко погива! О, как

връхлетя върху мен сурова съдба!

 

ХОР

За да бъде щастлив тоя земен живот,

първо мъдри да бъдем! Да не грешим

пред небето! Заплащат с големи беди

горделивците своите дръзки слова

и така те се учат

на старост да бъдат разумни!

Бележки

[1] Богиня на пътищата е Хеката, която отъждествявали с Персефона.

[2] По Мегареевата смърт прославена — Креон пожертвувал своя син Мегарей, за да умилостиви бог Арей и спаси Тива от обсадата на седемте вожда.

Край
Читателите на „Антигона“ са прочели и: