Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
- Оригинално заглавие
- ’Αντιγόνη, 442 пр.н.е. (Обществено достояние)
- Превод отстарогръцки
- Александър Димитров Ничев, 1949 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,3 (× 30гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание: Издателство „Отечество“, 1985
История
- —Добавяне
- —Допълнителна корекция от NomaD
Пети стазим
ХОР
Първа строфа
Многоименни[1] боже! Ти, на Кадмовата щерка
гордост и на Зевс Гръмовержец — син!
На славната земя
на Италия[2] — страж си ти!
Ти владееш в общия скут
на Деметра в Елевзин!
О, Бакхе, който живееш в Тива, в родния град
на вакханките, дето текат
влажните струи на Исмен,
при драконовото поле![3]
Първа антистрофа
На двувърхата скала те е съгледал светъл
дим — където вият буйни хора
корикските моми[4],
дето Касталия струи.
И бръшляновият склон
на низейските[5] планини,
и бреговете гроздообилни с вик, „евое!“ —
вик безсмъртен — изпращат теб
да навидиш долу, в града,
на Тива всеки кръстопът.
Втора строфа
Почиташ този град пред всички други, както
някога тя —
майка ти, сразена с гръм.
Днес, когато целият град
е обхванат от тежка беда,
при нас ела с пречисти нозе! Парнаските
гори премини или вълните на пролива!
Втора антистрофа
Ти, хороводец на звездите, които дишат
пламък, ти,
цар на нощни веселби,
роден Зевсов сине, ела,
царю, при нас! Ела, повел
тиадите[6], които безумни цяла нощ
прославят с хора тебе, Якхос, своя цар!