Дончо Цончев
Малкият водолаз (2)

Едно момче

малко и умно като теб, обичаше да му купуват книжки.

Когато му купеха някоя книжка, то първо й разглеждаше картинките, после прочиташе думите и накрая я слагаше при другите си книжки.

Постепенно те станаха много. То ги броеше и стигаше до пет или до седем, а може би и повече. Но това момче не се насищаше на книжки, затова му купуваха още и полека-лека се събраха толкова много, че то можеше да ги нарежда ей така:

Или пък по този начин:

Защото името му беше такова.

И в една от книжките, който Лазарчо най-много обичаше, се разказваше за ВОДОЛАЗИ. Там имаше много картинки и всички бяха хубави. На една специална страница пък се описваше подробно как някое момче може съвсем само да си направи водолазен костюм, стига веднъж да се реши.

Точно тази специална страница му трябваше на Лазарчо и той все нея четеше. Най-сетне я научи наизуст.

А след като я научи наизуст, вече всичко беше много лесно. Просто по рисунките той си направи чертежи и ги занесе на един майстор.

Майсторът си взе ножовката и набързо скрои с нея една ламарина.

После друг майстор заши парчетата със своя оксижен. Тъй костюмът беше готов и оставаше само да се направи кислородният апарат. Тогава Лазарчо потърси в своята библиотека друга книжка. И щом я намери, започна дълго да я чете.

Той чете, чете и като я свърши цялата, изведнъж начерта чертежите за кислородния апарат.

Но ти не се учудвай на сръчността на момчето, за което ти разказвам. Нали вече разбра, че то е едно момче, което си има библиотека. А всички момчета (разбира се, и всички момичета), които си имат библиотека, лесно могат да направят това, което си пожелаят. Просто вземат от библиотеката си една подходяща книга, прочитат я много внимателно и половината от работата им е готова.

Другата половина е да начертаят чертежите, а след това вече майсторите си казват думата с техните ножовки, оксижени и пили.

Пак така от книгите хората са се научили да кроят и да шият своите дрехи, и да правят хубавите играчки. И всичко друго, каквото им потрябва.

А маймунките, които не знаят да четат и си нямат никакви книжки, ходят без панталонки. Без роклички, без панделки и без нищо-нищичко по тях.

Пък прасенцата си нямат очила, макар че повече от тях не виждат много добре и затова си завират нослетата където трябва и където не трябва.

И агънцата си нямат гребени, да се решат с тях, та все са си такива къдрави.

Но нека оставим неграмотните маймунки да скачат голи по дърветата. И простите прасенца да ровят боклуците по двора. И неуките агънца да тичат по поляните в белите си къдрави палта.

А ние, щом можем да четем, да видим какво стана по-нататък, след като Лазарчо се сдоби с пълен водолазен екип.

Ти какво мислиш, че направи той? Облече своя пълен водолазен екип и влезе в морето, нали?

Точно така. Облече го и влезе.

Защото е много глупаво да правиш толкова време някой водолазен екип и когато той е готов, да не влезеш с него в морето. Толкова е глупаво, колкото ако влезеш в морето и тръгнеш спокойно по дъното му, без да си облякъл пълен водолазен екип.

И тъй сега ще разберем какви неща се случиха, когато Малкият Водолаз влезе в морето. Но за да не се загубим заедно с него някъде из неизбродните морски води, ние ще проследим приключенията му в отделни глави.

В една глава ще се разказва за едно, а в друга — за друго. И така до края на книгата, която най-сетне започва.

 

 

В тази глава, която е първа поред, се разказва как Малкият Водолаз една ранна утрин влезе в морето и затова тя се нарича