Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1970 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,5 (× 4гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Дончо Цончев
Малкият водолаз
Редактор: Христиана Василева
Художник: Михалис Гарудис
Художествен редактор: Тончо Тончев
Технически редактор: Георги Иванов
Коректор: Маргарита Маркова
Дадена за набор на 4.III.1970 година
Излязла от печат на 18.X.1970 година
Поръчка №249. Тираж 20 000. Формат 1/16 65/92
Печатни коли 6. Цена 0,53 лева
„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС, София, 1970
ДПК „Димитър Благоев“, София
История
- —Добавяне
НА ТЕБ,
разбира се,
но тъй като вече сигурно знаеш, че май няма подаръци без условия, ето ти ги и моите:
Най-напред се научи да четеш.
После се научи да си избираш книжките. Гледай в техните води да се явяват Рибки, Червенушки и някой като Тенти, а по дъното им на всяка цена да откриваш поне една Бисерна Мида.
По-после опитай да научиш да се учиш.
Още по-после, като все се учиш от нещата, които виждаш сред човешкото море, избери своя Добър и Силен Водолаз. Плувайте ЗАЕДНО с него. Не си губи времето да опитваш сама, нека поне това ти спестя.
И най-после, когато ти се стори, че нас ни няма в другата стая и в хола също, и никъде — да знаеш, че това е лъжа. Ние с майка ти сме тук, до теб. Даже дядо и баба са тук. Всички сме тук, винаги, и пак така плуваме ЗАЕДНО, както когато живеехме в Морската Къщичка. Помниш, нали?
И много се радваме, че вие тъй плувате подир нас.
Внимателно и силно.
Във все по-чистите води.
Някой от вас сигурно веднага иска да ме попита защо тази книга се нарича
МАЛКИЯТ ВОДОЛАЗ
а не например
СРЕДНИЯТ ВОДОЛАЗ
или пък
ГОЛЕМИЯТ ВОДОЛАЗ
та даже и
ВЕЛИКИЯТ ВОДОЛАЗ
Ето защо
Момчето, което една сутрин влезе в морето, да разгледа хубаво рибите и тяхната чудна държава, беше малко.
Железният костюм, който то облече, също беше малък. Иначе през цялото време щеше да му хлопа.
А нали ти и без това обичаш най-много приказките, в които се разказва за малки момчета и за малки момичета?
И сигурно си спомняш какво ми каза веднъж, когато намерихме в гората една малка ягода. Не си ли спомняш вече?
Ти каза:
— Татко, татко! Виж каква мъничка ягодка!
— Това е дива ягода — казах аз. — Тя е много сладка и…
И исках още нещо да ти разправя за нея, но ти, щом разбра, че тя е много сладка, веднага я скри в устата си. Тогава аз само се засмях. Защото очите ти стават много смешни, когато нещо сладко се е скрило в устата ти.
После, когато купихме една щайга с големи ягоди, ти каза, че те не били сладки. Майка ти се върна до магазина за захар, а ние продължихме към къщи по тротоара. Точно тогава ти ме попита:
— По колко сладко се дава на ягодите? На всички ли се дава по равно?
— На всички — казах аз. — На всяка ягода се дава толкова сладко, колкото за една ягода.
— Значи на големите не им стига сладкото — каза ти.
— Точно така.
И продължихме да вървим по тротоара, и ритахме една спукана топка, която някой беше захвърлил, и ти изведнъж ме попита:
— Татко, и на хората ли сладкото се дава по равно?
— И на хората — казах аз. — Как иначе?
— Тогава аз знам защо съм по-сладка от теб и от мама. И от дядо, и от баба. Вие сте големи и на вас не ви стига сладкото!
А аз казах:
— О!
И макар че бяхме толкова заети с щайгата и с умния разговор, наведох се да проверя на бузката ти дали всичко това е все още вярно.
И беше вярно.
А сега, след като вече на всички е ясно защо книгата се нарича
МАЛКИЯТ ВОДОЛАЗ,
можем да започнем неговата история. Тоест онези от вас, които обичат истории за водолази, а също така и истории за малки неща, спокойно могат да продължават нататък.