Георги Неделчев
Моят живот в „Плейбой“ (45)

20 въпроса към Веселин Топалов

(Playboy №45, декември 2005)

„Най-силният шахматист на планетата за суеверието в спорта, бремето да си световен шампион и бъдещето на безсмъртната игра.“

Едва ли има друг ръководител на национална медия, освен моя милост в Playboy, който да познава Веско Топалов толкова отдавна. Мога спокойно да се фукам наляво и надясно, че съм играл няколко партии със световния шампион по шах още преди четвърт век. Тогава Веско беше 6–7 годишен, а аз — с 5–6 години по-голям от него. Имахме един и същ треньор — Димитър Синабов (обаятелна личност, изключително добър човек и педагог, който наистина знаеше как да те научи не само „да ги местиш“, но и много други неща). Аз не бях от силните играчи, но все пак имах солидна подготовка, а и доста повече опит от Веско. Срещу него обаче нямах абсолютно никакъв шанс. Никога, нито за минута. В малкото партии, които сме играли заедно (в русенския шах клуб много бързо стана ясно, че това момче трябва да се подготвя по специална програма при големи шахматисти, а не да си губи времето), просто не знаех на кой свят се намирам и откъде ми се струпват всички беди на главата.

Тогава за пръв и последен път осъзнах какво е да имаш насреща си гений в един спорт. Чувството е много особено — едновременно безпомощност, самосъжаление, но и възхищение към човека от другата страна на дъската. Нещо като близка среща от трети вид, както би казал Стивън Спилбърг.

Днес Топалов е най-силният шахматист на планетата. Световен шампион от Сан Луис, Аржентина (с 10 точки от 14 възможни, без нито една загуба), по-богат с 300.000 долара, както и притежател на космическия коефициент ЕЛО от над 2800 точки (толкова досега са имали само Каспаров^[1] и Крамник^[2]). След първата половина от шампионата, когато имаше 6 победи от 7 партии, временният му коефициент надминаваше 3157 — рекорд, непостигнат от нито един играч в историята на този спорт.

 

 

1. Кое е най-хубавото и кое — най-лошото в това да си световен шампион по шахмат?

— Най-хубавото е когато виждаш радостта в очите на хората, а най-лошото, че нямаш свободно време.

2. Кой е най-нелепият слух, който си чувал за себе си?

— Че ще се женя за испанка и кум ще ми бъде Христо Стоичков.

3. Защо суеверието е толкова разпространено в шахматните среди? Разкажи някакъв куриоз свързан с това.

— Може би по този начин хората оправдават загубите си. Аз не съм фаталист, но на световното в Аржентина късмет ми донесе английския шахматист Найджъл Шорт, който редовно похапваше на нашата маса.

4. Кои са ти любимите дебюти с белите фигури и защо?

— Ще отговоря само така: най-неприятните за противника.

5. А коя ти е любимата защита с черните?

— Сицилианска, защото дава шансове за победа.

6. Коя е любимата ти фигура на дъската и защо?

— Всички са ми като деца и аз се грижа за тях.

7. Карпов^[3] или Каспаров?

— Каспаров.

8. Кой е най-силният шахматист, срещу когото някога си играл?

— Каспаров.

9. А кой е най-силният шахматист, с когото не си имал възможността да се срещнеш?

— Боби Фишер^[4].

10. Играеш ли някои от другите разновидности на шаха — т.нар. „унгарски“ шах^[5] или „обратен“ шах^[6]?

— Да. И двата варианта, но като дете.

11. А игри като табла и белот?

— Знам правилата, но рядко играя.

12. Как си обясняваш българския феномен в световния шахмат? Може би защото това е един от най-евтините и достъпни спортове на масово ниво? Или с нещо друго?

— Имаме невероятни индивидуалности и школа с традиции.

13. Според теб възможни ли са промени и добавки в правилата на шахмата, за да стане по-атрактивен за медиите спорт и ако да — какви?

— Софийските правила, които бяха въведени от Силвио Данаилов^[7] на турнира „М-Тел мастърс“ могат да променят шаха и да го направят по-атрактивен. Тяхната същност е, че състезателите нямат право да договарят помежду си реми^[8]. Това може да стане само по преценка на съдиите. По този начин партиите стават по-атрактивни и по-дълги. От това печелят само зрителите.

14. Кой е най-красивият град, в който си играл турнир?

— Без колебание — Лас Вегас.

15. С какво щеше да се занимаваш, ако не беше професионален шахматист?

— Може би пилот в гражданската авиация.

16. Кой от другите спортове следиш с най-голям интерес? Имаш ли си любимец в него?

— Футбол, тенис, но нямам любимци.

17. Разкажи малко повече за живота си в Испания — как живееш там, кои са любимите ти развлечения?

— Живея нормално. Предпочитам хората да не ме разпознават по улиците. Затова и избрах малко градче като Саламанка, където се чувствам добре и имам възможност да се готвя на спокойствие. Обичам да се срещам с приятели, да ходя по дискотеките…

18. Доколкото знаем, си почти пълен трезвеник. Не ти ли се иска някоя вечер да се натряскаш безпаметно до козирката и да не мислиш за нищо?

— Трудно се напивам и това е проблем. Иначе след натрупана умора ми е идвало да се напия.

19. Кой според теб е най-големият плейбой измежду най-силните шахматисти в света днес?

— Аржентинецът Мигел Кинтерос. Но не е чак толкова известен и преуспял като играч.

20. Когато си в Испания и те обземе носталгия по България, за какво най-често се сещаш — някакво любимо твое място тук?

— София, Градинката пред Народния театър. Точно там, където се събират да играят шахматисти.