Георги Неделчев
Моят живот в „Плейбой“ (34)

Джеймс Popoff идва с гръм и трясък

„Арогантен гъзар, безмилостен хроникьор и аналитик, филигранен сърцевед“ — ето така, в характерния си стил, обича да описва себе си нашият най-нов сътрудник. Джими, както всички го наричат, е от хората, които знаят две и двеста. Живял е както в дълбоката българска провинция, така и на една от пресечките на централната лондонска „Риджънт стрийт“. Кара сърф и сноуборд, качвал е връх Вихрен, имал е няколко известни манекенки за гаджета, а в момента е отдаден на най-новата си страст — журналистиката.

Ето така беше представен човекът, по адрес, на когото българският „Плейбой“ щеше да получава един куп писма оттук нататък. Въпросът „Кой е Джеймс Попов и има ли телефонен номер или най-малкото скайп“ започна да ми се задава толкова често, че това отначало ме забавляваше, но накрая направо взе да ме притеснява.

Естествено, имаше и доста предположения, че това съм самият аз. Да, възможно е да има прилика в стила на изразяване. А и нали все пак аз съм редактор, дявол да го вземе — умея да придавам на всеки текст, дошъл отвън, специфично звучене.

Но все пак, Джеймс си е Джеймс — личност колкото фиктивна, толкова и реална. Писанията за „Клуба на мутресите“ доста развълнуваха софийския хайлайф. „Кой е Попов“ се вълнуваше и бъдещата мастита писателка и поетеса Ваня Щерева, но и тя не получи отговор на този изгарящ въпрос.

Нямаше и откъде да изтече информация. В хонорарната ведомост за броевете на „Плейбой“ липсваше както тази фамилия, така и някаква друга, която да прибира стоте лева за статия от нейно име.

Ето как постепенно Джеймс се превърна в легенда, чието сърце тупти и до днес. Един Бог знае какви стимуланти подпомагат това сърцебиене. Едно е сигурно — наред с алкохолните и други субстанции има и доста силно женско участие…