Георги Неделчев
Моят живот в „Плейбой“ (27)

Февруарски революции

Януарският брой за 2005-а (онзи със Соня Васи и Марина Симеонова) беше излязъл още преди Коледа, имахме на разположение около седмица повече за подготовката на следващия. Това ни позволи с Андрей да извършим драстична промяна в дизайна на списанието, както и да въведем няколко нови рубрики. Най-важната от тях бе „Give me Five! 5 причини да харесваме жените и този месец“, която просъществува дори цял месец след оттеглянето ми от „Плейбой“. В нея се поставяше акцент върху пет актуални секссимвола или звезди от шоубизнеса, задължително придружен с ефектна снимка.

Във второто издание на класацията за най-желани българки, челната тройка образуваха Маги Вълчанова, Венета Райкова и първата „Мис Плейбой“, Мадлен. След тях бяхме класирали биг брадърката Зара, адреналинките Теди и Ени и миналогодишната победителка Жени Калканджиева.

На корицата на февруарския 35-и Playboy блестеше Венета Харизанова. Всъщност, това беше и моят дебют като „главен преговарящ“ с всички cover stars. Промяната бе продиктувана от все по-явното оттегляне на Мартин Захариев от управлението на списанието. То бе свързано не само с нашето преместване в новия офис, но и с тръгването под шапката на „Атика медия“ на новите списания Grazia и Maxim, с които основателят на българския Playboy не бе пожелал да се ангажира. Отношенията между него и гръцките мениджъри все повече охладняваха.

Така в един прекрасен ден, заедно с изненадващо предложение за увеличение на заплатата, бях натоварен с нови функции — да избирам кориците и моделите за списанието и да водя всички преговори с тях.

Не мога да кажа, че се стреснах особено, но все пак си беше притеснително. От този момент нататък заживях с едно напрежение повече. Вече мислех не само за съдържанието на списанието и дали всички сътрудници звезди ще си предадат материалите навреме, но и за най-важното — кой, аджеба, ще бъде на корицата на мъжко списание номер едно…

За февруарския Playboy на 2005-а водех преговори с две потенциални cover stars паралелно. Едната беше фолк певицата Пепа, наричана още Пепа Секса, или Пепа Синята прашка. По онова време въпросната песен беше тотален хит по чалга баровете. От Драго Владов, водещ на новата музикална кабеларка „Веселина“, бях разбрал, че е склонна да приеме евентуална оферта от нашето списание.

Тя обаче започна да го увърта и усуква и в крайна сметка отказа. Хонорарът й се стори малък. Поне такава беше официалната причина за отказа. Може би си е мислела, че парите от „Плейбой“ ще й позволят да си купи нова къща или най-малкото нова кола. Може би е смятала, че ние ще я засипем с пари подобно на баровците, които всяка вечер я гледаха в „Най клуб“ и й тикаха бакшиши в ръцете. Пепа Секса се оказа просто поредната българска псевдо знаменитост, която така и не успя да проумее една елементарна истина — че парите са много по-маловажно нещо от популярността и славата. Когато второто нещо е налице, пристигането на финикийските знаци също не закъснява. Но Пепа явно не беше достатъчно уверена в перспективите пред кариерата си и в поредния ни телефонен разговор просто отказа.

Добре че Венета Харизанова прояви по-голяма далновидност. Тя се колебаеше до последния момент, имаше някакви сериозни семейни причини да се притеснява. Баба ми това, дядо ми онова, какво ще си помислят, аз съм добро момиче и т.н. и т.н.

В крайна сметка Харизанова подписа договора, поставяйки условието да не я снимат никакви видеокамери и да не бъде показвана гола по телевизията. Съгласих се.

Корицата с Венета се получи убийствена. Пищната й гарвановочерна коса се разпиляваше красиво по раменете и гърдите й. Беше застанала на турскосин фон, който много отиваше на мургавия й скиорски тен. А и този месец печатарите в Пловдив се бяха постарали и бяха сложили достатъчно лак върху корицата. Абе с две думи, Харизанова беше ослепителна.

Фотосесията вътре, честно казано, не беше на нивото на култовата корица. Усещаше се, че Венета се е притеснявала през цялото време. Личеше си, че това са първите голи снимки в бляскавата й кариера на модел. Една от най-добрите корици на „Плейбой“ водеше към една от най-колебливите фотосесии на страниците вътре. Понякога и това се случва. Оттогава Харизанова засне още няколко подобни пикториъла и с всеки следващ изглеждаше все по-самоуверена и секси. Ето защо ще повторя още веднъж нещо, което съм казвал многократно — в този тип фотография натрупването на опит е почти толкова важно, колкото красотата и сексапила…