Георги Неделчев
Моят живот в „Плейбой“ (17)

Първият Playmate кастинг

Първият кастинг за участнички в националния конкурс Playmate of the Year се очакваше от всички с обяснимо вълнение. Начело с мене, разбира се.

По онова време — пролетта на 2004-а, основната грижа за моделите все още падаше върху издателя Мартин Захариев. Той стана и председател на журито, което ще избира 12-те финалистки и първата българска Miss Playboy.

Самият кастинг също беше организиран най-вече от него. Аз имах грижата да подбера най-достойните измежду онези момичета, които бяха изпратили свои снимки и кандидатури на адреса на списанието. Мартин беше пуснал вездесъщите си връзки в някои модни агенции…

В деня на кастинга едно от момичетата беше пристигнало чак от Бургас с нощен влак. Беше престояло няколко часа по градинки и кафенета, преди да дойде времето да се събираме в НДК. Стана ми жал за нея, представих си с каква умора трябва да се яви на нещо подобно.

Към 10 сутринта бях започнал да звъня на кандидатките, които се очакваше да пристигнат от други градове и тогава разбрах, че тя отдавна е в София и се чуди къде да стои и какво да прави. Дадох си сметка с какво желание и нетърпение е дошла. Спомних си я от снимките, които беше изпратила — съвсем любителски кадри, заснети доста отдалеч с апарат тип „маймунка“ и принтирани на най-малкия възможен размер фотохартия.

Побързах да отида в НДК и да я взема от кафенето, където ме чакаше. Още в секундата, в която я видях, бях наясно, че безсънната нощ и това безумно пътуване с влак от Бургас до София едва ли ще се увенчаят с резултата, който това момиче очакваше. Макар и мила и симпатична, беше очевидно, че тя няма шансове да се класира като една от 12-те кандидатки за титлата. Просто на онези снимки, които бяхме получили в плик по пощата, изглеждаше по-добре, отколкото на живо.

* * *

В този момент се замислих за един доста съществен аспект от женската психика. Жената, независимо как изглежда, непрекъснато има нужда от външни фактори, на които да опре самочувствието си. Нито едно момиче не осъзнава и не цени красотата си сама за себе си. Затворете една ослепително красива жена някъде само с един мъж, ако ще и да е най-мечтаният от нея, и много скоро тя ще загуби каквато и да било увереност в себе си.

Тя има непрекъсната нужда от нови проверки дали е харесвана или не. Подчертавам — не просто хубава, а харесвана. Има разлика. За жената не е толкова важно да е сигурна, че е хубава. По-точно, тя никога не би могла да е сигурна и достатъчно убедена в това. Но за нея е важно да получава доказателства, че е желана, харесвана и най-вече — предпочитана.

Амбициите на една жена и нейният порив да търси себедоказване са особено силни, когато става дума за конкуренция с други жени. Именно затова думи като „Плейбой“ и „кастинг“ имат магическо въздействие върху всяка, уважаваща себе си и сравнително добре изглеждаща млада дама. Изкушението да се яви на такова нещо — стига да няма външни фактори, които да я спират — е огромно.

* * *

Но да се върнем към онзи исторически първи Playmate кастинг от пролетта на 2004-а. Няма да скрия, че го проведохме полуаматьорски. Кой да ни научи как се прави? Да дойдат от Америка специалисти да ни покажат? Ха-ха-ха.

Мартин беше уредил да използваме една от по-малките зали на последните етажи на НДК. Качихме се там и започнахме да разместваме маси и столове, за да се оформи нещо като „президиум“, където да седи „журито“. Подредихме и паравани, зад които момичетата да могат да се преобличат. Наредихме столове, на които да седят. После отидох до бюфета два етажа по-надолу и купих стекове с фанта и кока-кола. Не, не съм ги мъкнал на ръце, докараха ни ги с количка. Междувременно кандидатките бяха започнали да прииждат — някои с родители, други с гаджета подръка, трети — с приятелки за кураж.

Да си призная, не се чувствах кой знае колко емоционално ангажиран с този кастинг. Гледах на него като на нещо, което касае повече други хора, не мене. Усещах се отговорен най-вече за момичетата, които бях извикал от различни градове на страната — как ще се представят, дали няма да останат разочаровани от отношението към тях и т.н. и т.н. Просто етика и нищо повече. Към останалите, които бяха дошли от модни агенции или поканени от Мартин, изпитвах необяснимо безразличие. Или може би бях притеснен от новата, необичайна ситуация, в която всички се намирахме.

Захариев раздаде на всички кандидатки по един примерен договор със списанието — в случай, че бъдат одобрени за финалистки на Playmate конкурса и станат бъдещи „Момичета на месеца“. Всички кандидатки, родители, приятелки и гаджета насядаха по столовете и забиха носове да четат. Някои излязоха на спокойствие на терасата на НДК, гледаща към „Хилтън“.

Броени секунди по-късно, част от момичетата троснато си взеха чантите и си тръгнаха.

Настъпи лек смут. Гръцкият мениджър Тананис Приоволос (човекът, който де факто управляваше и продължава да управлява финансово българския Playboy) моментално попита какво се случва и защо. Изясни се, че кандидатките се отказват, защото в договорите не е споменато нищо за заплащане, за хонорар за участието.

Както веднага ми светна, гърците за пореден път искаха да минат метър. Според тях авторитетът на списанието беше достатъчен, за да служи като мотивация за участие в един подобен конкурс. Без хонорар за голите снимки. Просто така, за чест и слава. И затова не бяха предвидили в договорите нищо, свързано със заплащане.

За негова чест, Танос (съкратено от Танасис, занапред ще го наричам така) реагира светкавично. „Добре, обявете моля, че ще има хонорар от 500 лева за участие в конкурса“, леко притеснено каза той на английски, в характерния си невротичен стил. Мартин веднага го преведе на всички в типичния си, школувано императивен тон.

Това обаче не успя да върне повечето момичета, които бяха хукнали да си ходят. Някои от тях изглеждаха наистина впечатляващо. Но поне послужи като достатъчна причина за останалите да не ги последват.

И, да — сред тях, слава Богу, имаше доста перспективни модели, подходящи за страниците на списанието и за бъдещия ни конкурс. Именно на този кастинг се запознахме с блондинките Румяна и Александра, които впоследствие бяха сред най-добре представилите се плеймейтки. Тук беше и Яница от Габрово, момичето с късата коса и убийственото тяло, която се класира на трето място и спечели специална награда за най-добра фигура.

Подробности от този полукомичен кастинг тук няма да разказвам. Не е интересно. Важната информация тук е, че той не успя да попълни необходимия брой от 12 финалистки. За мен подходящите участнички, които можеха да минат през ситото, бяха не повече от 8.

Танос обаче отсече — оттук взимаме само 6. Останалите ще ги търсим допълнително.

Казах му, че ще е глупаво да се откажем от някои подходящи кандидатки, само заради хипотетичната възможност, че може да открием по-хубави от тях и ако сега ги отхвърлим, ще е трудно да ги мотивираме повторно да участват. Просто ги губим и това е.

Той обаче беше непреклонен. Не знам защо беше убеден, че хубавите момичета у нас се берат като портокали в гръцка градина — още повече, че току-що около дузина такива бяха напуснали демонстративно кастинга ни.

Решено бе Мартин Захариев да пусне допълнителни връзки и да осигури още 6 кандидатки до началото на снимките за предстоящата корица. А те бяха след броени дни.

Тогава все още бях доста неопитен — все пак бях главен редактор едва от няколко месеца, а и не се занимавах пряко с издирването на моделите за списанието. Още не осъзнавах в пълна степен каква е разликата между това да си имаш работа с достатъчно мотивирани за изяви в „Плейбой“ момичета и с такива, които са там по силата на договор с модна агенция. Или само заради обещания хонорар. Или просто от скука и липса на по-полезни занимания.

По-късно многократно се сблъсках с това фундаментално различие. От една страна — жена, която може и да не е „10 по десетобалната система“, може дори да не е „осмица“, но иска да изяви в максимална степен красотата си. Научила се е да я представя по най-добрия начин, или се стреми да се научи, доколкото е възможно.

От друга страна — осмици, деветки и десетки по десетобалната, които смятат, че подаръкът от Бога и природата, наречен красота, е напълно достатъчен, за да се нареди животът им от само себе си.

Познавам доста въплъщения на понятието „кисела манекенка“ и винаги съм недоумявал що за човек трябва да си, за да се прехласваш пред една геометрично правилна комбинация от черти, които не са подплатени от никакъв чар и маниери. Популярността на такива същества сред така наречения хайлайф е най-голямото доказателство, че нашият пол, господа, е пълен с комплексари…

За съжаление, се сблъсках и с доста примери за трети тип жени — такива, които имат нереално високо самочувствие. Техният брой е относително малък, като имаме предвид и общоприетото схващане, че нежният пол е силно взискателен към външността си. Но когато се сблъскаш с такъв тип жена, наистина е доста трудно да запазиш джентълменския тон докрай.

Тя е способна да ти счупи телефона от звънене, да те затрупа с безумни свои снимки (които очевидно вижда с различни, извънземни очи, щом като е единствената, която би могла да се хареса), да те атакува чрез твои приятели и приятелки. Готова е да седне на коленете ти, да те лъхне с ужасния си задушлив парфюм (например отвратителния Gucci Rush, и само не ми казвайте, че при втората му версия се забелязвало известно подобрение), да говори на висок глас колко грозни са всички останали момичета, които някога са излизали в което и да било списание начело с „Плейбой“…

Но да не се отплесваме. За типовете женски характери ще продължа да пиша и по-нататък. Тук исках само да обобщя как първият Playmate кастинг премина при половинчат успех — поради лоша организация и византийско скъперничество. Това ни принуди да стискаме палци совалките на Мартин сред модните агенции да бъдат по-плодотворни, за да може втората шестица финалистки да е по-добра или поне да не отстъпва на първата — онази, която излъчихме в неуютната зала на НДК.

Много скоро стана ясно, че опасенията ми са били основателни. Да, трябваше да вземем поне 8 момичета от онзи кастинг, а не 6. Втората шестица, съставена от нещо като корпус за бързо реагиране на две модни агенции, не предизвикваше особен възторг. И то не защото момичетата не бяха хубави — повечето от тях бяха. Те просто не изглеждаха надъхани да стават звезди от „Плейбой“. С едно-единствено изключение — Мадлен.

На нея ще трябва да посветя отделна глава от тази книга. Тя просто е една от най-забележителните жени, които познавам. Признавам си, че първоначалното ми мнение за бъдещата първа „Мис Плейбой“ на България беше прибързано и дълбоко погрешно. Още се чувствам тъпо от този факт.

Мими, ти си истинска принцеса.

Maxi-малната еротика

Първата плейбойска фотосесия, на която присъствах, беше колективна. Какво ти колективна — направо масова. Това бяха снимките с участничките от първия конкурс Playmate of the Year на комплекс „Макси“ в началото на май 2004-а.

12-те финалистки вече са избрани, както описах по-рано — сега остава да се заснемат кадрите, с които да бъдат представени в списанието преди самия финал. Както и корицата, за която беше решено да е тройно разгъваща се, с по 4 момичета на всяка от съставните й части.

Противно на масовата представа, по принцип редакторите не присъстват на фотосесиите за списанието. И без това фотографският екип е достатъчно многоброен — Васил Къркеланов, негов асистент, видеооператор, гримьор, фризьор, стилист… Само редактори липсват. Но при масови снимки като онази край басейна на „Симеоновско шосе“ винаги има нужда от хора, които да координират нещата и да оказват помощ на момичетата и екипа — буквално от всякакво естество.

Корицата беше заснета в едно студио, на три части от по 4 момичета, които впоследствие щяха да бъдат „съединени“ от Андрей във фотошопа. Резултатът се получи по-добър, отколкото очаквахме. Или поне по-добър от корицата на гръцкия „Плейбой“, която имахме като пример за подражание.

Предстояха снимките на всяка от 12-те кандидатки поотделно. Разделихме ги на две групи по 6, защото беше невъзможно всичко да се свърши само за един ден. Все още нямах почти никакви конкретни впечатления от момичетата, а и някак си не се чувствах силно приобщен към фотосесиите като част от работата си в списанието. По-нататък това щеше да се промени. Но да не избързваме.

Първата шесторка имаше по-голям късмет с времето — случи се слънчево и топло. Гримирането на момичетата започна от сутринта в една от стаите на хотела.

Комплексът „Макси“ все е в ремонт в очакване на новия сезон. Самото корито на басейна е празно, шезлонгите и чадърите — прибрани. Наоколо се шматкат майстори в сини комбинезони и се чудят какво ще се случва около тях. Все още не подозират, че им предстои да видят някои неочаквани положителни аспекти на това да си строителен работник.

Тук е и червената „Мазда“ — кабриолет, предназначена за бъдещата победителка. В автомивката оттатък „Симеоновско шосе“ току-що са я излъскали като за изложение.

Момичетата започват да слизат една по една от хотела — гримирани и само по прашки, загърнати в хавлии. Екипът на Къркеланов си знае работата. В целия комплекс отекват само неговите наставления към асистентите му и към бъдещите плеймейтки. За всяка от тях се избират по няколко различни места, където да позират — върху капака на маздата, в коритото на басейна, върху каменния водоскок, на детските люлки и т.н. и т.н. Имаме и доставени няколко кашона с натурални сокове Maaza. Техният вносител е сред основните спонсори на конкурса, затова имаме задачата да ги „рекламираме“, вмъквайки ги в някои кадри.

Девойките захвърлят хавлиите и започват да позират. Някои ще захвърлят и прашките. Снима ги не само Васил, но и две камери на „Нова телевизия“, която подготвя клипчета за участничките.

Да вършиш подобна работа с няколко момичета, събрани на едно място, не е никак лесна задача. През следващите месеци и години щях многократно да се убеждавам в това. Такъв тип снимки винаги минават напрегнато, защото девойките се чувстват недостатъчно уверени в себе си и дискомфортно от наличието на конкуренция наоколо. Всяка от тях си мисли, че за нейната коса се полагат по-малко грижи, отколкото за прическите на другите, че е гримирана по-зле от останалите, че точно нейните прашки са най-лошите измежду всички, а фотографът или някой друг иска да я прецака, поставяйки я на по-неблагоприятен фон…

Васил и хората му обаче се справят идеално със ситуацията, а и момичетата се оказват по-разкрепостени, отколкото сме очаквали.

Тук е сексапилната блондинка Руми, барманка от нощен клуб, с уникален естествен бюст и излъчване на типична американска сексбомба. Тук е и Мадлен, бъдещата победителка (тогава още не знаехме този факт), която много бързо разсея съмненията ми, че е поредната надута, вечно кисела и разглезена манекенка. Това, че има перфектно овладени маниери на професионален модел, не ме изненадва. Оставам обаче стъписан от фигурата и формите й, както и от чара и сексапила, който струи от нея, докато позира. Извивките на тялото й, опънато върху задния капак на маздата, изглеждат направо нереално. Личи си, че и Къркеланов е впечатлен. Повече от очевидно е, че Мадлен и Руми са неговите любимки. А именно фотографът е човекът с най-набитото око от целия „Плейбой“ екип в Maxi.

Тук е и симпатягата Виолина — манекенка от Русе с изящна фигура, която компенсира липсата на впечатляващ бюст, със стегнато дупе, идеална кожа и артистичност, каквато рядко можеш да видиш на модния подиум и извън него. Именно тя, по идея на Къркеланов, разиграва един етюд със строителните работници от обекта в съседство. Васил нащраква поне стотина кадъра, докато тя позира само по синя прашка между двама от тях на едно скеле, държейки бормашина в ръка. Възбудата, която се чете в погледите на младите майстори, постепенно преминава в шок и стрес — такова нещо сигурно не са и сънували…

По-късно, след края на соловите снимки, Мадлен и Виолина (оказва се, че са близки приятелки по линия на „Визаж“) правят голямо шоу пред камерите, поливайки се със сок, който после облизват една от друга.

Тук е и Славена, по онова време гадже на оператора от „Пайнер“ и бъдещ „Плейбой“ фотограф Данчо Петков. Той току-що я беше снимал в главна роля в клипа на Ивана „Стриптийз“. Славена тогава работеше в българо-холандска компания, откъдето после я уволниха, изненадани от изявата й в „Плейбой“. Но не ми изглеждаше да се е притеснила особено от този факт. По-късно тя замина да живее в Америка.

Славена и оперната певица Ани са най-разкрепостените измежду всички край басейна. Те почти от самото начало са свалили не само хавлиите, но и прашките, и заемат все по-предизвикателни пози пред очите на смаяните строители, които така и не успяват да довършат варосването на стената.

След почти цял ден, прекаран под майското слънце в полите на Витоша, се чувствам загорял във всички възможни нюанси на тази дума. Вечерта имам уговорка с един приятел и с февруарската ни корица Диана Чивиева да ходим в БИАД. Още в самото начало я предупреждавам:

— Чивиева, да знаеш, днес съм като опъната струна. След всичко, което видях и преживях на басейна, сега като ударя и 1–2 уискита, а и на фона на тази чалга, не трябва изобщо да се доближаваш до мене, че ще стане страшно…

Тя ме гледа изумена и се чуди да се смее ли или да се страхува.

* * *

На другия ден предстои втората част от снимките. Времето не е толкова хубаво, духа коварен вятър, а и момичетата като че ли са по-притеснени и изтормозени от вчерашната шесторка. Обстановката се изнервя допълнително от капризите на някакъв гръцки режисьор от „Нова телевизия“, който не е много наясно защо изобщо е на снимачната площадка, ако не броим смешните му опити да се сдобие с телефоните на девойките. Налага се да го поставям на мястото му и да му припомням, че не той командва парада.

От тази група плеймейтки най-много изпъква русокосата Александра от Търново, както и Силвия Денкова от „Джей моделс“. Алекс е със секси фигура, силиконов бюст и лице като от американско списание. Не е учудващо, че е близка приятелка с барманката Руми от вчерашната шестица. Поведението й е отракано — личи си опитът, който е натрупала като модел в Гърция. Вече се е снимала и за тамошното издание на „Пентхаус“.

Силвия е с ослепително красиво лице и невероятна коса. Фигурата й обаче се нуждае от малко фитнес, а и маниерите й не са достатъчно отработени. Всъщност, тя е една от най-красивите измежду 12-те финалистки, но липсата на опит в подобни изяви и изненадващо голямото притеснение ще й попречат да се изяви добре и на самия конкурс по-късно…

Playmate of the Year 2004

Този конкурс ще го запомня най-вече с мистериозния токов удар, който прекъсна директното излъчване в ефира на тв „Нова“ точно преди да бъдат обявени победителките. Нямаше ток по-малко от минута, но докато загреят всички прожектори и се рестартират компютрите, станаха поне десетина. Голям гаф. Както по-късно научих, някои изморени зрители така и не успели да дочакат подновяването на излъчването и заспали, без да научат името на първата българска „Мис Плейбой“…

Оттогава въпросният финал вече не се излъчва на живо, а само на запис, няколко дни по-късно.

Как мина самият конкурс? Казано накратко, Мадлен напълно заслужено триумфира с титлата и маздата. Втора се класира русокосата Руми, а трета — дългокраката и атлетична Яница от Габрово, която спечели и една специална награда — за най-хубаво тяло. Аз бях в журито, оценките ги въвеждахме на специално монтирани за целта лаптопи. Калкулираше се и мнението на публиката, която изпращаше смс-и.

До мен седяха Къркеланов и председателят Мартин Захариев. И тримата бяхме единодушни, че Мадлен е най-достойна за победата. Същото, както се оказа, са мислели и останалите членове на журито.

Самата Мадлен не се изненада особено от победата си. Просто си личеше, че е с една класа над другите. Разбира се, не се мина и без подмятания и подозрения, че всичко е било нагласено. Но не беше. По ирония на съдбата, по същото време Мадлен участваше и в един много успешен рекламен клип на водка Flirt. Самата пещерска водка стана и основен спонсор на конкурса и съвсем логично излъчваше въпросния спот във всяка от паузите на директното предаване. И веднага се появиха коментарчета, че манекенката е протеже на босовете от винпрома и всичко е било нагласено, за да победи…

Всеки има правото да си мисли каквото си поиска, но е факт, че Мадлен беше родена за тази титла. Лице, излъчване, артистичност, фигура, маниери, сексапил… Същото лято на 2004-а тя бе поканена и на гръцкия Playmate финал като представител на братския български Playboy. Още не съм забравил възторжените имейли, с които тамошният ми колега Костас описваше какво впечатление е направила Мадлен на всички. Но за нея, както обещах, ще пиша отделно по-нататък.

Първата Playmate титла беше обилно полята в „Брилянтин“. По онова време все още не поддържах никакви отношения с Мими. Спомням си, че даже бях на отделна маса, в компанията на едно от скорошните момичета на месеца — чернокосата Камелия, и на винаги готовата за купони и атракции Лейди Би. Мадлен празнуваше в шумна компания, съставена от нейни колежки от „Визаж“, начело с шефката Жени Калканджиева.

Накрая се случи така, че прекарах нощта с една блондинка, която никога повече не видях, но и никога няма да забравя. Запознахме се, когато купонът в „Брилянтин“ вече беше към края си. Казах й, че отдавна не съм виждал жена, на която толкова добре да стоят дънки със смъкната талия. Тя пък се заинтригува от факта, че съм редакторът на „Плейбой“ и започна да ме разпитва какво ли не.

Тъкмо се бяхме заприказвали и от нейната компания я задърпаха да си ходи. Успяхме да си разменим набързо телефоните. Предложих й да се видим по-късно същата нощ. Тя най-изненадващо каза „добре“. Час по-късно, когато вече се бях прибрал, ми се обади да отида да я взема от тях. Преоблякох се и цъфнах с едно такси, тя се качи и отидохме в БИАД. По онова време, през пролетта на 2004-а, към 5 сутринта в делничен ден в София можеше да се отиде само на 2 места — или в „Брилянтин“, или в БИАД.

Та в ранните сутрешни часове на нощта срещу 1 юни, вторник, посетителите, охраната и барманките на въпросната „Мека на чалгата“ можеха да видят следната картинка: главния редактор на „Плейбой“, свалил напрежението след края на дългоочакван конкурс, употребил поне 5–6 големи уискита, да седи замаян на бара в компанията на симпатична блондинка с къса коса и страхотни естествени цици, не много големи, които не пропускат повод да изскочат на свобода изпод блузката й. Толкова се бяхме опиянили от алкохол, песни на Азис и разговори за еротика, жени и секс, че даже не си давахме сметка какво шоу правим за околните. По едно време даже бях започнал да разкопчавам и дънките й, които, ако трябва да съм точен, едва ли имаха повече от 2 копчета. За повече просто нямаше място по тях…