Георги Неделчев
Моят живот в „Плейбой“ (9)

Петров, Ясен Петров (не футболиста)

В същия януарски Playboy от 2004-а, в който Лейди Би предизвика фурор с голите си снимки, публикувах и кратко лайфстайл интервю с Ясен Петров, с когото се познаваме още от незабравимите години в Класическата гимназия. Яската беше 2 випуска по-горе от мен и все още е пръв приятел с Милен Марчев, който пък е мой бивш началник, ментор и гуру в един куп сфери от живота.

Идеята с г-н Петров (той много обича да се обръща така към хората — г-н Неделчев, г-н Марчев, г-н Еди-кой си) беше най-напред да пуснем интервю с него, а после да го вербувам за редовен автор на Playboy. Яската вече беше писал някои статии в предишното ми списание — „Тема“. Освен, че е един от най-ерудираните хора, които познавам, той има и специфичен стил на изразяване и писане, който щеше да пасне идеално в секцията „Форум“. Освен това, присъствието на един от най-именитите наши диджеи щеше да бъде чудесен контрапункт на про чалга ориентацията, която неизбежно бях започнал да налагам в Playboy с оглед на нуждата от незабавно покачване на тиража.

След интервюто така и не се стигна до публикуване на статии — Яската просто се оказа твърде зает, а може би и малко несериозен, а и аз се отказах да го агитирам някъде след третия ни телефонен разговор. Така или иначе, в историята на списанието остана едно чудесно кратко интервю, което няма да пропусна да припомня и тук поради, така да се каже, фундаменталното му значение.

Lifestyle профил — Ясен Петров

(Playboy №22, януари 2004)

„Един от най-обичаните наши диджеи и радиоводещи за музикалните си предпочитания, любими питиета и места в София, както и за тайните на прелъстяването.“

Ясен Петров не е просто диджей, култов радиоводещ, музикален директор на RFI и идеолог на техно движението Metropolis. Малцина си спомнят, че той е един от основателите и пръв вокалист на придобилата легендарен статус рок група „Б.Т.Р.“ Вече повече от 10 години, завършилият Класическа гимназия и гръцка филология в София и езикознание в Атина Ясен, е нещо като идол и пример за подражание на онези млади българи, които искат да живеят модерно и пълноценно. Неговото прословуто предаване „Отвъд границата на виреене“ (от първите години на радио „Експрес“) и до днес е ненадминат еталон за представяне на ъндърграунд течения и авангардна култура като цяло. Едва ли има друг българин, който повече от Ясен да олицетворява страстта към музиката — независимо от стиловите рамки и далеч от каквито и да било жанрови предразсъдъци.

 

 

— Колко музикални албума притежаваш, Ясене?

— Оригиналните са над 1500, но не са достатъчно, искам още. Преди няколко години ми откраднаха други 1000…

— Кои са ти най-скъпи сред тях?

— Трите диска на „Монстер Магнет“, подписани от Дейв Уайндорф, когато бяха тук като подгряващи на „Металика“. Що се отнася до електронната музика — албумите на Lamb, както и диск на напълно не/известните „Зонкт“, изровен от един невероятен магазин до Бастилията в Париж. В него най-комерсиалното заглавие беше… „Афекс Туин“.

— Кои са другите ти големи страсти, освен музиката?

— Банални страсти — филми и книги.

— От кой свой житейски навик се срамуваш?

— От усмивката си, за която всички мои близки хора казват, че е дежурна.

— А с коя своя привичка се гордееш най-много?

— С възпитанието си.

— Коя е любимата ти дреха и откъде я имаш?

— Бях през лятото в Турция и там видях „Долче и Габана“, „Версаче“, „Дона Каран“ и какво ли още не за по 20–30 евро… Ментета, които се носят тук с гордо вдигнато чело. Затова такива марки дрехи не нося. Любимата ми дреха е една фланелка на Vision street wear с един скелет с барабан, под който пише — March to the beat of a different drummer^[1]. Имам още една ценна — от Музея на модерното изкуство в Ню Йорк. Тя представя стила на рисуване на портрети на всички модерни художници — Дали, Пикасо, Полък, Уорхол…

— Какво предпочиташ да пиеш и защо?

— Абсент. Заради Тулуз Лотрек… Шегувам се. Хареса ми, защото е най-силното, което се предлага на пазара. Освен това лесно се помни от барманите.

— От какво се състои любимата ти вечеря?

— Паста, паста и пак паста… Има едно зелено песто с фъстъчено масло на Barilla — то е страхотно.

— Кое е предпочитаното от тебе място в София и защо?

— Фотьойлът в хола на един приятел, защото там мога да слушам Дейвид Боуи и „Рейдиохед“ сред истински приятели. „Тоба & Ко“ — защото там правят най-вкусното ягодово дайкири, и „Лайфхаус“, защото там се радват искрено на музиката, която им пускам.

— Вярно ли е, че диджеите и радиоводещите се уреждат по-лесно с жените, и ако да — защо?

— Аз съм и двете… Вярно е. Защо ли? Защото могат! И защото винаги имат готова първа реплика за разговора… Но тя е професионална тайна. Заклел съм се да не я казвам!

— Кой е най-сигурният начин да бъде впечатлена една жена?

— Сексуално или другояче? Приятелският жест винаги работи. Както и дългата вечер, на края на която, вместо да я заведеш у вас, казваш: „Беше ми много приятно да си говоря с теб.“ Освен това жените винаги се впечатляват от мъже, които са по-умни от тях.

— Какво най-много те дразни в заобикалящата ни действителност?

— Липсата на качество. Качествени храни, качествени филми, качествени книги, качествени клубове.

— Какъв компромис никога не би направил?

— Много съм зле с компромисите. Затова гледам никога да не изпадам в подобни ситуации.

— В коя друга област си експерт, освен в музиката и воденето на радиопредавания?

— Едно време бях експерт по порнофилми (смее се — б.а.). Знаех филмови къщи, актриси и режисьори. Ако приемем, че феновете на adult филмите са или почитатели на стила на Ендрю Блейк, или на Ивъл Ейнджъл, аз съм някъде по средата.