Георги Неделчев
Моят живот в „Плейбой“ (8)

„И така, сега с тебе ли трябва да спя?“

За корицата на януарския брой на 2004-а Мартин Захариев беше уговорил една певица, която тъкмо беше започнала своя път към голямата слава. Може да се каже, че моментът беше идеален за нея да се появи в „Плейбой“ и да накара всички да я коментират. А и имаше какво да покаже — това си личеше от километри.

Широката публика все още не я познаваше много добре, въпреки че покрай една нейна песен закачка с Мишо Шамара и неговото протеже 100 кила, името й се споменаваше все повече и повече из българския интернет. Лейди Би.

Сигурен бях, че броят с нея ще има голям успех. Рап и соул певица с пищен бюст, скандално поведение и склонност да флиртува с най-именитите тъмнокожи баскетболисти, играещи у нас — какво повече може да иска един главен редактор на „Плейбой“?

Онова, което все още не знаех за Бойка Щерева (както всъщност е истинското име на лейдито), беше каква голяма и безподобна шматка е тя. Винаги леко разсеяна, леко неориентирана, изненадана от нещо. Жена без капчица предвзетост, излишно самочувствие или нахалство, така характерно за повечето новоизгрели звезди от нашия шоубизнес.

И така, фотосесията й вече е заснета. Естествено — в ар енд би клуб — култовия по онова време Wild-Wild West в безистена срещу Съдебната палата. Лейди Би идва в редакцията ни на 6-ия етаж на НДК, за да одобри селектираните снимки и да направим интервюто с нея. Момичето, което нахълтва в офиса, няма нищо общо с арогантно сексапилната тигрица, която Къркеланов е увековечил току-що. Срещу мене е една по-скоро невзрачна пазарджишка девойка, невисока, с прикрити форми, облечена семпло. Оказва се, че Лейди Би изобщо не се изживява като звезда, даже няма и бегла представа колко много ще се промени животът й, след като цъфне на плейбойската корица.

Разглеждаме снимките, които Олег е подредил върху страниците.

— Страхотни са тези лещи тип зебра, нали? Те бяха лично моя идея! — въодушевява се Бойка, която по-късно в статията ми ще бъде прекръстена на „Play-Бойка“.

Говорим си и за предстоящия й нов албум. Мимоходом й помагам да флиртува с баскетболната звезда Прийст Лодърдейл, който й пише смс-и. Този въпросният беше висок някъде към 220 см. Интересно какво ли е представлявал сексът между тях… Но да не се отплесваме.

— Кара ме да ходя у тях. Да съм вземела едно такси и да отида. Дай съвет какво да му отговоря.

Хайде, станах и съветник на рап певица.

— Ами кажи му да дойде да те вземе. Или да прати кола за тебе. Не може една дама да се придвижва сама в това време. А и нали негова е инициативата да се виждате.

— Добре, така ще му отговоря — съгласява се Лейди Би.

Лодърдейл така и не праща кола да я вземе. Явно срещата им се отлага.

Събрал съм цялата информация, която ми е нужна, за да напиша статията за нея. Вече е късно, останали сме сами в офиса.

— Хайде, сега отиваме на вечеря. В движение ще решим точно къде.

— ОК. Ако искаш да отидем в „Уго“ до площад „Славейков“. Харесват ми салатите им — предлага ми тя.

— Добре, ще кажем на таксито да ни закара там.

Отиваме в „Уго“. Вечеряме. Лейди Би яде само една голяма салата. Пием червено вино и си говорим за какво ли не. Идилия.

Вече минава полунощ, викам такси по телефона. Излизаме пред „Уго“ в мразовитата нощ, тя си слага ръкавиците, леко зъзнейки.

— И така, сега с тебе ли трябва да спя? — поглежда ме Play-Бойка с усмивка, в която се четат едновременно неудобство, лек страх, закачливост и ирония.

В същата секунда разбирам, че иронията е най-малката съставна част от всичко. Ако веднага бях отговорил: „Да, разбира се“, таксито трябваше да поеме към блока срещу хотел „Плиска“, а не към квартал „Надежда“.

— Абе ти добре ли си? Що за въпрос? Качвай се бързо.

— Ами така ми бяха казали — че за да се появиш в Playboy, трябва да спиш поне с един човек. Дотук никой друг от вас не е искал нищо, затова предположих, че трябва да си ти човекът.

— Ха-ха… Не ме карай сега да се ядосвам, че не ти предложих…

В таксито продължаваме с шегите и закачките. Оставям я пред блока й, който е буквално на края на света. В този момент изпитвам умиление към нея. Лейди Би е уникална певица и жена с чар и сексапил, а в списанието ще изглежда направо като недостижима рап богиня. Но истината е, че тя е едно съвсем обикновено момиче от Пазарджик, което в София живее в неприветлив блок в квартал „Надежда“…

На слизане тя още не може да повярва, че всичко й се е разминало, без да трябва да спи с някого. Разделяме се с уговорката, че ще излезем пак при първа възможност.

Виждаме се месец по-късно, на едно Playboy парти в „Ескейп“. По онова време този тип купони бяха традиция два пъти в месеца. Събираха се доста корици и модели на списанието — най-често на двойната маса вляво от стълбите.

Лейди Би е по-секси от всякога. Успехът на януарския брой с нея видимо е закрепил самочувствието й. От кръста нагоре носи само бюстие, което всъщност не е нищо повече от сутиен. Огромният естествен бюст се допира в мене, когато се прегръщаме и целуваме за здрасти.

— Ето, сега вече е дошъл моментът да спиш с мен. Трябва да платиш цената на славата — казвам саркастично аз.

Тя прихва да се смее. Лейдито има невероятно позитивно излъчване и непринудени маниери.

— Виж какво… не ме е страх от теб. Ясно ли ти е?

Предполагам, че това можеше да се тълкува и като приемане на офертата. Аз обаче бях твърде зает да обръщам внимание на още няколко корици от списанието, за които ще разкажа тепърва…