Георги Неделчев
Моят живот в „Плейбой“ (6)

Ники — „самородното злато от Шумен“

Реално погледнато, в първия ми месец в „Плейбой“ нямаше нищо истински плейбойско. Работа до дупка в мрачния офис на 6-ия етаж на НДК. При това — на един стар i-Mac, за който не желая да си спомням. Ако някой ми каже, че за един български журналист компютрите на Apple са много по-удобни от едно марково PC, мога само да му се изсмея. За графична обработка Маковете може и да са номер едно. Но за редакторска работа, комуникация с десетки автори, разглеждане на снимки, сваляне на файлове от Интернет и онлайн чат, един Apple е несравнимо по-неудобен от всеки по-сносен Уиндоуски компютър. Бях принуден да пиша по-голямата част от текстовете на домашната си машина, а в офиса се занимавах повече с редактиране, имейл комуникация с гърци и американци и неизбежните досадни телефонни разговори с кого ли не.

Та мисълта ми беше, че първият месец в „Плейбой“ се изниза неусетно. Нямах време да ходя по барове и жени, нито имах мерак. Съзнанието ми беше изцяло обсебено от работата.

Ники Каракулева — „самородното злато от Шумен“, както по-късно я нарекох — беше моето първо истинско плейбойско запознанство. Както и първият модел в кариерата ми на главен редактор, който изцяло се вписваше в мита „надарено момиче от дълбоката провинция става на 18, идва в София и става звезда“.

Видях я на първа страница на „Нощен труд“. Позираше топлес в собствената си спалня, не си спомням вече по какъв повод. От вестника бяха направили връзка между снимката и някакво политическо събитие. Но това е без значение в случая. Просто Ники (истинското й име всъщност е Наталия, но всички я наричат именно Ники) изглеждаше впечатляващо. Уникален бюст, който просто плачеше да бъде сниман в „Плейбой“.

Още същия ден се обадих на Патриция Кирилова от „Нощен труд“, която сътрудничеше и за светската хроника на списанието.

— Муци, звъня ти във връзка с мацката от днешната ви първа страница. Излишно е да казвам, че живо се интересувам от нея…

— Да, не съм изненадана. Ще се постарая да ви свържа. При нас я доведе външен сътрудник — фотограф. Запознали се на басейна „Спартак“…

— Добре, нека да дойдат в офиса ни при първа възможност.

И така, пътят на „самородното злато от Шумен“ към страниците и големия плакат на „Плейбой“ беше на път да се отвори. Показах снимките на Мартин Захариев, който, както вече споменах, по онова време се занимаваше с ангажирането на всички модели и cover stars. Не беше необходимо да го агитирам. Кадрите на Ники говореха достатъчно. Ясно бе, че тя ще е „Мис Декември“ за моя втори брой на „Плейбой“, който иначе се водеше 21-и поред…

Къркеланов направи сесията с нея в Peep Show бара на „Лъвов мост“, който наскоро беше отворил с лъскав нов дизайн. По време на снимките се случило така, че Никито, милата, съсипала едни безумно скъпи обувки Krizia & Borji, та се чудехме после как да се оправяме с магазина, от който бяха наети. Ми така де, кога това момиче досега е носило такива чепици… Сигурен съм, че и никога дотогава не беше виждала хиляда лева накуп, колкото беше хонорарът й като „Мис Декември“. Е, впоследствие сигурно е виждала и много повече.

В следващите няколко месеца нямахме никакви контакти със „самородното злато от Шумен“. После съдбата отново ме сблъска с този феноменален бюст и сексапил. В продължение на година и повече бях любим душеприказчик и съветник на това умопомрачително миньонче с дрезгав глас.

Ники идваше на моите рождени дни и правеше уникален импровизиран стриптийз, качена върху диван. Сигурен съм, че по-хубави цици от нейните не са лъсвали никога в нормален софийски бар.

Аз самият никога не съм бил почитател на големите бюстове. Но какво да направя, понякога съдбата не те пита какво обичаш и какво не обичаш…

Случвало се е да ми се обажда посред нощ и да иска да се виждаме, защото има нужда от съвет. Случвало се е и обратното — аз да й звъня, и винаги се е отзовавала, стига да е била в София.

— Ники, къде си?

— В „Карамба“, гледам мъжки стриптийз… А ти къде си, Жоро?

— У нас. Тук сме с една приятелка, която иска да се запознае с теб.

— Наистина ли? Харесва ли ме?

— Да. Но според нея този бюст не бил реален. Не бил истински.

— Ха-ха, така ли казва? Ще видим тази работа. Ей сега си изпивам водката на екс и идвам. Имате ли водка?

— Имаме.

И пристига. Първо влизат циците й, а известно време след тях — и самата тя. Такива работи като сутиени не се носят — независимо от сезона. Шофьорите на таксита я возят в състояние на пълна, неконтролируема ерекция.

* * *

Месеци по-късно Ники Каракулева стана и телевизионна знаменитост. Заради нейно участие в предаването на Киро Скалата „Фитнес мания“, то беше свалено от ефира на „Нова телевизия“. Извадиха цялото шоу от програмната схема на този канал. Заради Никито. В момента върви по M-Sat. Без Никито.

Работата е там, че Киро решил да снима пищната блондинка в една тренировъчна зала, как тренира бокс с боксови ръкавици. Заедно с режисьора Гаро преценили, че е грехота по време на снимките тя да носи горнище. Щяло да се получи много ефектно ако се боксира без него. И наистина се получило.

Кадрите, в които Ники се боксира с въображаем противник, облечена само в шорти и спортни обувки, са едни от най-горещите, излъчвани някога в български следобеден тв ефир. Вярно е, че бяха уж цензурирани със специален замъгляващ филтър. Той беше безсилен да скрие сексапила, който прииждаше на талази от екрана. Аз самия засякох това предаване случайно и бях във възторг, но не на същото мнение са били медийните надзорници от СЕМ…

— Брат, те в „Нова“ ми бяха вдигнали мерника отдавна. Само търсеха повод да ни спрат — обясни ми по-късно Кирил Вълчев.

Но факт е, че Никито беше страхотна! И е голяма шматка. Ние я викаме на снимки сутринта в 9, тя пристига с бодра стъпка някъде към 3 следобед…